Решение по дело №26888/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юли 2025 г.
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20241110126888
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 13838
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110126888 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Образувано е по искова молба с вх. № 154500/13.05.2024 г. от Ц. С. Н.
ЕГН **********, гр. С*, Б. С. Н., ЕГН **********, гр. Со* и С. Н. Н., ЕГН
**********, починал в хода на производството и като негови
правоприемници са конституирани другите двама ищци срещу „И*“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ул. „Ги* гр. Н*, п.к. 1280,
Столична община, представлявано от Д*, с която са предявени активно
субективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл.49 вр. 45 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден
да заплати на всеки един от ищците сумата в размер на 10 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени от всеки един от ищците
неимуществени вреди, в следствие на това, че на 29.04.2024 ответникът качил
публикация в електронното издание **** с домейн * със заглавие „Отказват
ли се от показанията си за рекет и заплаха за убийство срещу В* босовете на
Е*“, в която статията ответникът разгласил неверни и позорни
обстоятелства и твърдения за извършено престъпление от ищците в
следните изрази: „ Отворена е секретна разработка в службите за
сигурност, според която босовете на „Е*“ Ц. и Б. Н.и (известни като Ц*) са
заподозрени в поръчителство на атентат срещу В*... „ и клеветнически
твърдения в израза: „Както е известно, именно след конфликта между
1
бившите съдружници в хазарта В* стана обвиняем, и то по
непосредствените показания на Ц. и Б. Н.и, както и на техния баща С.,
които го набедиха в рекет и закани за убийство“, които обстоятелства и
твърдения сериозно засягали и накърнявали оценката на обществото спрямо
ищците, вследствие на което изпитали неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 29.04.2024 ответникът качил
публикация в електронното издание **** с домейн * със заглавие „Отказват
ли се от показанията си за рекет и заплаха за убийство срещу В* босовете на
Е*“, в която статията ответникът разгласил неверни, позорни обстоятелства и
твърдения за извършено престъпление в следните изрази: „Отворена е
секретна разработка в службите за сигурност, според която босовете на
„Е*“ Ц. и Б. Н.и (известни като Ц*) са заподозрени в поръчителство на
атентат срещу В*...“ и клеветнически твърдения в изразите „Както е
известно, именно след конфликта между бившите съдружници в хазарта В*
стана обвиняем, и то по непосредствените показания на Ц. и Б. Н.и, както и
на техния баща С., които го набедиха в рекет и закани за убийство“, които
обстоятелства и твърдения сериозно засягали и накърнявали оценката на
обществото спрямо ищците, вследствие на което изпитали неимуществени
вреди.
Изложени са твърдения, че със статията са изложени позорящи, неверни
и уронващи престижа и доброто име действия, за това, че ищците били
поръчители на атентат спрямо трето лице и им преписвали деяния по
извършване на няколко тежки престъпления (набедяване, рекет, заплака за
убийство). Твърди, че това са неверни факти и обстоятелства и се разгласява
информация за извършено престъпление, което не е доказано. Твърди, че
ответникът няма право да извършва това действие. Посочва, че следствие на
посочените действия (публикуване на статията) изпитал неимуществени
вреди. Посочва, че ответникът отговаря за действията на своите наети
журналисти и автори на статии по силата на чл.49 ЗЗД.
Твърди се, че вследствие на изнесените клеветнически твърдения в
публикуваната от ответника статия ищците изпатил неимуществени вреди,
изразяващи се в силни отрицателни емоции, както и интензивно нервно
напрежение, състояние на потиснатост, емоционално изтощение и безсъние.
Горните физиологични последици са особено силно изразени по отношение на
единия от ищците, който е възрастен човек с крехко здраве. Деянието на
ответника накърнявало чувството за чест и достойнство, уронва името им в
обществото, тъй като нанася много трудно поправими вреди на цялостната
обществена оценка за тях като личности и професионалисти на национално и
на международно ниво, предвид множеството чуждестранни партньори, с
които ищците са в редовни бизнес контакти.
Молят съда да уважи исковете. Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът прави възражение за прекратяване
на производството, тъй като има заведено дело за същото деяние под №
2
19971/2024 г. Посочва, че исковата молба е нередовна, тъй като липсват
адреси на ищците, на основание чл.127 ГПК.
Оспорва иска по основание и размер, като твърди, че процесната статия
е взета от информационна агенция ПИК и същата е цитирала процесната
статия, а не я написала. Оспорва да е автор на статията. Твърди, че исковата
молба представлява злоупотреба с право. Твърди, че ответникът е спазил
всички етични стандарти на журналистиката и статията няма за цел да бъде
клевета, а защо е заведено гр. д. № 19971/2024 г. по описа на СРС. Посочва, че
ясно в статията е написано защо са цитирани материалите от информационна
агенция ПИК. Прави възражение, че ищците са имали законова възможност да
опровергаят съдържанието на статията, а това не са го направили и завели
дело.
Излага правни доводи, че за да е налице клевета трябва да е налице
невярна информация, злепоставяща честта, достойнството или доброто име на
някого, с цел да се накърни репутацията му. Твърди, че информацията е
достоверна и може лесно да бъде проверена по гр. д. № 19971/2024 г. Твърди,
че ищците не доказват, че са оклеветени. Оспорва наличието на вреди.
Моли съда да отхвърли иска.
В открито съдебно заседание ищците се представляват. Поддържат
исковите претенции. Молят да се уважат. В писмени бележки излагат
подробни правни и фактически съображения.
Ответникът, редовно призован, се представлява от законния си
представител. Поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли
исковете. В открито съдебно заседание от 25.02.2025 г. претендира разноски
по реда на чл. 92а ГПК. В писмени бележки излага подробни правни и
фактически съображения.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирани страни, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Във връзка с възраженията на ответника следва да се посочи, че за да
бъде погасено правото на иск на ищците следва да се установи, че за ищците
нямат интерес от търсената защита, че не е налице гражданскоправен спор или
че страните не са процесуално легитимирани. Такива обстоятелства по делото
не се установяват.
Действително по делото и след служебна справка в деловодните книги
3
на съда се установява, че ищците са предявил иск за заплащане на
обезщетение за вреди, причинени от идентични публикации, но публикувани
в друг сайт. По така предявения иск не се установява да е постановено
окончателно решение, с което да е отречено правото на обезщетение на ищеца
от вреди, твърдени за претърпени от публикация, част от която е идентична с
процесната. Това е така, защото не са налице данни решението по гр. д. №
19971/2024 г. по описа на СРС да е влязло в сила. Служебно известно е на
съда, че срещу постановеното по това дело решение е подадена въззивна
жалба. Не се установява и удовлетворяване на интереса на увреденото лице
чрез заплащане на обезщетение, така че същото да няма интерес да търси
заплащане на обезщетение на процесното деликтно основание. Ето защо
следва да се приеме, че предявените осъдителни искове са допустими. В този
смисъл е Решение № 1148 от 18.08.2022 г. на САС по в. гр. д. № 1399/2022 г.
На следващо място, както съдът е посочил в доклада по чл.140 ГПК,
обективиран в Определение № 52051/23.12.2024 г. (л.70-76 от делото), искът,
за което е образувано гражданско дело № 19971/2024 г. по описа на СРС е за
деликт, за който се твърди, че е извършен на 08.03.2024 г. В настоящата
исковата молба се претендира обезщетение от деликт, за който се твърди, че е
извършен на 29.04.2024 г. Няма твърдения за продължаван или продължен
деликт (lex analogia продължавано или продължено престъпление), поради
което с оглед чл.6 ГПК, процесният деликт е отделен от този, за който е
образувано гр. д. № 19971/2024 г. по описа на СРС. Липсата на пълен
обективен идентитет е отрицателна предпаставка за прилагане на
разпоредбата на чл.126 ГПК и прекратяване на производството по направено
възражение за недопустимост.
Ако се допусне, че дори и при двете деяния на 08.03.2024 г. и 29.04.2024
г. е осъществен един деликт, то няма твърдения, че това деяние е
продължавано и съдът не може служебно да следи това. Второ, липсва влязла
в сила решение по гр. д. № 19971/2024 г., което да установи деликта за
29.04.2024 г., за която дата е образувано настоящото дело. Липсва
основателност на възражението по 298 ГПК.
Разпоредбата на чл.213 ГПК е диспозитивна и първият съд няма
задължение да съединява две различни производство. Още повече,
настоящото дело е преразпределено на нов съдия – докладчик, което определя
различния етап на хода на процеса сравнение с този по гр. д.№ 19971/2024 г.
по описа на СРС.
В този смисъл, направеното неточно възражение на ответника за
недопустимост на производството са неоснователни, тъй като настоящият съд
ги разгледа в тяхната съвкупност.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
4
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 52051/23.12.2025 г. (л. 70 от делото) съдът е
разпределил доказателствената тежест по иска с правна квалификация чл.49
вр. чл.49 ЗЗД, като е указал, че ищците при условията на пълно и главно
доказване, следа да установят следните кумулативни факти и обстоятелства:
1. Дата на деянието - на 29.04.2024 г.
2. Място на деянието - публикация в електронното издание **** с домейн *
със заглавие „Отказват ли се от показанията си за рекет и заплаха за
убийство срещу В* босовете на Е*“,
3. автор - ответникът „Ин*“
4. изпълнително деяние на ответника – разгласил чрез публикуване
твърдения и обстоятелства в следните изрази: „ Отворена е секретна
разработка в службите за сигурност, според която босовете на „Е*“ Ц.
и Б. Н.и (известни като Ц*) са заподозрени в поръчителство на
атентат срещу В*... „ и в израза: „Както е известно, именно след
конфликта между бившите съдружници в хазарта В* стана обвиняем,
и то по непосредствените показания на Ц. и Б. Н.и, както и на техния
баща С., които го набедиха в рекет и закани за убийство“,
5. противоправно деяние - посочените изрази да са неверни, позорни и
клеветнически. Да са осъществени съставите на обида и клевета
6. вреда - неимуществени вреди - силни отрицателни емоции както и
интензивно нервно напрежение, състояние на потиснатост, емоционално
изтощение и безсъние, накърнявало чувството за чест и достойнство,
уронва името им в обществото, намаляване на цялостната обществена
оценка за тях като личности и професионалисти на национално и на
международно ниво, предвид множеството чуждестранни партньори, с
които ищците са в редовни бизнес контакти
7. размер на вредата - 10 000 лева
8. причинно-следствената връзка между вредата и противоправното
поведение на ответника - вредата да е следствие от публикацията и
посочените изрази
9. ищците са се възползвали от опровержение на публикацията
Вината се предполага, на основание чл.45, ал.2 ЗЗД. Отговорността по
чл.49 ЗЗД е обективна. Без значение са формите на вината. В този смисъл е
Определение № 4346/01.10.2024 г. по гр. д. № 4986/2023 г. по описа на ВКС.
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да установи:
1. погасяване на вземането
2. обори презумпцията на вината
3. спазване на етични стандарти на журналистиката
4. липса на авторство - статията и изразите са цитирани от друга агенция
Информационна агенция ПИК
5
5. исковата молба представлява злоупотреба с право
6. статията няма за цел да клевети или опозори някого.
Установява се от представения по делото констативен протокол акт №
129, том V, peг. № 12934/07.05.2024 г. на нотариус С*, че на 07.05.2024 г. (л.8-
12 от делото) е извършен препис от съдържанието на интернет страница на
следния адрес:******, което се установило статия със заглавие „Отказват ли
се от показанията си за рекет и заплаха за убийство срещу В* босовете на
Е*“.
Датата на публикуване е 29.04.2024 г., като в горен ляв ъгъл е посочено
„****“.
Съдържанието на статията е следното (в италик, а с по-малък
шрифт съдържание на цитат):
Днес стана ясно защо босовете на фирмата за хазарт „*“ съдят
издателя на сайта *. Оказа се, че на 08.03.2024 г. Сайта * е препубликувал
материал на друга медия, като надлежно е посочил източника на
публикацията.
Един от абзаците, който е предизвикал реакцията от шефовете на
„*“ е със следното съдържание:
Отворена е секретна разработка в службите за сигурност, според която босовете
на „Е*“ Ц. и Б. Н.и (известни като Ц*) са заподозрени в поръчителство на атентат срещу
В*, научи ПИК от високопоставени източници в МВР.“
Видно е, че в абзаца няма твърдения на сайта otpor.com, а имена
твърдения от източници на първоизточника. Медиите и журналистите не
са длъжни да разкриват източниците си. Това право име предоставено с
нарочен текст в закона.
Вторият абзац, заради който братята Н.а и техния баща съдят * е
със следното съдържание:
„Войната между Н.и и Б* не се е разминавала, напротив, ексалира, донасят
източниците на ПИК.
Както е известно, именно след конфликта между бившите
съдружници в хазарта В* стана обвиняем, и то по непосредствените
показания на Ц. и Б. Н.и, както и на техния баща С., които го набедиха в
рекет и закани за убийство.“
И в този случай няма твърдения на сайта *, а на първоизточника.
Интереси са разсъжденията на ищците, които претендират за
нанесени неимуществени вреди на обща стойност 30 000 (тридесе хиляди)
лева. Ето какво е написано в исковата им молба:
…………(в статия се цитира самата искова молба, като е цитирана чрез
снимка, вмъкнат обект в текста тип insert object при текстообработващите
програми)……………….
Възниква въпрос- Отказват ли се от твърденията си срещу В* за рекет
и закана за убийство братя Н.и и баща им С.?
6
Припомняме, че в предаването „ДЕНЯТ с Ве*“ от 20.12.2019 г.,
излъчено по ТV+ и ТV1.
Ц. Н. заявява в ефир, че са заплашвани с убийство и рекет от В*. Н.
твърди, че са подали няколко сигнала до главния прокурор и
специализираната прокуратура срещу В* за заплаха за убийство и рекет от
него.
Ц. Н. е попитан от Ве* дали братя Н.и са разследвани в България и той
не отрича категорично, че няма такова разследване в България.
Ето и линк към предаването: *****
Припомняме и ЕПИЗОД 90 на предаването Е* по телевизия „Е*“. В
него братя Н.и също заявяват, че са рекетирани и заплашвани с убийство от
В*.
Най-интересно е, че заявяват , че не могат да осъдят изданието Труд
за публикация по техен адрес, тъй като Труд се е позовал на източник на
публикацията, която е публикувана преди това от друга медия.
Ето и линк към предаването: ****
Интересно защо след като знаят, че изданието * също се е позовало на
източник те са завели дело срещу него? С какво независимия сайт * е довел
до „интензивно нервно напрежение, състояние на потиснатост,
емоционално изтощение и безсъние“ босовете на “*”?
Най-интересният факт е, че босовете на “*” не са посочили нито едно
доказателство към исковата си молба, с което да опровергаят написаното в
публикуваната на 8 март 2024 г. статия. Те не са искали право на отговор
от изданието нито са осъществявали контакт с него.
В исковата си молба босовете на “*” твърдят, че са изпратили
съобщение до изданието *, което не отговаря на истината. Същите не са
приложили като доказателство към исковата си молба въпросното
съобщение.
Припомняме каква е съдебната практика в подобни случаи:
………………(в статия се цитира неправилно съдебно решение, като е
цитирано чрез снимка, вмъкнат обект в текста тип insert object при
текстообработващите програми. Неправилно е защото липсва номер на
дело)“…………...
С това статията приключва.
От заключението на съдебно - техническа експертиза (л. 255 от
делото), която съдът кредитира в цялост като изготвена от компетентно вещо
лице, пълна и достоверна, кореспондираща на останалите доказателства по
делото, с оглед на което я цени при формиране на изводите си, се установи, че
след извършена проверка на представения интернет адрес: *****, посочен в
нотариалния констативен протокол, вещото лице установило, че линкът е
активен и достъпен към момента на извършване на експертизата, както и
7
сайтът е достъпен през интернет за всички потребители. Установената от
вещото лице на посочения по-горе интернет адрес статия е със заглавие
„Отказват ли се от показанията си за рекет и заплаха за убийство срещу В*
босовете на Е*“ и е публикувана на дата 29.04.2024 г. и е достъпна без
ограничение за зареждане на съдържанието. Въз основа на извършената
онлайн проверка на интернет адреса * експертът установил, че достъпът до
този уебсайт се осигурява чрез сървъри, предоставени от дружеството „С*“
ЕООД, което пояснява, че означава, че именно това дружество отговаря за
техническата услуга, която позволява сайтът да бъде видим и достъпен в
интернет. Направено е и пояснение, че хостингът представлява мрежова
услуга, която предоставя свързано с интернет пространство, необходимо за
съхранение и достъп до уебсайта, хостингът работи върху сървъри, които от
своя страна са свързани непрекъснато с интернет и имат за цел да предоставят
достъп до съхраняваните при тях интернет страници по най-добрия начин.
Хостинг услугата, свързана с уебсайта „*“, се осъществява от дружеството
„С*“ ЕООД. Съобразно заключението, достъп до тези услугите на хостинга
има лицето, на чийто имейл адрес е изпратена паролата за вход, като според
предоставената информация по делото от хостинг доставчика, хостинг
услугата е регистрирана на името на И*.
От заключението се установява, че в статията със заглавие „Отказват
ли се от показанията си за рекет и заплаха за убийство срещу В* босовете
на Е*“, находяща се на л. 8 от делото, надписът „****“, изписан под
заглавието, до датата 29.04.2024 г., представлява наименованието на медията,
публикувала статията. Той е визуализиран като активна хипервръзка, която
при натискане пренасочва потребителя към началната страница на уебсайта *,
което показва, че тази статия е публикувана от „****“, тъй като ползва
домейна и хостинга на компанията „****“.
Съобразно експертизата, връзката с наименование „****“ (визуализиран
като хипервръзка към началната страница) и ответника се установява чрез
съвпадението на три елемента: наименованието на хипервръзката „****“,
изобразено в сайта; домейнът на сайта - *; хостингът, свързан с дружеството
„И*“ ЕООД, ЕИК *, съгласно справка от Търговския регистър.
Визуалният елемент „****“ функционира като активна хипервръзка към
началната страница на сайта * и изпълнява ролята на идентификатор на
медията, публикувала съдържанието. Този елемент, чието наименование
съвпада с това на домейна и юридическото лице „И*“ ЕООД, технически
установява връзка между съдържанието на публикацията и платформата.
В експертизата се посочва и че според информация от хостинг
доставчика „С*“ ЕООД, хостинг услугата е регистрирана и предоставена на
дружеството „И*“ ЕООД, като паролата за достъп е изпратена на лице с име
И*, с имейл адрес: *****, като това лице е получило пълен достъп до
управлението на хостинга и съответно на сайта * чрез хостинг акаунта. Това
лице или упълномощени от него лица, могат да инсталират и достъпват
8
платформата WordPress, за да създадат потребителско име и парола и за
администраторския панел за сайта, чрез който директно се управляват
публикациите на сайта „*“.
