Р Е Ш Е Н И Е
№ 444
гр. Велико Търново, 21.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, IV-ти състав, в публично
заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. Стамова
разгледа докладваното от съдия Матева адм.
дело № 679/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Същото е образувано
по жалба на Т.К.Г. *** против Заповед № 18-5660-03.08.2017 г. на началника на
Службата по геодезия, картография и кадастър – Велико Търново (СГКК), с която е
одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико
Търново – нанасяне на поземлен имот с идентификатор 10447.507.631, на сграда с
идентификатор 10447.507.631.1 и самостоятелни обекти в нея, находящи се на
административен адрес гр. Велико Търново, ул. „Колю Гайтанджията“ № 56.
С подадената жалба,
уточнена в съдебно заседание, жалбоподателката оспорва заповедта като
незаконосъобразна в частта относно самостоятелни обекти в сградата – гаражи с нови
идентификатори № 10447.507.631.1.4 и № 10447.507.631.1.6. Иска посочените два
обекта да бъдат нанесени като гаражи с квадратура 6 и 7 кв. м и записани на
собствениците им съгласно нотариален акт и разделителен протокол: западният с
идентификатор № 10447.507.631.1.4 на Т.Г., а източният с идентификатор - 10447.507.631.1.6
на С. М., както те всъщност са били нанесени и в заверения кадастър. Моли за присъждане
на разноските по делото.
Ответникът – началникът
на СГКК Велико Търново представя писмено становище, с което оспорва жалбата
като недопустима, неоснователна и недоказана. Прави евентуално възражение за
прекомерност на разноските.
Заинтересованите
страни – Т.Й.М., Т.С.П. и П.С.М., поддържат оспорването.
Заинтересованата
страна – Община Велико Търново, не изпраща представител и не взема становище.
Заинтересованата
страна – Л.К.К. се представлява от адв. Л., която заема становище, че след
уточнението на жалбоподателката относно предмета на спора, направено
в съдебно заседание, става ясно, че претенциите й не касаят имотите на
доверителя й. В тази връзка, оставя преценката за законосъобразността на
заповедта в процесната й част на съда. Счита, че твърденията на оспорващата
относно гаражите са верни и кореспондират с доказателствата по делото – договор
за делба на недвижим имот от 1974 г. Претендира за присъждане на разноски
съгласно представен списък.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка и събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
По
силата на Нотариален акт № 54, том 1, дело № 159 от 17.02.1972 г. К.И.К. (в
брак със З. К.), С.П.Г.(в брак с Т.Г.) и С.П.М. (в брак с Т.М.) са купили дворно
място от 442 кв. м и построената в него къща. Съгласно Договор за делба на
недвижим имот от 09.01.1974 г. в периода 1972 г. – 1973 г. старата къща е
съборена и е построена триетажна жилищна сграда над три гаража и мази. Трите
семейства поделят имота, като К. получават 1/3 от дворното място, първият жилищен
етаж и средния гараж. Г. получават 1/3 от дворното място, втория жилищен етаж и
западния гараж откъм улицата и съседа. М. получават в дял 1/3 от дворното
място, третия жилищен етаж и източния гараж. Административният адрес на имотите
е гр. Велико Търново, ул. „К. Г.“ № 56.
През
1988 г. Костадин и З. К. даряват собствените си имоти на сина си Л.К.К., за
което е съставен Нотариален акт № 113, том 4, дело № 1430 от 23.11.1988 г.
С.Г. е
починал през 2007 г. и съгласно Удостоверение за наследници № 65/03.07.2017 г.
като наследници е оставил съпругата си Т.Г. и сина си Й.С.Г.. Последният е
направил отказ от наследството на баща си, което е удостоверено от Районен съд
Велико Търново с Писмо № 4510/22.06.2017 г., и по този начин единствен
собственик на описаните вече имоти е останала Т.Г..
С. М.
е починал през 2015 г. Негови наследници според Удостоверение № 66/03.07.2017
г. са съпругата му Т.М., дъщеря му Т.П. и синът му П.М., които се явяват и
собственици на изброените имоти.
