№ 11975
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20221110151765 по описа за 2022 година
ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: .... е предявило против В. И. Г. с ЕГН:
**********, по реда на чл.422, ал.1 ГПК, положителни установителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, чл.92, ал.1 ЗЗД, чл.79, ал.1 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за сумата от 4 489,39 лева (четири хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и 39
стотинки), представляваща главница за период от 03.11.2021 г. , ведно със законна лихва за
период от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 614,20 лева (шестстотин и
четиринадесет лева и 20 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.09.2019 г. до 03.11.2021 г., сумата 511,26 лева (петстотин и единадесет лева и 26
стотинки), представляваща друга лихва за период от 03.11.2021 г. до 28.06.2022 г., 2
492,68лева (двe хиляди четиристотин деветдесет и два лева и 68 стотинки), представляваща
неплатено договорно възнаграждение за период от 15.10.2020 г. до 03.11.2021 г., 834,47лева
(осемстотин тридесет и четири лева и 47 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст за период от 03.11.2021 г. , 1
773,27лева (хиляда седемстотин седемдесет и три лева и 27 стотинки), представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси за период от 03.11.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
15.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 35059/2022г. по описа на СРС, 171 състав.
В законоустановеният срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който същият е поискал спиране на делото. В отговорът не се съдържат възражения и
оспорвания по твърденията, изложени в исковата молба.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа страна:
1
От приетия по делото като писмено доказателство Договор за потребителски кредит №
30038775848 от 19.08.2019 г. и приложенията към него се установява, че същият е сключен
между „Профи Кредит България “ ЕООД като кредитодател и В. И. Г. като
кредитополучател за сумата в размер на 5000 лв., която е била предоставена от
кредитодателя на кредитополучателя за срок от 36 месеца, за които кредитополучтелят се е
задължил да върне заетата сума на 36 равни вноски от по 241,33 лв. с падежна дата всяко
петнадесето число на месеца. Страните са се споразумяли за годишен лихвен процент в
размер на 41,00 % и годишен процент на разходите в размер на 49,13 %.
От горепосочения договор се установява, че ответникът е закупил две допълнителни
услуги към договора за потребителски кредит, а именно “Фаст” и Флекси”, съответно за
сумите от 1000 лв. и 2100 лв.
По делото са представени изходящи от ответницата 3 бр. преводни нареждания в полза
на ищеца за сума в общ размер 5000 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на иска с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК ищецът следва да докаже следните факти: сключването на договор за
потребителски кредит между страните, потреблението на претендираната главница,
наличието в договора на валидни клаузи за възнаградителна лихва, ГПР, оскъпяване и такси,
настъпването на условията за начисления по тези клаузи, изискуемостта на претендираните
вземания.
В случая ответникът е имал качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12
от ДР на Закона за защита на потребителите, доколкото същият е ползвал финансова услуга
по договор за потребителски кредит, която не е била предназначена за извършването на
търговска или професионална дейност.
С нормата на чл. 7, ал. 3 ГПК законодателят е вменил задължение на съда да следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 19.08.2019 г., като породените от
него отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Видно от представения договор и общите условия към него, страните са уговорили
предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора Фаст приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т. 15.1 от ОУ/ и пакет от допълнителни
услуги – Флекси - право на промяна на погасителния план при специфични условия/т. 15.2
от ОУ/. Макар и оформени като допълнителни услуги, по съществото си предвижданията
касаят действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Тоест не е налице
самостоятелен предмет на отделно правоотношение. Нещо повече, заплащането на
посочените възнаграждения е уговорено предварително и е дължимо без значение дали тези
услуги ще бъдат използвани. Това води до нарушение на принципа на добросъвестност и
2
справедливост при договарянето, който изисква потребителят да заплати такса за реалното
ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Всичко изложено
навежда на извода за противоречие на искането с чл. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който поставя
забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, каквито несъмнено са "услугите" Фаст и Флекси. На
следващо място чл. 10а, ал. 4 предвижда, че видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая е предвидено едно общо възнаграждение за всички
евентуални услуги, което е в нарушение на цитираната норма.
Всичко изложено води до извода за нищожност на клаузите поради противоречието им
с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Аналогични са
аргументите и по отношение на нищожността на клаузата по чл. 4 от Общите условия за
уговорено “договорно възнаграждение” в размер на 127,93 лв.
Софийски районен съд намира, че клаузата, касаеща годишния лихвен процент е
недействителна поради противоречие с добрите нрави. В договора е уговорен годишен
лихвен процент или възнаградителна лихва по договора в размер на 40,90 %. Така
уговорения размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави.
Действително към датата на уговарянето на размера на възнаградителната лихва по кредита
няма императивни разпоредби (императивните разпоредби в ЗПК касаят единствено размера
на ГПР), които да определят максималния размер на възнаградителната лихва, но това не
означава, че свободата на волята на страните по никакъв начин не е ограничена и то при
положение, че се касае за потребителски договор, при който едната страна-потребителят е
по-слабата икономически страна, поради което и се ползва със засилена защита от ЗЗП и
ЗПК. Ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като
неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта,
добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения. В правната
доктрина и съдебна практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип. Такъв
основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а
целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. За преценка
противоречие на лихвата с добрите нрави следва да бъде отчетена и трайната съдебна
практика на ВКС, обективирана в Решение 906/2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II ГО,
Решение 378/2006 г. по гр. д.315/2005 г. на ВКС, II ГО, Определение 901/2015 г. по ч. гр. д.
6295/2014 г. на ВКС, IV ГО, съгласно която е прието, противоречие с добрите нрави на
уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва по
необезпечени задължения, какъвто е настощият случай. След справка в електронната
страница на БНБ съдът установи, че към датата на сключване на договора за потребителски
кредит размерът на основния лихвен процент е бил 0.00 % + 10 базисни пункта= 10.00%
3
законна лихва. Следователно уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент
надвишава повече от три пъти законната лихва. Съобразявайки горното и предвид това, че
кредитодателят е финансова институция, а кредитополучателят в качеството на потребител е
в икономически по-неизгодна позиция, съдът намира възнаградителната лихва действително
да е уговорена в противоречие с добрите нрави, поради което и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е
нищожна и не поражда задължения за кредитополучателя.
Имайки предвид последиците на горепосочените недействителни клаузи, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник по настоящото дело дължи връщане на
чистата стойност по кредита, но не дължи договорна лихва или други разходи по кредита.
Това се отнася и за обезщетението за забава, тъй като предвид недействителността на
договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е
необходима покана.
Видно от представените платежни нареждания, ответницата е погасила усвоената
главница в размер на 5000 лв. в цялост, поради което и предвид горните съображения
исковете подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на правния спор, на процесуалният представител на ответника адв.
Красимира Билева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв
следва да се присъди сумата 630 лв. за оказана безплатна правна помощ в заповедното
производство.
На адв. Н. И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв
следва да се присъди сумата 1364,37 лв. за оказана безплатна правна помощ в исковото
производство. Сумата е определена от съда в минимален размер съобразно материалния
интерес на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК .... срещу В. И. Г., ЕГН ********** положителни установителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, чл.92, ал.1 ЗЗД, чл.79, ал.1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за сумата от 4 489,39 лева (четири хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и
39 стотинки), представляваща главница за период от 03.11.2021 г. , ведно със законна лихва
за период от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 614,20 лева (шестстотин и
4
четиринадесет лева и 20 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.09.2019 г. до 03.11.2021 г., сумата 511,26 лева (петстотин и единадесет лева и 26
стотинки), представляваща друга лихва за период от 03.11.2021 г. до 28.06.2022 г., 2 492,68
лева (двe хиляди четиристотин деветдесет и два лева и 68 стотинки), представляваща
неплатено договорно възнаграждение за период от 15.10.2020 г. до 03.11.2021 г., 834,47 лева
(осемстотин тридесет и четири лева и 47 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст за период от 03.11.2021 г. , 1 773,27
лева (хиляда седемстотин седемдесет и три лева и 27 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга флекси за период от 03.11.2021 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.07.2022 г. по
ч.гр.д. № 35059/2022 г. по описа на СРС, 171 състав.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ...., да заплати на адвокат
Красимира Билева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв
разноски за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство в размер на 630
лв.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ...., да заплати на адвокат Н. И. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв разноски за оказана
безплатна правна помощ в исковото производство в размер на 1364,37 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5