Прието по делото е удостоверение№ FO-2883/2024 г. от дата 11.03.2024
г., издадено от Национална следствена служба, от което е видно, че спрямо
ищеца Б. С. Н. към 11.03.2024 г. няма данни за обвинения по неприключили
наказателни производства (л. 215 от делото).
От удостоверение № 3919 от дата 14.11.2024 г., издадено от Национална
следствена служба, е видно, че спрямо починалия в хода на процеса ищец С.
Н. Н. към 13.03.2024 г. няма обвинения по неприключили наказателни
производства (л. 217 от делото).
От удостоверение № 3920 от дата 14.11.2024 г., издадено от Национална
следствена служба, е видно, че спрямо починалия в хода на процеса ищец С.
Н. Н. към 13.03.2024 г. няма обвинения по неприключили наказателни
производства. (л. 216 от делото).
За установяване претърпените от ищците неимуществени вреди по
делото в о.с.з. на 03.04.2025 г. е разпитан свидетелят Н* Н.а, съпруга на ищеца
Ц. Н.. Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани от съда,
доколкото не са опровергани от други доказателства по делото, така и в тях
липсват вътрешни противоречия относно изложените обстоятелства. Същите
са логични и последователни и е житейско обосновано свидетелят да е от
кръга на семейните, тъй като той най-добре възприема случилото се като
свидетел – очевидец на изпитаните болки и страдания, защото е обосновано
тези болки и страдания да бъдат най-добре възприети от семейството на
ищците. Свидетелят заявява, че статията се отразила зле на емоционалното,
психическото и впоследствие, най-общо казано на здравословното състояние
на нейните роднини. Излага, че начинът им на живот се променил, чувствали
се обидени, омерзени, притеснени за това как ще бъдат приети в обществото
от роднини, от приятели, от контрагенти, от колеги, от служители, както и за
това как се чувстват децата и родителите им. Посочва, че се породил
непрекъснат яд и гняв от това, че тези неща са неверни и че трябвало да се
примиряват, да слушат, да четат и да търсят начин как да докажат, че това не е
истина. Изтъква и че съпругът й Ц. Н. станал доста притеснен, нервен,
раздразнителен, често се прибирал с главоболие, понякога бил твърде
необщителен. Свидетелства, че имали много безсънни нощи, в които се
ядосвали и обсъждали как да се справят с тази ситуация, както и че от брата на
съпруга си – Б., и от техния баща чувала същите думи. Бащата на ищците
вдигал кръвно, както и споделял на свидетеля, че е притеснен, че децата му
трябва да търпят такива клевети. Посочва, че една статия била публикувана
около 8-9 март, а втора статия – в края на месец април.
След служебна проверка в ЕИСС съдът установи, че гр. д. № 19971/2024
г. по описа на СРС по повод следните писания:
„Отворена е секретна разработка в службите за сигурност, според която
9
босовете на „Е*“ Ц. и Б. Н.и (известни като Ц*) са заподозрени в поръчителство на
атентат срещу В*, научи ПИК от високопоставени източници в МВР. Според оперативна
информация поръчката е била дадена след завръщането на Б* от Дубай в края на лятото
на 2023г. и след постановлението на съда за домашен арест. Установени са предложени
оферти към килъри от съседна държава, които евентуално да поемат мократа поръчка“;
„В същото време, според данни на медията ни, братя Н.и са в основата на
разпитите на В* по подозрение, че стои зад убийството на Ал*. (...) Както е известно,
именно след конфликта между бившите съдружници в хазарта В* стана обвиняем, и то по
непосредствените показания на Ц. и Б. Н.и, както и на техния баща С., които го набедиха
в рекет и закани за убийство“,
което деянието се твърди, че е извършено на 08.03.2024 г. чрез публикуване в .
в електронното издание **** с домейн „*“ в публикация със заглавие „*! Ц*
са заподозрени в поръчителство на атентат срещу В*“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от негово противоправно действие при или по
повод изпълнението на тази работа.
Издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и
съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност за верността
на изнесената информация, ако в резултат на тези публикации са претърпени
вреди. Тази му отговорност произтича от качеството му на възложител на
работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали. Това е
гаранционно-обезпечителна обективна безвиновна отговорност по чл. 49 ЗЗД.
Издателят на печатно произведение носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за
характера и съдържанието на публикуваните материали като възложител на
друго лице на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни
материали, когато са причинени вреди при изпълнението на тази работа. Дали
авторът на публикацията се намира в трудовоправни или гражданскоправни
отношения с издателя, или е свободно практикуващ журналист или
гражданин, е без значение за отговорността на издателя по чл. 49 ЗЗД. За
отговорността на издателя е достатъчно да се установи, че вредите са
произлезли при изпълнение или по повод на извършвана в негов интерес
дейност. В този смисъл са Решение № 581 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1019/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 117 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 101/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 288 от 7.04.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 40/2008 г., V г. о., ГК, Решение № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
907/2009 г., III г. о., ГК, Определение № 228 от 29.03.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 172/2021 г., IV г. о., ГК.
Когато твърденията изхождат от други лица, които са посочени от автора
на публикувания материал и в текста коректно е предадена дадената от тях
информация, няма основание за ангажиране отговорността по чл. 45 от ЗЗД на
автора, съобразно Решение № 557 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1599/2009 г., III г. о., ГК.
10
В решение № 253/2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г III ГО и решение №
19 от 15.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4040/2021 г., I г. о., ГК, се
разграничава отговорността на първоначалния издател от отговорността на
издателя, който е препечатал по-ранна публикация от друга медия. Общото
правило е, че всеки дължи обезщетение за вредите, които виновно е причинил
другиму. Във връзка с отговорността за вреди от изнесеното в печатни
произведения обаче следва да се разграничават хипотезите в зависимост от
това, дали става въпрос за първоначална статия, дали става въпрос за статия, в
която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано статия
от друг автор/издател, съответно дали съдържанието на статията е обидно или
клеветническо. Когато съдържанието на статията съдържа фактически
твърдения, които се квалифицират като клевета, и публикацията е първа по
ред, издателят носи отговорност, защото е следвало да провери
достоверността на информацията съобразно правилата на добрата
журналистическа практика. Когато става въпрос за статия, в която
авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от
друг автор/издател, вторият издател не може да носи отговорност за това, че
се е доверил на добросъвестността на първия. Липсва ли обаче такова
позоваване, следва да се прилагат общите правила. В тези случаи авторът
поднася информацията от свое име и поради това носи отговорност, защото е
следвало сам да провери достоверността й съобразно правилата на добрата
журналистическа практика преди публикуването. Без значение за ангажиране
отговорността на издателя е въпросът дали статията е първа, или последваща,
и дали във втория случай има позоваване на предходна публикация в случаите,
когато съдържанието на статията съдържа обиди. Наличието на обиди е
очевидно, не се налага проверка за установяването им и разпространението им
е противоправно. При наличието на обиди отговаря всеки от издателите,
респективно авторите, доколкото засягат неблагоприятно адресата.
В Решение № 253/29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., III г. о.,
Решение № 278/27.11.2019 г. по гр. д. № 1140/2019 г., IV г. о., Решение №
62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о. и Решение № 85/23.03.2012 г.
по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о. е изяснено, че когато издателят се е позовал
изрично на публикувана по-рано статия от друг автор/издател, отговорността
му за изложените в нея фактически твърдения, които се квалифицират като
клевета, е изключена. Това е така, тъй като съобразно правилата на добрата
журналистическа практика носител на задължението да извърши проверка за
достоверността на информацията е първоначалният издател/автор. Когато,
обаче, статията съдържа обидни изрази и квалификации, отговорността на
издателя не може да отпадне поради позоваване на предходна публикация,
защото наличието на обиди е очевидно и без да се налага проверка за
установяването им, а разпространението им е винаги противоправно.
Гарантираната от чл. 39, ал. 1 КРБ свобода на изразяване на мнение, съответно
на разпространяване на собствени или чужди оценъчни съждения, е
изключена в случаите, когато негативните оценки засягат неоправдано честта
11
и достойнството на гражданите.
В практиката на ВКС по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД за отговорността на
журналисти и на медийни издания за клеветническо съдържание на техни
публикации се приема, че когато твърденията за конкретни факти изхождат от
други лица, които са посочени от автора на публикувания материал и в текста
коректно е предадена дадената от тях информация, няма основание за
ангажиране отговорността по чл. 45 ЗЗД на автора. В определени случаи обаче
източникът на информация може и да не бъде посочен. Тогава, за да се
освободи от отговорност по чл. 45 ЗЗД, авторът на информацията следва да е
извършил добросъвестна проверка на съдържащите се нея факти. В този
смисъл е Решение № 309 от 27.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1202/2023 г., I г.
о., ГК.
Настоящият съдебен състав се различава в малка степен от цитираната
по-горе съдебна практика.
Правото на изразяване е гарантирано в чл.10 ЕКПЧ, чл.11 ХОПЕС и
чл.39, ал.1 КРБ. Това право не е абсолютно и може да бъде ограничено, ако са
изпълнени следните изисквания: 1. Ограничението да законно, т.е.
предвидено в закона; 2. Ограничението да преследва легитимна цел; 3.
Ограничението да е необходимо. А съгласно чл.10, ал.2 ЕКПЧ наложеното
наказание трябва да бъде пропорционално на нарушението (нарушението на
нормата, с което се забранява правото на изразява при определени случаи). В
този смисъл са делата по описа на ЕСПЧ: К* срещу Русия, М* срещу
България, К* срещу Румъния, * срещу България и други.
За да гарантира правото на личен и семеен живот по чл.8 ЕКПЧ и чл. 7
ХОПЕС, законодателят е въвел ограничението по чл.45 ЗЗД, а именно, че е
забранено да се вреди другиму. При нарушение на тази забрана, санкцията на
нормата е възстановяване на предишното положение (престация за реално
действие – в този смисъл е Решение № 195/04.04.2025 г. по гр. д. №
3278/2023 г. на ВКС) или парично обезщетение. При това положение
ограничението на правото на изразяване преследва легитимна цел – защита на
правото на личен и семеен живот, мярката е необходимо до колкото ще се
обезщетят вредите и е записана от закона. Следователно при нарушение на
забраната да не се вреди другиму чрез изразяване на клевета или обиди срещу
друго лице, законът въвежда защитата по чл.45 и сл. ЗЗД, а санкцията трябва
да бъде пропорционална.
С решение от 17.12.2004 г. по дело П* и Ба* срещу Дания ЕСПЧ е дал
тълкуване на прогласената в чл. 10 ЕКПЧОС свобода на изразяването на
мнение: дори изявлението да се квалифицира като оценъчно съждение, трябва
да съществуват достатъчно фактически данни, които да го подкрепят, иначе то
би надхвърлило допустимото.
Съобразно стандартите, установени с Конституцията на Република
България и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото
на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от
12
защита на правото на чест, достойнство и доброто име. В тази посока най-
важният критерий при преценката дали с дадено изказване са надхвърлени
пределите на допустимата критика спрямо личността е доколко излагането на
конкретни факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо или
се използва целенасочено за накърняване правата и доброто име на дадено
лице.
Съгласно приетото в Решение № 362/24.06.2025 г. по гр. д. №
1887/2024 г. по описа на ВКС оценъчните съждения следва да имат
фактическо основание, а не да се правят неверни внушения и да се позори
лицето, за което се отнасят. Не е правилно да се приеме, че след като има
оценъчно съждение и използваните изрази не надхвърлят добрия тон, то това
означава, че не са превишени ограниченията по чл. 39, ал. 2 от Конституцията
на РБ на правото да се изразява мнение.
Следователно настоящият съдебен състав приема, че отговорност по
чл.45 ЗЗД винаги има, както при обида и клевета, така и при оценъчни
съждения. Съставен не е съгласен, че препубликуването освобождава
отговорност извършителя при клевета (разгласяване на позорно обстоятелства
и приписване на престъпление). Независимо дали е в хипотезата на обида,
клевета или оценъчни съждения и дали е налице препубликуване лицето,
които е извършило такова деяние носи отговорност, ако с изразените от него
деяния накърнява правото на личен и семеен живот в частност – доброто име,
честта и достойнството на други лица, при все, че не са факти, които да верни.
Конкретно по делото
Съгласно чл.6 ЕКПЧ ищецът определя предмета на делото, на доказване,
спорът. Той очертава рамката, в която ще се развие процеса. Формулираният
петитум (търсената защита) и твърдените факти и обстоятелства (правно
основание на иска) определят това за което съдът ще се произнесе.
По делото се установи, че ответникът е извършил публикацията на
29.04.2024 г. Доказано е съдържанието на публикацията.
Ищците твърдят вреди от точно определени пасажи от процесната
публикация. Видно от съдържанието на процесната статия, находяща се на
л.8-12 от делото и описана по-горе във фактическата част на мотивите,
процесната статия не съдържа нови думи и изказвания. Процесната статия
изхожда от ответника и обяснява факти и обстоятелства за какво е образувано
гр. д. № 19971/2024 г. по описа на СРС и какъв е спорът с ищците по
цитираното дело. В статията се цитират именно думите и изказите от статията
от 08.03.2024 г., които думи и изрази са предмет на оценка дали са клевети и
обиди по гр. д. № 19971/2024 г. Следователно процесната статия не
представлява нови изказвания, които биха могли евентуално да се
квалифицират като обиди или клевета, а представлява статия за това за какво е
образувано гр. д. № 19971/2024 г., за кои думи и изрази ищците претендират
обезщетение, какво е направено и написано в по-раната публикация от
08.03.2024 г. Освен това, видно от съдържанието на процесната статия, същата
13
представлява обяснение на ответника за това за какво е образувано гр. д. №
19971/2024 г., какво ответникът е написал на 08.03.2024 г. Следователно
процесната статия представлява един вид лично обяснение на ответника по
повод вече възникнал висящ съдебен спор. В процесната статия няма нови
думи и изкази – които да не са използвани на 08.03.2024 г. и да са предмет на
настоящото дело.
При съпоставка на думите и изказите, съгласно твърденията и петитума
на настоящото дело, с думите и изказванията, които са в основанието и
петитума по гр. д. № 19971/2024 г., се установи, че същите са идентични.
Разликата е че на 08.03.2024 г. те са публикувани за първи път. Дали същите са
клевета и обида се преценява от състав разглеждащ гр. д. № 19971/2024 г. по
описа на СРС.
Но в процесната статия същите думи и изрази са публикувани като
цитат от искова молба, от стара вече публикувана новина/информация, дадени
са обяснения от ответника за възникнал преди това съдебен спор между
страните. Следователно това не са нови думи и изрази, които са използвани в
деликт. Няма нови деяния на ответника, които да се квалифицират като
деликт. Това е така, защото в процесната статия няма нищо общо с изказване
на факти и обстоятелства против честта и достойнството на ищците, а има
новина досежно образувано между страните дело, а думите и изразите са
посочи като спорен предмет на вече образувано дело.
Така написана исковата молба цели обезщетение от точно тези обиди и
клевети, за които ищецът твърди, че са извършени на 29.04.2024 г., но същите
не са извършени/написани на 29.04.2024 г., а по-рано на 08.03.2024 г. На
29.04.2024 г. не са извършени деяния, за които ищецът твърди (точните обиди
и клевети), а са цитирани като източник от стара статия и обяснения по повод
възникнал спор между страните, за което е висящо друго дело пред съда
между същите страни.
Следователно от обективна страна на 29.04.2024 г. ответникът не е
изрекъл/написал, не е извършил деяние с посочените думи и изрази.
Представената публикация представлява новина и обяснение за вече
образувано дело – твърдения в ИМ и в стара статия. Изричането, написването
на посочените думи и изрази е осъществено на 08.03.2024 г., за който деликт
има висящо гр. д. № 19971/2024 г. по описа на СРС. Същите думи и изрази не
са изказани като такива за новина, а изнесени като информация, която е част
от предмета на висящо дело, част от публикувана по-рано статия.
Следователно от обективна страна на 29.04.2024 г. ответникът не е написал
цитираните думи и изрази, а ги е преповторил като цитат, което не може да се
квалифицира като нов вид деяние, защото думите и изказите са показани като
цитат и представляват информация за образувано дело, а не за мнение или
думи срещу ищците. Това дали същите представляват деликт, т.е. обида или
клевета е предмет на друго дело което изследва тяхното съдържание по
същество, т.е. на гр. д. № 19971/2024 г.
14
В настоящия случай процесните изрази и думи не са изречени по повод
статия срещу ищците, а по повод обяснение на страна по образувано и висящо
съдебно дело и представляват цитат от ИМ, цитат от предишна новина, за
която ищците твърдят, че е налице обида и клевета и за което е образувано гр.
д. № 19971/2024 г. В процесната статия и то за процесните суми, написани в
настоящата искова молба, не се пишат думи и изрази срещу ищците като цяло,
досежно мнения, факти и обстоятелства, а се цитират вече публикувани по-
рано същите изразени думи.
Следователно от процесната статия могат да се претендират вреди, ако
се пишат нови думи и изрази, а не цитати от стари публикации, които са
станали повод за образуване на дело между страните и са посочени в ИМ.
Цитирането на думи и изрази в по-късна публикация, които думи и
изрази за първи път са използвани в по-рана публикация, за което се твърди, че
са обида или клевета и едновременно с това са предмет на съдебно дело, не
представлява нов деликт. Цитирането на изказани думи и изрази в нова
статия, която обяснява възникнал спор, като се преразказват или цитират
абзаци от ИМ или от стара статия, не представлява деяние, което осъществява
състава на нов деликт, за който следва да се носи нова отговорност. Това е
така, защото в новата статия липсват изказвания по повод личността, а само се
цитират вече изречени факти и обстоятелства (които са станали предмет на
изследване във висящ съдебен спор и обяснение на страна по повод съдебен
спор), чиято преценка дали накърняват личната чест и достойнство не е за
предмет на втората публикация, а на първата.
. От обективна страна цитирането на вече изказани думи и изкази като
обяснение, като цитат, за възникнал между страни спор не представлява нов
вид деликт, защото липсва изпълнителното деяние – писане или изричане на
думи и изрази. Цитирането представлява позоваване на вече възникнал факт,
който факт вече е породил действие в обективната действителност и като
такъв не поражда нови права и задължение с нова дата. Това е така, защото с
цитирането лицето обяснява вече случили се факти и обстоятелства и не
изразява нови думи и изкази против честта и достойнството на други субекти.
Може да се претендира вреди от деликт за думи и изрази в по-късната статия,
но същите следва да бъда новонаписани или новооткрити. В процесния
случай такива не се наблюдават. Само новите факти (нововъзникнали думи и
изрази или новооткрити) пораждат право на обезщетение от нов деликт и
отговорност по чл.45 ЗЗД.
От обективна страна, с процесната статия, ответникът е дал публични
обяснения за възникнал съдебен спор и е посочил думите и изразите, от които
ищците твърдят, че са претърпели вреди и за което е образувано по-ранното
дело.
В исковата молба не се твърди, че ответникът е извършил деянието като
продължавано или продължено деяние. Напротив твърди думи и изрази, които
да са изречени на 29.04.2024 г. Същите не са изречени на тази дата, а
15
представляват цитат от вече възникнал съдебен спор за деяние от 08.03.2024 г.
Следователно за новата дата няма как да се претендират вреди от възникнали
факти и обстоятелства от друга дата, защото от обективна страна същите не са
изречени на твърдяната от ищците дата. Освен това, от обективна страна няма
изказване на новата дела, защото изказването е на по-ранната дата. В случая
цитирането не представлява деяние, което би породило основание за
самостоятелно обезщетение. Следователно, няма деяние.
Дори и ищецът да твърди, че деянието е продължавано или продължено,
е необходимо ответникът да изрича един и същи думи и изрази през малък
период от време (продължавано деяние). Такъв е случаят ако процесните думи
и изрази са изричани в различни статии, с различни съдържания, през малък
интервал от време, но съдържат процесните думи и изрази. В хипотезата на
продължено деяние, ответникът следва непрекъснато да препубликува
посочената първа статия на различни дати, в която са изречени думите и
изказите, т.е. една и съща статия да се преблукива всеки ден.
На първо място в исковата молба нито се твърди, че деянието е
осъществено като продължавано, нито като продължено. Ищецът е предявил
иска като отделен деликт на отделна дата. Съгласно чл.6 ГПК не е допустимо
съдът служебно да изследва това.
Второ, ответникът не препубликувал съдържанието на първата статия от
08.03.2024 г., за да се твърди, че деянието е продължено, а е обяснил
съдържанието на исковата молба, което включва съдържанието на статията от
08.03.2024 г.
Дори и да твърди, че деянията са осъществени като продължавано или
продължено, отново от фактите по делото не се установи да е налице деяние,
което да припокрива състава на деликт. Това е така, защото процесните думи и
изрази не са изречени срещу ищците, а като цитати по повод подадена ИМ и
възникнал спор, с което се обяснява на широката аудитория какъв е предметът
на спора и кои думи и изрази се твърди, че има обида и клевета. При това
положение, доколкото са цитирани по повод вече възникнал проблем,
процесните думи не са нов вид деяние и не припокриват състава на нов
деликт, за което да се търси обезщетение.
Само на това основание исковата претенция е неоснователна. Доколкото
няма деяние, което да е осъществено на 29.04.2024 г. от обективна страна, да
са изречение процесните думи и изкази, то е безпредметно да се изследват
останалите предпоставки за отговорността по чл.49 ЗЗД – дали думите са
обида или клевета, наличието на вреди и размера на вредите.
В допълнение на изложението, следва да се отбележи, че възраженията
на ответника са неоснователни. В процесния случай не се доказа статията да е
препубликация на друга публикация от друга информационна агенция - ПИК.
Ответникът не е ангажирал такива доказателства. Настоящото статия не е
препубликация на друга статия, а представлява новина за възникнал съдебен
спор между страните като се обяснява от кои думи и изрази ищците са
16
изпитали болки и страдания. Това е така, защото видно от самата публикация,
в първите абзаците се започва с обяснение, че ищците завели друго дело
срещу ответника за публикация на 08.03.2024 г. и са цитирани думите и
изразите, което са предмет на вече образуваното дело. Следователно е
безпредметно дали ответникът е препубликувал съдържанието на процесната
статия от такава ПИК. Това е релевантно по гр. д. № 19971/2024 г. Това е така,
защото процесната статия не представлява препубликуване на стара, а
обяснение по възникнал проблем. Налице е авторство у ответника, но
процесните думи и изрази не са изречени в техния смисъл, а в смисъл като
цитати по вече възникнал спор. Не се доказа спазването на етичните
журналистически практики, както и че исковата молба е злоупотреба с право.
Основание за ангажиране отговорността ответника не е налице.
Съдът приема, че употребените изразни средства, посочени от ищците в
исковата молба, не представляват оценъчни съждения и мнения, които да са
унижаващи и обидни, а са част от заявени обстоятелства от първоначалния
автор - ПИК, съобразно направеното изрично отбелязване в статията.
Съдът приема, че изнесените в процесната статия твърдения за факти не
се опровергават от наличието на друга публикация, прехождаща по време
процесната статия. Предмет на настоящото производство е част от
съдържанието на статия от 08.03.2024 г., която е била публикувана на сайта *.
В тази връзка следва да се отбележи, видно от мотивите на решението по гр. д.
№ 19971/2024 г. по описа на СРС, в което съдът приема, че в конкретния
случай ответникът като възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД,
поддържащ сайта отупор.ком, не носи отговорност за разпространената от
него статия, доколкото на три места в същата е посочено, че източник на
информацията е ПИК.
От горното следва, че и друга медия – информационна агенция ПИК, е
помествала информация, която е идентична с тази, дала основание за
претенциите на ищците, поради което и не се установява в производството, че
претърпените от ищците вреди са вследствие именно на процесната статия от
29.04.2024 г., а не на статията от 08.03.2024 г., на която се позовава ответникът.
В допълнение, следва да се посочи, че при присъждане на обезщетение
по иск за неимуществени вреди, предявен въз основа на една конкретна статия
и в случай на установеност по делото, че са налице и други статии с
идентично съдържание извън исковия предмет, този факт е от значение за
съда както при изследване на причинната връзка, така и при съблюдаване
критерия на чл. 52 от ЗЗД. /В този смисъл Решение № 261320 от 23.11.2020 г.
на СГС по в. гр. д. № 30/2020 г., Решение № 3757 от 11.06.2018 г. на СГС по
в. гр. д. № 8403 / 2017 г.
Противоправно би се явило поведението на служител на ответното
дружество, ако същият е вложил в процесната статия съдържание, засягащо
личността на ищеца посредством клеветнически твърдения и/или обидни
твърдения и квалификации и макар да е препечатал дословно това
17
съдържание от по-рано публикуван материал, не е посочил като източник този
материал и като автор - авторът на по-ранния материал.
При съобразяване на посочената правна уредба и съдебната практика по
приложението й, настоящият състав намира освен горното и че в процесната
статия няма обидни изявления, а са изнесени твърдения факти от искова
молба на ищците, публикувана в информационна агенция ПИК, за което
обстоятелство е налице отбелязване в статията.
Поради тези съображения настоящият състав приема, че не е налице
деяние по смисъла на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, доколкото не се установява лице,
което ответникът е натоварил с изготвяне и публикуване на статия на неговия
сайт, да е осъществено на твърдяната от ищците дата и да е деяние, което е
ново и за се носи самостоятелна отговорност.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че предявените активно
субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл.49 вр. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 10 000
лева, представляващи обезщетение за претърпени от всеки един от ищците
неимуществени вреди, в следствие на това, че на 29.04.2024 ответникът качил
публикация в електронното издание **** с домейн * със заглавие „Отказват
ли се от показанията си за рекет и заплаха за убийство срещу В* босовете на
Е*“, в която статията ответникът разгласил неверни и позорни обстоятелства
и твърдения за извършено престъпление от ищците в следните изрази:
Отворена е секретна разработка в службите за сигурност, според която
босовете на „Е*“ Ц. и Б. Н.и (известни като Ц*) са заподозрени в
поръчителство на атентат срещу В*... „ и клеветнически твърдения в
израза: „Както е известно, именно след конфликта между бившите
съдружници в хазарта В* стана обвиняем, и то по непосредствените
показания на Ц. и Б. Н.и, както и на техния баща С., които го набедиха в
рекет и закани за убийство“, които обстоятелства и твърдения сериозно
засягали и накърнявали оценката на обществото спрямо ищците, вследствие
на което изпитали неимуществени вреди, са неоснователни и недоказани, с
оглед на което следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските
С оглед изхода на делото, единствено ответникът има право на разноски,
на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът не доказва да е сторил разноски в
производството.
В открито съдебно заседание от 25.02.2025 г. ответникът е направил
искане ищците да поемат изцяло разноските в производството, на основание
чл. 92а ГПК.
Съдът приема, че искането за присъждане на разноски в полза на
ответника е неоснователно. Разпоредбата на чл.92а ГПК има предвид
разноските, които страната ще стори за новото заседание, като този извод
следва от самата разпоредба. В настоящия случай не се твърди ответникът да
е сторил разноски за неоснователно отлагане на о.с.з. на 25.02.2025г., а и
18
такива не се доказват да са реално извършени от тази страна, поради което и
следва да се приеме, че ответникът не е понесъл разноски във връзка със
забавяне хода на делото.
Липсват доказателства за извършени разноски от страна на ответника и
като такива не следва да се присъждат. В този смисъл е т.1 от ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
Ц. С. Н. ЕГН **********, гр. С* срещу „И*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: ул. „Ги* гр. Н*, п.к. 1280, Столична община,
представлявано от Д*, осъдителен иск с правна квалификация чл.49 вр. 45
ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 10 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени от Ц. С. Н. ЕГН ********** неимуществени
вреди, в следствие на това, че на 29.04.2024 ответникът качил публикация в
електронното издание **** с домейн * със заглавие „Отказват ли се от
показанията си за рекет и заплаха за убийство срещу В* босовете на Е*“, в
която статията ответникът разгласил неверни и позорни обстоятелства и
твърдения за извършено престъпление от ищците в следните изрази:
Отворена е секретна разработка в службите за сигурност, според която
босовете на „Е*“ Ц. и Б. Н.и (известни като Ц*) са заподозрени в
поръчителство на атентат срещу В*... „ и клеветнически твърдения в
израза: „Както е известно, именно след конфликта между бившите
съдружници в хазарта В* стана обвиняем, и то по непосредствените
показания на Ц. и Б. Н.и, както и на техния баща С., които го набедиха в
рекет и закани за убийство“, които обстоятелства и твърдения сериозно
засягали и накърнявали оценката на обществото спрямо ищеца, вследствие на
което изпитал неимуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
Б. С. Н., ЕГН **********, гр. Со* срещу „И*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: ул. „Ги* гр. Н*, п.к. 1280, Столична община,
представлявано от Д*, осъдителен иск с правна квалификация чл.49 вр. 45
ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 10 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени от Ц. С. Н. ЕГН ********** неимуществени
вреди, в следствие на това, че на 29.04.2024 ответникът качил публикация в
електронното издание **** с домейн * със заглавие „Отказват ли се от
показанията си за рекет и заплаха за убийство срещу В* босовете на Е*“, в
която статията ответникът разгласил неверни и позорни обстоятелства и
твърдения за извършено престъпление от ищците в следните изрази:
Отворена е секретна разработка в службите за сигурност, според която
босовете на „Е*“ Ц. и Б. Н.и (известни като Ц*) са заподозрени в
19
поръчителство на атентат срещу В*... „ и клеветнически твърдения в
израза: „Както е известно, именно след конфликта между бившите
съдружници в хазарта В* стана обвиняем, и то по непосредствените
показания на Ц. и Б. Н.и, както и на техния баща С., които го набедиха в
рекет и закани за убийство“, които обстоятелства и твърдения сериозно
засягали и накърнявали оценката на обществото спрямо ищеца, вследствие на
което изпитал неимуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
Ц. С. Н. ЕГН **********, гр. С* и Б. С. Н., ЕГН **********, гр. Со*, като
конституирани в процеса по реда на чл. 227 ГПК правоприемници на
починалия в хода на делото ищец С. Н. Н., ЕГН **********, срещу „И*“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ул. „Ги* гр. Н*, п.к. 1280,
Столична община, представлявано от Д*, осъдителен иск с правна
квалификация чл.49 вр. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 10 000
лева, представляващи обезщетение за претърпени от Ц. С. Н. ЕГН **********
неимуществени вреди, в следствие на това, че на 29.04.2024 ответникът качил
публикация в електронното издание **** с домейн * със заглавие „Отказват
ли се от показанията си за рекет и заплаха за убийство срещу В* босовете на
Е*“, в която статията ответникът разгласил неверни и позорни обстоятелства
и твърдения за извършено престъпление от ищците в следните изрази:
Отворена е секретна разработка в службите за сигурност, според която
босовете на „Е*“ Ц. и Б. Н.и (известни като Ц*) са заподозрени в
поръчителство на атентат срещу В*... „ и клеветнически твърдения в
израза: „Както е известно, именно след конфликта между бившите
съдружници в хазарта В* стана обвиняем, и то по непосредствените
показания на Ц. и Б. Н.и, както и на техния баща С., които го набедиха в
рекет и закани за убийство“, които обстоятелства и твърдения сериозно
засягали и накърнявали оценката на обществото спрямо ищеца, вследствие на
което изпитал неимуществени вреди.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

20