Междувременно,
със Заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК са
одобрени кадастралния регистър и кадастралната карта на гр. Велико Търново и
съответно процесните имоти са намерили отражение там. Видно от служебно
изисканите извлечения от СГКК завареното положение към 08.06.2017 г. в
кадастралната карта и кадастралния регистър по отношение на тях е следното. Поземлен
имот с идентификатор 10447.507.580 е бил заведен с площ 95 кв. м, трайно
предназначение – урбанизирана територия, начин на ползване – ниско застрояване
и собственик община Велико Търново. Последно изменение в статута на този имот е
нанесено със Заповед № КД-14-04-208/11.05.2012 г. Поземлен имот с идентификатор
10447.507.581 е бил с площ 342 кв.м, начин на трайно предназначение –
урбанизирана територия, начин на ползване – средно застрояване, собственик –
Община Велико Търново. Многофамилна жилищна сграда на три етажа, означена като
етажна собственост, за което е посочен Нотариален акт № 54, том 1, дело 159 о
17.02.1972 г., е била с идентификатор № 10447.507.581.1. Етажите са били обособени
като самостоятелни обекти в сградата с предназначение – жилище, апартамент. Липсвало
е означение на площта и прилежащите общи части. По силата на Нотариален акт №
113/23.11.1988 г. обект с идентификатор № 10447.507.581.1.1 е бил записан на Л.К.К..
Предвид Нотариален акт № 54/17.02.1972 г. обект № 10447.507.581.1.2 се е водел
на С.П.Г.и Т.К.Г., а обект № 10447.507.581.1.3 – на С.П.М. и Т.Й.М.. В
поземления имот са фигурирали още три сгради с предназначение – хангар, депо,
гараж. Гаражът, отразен с идентификатор № 10447.507.581.2 с площ 7 кв. м. е бил
заведен на името на С.П.М. и Т.Й.М.. Съответно, гаражът с идентификатор №
10447.507.581.4, с площ 6 кв.м., е бил нанесен на името на С.П.Г.и Т.К.Г.. Сграда
с идентификатор № 10447.507.581.3 с площ 6 кв.м се е водела на Л.К.К.. За собствеността
на гараж № 3 на Л.К. в КККР е бил цитиран Нотариален акт 113/1988 г., а за
останалите два – Нотариален акт № 54/17.02.1972 г.
На
08.06.2017 г. от името на Л.К.К. в СГКК е подадено Заявление КККР № 01-170956,
с което е поискано нанасяне на настъпили промени и изменения в кадастралната
карта и кадастралния регистър съгласно приложена скица-проект. Видно от
обяснителната записка към проекта, в одобрената кадастрална карта неправилно е
отразен поземленият имот (който всъщност е един и представлява сбор от ПИ №
10447.507.580 и ПИ 10447.507.581) и сградата (гаражите не са отделни сгради,
както са нанесени, а реално са самостоятелни обекти в жилищна сграда
10447.507.581.1). Пояснено е, че с проекта се променя контура на поземления
имот, на сградата и на самостоятелния обект на К., разположен на първи жилищен
етаж. Дават се нови идентификационни номера на имота, на сградата и на обектите
в нея. Изрично е вписано, че доколкото останалите собственици (Г. и М.) не са
заявили участие в процедурата, статутът на техните имоти не е засегнат от
предвиденото изменение. Към заявлението е приложен Нотариален акт № 113/1988 г.
и Скица № 94АА-2904-1#1/30.05.2017 г. на
община Велико Търново.
В СГКК
е извършена проверка по заявлението, резултатите от която са отразени в
протокола на л. 26 от делото. Установени са грешките в одобрените КККР и
проектът за изменение е приет. Служебно са изискани от кметството в село Полски
Сеновец удостоверения за наследници на С.Г. и С. М..
Всички
заинтересовани лица, установени от събраните доказателства – Т.Г. и Й.Г., Т.М.
и Т.П. ***, са информирани за поисканото изменение чрез изпращане на
уведомления по пощата (л. 19 и сл. от делото). Видно от известията за доставяне
Т.Г. и Й.Г. не са намерени и пратките им са останали непотърсени. В тази връзка
съобщаването е извършено по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК – уведомлението е
поставено на таблото на СГКК и е публикувано на електронната страница на АГКК.
Предоставен
е срок за запознаване с документите и представяне на възражения и доказателства,
каквито не са постъпили.
При
това положение, началникът на СГКК е съставил процесната Заповед №
18-5660/03.08.2017 г., с която е одобрил изменението в КККР, представляващо
нанасяне на поземлен имот с идентификатор № 10447.507.631 (стари имоти № 10447.507.580
и № 10447.507.581) с площ 437 кв.м, начин на трайно ползване – ниско
застрояване, собственост на Л.К.К. въз основа на Нотариален акт № 113, том 4,
дело 1430 от 1988 г. Нанесена е сграда с идентификатор 10447.507.631.1 (стар №
10447.507.581.1) с площ 132 кв.м и предназначение – многофамилна жилищна
сграда. Нанесени са и самостоятелните обекти в сградата, както следва:
10447.507.631.1.1 (стар № 10447.507.581.1.1) – първи жилищен етаж, собственост
на Л.К. (Нотариален акт № 113/1988); 10447.507.631.1.2 (стар №
10447.507.581.1.2) – втори жилищен етаж, собственост на С.Г. и Т.Г. (Нотариален
акт № 54/1972 г.); 10447.507.631.1.3 (стар № 10447.507.581.1.3) – трети жилищен
етаж, собственост на С.П.М. (Нотариален акт № 54/1972 г.). Гаражите също са
нанесени като самостоятелни обекти в сградата, а не като отделни сгради, по следния
начин: 10447.507.631.1.4 (стар № 10447.507.581.2) – без данни за предназначение,
площ и собственост; 10447.507.631.1.5 (стар № 10447.507.581.3) – собственост на
Л.К. (Нотариален акт № 113/1988 г.) и № 10447.507.631.1.6 (стар №
10447.507.581.4) – без данни за предназначение, площ и собственост. Със
заповедта са заличени обектите с предходните идентификатори.
Заповедта
е съобщена по пощата на заинтересованите лица, като няма доказателства да
датата,на която е доставена тя на Т.Г..
Недоволна
от това, че гаражът й не е прехвърлен в кадастралната карта след изменението с площта,
предназначението и данните за собственост така, както е било при завареното
положение, Т.Г. е оспорила заповедта с жалба, подадена чрез СГКК до Административен
съд Велико Търново и е поискала коректното му нанасяне. Въз основа на това
оспорване е образувано настоящото дело.
В хода на същото
като доказателства са приети документите от състава на административната преписка,
която е попълнена по указание на съда със скици на всички заварени и съответно
заличени с процесната заповед обекти на кадастъра, ведно с извлечение от
кадастралния регистър за същите.
От страна на
жалбоподателката по делото са приложени Нотариален акт № 54 от 1972 г. и
Договор за делба на недвижим имот от 09.01.1974 г. По делото е представено и
Удостоверение № 4510/22.06.2017 г. на Районен съд Велико Търново за отказ от
наследство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена против индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице, чиито права и законни интереси
са засегнати от заповедта, в законоустановения срок по чл. 149, ал.1
от АПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно
ответникът твърди, че оспорването е недопустимо. От приложените по делото
доказателства – Нотариален акт 54/1972 г., Договор за делба от 1974 г.,
Удостоверение за наследници на С.Г. № 65/2017 г. и Удостоверение за отказ от
наследство, както и скиците, отразяващи завареното преди изменението състояние
на кадастралната карта и кадастралния регистър,
безспорно се установява, че Т.Г. е собственик на 1/3 идеални части от
поземления имот, както и на целия втори жилищен етаж, западният гараж откъм
улицата и съответните общи части. Със заповедта Г. е заличена като собственик на
част от изброените имоти – а именно на гаража (при положение, че преди
изменението е фигурирала като такава въз основа на Нотариален акт № 54/1972
г.), а характеристиките на гаража с новия идентификатор (площ, предназначение и
собственост) не са означени въобще. Съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР измененията
в КККР се съобщават на заинтересованите лица, чиито права са засегнати. По
смисъла на § 1, т. 13 от ПЗР на закона „заинтересовани лица“ са собствениците и
носителите на други вещни права върху недвижими имоти, каквато се явява
жалбоподателката. Сам административният орган е преценил, че със заповедта се
засягат правата и интересите на Т.Г. и я е информирал като заинтересовано лице
за изменението. Това от своя страна, ведно със заличаването й от КККР като
собственик на западния гараж, който като обект на кадастъра продължава да
съществува, й дава право да оспори крайния акт на производството в частта
относно собствените й имоти (а претенциите й в случая касаят единствено
гаража). Само в случай, че с изменението бяха коригирани непълнотите и грешките
единствено по отношение на имотите на заявителя без да се засягат тези на
жалбоподателката- като бяха пренесени всички данни то заварения кадастър по
отношение на останалите обекти в сградата (независимо коректни или не),
последната не би имала правен интерес от оспорването им. Допуснатото изменение обаче
реално засяга имот, собственост на оспорилото заповедта лице, доколкото то вече
не което фигурира в КР като собственик на засегнатия имот - гараж. При тези
доказателства Г. несъмнено притежава активна процесуална легитимация да обжалва
заповедта.
