О П Р
Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Русе, 10.02.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Русе, II състав, в закрито съдебно заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:Димитринка
КУПРИНДЖИЙСКА
като
разгледа докладваното адм. дело № 80 по описа за 2021 г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба на адв.Г.В.Г. ***, срещу Решение №271/15.12.2020
г. на Директора на ТД на НАП - Варна, с което е
оставена без уважение жалба вх.№ 54321/02.12.2020 г, подадена от Г.Г. срещу
Отказ за отмяна на обезпечителни мерки изх.№ С200018-012-0000116/20.11.2020
г. на публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП - Варна. С жалбата се иска отмяна на отказа и
решението, както и да бъде задължена НАП да вдигне обезпечителната възбрана.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Видно от представената административна
преписка, с Постановление изх. № 42075/12.07.2011 г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна, ИРМ – Русе, е наложена възбрана върху поземлен имот №
279075, парцел № 75, от масив № 279, находящ се в землището на гр.Бяла,
обл.Русе, (към настоящия момент – поземлен имот с идентификатор 07603.279.75, с
адрес гр.Бяла, обл.Русе, ул.“Колю Фичето“), за обезпечаване на непогасени
публични задължения в размер на 9111.13 лева на задълженото лице Н. Н. Д.,
собственик на ЕТ „Радо Лес-Н. Д.“ (л.18).
С влязло в сила на 11.09.2020 г.
Постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 20199140401070 на
ЧСИ В. Н., рег.№ 914, вписано в Служба по вписванията гр.Бяла на 24.09.2020 г.
с вх.рег.№ 2976, жалбоподателят Г.В.Г. е бил обявен за купувач на гореописания
имот – поземлен имот с идентификатор 07603.279.75, с адрес гр.Бяла, обл.Русе,
ул.“Колю Фичето“ и същият му е бил възложен (л. 16).
С молба вх.№ С200018-000-0501702 от 28.10.2020
г., адресирана до ТД на НАП – Варна, офис Русе, жалбоподателят Г.Г. е поискал вдигане
на наложената възбрана върху процесния недвижим имот, с оглед извършената
продажба и промяната на собствеността (л.15).
По така подаденото искане е постановен
Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № С 200018-012-0000116/20.11.2020
г., издаден от публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Русе, с основния
мотив, че наложената обезпечителна възбрана брани интереса и на купувача от
публичната продан, съгласно Тълкувателно решение № 1/2015 от 10.07.2018 г. на
ВКС (л. 13 - 14). След подадена жалба срещу така постановления отказ (л.7),
Директорът на ТД НАП – Варна е издал оспореното Решение № 271 от 15.12.2020 г.,
с което е оставил без уважение жалба вх.№ 54321/02.12.2020 г, подадена от Г.Г.
срещу Отказ за отмяна на обезпечителни мерки изх.№
С200018-012-0000116/20.11.2020 г. на
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна (л. 1 – 5). В
решението на директора на ТД на НАП-Варна е посочено, че се постановява по реда
на чл. 208 и чл. 197 от ДОПК, като са изложени подробни
съображения, доразвиващи изложените в отказа мотиви. Решението е връчено на
жалбоподателя на 30.12.2020 г.
С оглед изложеното, съдът намира, че
подадената жалба срещу Решение №271/15.12.2020 г. на Директора на ТД на НАП -
Варна, макар и подадена в срок, следва да се остави без разглеждане и делото да
бъде прекратено, предвид следните съображения:
От изложеното е видно, че
жалбоподателят няма качеството нито на длъжник, нито на взискател по
изпълнителното дело, по което първоначално е наложена възбраната за
обезпечаване вземането ЕТ „Радо Лес-Н. Д.“, нито по изпълнителното дело, по
което се е произнесъл с отказ от отмяна на наложната възбрана публичният
изпълнител. Напротив, жалбоподателят Г.Г. се явява трето лице, заявяващо
самостоятелни права върху възбранен имот.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1, т. 3 от ДОПК, третото лице със самостоятелни
права върху обекта на изпълнението е признато за страна в производството по
принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от ДОПК обаче, отмяна на обезпечението се
извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в
предвидените хипотези, а нормата на ал. 2 урежда реда на обжалване на отказа за
отмяна на обезпечението – този по чл. 197 ДОПК. Т.е не е предвидена изобщо
възможност за трето лице, макар и такова със самостоятелни права върху обекта
на изпълнението, да иска отмяна на обезпечението.
Надлежната процесуална легитимация е
абсолютна положителна предпоставка за съществуването на правото на жалба. В
хипотезата на чл. 208 ДОПК тя не следва само от твърдението на търсещия защита
субект за съществуването на засегнатото от правния спор право, а е ограничена с
разпоредбите на чл. 208 ал. 1 и ал. 2 ДОПК до лицето с качеството на длъжник в
изпълнителното производство. Той е единствената страна в изпълнителното
производство, която е легитимирана да иска отмяна на обезпечението и само за
него следователно отказът за отмяна поражда правото на защита, осъществявано по
реда на чл. 197, във вр. с чл. 208, ал. 2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 197 ДОПК,
защитата по този ред е предоставена на засегнатите лица от налагане на
обезпечителната мярка, като безспорно това е длъжникът по изпълнението, като в
определени хипотези такива могат да се явяват и трети задължени лица. По
отношение на последната категория субекти – трети лица, нормата на чл.197, ал. 5 от ДОПК е ограничила хипотезите, в които
същите разполагат с активната процесуална легитимация да оспорят тази категория
актове и това е единствено и само случая, в който обезпечението е наложено
спрямо вещ, която в деня на запора или възбраната се намира в тяхно владение. В
случая, изпълнителното дело е образувано срещу длъжника ЕТ „Радо Лес-Н. Д.“, представлявано
от собственика Н. Н. Д. и именно по неговата персонална партида е наложена
възбраната, вписана на 26.07.2011 г., а оспорващият Г.В.Г. е придобил имота с
постановление за възлагане, влязло в сила на 11.09.2020 г., т. е. след налагане
на възбраната. Следователно, жалбоподателят не е активно процесуално
легитимиран както да иска отмяна на обезпечението по чл. 208 ал. 1 ДОПК, така и
да оспори отказа за отмяна на наложената обезпечителна мярка, на основание чл.208, ал. 2 във вр. с чл. 197, ал. 5 от ДОПК. На третото лице, засегнато от
изпълнението обаче законодателят е предоставил възможност за защита по реда на
чл. 269 ал. 1 ДОПК – по исков ред. В този смисъл е трайната съдебна практика на
ВАС - Определение № 8990 от 07.07. 2020 г. по адм. д. № 6029/2020 г., VIII о., Определение № 13721 от
04.11.2020 г. по адм. д. № 11254/2020 г., I о. и др.
Поради изложените съображения жалбата,
сезираща настоящият съд, следва да се остави без разглеждане и делото да бъде
прекратено.
Воден от горното, Административен съд –
Русе
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Г.В.Г. ***, против Решение №271/15.12.2020 г. на Директора на ТД на
НАП - Варна, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 80/2021
г. по описа на Административен съд – Русе.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
Препис от същото да се
изпрати на страните за сведение.
СЪДИЯ: