Определение по дело №72604/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 44297
Дата: 11 декември 2023 г. (в сила от 11 декември 2023 г.)
Съдия: Михаил Драгомиров Драгнев
Дело: 20211110172604
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44297
гр. София, 11.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110172604 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “Финансова къща Логос-ТМ” АД е предявило по реда на
чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:
с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9 577,35 лв., представляваща
остатък от задължение по договор за заем от 14.03.2013 г., с нот. заверка на подписите,
ведно със законната лихва от 18.08.2017 г. до окончателното изплащане;
с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 188,11 лв., представляваща
договорна лихва за периода 15.03.2015 г. – 14.04.2015 г., както и за сумата от 1 819,70
лв., представляваща договорна лихва за периода 15.04.2015 г. – 14.03.2016 г.;
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1364,84 лв., представляваща
неустойка за забава, начислена на осн. чл. 9 от Договор за заем от 14.03.2013 г. за
периода 15.03.2016 г. – 08.08.2017 г.;
Ищецът твърди, че на 14.03.2013 г., сключил договор за потребителски кредит
/нотариално заверен с рег. № 1303 от 14.03.2013 г. по регистъра на нотариус Димитър Танев
с рег. № 041 от НК, с район на действие – РС – гр. София/ със Стефан Николов Николов,
ЕГН ********** и с М. С. И., ЕГН **********, в качеството на солидарен длъжник. По
силата на сключения между страните договор, заемополучателят усвоил сума в размер на
10 000 лв., представляваща левовата равностойност на 5 112,92 евро, вследствие на което, за
него възникнало задължение да върне посочената сума, както и да заплати възнаградителна
лихва. Крайният срок на договора бил 14.03.2014 г., като съгласно чл. 8 от договора,
страните се споразумели длъжникът да заплаща месечна договорна лихва в размер на 1,90 %
от усвоената сума. Към този договор, страните подписали и два анекса – анекс /нотариално
заверен на 07.03.2014 г./ към горепосочения договор за потребителски кредит, съгласно
който М. С. И. поела задължение да върне заетата сума разсрочено, в срок до 14.03.2015 г. и
анекс /нотариално заверен на 21.04.2015 г./ към същия договор, съгласно който М. С. И. се
задължила да върне заетата сума разсрочено, в срок до 14.03.2016 г. Ищецът сочи, че част
от вземанията за лихва и главница са погасени, като непогасени останали дванадесет вноски
за лихва, всяка с падеж, както следва: 14.04.2015 г., 14.05.2015 г., 14.06.2015 г., 14.07.2015 г.,
14.08.2015 г., 14.09.2015 г., 14.10.2015 г., 14.11.2015 г., 14.12.2015 г., 14.01.2016 г.,
14.02.2016 г., 14.03.2016 г., както и незаплатената част от главното вземане с падеж
14.03.2016 г. Ищецът претендирал по реда на заповедното производство сумата от 9 577,35
лв., представляваща левовата равностойност на 4 896,82 евро, както и възнаградителна
лихва за периода 15.03.2015 г. – 14.03.2016 г. в общ размер на 2 189,78 лв., като посочва, че
първото лихвено плащане било на стойност 188,11 лв. /1,9 % от 9900,53 лв./, впоследствие
част от главницата била погасена до размер от 9 577,35 лв., съответно останалите плащания
1
за лихва били на стойност 181,97 лв. месечно /1,9 % от 9 577,35 лв./, неустойка в размер на
1 364,84 лв. за периода 15.03.2016 г. – 08.08.2017 г., за които суми била издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 57005/17 г. по описа на СРС, 57 състав, но тъй като
било подадено възражение от длъжника, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия иск за признаване за установено, че длъжникът дължи сумите, посочени в
заповедта. Претендира разноски.
Предвид обстоятелството, че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство, ч.гр.д № 57005/17 г. по описа на СРС, 57 състав, следва да бъде приложено.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответницата М. С. И. чрез
процесуалния и представител адв. С. Ч., в който твърди, че по силата на спогодба от
03.10.2023 г., постигната между страните в настоящото производство, ищецът /в качеството
си на кредитор/ освободил солидарния длъжник /ответницата/ от отговорност, както и се
задължил да извърши отказ от иска по настоящото дело. В спогодбата било посочено също,
че страните са уредили окончателно правоотношенията помежду им въз основа на договор
за потребителски кредит от 14.03.2013г. Моли за прекратяване на производството,
съответно за произнасяне на съда с акт за утвърждаване на постигнатата между страните
спогодба, евентуално за отхвърляне на иска.
Относно твърденията в отговора за наличие на извънсъдебна спогодба, съдът
уточнява, че на одобрение подлежи само съдебната такава. В случая, не е налице съдебна
спогодба. За да е налице такава, нужно е договорът за спогодба да бъде сключен пред съда,
който разглежда делото, и да бъде удостоверен в съдебния протокол, като той трябва да
бъде подписан от страните, председателя и секретаря на съда - чл. 234, ал. 1 ГПК.
Следователно, съдебна спогодба може за бъде сключена само в съдебно заседание. Формата,
предписана в чл. 234, ал. 1 ГПК, е условие за валидност на съдебната спогодба.
На ищеца следва да се предостави възможност да изложи становище във връзка с
твърденията на ответницата за сключена извънсъдебна спогодба.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, намира че относно допускането на
съдебно-счетоводна експертиза, ще се произнесе след изслушване становището на ищеца в
първото открито заседание.
Следва да се укаже на ищеца да уточни претенцията си за договорни лихви като
посочи коректно общия и размер. В петитума на исковата молба, който отговаря на
заповедта за изпълнение, се претендират сумите: 188,11 лв., представляваща договорна
лихва за периода 15.03.2015 г. – 14.04.2015 г., и сумата от 1 819,70 лв., представляваща
договорна лихва за периода 15.04.2015 г. – 14.03.2016 г. или общо в размер на 2007,81 лв.,
докато в обстоятелствената част на исковата молба за общ размер на претендираните
договорни лихви се сочи 2189,78 лв. Ето защо е необходимо ищецът да отстрани
несъответствието между петитума и обстоятелствената част на исковата си молба, като
посочи претенирания от него общ размер на лихвите по договора.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно доказване: по иска за главницата с пр. квалификация чл.
240, ал. 1 от ЗЗД - да докаже, че е сключен договор за заем, да установи предаване на
заемната парична сума, да докаже по какъв начин е уговорено връщането на заемната
парична сума по иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД - да докаже дължимост на
възнаградителна лихва, както и нейния размер, а в тежест на ответницата е да докаже, че е
изпълнила точно своите договорни задължения или са налице обстоятелства, изключващи
дължимост на паричната сума. По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, ищецът следва да
докаже и виновно неизпълнение на задълженията на ответницата, валидно неустоечно
съглашение и размер на неустойката.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими и
допустими, съответно следва да бъдат приети.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
2


ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 57005/2017 г. по описа на СРС, 57 състав.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото открито заседание да посочи дали признава
твърдяното споразумение.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото открито заседание да уточни исковата си
молба, като посочи претенирания от него общ размер на лихвите по договора.
ОТЛАГА произнасянето по допускане на ССчЕ за първото открито заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.12.2024г. от
9,40 часа, за която дата и час страните, да им бъде изпратен препис от определението, а на
ищеца и препис от писмения отговор.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото, като им разяснява, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3