Разгледана по същество жалбата (в частта в която
производството е висящо и не е прекратено, след определението на съда от с.з.
от 08.11.2017 г.) е основателна.
Оспорената заповед е
издадена от началника на СГКК по местонахождение на имота, чиято компетентност
да одобрява изменения в одобрени кадастрални карти и регистри произтича пряко
от закона – чл. 54, ал. 4 от ЗКИР.
Заповедта е
издържана в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотиви
за издаване на административния акт се съдържат и в административната преписка
по издаването му, което е допустимо с оглед Тълкувателно решение № 16 от 1975
г. на ОСГК на ВС. По смисъла на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР същата е съпроводена със
скица проект на изменението.
В хода на
административното производство обаче са допуснати съществени пороци, обуславящи
и материалната незаконосъобразност на заповедта.
На първо място,
съдът намира, че органът е нарушил чл. 35 от АПК, вр. чл. 54, ал. 6 от АЗКИР. Това
е една от процесуалните норми, чието нарушение по правило води до невъзможност
да се установят юридическите факти, относими към спора и с оглед на това да се
приложи правилно и материалният закон. Началникът на СГКК не е анализирал
адекватно завареното положение на КККР, исканата промяна и иначе събраните в
тази връзка доказателства (нотариални актове, удостоверения за наследници,
скици от общината). С предприетите изменения, поискани от Л.К., без основание и
неблагоприятно за жалбоподателката е засегнат статутът на собствения й гараж
без тя да е изразила воля за участие в производството.
Според чл. 54, ал. 1
от ЗКИР непълноти или грешки се допълват или поправят от службите по геодезия,
картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Пред
ответната администрация са били налице данни относно собствеността на гаражите.
Заявителят е представил Нотариален акт № 113/1988 г., сред основанията за
съставянето на който са посочени Нотариален акт № 54/1972 г. и Договор за делба
на недвижим имот от 09.01.1974 г. Нещо повече, самите гаражи са били записани в
КККР (макар и грешно) на името на заинтересованите лица – Т.Г. и С. М., въз
основа именно на цитирания Нотариален акт № 54/1972 г. При това положение, ако
наличните документи не са били убедителни за изясняване на фактическата
обстановка (въпреки че същите са били достатъчни за вписване на тези обекти
като гаражи със определена квадратура и собственици в заверения кадастър),
компетентният орган е следвало да положи нужните усилия и служебно – по реда на
чл. 36 от АПК, да събере най-малко известните му доказателства относно предмета
на изменението. Това е било наложително, доколкото с проекта се засягат и имоти,
собственост на лица, различни от заявителя.
Действително,
задължението на административния орган за информиране на всички заинтересовани
страни – чл. 26 от АПК, е изпълнено и възражения и документи не са представени.
По този начин обаче правомощията на администрацията по изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая не се изчерпват. Още повече, въпреки
редовното връчване на Т.Г., реално същата не е намерена на адреса си в с.
Полски Сеновец и не се е запознала с проекта. Това е нейн личен пропуск и не
може да се вмени в отговорност на администрацията, но дава известно обяснение
за липсата на възражение и представяне на доказателства в хода на
производството по съставяне на процесната заповед. Възможността й да изрази
становището си обаче не е преклудирана на този етап и недоволството й е обективирано
в настоящото оспорване.
Безспорно в случая
не става дума за спор за материално право, а само за коректност и актуалност
при поддържането на КККР, каквото задължение носи именно СГКК по силата на чл.
51, ал. 1 от ЗКИР. В тази връзка законодателят е допуснал одобрените КККР да се
изменят при констатирани грешки и непълноти – чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР,
какъвто е настоящият случа. Според чл. 51, ал. 3 от ЗКИР измененията в
кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от
собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на
служебно постъпила информация от ведомство или община. Така, вместо да
установи, че гаражите на М. и на Г. всъщност са били просто разменени в
заварения кадастър и да изправи това грешно положение, административният орган
е заличил всички данни за тях (площ, предназначение, собственост) съществуващи
до този момент (макар и разменени). Същевременно, при наличието на същите
доказателства, СГКК е пренесла данните за жилищните етажи в изменената КККР, а
не е сторила поне това за гаражите. Това е било минимално дължимото поведение и
по отношение на гаражите, тъй като безспорно в заварените КККР е имало
информация за площ, предназначение и собственост на гаражите, която най-малкото
е следвало да се нанесе във вида,в който е заварена. Ето защо като изобщо не е
пренесъл тези данни, безспроно налични в заварения кадастър, ответникът е
процедирал незаконосъобразно.
Принципно, както
сочи ответникът в писменото си становище, заинтересованото лице винаги след
допускане на изменение може да поиска вписване в кадастралния регистър след
като представи документ за собственост. Това е така, но след като е открито и е
реализирано производство по изменение на КККР, органът дължи процедиране при
спазване на основните принципи на административното правораздаване. В случая,
упражнявайки правомощията си административният орган е следвало да състави акт,
който да е законосъобразен (чл. 4 от АПК),
при негативни последици в не по-голяма степен от най-необходимото за целта
( чл. 6, ал. 2 от АПК) и възможно по-благоприятен за държавата, обществото и
адресатите на акта (чл. 6, ал. 3 от АПК). Нарушен е и принципа, установен в чл. 7, ал. 1
и ал. 2 от АПК
– не са преценени всички факти и доводи от значение за случая и
административният акт не се основава на действителните такива. Не е спазен и
принципът на служебното начало по чл. 9, ал. 2 от АПК. Несъответствието с целта
на закона от своя страна води по силата на чл. 4, ал. 2
и чл. 146, т. 5
от АПК до незаконосъобразност на акта, което налага неговата отмяна. С оглед
съблюдаване правилата за процесуална икономия и предвид оспорването от страна
на Т.Г., съдът намира, че не е необходимо последната да инициира ново
производство за изменение на КККР поради непълноти и грешки и тъй като
поддържането на КККР в актуално състояние е задължение на СГКК, преписката
следва да се върне на административия орган, който да изпълни правомощията си
по чл. 54, ал. 4
от ЗКИР при спазване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с това решение.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира подадената жалба за основателна. Заповедта следва да се
отмени и преписката трябва да се върне на ответника за произнасяне в 14-дневен
срок след влизане в сила на това решение. В посоченият срок ответникът следва
да нанесе в ККР новообразуваните обекти на кадастъра с идентификатори 10447.507.631.1.4
и № 10447.507.631.1.6 като гаражи, първият с площ 7 кв. м. и собственици С.П.М./наследниците
на последния и Т.Й.М. въз основа на Нотариален акт 54/1972 г., а вторият - като
гараж с площ 6 кв. м., собственост на С.Г. П./наследниците на последния и Т.К.Г.,
въз основа на същия нотариален акт.
При този изход на
делото на ответника не следва да се присъждат разноски. Жалбоподателката е
направила такива за държавна такса, които възлизат на 10 лева, и същите следва
да й бъдат присъдени, доколкото са своевременно заявени. Разноски за адвокатски
хонорар в размер на 500 лева съгласно приложения списък следва да се присъдят и
на заинтересованата страна Л.К.. Предвид чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 8, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет не са налице
основания възражението за прекомерност, поддържано от ответника да бъде
уважено.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 3 и чл. 174 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.К.Г. ***60-03.08.2017 г. на
началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Велико Търново, само
в частта, в която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Велико Търново, като са създадени нови самостоятелни обекти – сгради
с нови идентификатори № 10447.507.631.1.4 и № 10447.507.631.1.6. (заличени са
съответните стари № 10447.507.581.2 и 10447.507.581.4), за които нови сгради няма
данни за предназначение, площ и собственост.
ВРЪЩА преписката на
началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Велико Търново за
произнасяне съобразно мотивите на решението в 14-дневен срок от влизането му в
сила.
ОСЪЖДА Службата по
геодезия, картография и кадастър – Велико Търново да заплати на Т.К.Г.,*** разноски
по делото в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА Службата по
геодезия, картография и кадастър – Велико Търново да заплати на Л.К.К., ЕГН **********
от гр. Велико Търново разноски по делото в размер на 500,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: