Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./ ,гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – В., ІХ-ти
касационен състав
На двадесет и осми май две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. Мария И.а-Даскалова
Секретар: Елена Воденичарова
Прокурор: С.И.
Като разгледа докладваното от съдия Мария И.а-Даскалова КНАХД №172 по
описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Ес Ви Джей“ЕООД-гр.Б. срещу Решение №2221/05.12.2019г. по
НАХД №553/2019г. по описа на Районен съд-В., с което е изменено НП №03-008997/07.03.2018г.
на директора на Дирекция „ИТ“, като наложената на дружеството на основание
чл.416, ал.5 във вр. чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с
чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ имуществена
санкция в размер на 5000лв. е намалена на 1500лв.
В касационната
жалба се твърди, че Решението е неправилно и незаконосъобразно. Като оплакване
за съществено нарушение на процесуалните правила се сочи, че неправилно били
преценени и кредитирани събраните доказателства, което обусловило неправилния
извод че описаното в НП нарушение е доказано и то е законосъобразно. Оспорва се
приетото от ВРС, че на 21.02.2018г. И. е полагал труд като шпакловчик в полза
на „Ес Ви Джей“ЕООД. Това било изведено от административно-наказващият орган
само въз основа на косвени доказателства, без да се обсъдят възраженията на
дружеството и ангажираните от него доказателства. Този бил основния спор, по който
изводите на ВРС не кореспондирали на доказателствата, което довело до
неправилно приложение на закона. Неправилно ВРС приел, че И. е получил на
08.01.2018г. начален инструктаж от „Ес Ви Джей“ЕООД. В представената по делото
книга за инструктаж /начален/ не било отразено на 08.01.2018г. да е провеждан
инструктаж на И., нито той да е бил допуснат до работа на 21.02.2018г., а и тя
била на „П.“. Излагат се подробни съображения срещу некредитирането от ВРС на
показанията на свидетелите ангажирани от дружествното и безкритичното
възприемане на заявеното от проверяващите лица от Дирекция „ИТ“-В. и отразеното
в КП от 21.02.2018г. Акцентира се на заявеното от И.И., че на 21.02.2018г. в обекта
„Д.П.“ го закарали посредници от Р. и той работел за И. И., който не бил
виждал. Поради това неправилно с НП била ангажирана отговорността на
дружеството за извършено на 21.02.2018г. нарушение като работодател на И.И.,
каквото качество то нямало, че с него дружеството сключило трудов договор на 22.02.2018г.
и той постъпил на работа на 23.02.2018г. - в съответствие с изискванията на КТ.
Поради това издаденото НП било неправилно и незаконосъобразно, а като не го
отменил, а само изменил размера на наложената санкция, ВРС постановил Решение,
което молят да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което НП
да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание явилият се процесуален
представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответната страна
Дирекция „ИТ“-В. се представлява от юрисконсулт, който оспорва касационната
жалба. Моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Правилно била ангажирана отговорността на дружеството и били
разкрити всички минимално необходими елементи на възникнало и съществуващи
трудово правоотношение, което не било оформено в изискуемата от закона писмена
форма, за което била ангажирана отговорността на дружеството. Претендира
отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура-В. изразява становище за неоснователност на доводите в
касационната жалба. Съвкупната преценка на доказателствата установявала
безспорно извършено от дружеството нанурешие на чл.62, ал.1 от КТ. Решението на
ВРС счита за правилно и постановено при спазване на процесуалните правила,
поради което не били налице основания за отмяната му.
Настоящият
състав след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от
надлежна страна и в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди
съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
закона.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Решението на ВРС
е валидно и допустимо. При проверката му не се установяват допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд е призовал страните с
възможност за искания по доказателствата и становище по представените. В проведените пет открити съдебни заседания в присъствието на представители на
страните и след становището им са приети представените с административно-наказателната
преписка доказателства, допълнително представените от пълномощниците писмени
доказателства, разпитани са посочените и водени свидетели, вкл. актосъставителя
Н., служителите от дирекцията, които са извършили на 21.02.2018г. проверката в
обекта, в който няма спор, че „Ес Ви Джей“ЕООД е имало задължение и чрез наети
от него лица е извършвало строително-монтажни дейности като подизпълнител,
както и установеният да полага труд в него като шпакловчик И. Д. И.. След
изявленията на пълномощниците на страните, че няма да сочат други доказателства
и нямат други доказателствени искания, при спазване на процесуалните правила
ВРС намерил делото за изяснено от фактическа
страна със събраните писмени и гласни доказателства, дал ход на съдебните
прения и обявил делото за решаване. Въззивния съд формирал установяванията си за
релевантните факти и обстоятелства и изводите си в решението въз основа на събраните
по делото доказателства, които преценил по отделно, но и в съвкупност, като
посочил кои от тях кредитира и кои не и защо. Поради това не е допуснато от
съда съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото и
при постановяване на съдебният акт. В него са изложени фактическите
установявания свързани с нарушението и с проведеното производство пред АНО мотивирано
и в съответствие с приложимите правни разпоредби са направени изводи за
правилността и законосъобразността на НП.
Правилно ВРС отчел разпределението на
доказателствената тежест между страните съобразно чл.416 ал.1 от КТ, който
предвижда нарушенията на трудовото законодателство да се установяват с актове,
съставени от държавните контролни органи, които редовно съставени актове имат
доказателствена сила до доказване на противното. Правилно ВРС намерил за доказано
и неопровергано с ангажираните от въззивника доказателства, че на 21.02.2018г. при
проверката в обекта е установен И. Д. И. да работи като шпакловчик в строителния
обект в УПИ VІІ-391,847,248,1683,1984, в кв.39 по плана на ЗПЗ на град В., при
уговорено работно време от 4 часа и възнаграждение от 5лв./кв.м, който труд полагал в полза на подизпълнителя на
обекта „Ес Ви Джей“ЕООД с което нямал сключен трудов договор в писмена форма. Поради
това и във фазата на постановяване на решение по делото, ВРС не е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до
ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не
е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на
въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. ВРС
не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила което да е довело
до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни,
респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по
което е постановено решението, нито е постановено от незаконен състав. Поради
това касационният състав намира, че не е налице основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на Решението.
Във връзка с
искането за отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК, касационният
състав взе предвид чл.348 ал.2 от НПК, съгласно който неправилно приложение на
материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен
закон, който е трябвало да бъде приложен. Като контролно-отменителна инстанция,
касационният състав извърши проверка за правилността на прилагането на
материалния закон съгласно чл.220 от АПК въз основа на фактическите
установявания от първоинстанционния съд в решението. Правилно ВРС приложил
материалния закон към фактическите установявания и формирал извода, че „Ес Ви
Джей”АД-гр.Б. носи обективна отговорност за нарушението на чл.62, ал.1 във вр.
с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ описано в АУАН и в НП, за което
законосъобразно е предприето санкционирането му на основание чл.416, ал.5 във вр.
чл.414 ал.3 от КТ. От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът
да има качеството на работодател спрямо конкретното лице и да е допуснал същото
до работа без да има сключен с него трудов договор в писмена форма. Съгласно
§1, т.1 от КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице
или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа. Няма спор, че „Ес Ви Джей”АД-гр.Б.
е юридическо лице, което наема самостоятелно работници или служители по трудово
правоотношение, чрез които да осъществява дейността си. След като от събраните
в хода на производството писмени и гласни доказателства ВРС установил, че И. Д.
И. е бил допуснат на един от етажите на обекта, че е бил с работно облекло и е
полагал труд по поставяне на гипсокартон, т.е. изпълнявал сухо строителство в
полза на подизпълнителя на обекта „Ес Ви Джей“ЕООД-гр.Б., от което дружество още
на 08.01.2018г. И. Д. И. е получил начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа, за което се е подписал в представената от изпълнителя на обекта „П.“ООД
книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на подизпълнителите
на конкретния строителен обект, правилно е заключено, че „Ес Ви Джей“ЕООД-гр.Б.
е работодателят му. В представения от „П.“ООД - изпълнител на обекта списък на
подизпълнителите /л.67 от делото на ВРС/ фигурира „Ес Ви Джей“ ЕООД с управител
С.Ж. като подизпълнител по договор от 25.01.2018г. за изпълнение на СМР по част
Сухо строителство. Представените договори за възлагане на част от дейностите от
този подизпълнител на други юридически лица, за които няма данни и
доказателства И. Д. И. да е полагал труд в обекта и от които да е бил инструктиран,
преди да бъде допуснат в строителния обект не опровергават верността на
установеното, че „Ес Ви Джей“ЕООД-гр.Б. е подизпълнителя, който е инструктирал
и допуснал конкретния работник до работа в обекта, в полза на който той е
полагал труд в деня на проверката и работодател, в чиято полза той е престирал
труд в обекта. След като верността на тази констатация не е оборена с писмени
доказателства, които да доказват друго конкретно индивидуализирано юридическо
лице от ангажираните с изпълнение на СМР в обекта да е било работодател на И.
Д. И. към 21.02.2018г. и за което той да е полагал труда като шпакловчик в посочения
УПИ, които да са представени в хода на производството до издаване на НП, а и пред
ВРС, правилно и законосъобразно „Ес Ви Джей“ЕООД-гр.Б. е преценено, че е
отговорния за конкретното нарушение работодател.
ВРС е приложил правилно разпоредбите на КТ и
на ЗАНН при преценката за законосъобразност на наложената имуществена санкция и
за съответствието й с обществената опасност на конкретното нарушение и с постигане
на целите, за които се налага. Основателно е изменил размера на наложената с НП
имуществената санкция на минимума от 1500лв., в който я счел за съответна на
нарушението и достатъчна за постигане на целите, за които се налага. Поради
това в съответствие с правомощията си и закона, ВРС намерил, че не е налице
основание за отмяна на НП, а за изменение на размера на наложената с него имуществена санкция от 5000лв. на 1500лв.
Предвид
изложеното, наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради
което следва да бъде оставена без уважение, а Решението на ВРС да бъде оставено
в сила.
С оглед изхода
на спора своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На
основание чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят „ЕС
ВИ ДЖЕЙ” ЕООД – гр.Б. следва да заплати на ответната страна Дирекция „Инспекция
по труда“ - В. сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, който размер
е определен на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от
НЗПП, вр. чл.144 от АПК и при отчитане на фактическата и правна сложност на
спора.
Водим от което и
на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №2221/05.12.2019г., постановено
по НАХД №553/2019г. на Районен съд - В..
ОСЪЖДА „ЕС ВИ
ДЖЕЙ” ЕООД – гр.Б. с ЕИК ххххххххх да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“
- В. сумата от 80/осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.