Р е ш е н и е
№ 743 / 4.12.2018г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен
съд Пазарджик, V състав, в открито заседание на седми ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател:
Георги Видев
при секретаря Я.В., като разгледа
докладваното от съдия Видев административно дело № 909 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на Я.Н.К., с която е предявен против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ иск за неимуществени вреди в размер на 4 000
лв., причинени му в периода от 28.08.2017 г. до 23.05.2018 г. от нечовешките
условия, при които е пребивавал в Затвор – Пазарджик, ведно със законната лихва
от 28.09.2018 г. (датата на завеждане на исковата молба в съда) до крайното
изплащане.
Исковата молба
се подържа и в проведеното открито съдебно заседание лично от ищеца, както и от
процесуалния му представител. Излага съображения за нейната основателност.
Ответникът –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”– чрез процесуалния си представител
в проведеното съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва исковата
молба. Счита, че по делото не са доказани твърденията на ищеца, че са му
причинени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия или бездействия на
негови служители. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът
при Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за частична основателност
на предявения иск. Счита, че исковата претенция е доказана по основание но недоказана
по размер. Поради това моли присъденият размер обезщетение да бъде намален и
съобразен с принципа на справедливостта.
Предявеният
иск е допустим, а разгледан по същество е частично основателен:
По делото са
установени следните обстоятелства:
Съдът указа
на ответника, че носи доказателствената тежест да установи, че в процесните
периоди ищецът не е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в
нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека. Съответно по
делото беше представена подробна справка относно условията, при които е бил
поставен ищеца от началника на Затвор – Пазарджик. Относно условията бяха
събрани и свидетелски показания от лице, което е пребивавало в затвора
едновременно с ищеца.
Ищецът е
пребивавал Затвор – Пазарджик в периода от 28.08.2017 г. до 23.05.2018 г.,
когато е освободен.
В периода от
28.08.2017 г. до 21.09.2017 г. е бил настанен в спално помещение № 207. Видно
от справката е, че общата площ на спално помещение № 207 без санитарния възел е
21 кв.м. В помещението е имало 8 броя легла (1,33 кв.м./бр.) разположени по две
едно над друго, шкафчета и две маси. От жизненото пространството на ищеца и
останалите обитатели на помещението следва да бъдат изключени двойните легла,
тъй като това пространство очевидно би могло да бъде използвано освен за сън и
почивка в легнало положение. Това изключване е в съответствие с § 231 от
пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други срещу България“, според който „в
оценката на наличното пространство трябва да се вземе предвид пространството,
заемано от мебели и обзавеждане в килията“. Като се изключат само четирите
двойни легла (с площ 5,32 кв.м), дори без изключване на останалите мебели е
оставала нетна площ на килията 15,68 кв.м. В периода от 28.08.2017 г. до
01.09.2017 г. ищецът е бил настанен в тази килия заедно с още 3 човека,
следователно всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в
размер на 3,92 кв.м. В периода от 01.09.2017 г. до 11.09.2017 г. лишените от свобода в килията
са били още по-малко на брой, следователно всеки един от тях е разполагал с
жизнено пространство в размер над 4 кв.м. В периода от 11.09.2017 г. до
21.09.2017 г. ищецът е бил настанен в килията заедно с още 4 човека,
следователно всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в
размер на 3,14 кв.м.
В периода от
21.09.2017 г. до 28.09.2017 г. е бил настанен в спално помещение № 705. Видно
от справката е, че общата площ на това спално помещение без санитарния възел е
39,30 кв.м. В помещението е имало 16 броя легла (1,33 кв.м./бр.) разположени по
две едно над друго, три маси, шкафчета и столове. Като се изключат само осемте
двойни легла (с площ 10,64 кв.м), дори без изключване на останалите мебели е
оставала нетна площ на килията 28,66 кв.м. В посочения период в килията са били
настанени 11 човека, следователно всеки един лишен от свобода е разполагал с
жизнено пространство в размер на 2,61 кв.м.
В периода от
28.09.2017 г. до 23.05.2018 г. е бил настанен в спално помещение № 707. Видно
от справката е, че общата площ на това спално помещение без санитарния възел е
45,56 кв.м. В помещението е имало 20 броя легла (1,33 кв.м./бр.) разположени по
две едно над друго, една маса, шкафчета и столове. Като се изключат само
десетте двойни легла (с площ 13,30 кв.м), дори без изключване на останалите
мебели е оставала нетна площ на килията 32,26 кв.м. В периода от 28.09.2017 г.
до 08.11.2017 г. в килията са били настанени 13 човека, следователно всеки един
лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в размер на 2,48 кв.м. В
периода от 09.11.2017 г. до 02.01.2018 г. и от 03.01.2018 г. до 10.01.2018 г. в
килията са били настанени 15 човека, следователно всеки един лишен от свобода е
разполагал с жизнено пространство в размер на 2,15 кв.м. В периода от
02.01.2018 г. до 03.01.2018 г. в килията са били настанени 16 човека,
следователно всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в
размер на 2,02 кв.м. В периода от 11.01.2018 г. до 24.01.2018 г. и от
30.03.2018 г. до 04.04.2018 г. в килията са били настанени 19 човека,
следователно всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено пространство в
размер на 1,70 кв.м. В периода от 25.01.2018 г. до 09.02.2018 г. в килията са
били настанени 20 човека, следователно всеки един лишен от свобода е разполагал
с жизнено пространство в размер на 1,61 кв.м. В периода от 10.02.2018 г. до
29.03.2018 г. и от 05.04.2018 г. до 23.05.2018 г. в килията са били настанени
18 човека, следователно всеки един лишен от свобода е разполагал с жизнено
пространство в размер на 1,79 кв.м.
Видно от
гореизложеното е, че докато е пребивавал в Затвора – Пазарджик от 28.08.2017 г.
до 23.05.2018 г., т.е. в продължение на 8 месеца и 25 дни ищецът в значителни
периоди от време е разполагал с изключително недостатъчно жизнено пространство:
В продължение общо на 2 месеца и 23 дни това пространство е било под 3 кв.м. и
дори под 2,63 кв.м. В продължение на други 4 м. и 12 дни жизненото му
пространство е било под 2 кв.м. и дори под 1,80 кв.м. Следователно в продължение на 7 месеца и 20
дни ищецът е пребивавал в килия, в която жизненото му пространство е било под
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които предвиждат минимален размер жилищна площ в размер на 4 кв.м. Нещо повече – в рамките на цели 7 месеца и 5 дни от
този период жизненото му пространство е било под 3 кв.м., а дори и под 2 кв.м.
Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително цитираното по-горе пилотно решение „Нешков и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че през 7 месеца
и 20 дни от почти 9 месечния си престой в Затвор – Пазарджик ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Освен това,
от събраните по делото гласни доказателства се установи, че килия № 707, в
която най-дълго е пребивавал ищецът е била в много лошо състояние, негодна за
нормално човешко съществуване. Дървеното дюшеме е било изкъртено, стените и
таванът са били олющени. От тоалетната към килията са влизали неприятни
миризми, тъй като вратата не се е затваряла. Самата тоалетна е била в много
лошо състояние. Тоалетната чиния е била счупена, от тръбата е текло вода и е
пръскало. Липсвали са тоалетно казанче и четка за почистване. Измиването е
ставало с маркучи от чешмата.
Посочените
обстоятелства също представляват аргументи, от които е видно, че през голяма
част от престоя си в затвора ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение. Тези обстоятелства съвместно с изключително недостатъчното жизнено
пространство допълнително са влошили неговото състояние и са довели до още
по-големи неимуществени вреди за него.
Предвид
гореизложеното е частично основателна претенцията му за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени му по време на престоя му в
затвора.
Неоснователни
са възраженията, че не е доказано ищецът да е изпитал обида, огорчение,
безнадеждност и малоценност, поради което по делото не следва да се счита установено
настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е
необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни последици
върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се
установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично
следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Поради това
по делото е безспорно установено, че през почти деветмесечния му престой си в Затвор
– Пазарджик в периода от 28.08.2017 г. до 23.05.2018 г. ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение. Предвид гореизложеното е частично основателна претенцията
му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му през престоя
му в тази институция, като справедливият размер е 900 лв., която сума е
съизмерима и с обезщетенията, присъждани от ЕСПЧ по дела на лишени от свобода
срещу България. Сумата също така е съобразена и с икономическото положение в
страната. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, но не от
претендираната дата – 28.09.2018 г. Законната лихва следва да бъде присъдена от
датата, на която изтичат три месеца от датата, на която настоящето решение
стане окончателно. Това разрешение за началния момент, от който се дължи
лихвата е в съответствие с практиката на ЕСПЧ, включително пилотното решение
„Нешков и други срещу България“.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да заплати на Я.Н.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 900 лв. /деветстотин лева/, причинени му от бездействията и действията на
администрацията на Затвор – Пазарджик през периода на престоя му в затвора –
28.08.2017 г. до 23.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата,
на която изтичат три месеца от датата на влизане в сила на настоящето решение,
до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърля до размера 4 000 лв. над
уважения размер 900 лв., предявения от Я.Н.К. иск против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, за присъждане на неимуществени вреди в размер на 4
000 лв., причинени му в периода от 28.08.2017 г. до 23.05.2018 г. от
нечовешките условия, при които е пребивавал в Затвор – Пазарджик, ведно със
законната лихва от 28.09.2018 г. (датата на завеждане на исковата молба в съда)
до крайното изплащане.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия
съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия:/П/
С
решение № 15316 от 12.11.2019 г. по адм. дело № 1168/2019 г. на ВАС - ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 743/04.12.2018 г. по адм. дело №909/2018 г. на Административен
съд - Пазарджик.Решението е окончателно.