№ 800
гр. Шумен, 17.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500431 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по частна жалба с вх. № 3916 от 23.08.2022г.
депозирана от „МАДАРА АГРО“ ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. Ш...., представлявано от управителя В.С.С., чрез адв. В.М. от
ШАК срещу разпореждане № 1427/15.08.2022г. на РС – Нови пазар по ч.гр.д.
№ 20223620100829, с което съдът е отхвърлил заявлението на жалбоподателя
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. И. Я. с ЕГН
********** за претендираните разноски в размер на 390.00лева – адвокатско
възнаграждение. В жалбата се твърди, че разпореждането е неоснователно и
незаконосъобразно, противоречащо на общата съдебна практика. Сочи, че
към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
приложен документ сметка – фактура № 00000022/08.08.2022г., в която било
отбелязано, че плащането е извършено по банков път. Документът е частен и
съдържал подписите на двете страни, с което те ангажирали своята
отговорност за верността на предоставената информация. Прилага, като
доказателство към настоящата жалба платежно нареждане с референция №
В220810430171193OPBISERA, с което наредителя „МАДАРА АГРО“ ЕООД
превежда на адв. В.М. от ШАК сумата от 1950.00 лева, включваща и
задължение по фактура № 22 от 08.08.2022г., което е доказателство, че
превода е бил извършен на 10.08.2022г. – два дни преди подаване на
заявлението и моли съда да отмени обжалваното разпореждане и вместо него
да постанови друго, с което да се уважат изцяло претендираните суми от
заявителя „МАДАРА АГРО“ ЕООД, ведно със сторените в настоящото
производство разноски.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 от
1
ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:
Производството пред РС – Нови пазар е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК депозирано от жалбоподателя „МАДАРА АГРО“ ЕООД против С. И.
Я. с ЕГН ********** от с. П.... за парично вземане в размер на 2 130.00лева –
главница представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ – неизработен
срок на предизвестие за прекратяване на трудов договор, както и направените
разноски в размер на 42.60 лева – държавна такса и 390.00 лева – адвокатски
хонорар. Първоинстанционният съд е уважил заявлението и е издал заповед
№ 393/15.08.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу С. И. Я. с ЕГН **********, само за главницата и заплатената държавна
такса, като с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане е
отхвърлил заявлението, в частта за претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 390.00 лева. За да отхвърли заявлението, в частта
за претендираните разноски за адвокатско възнаграждение
първоинстанционния съд е приел, че към заявлението е приложена само
сметка – фактура със отразена сума за плащане – 390.00 лева по банков път,
като доказателства за извършеното плащане – банков превод на посочената
сума не са били представени.
Настоящата съдебна инстанция намира разпореждането за правилно.
Съгласно установената съдебна практика, залегнала и в ТР № 6 от
06.11.2013г. на ВКС, в тежест на страната, която претендира разноски е да
представи списък с такива, както и доказателства за заплащането им и това
следва да стане най – късно в последното заседание пред първата инстанция.
В случая, тъй като съдът се произнася в закрито заседание, това следва да
стане най-късно с депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК. От
представените по делото доказателства е видно, че такива за реално
направени разноски за адвокатски хонорар не са представени заедно със
заявлението, поради което и правилно първоинстанционният съд е отказал да
ги присъди. В т. 1 на цитираното по-горе ТР № 6 от 06.11.2013г. на ВКС,
изрично е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, само когато страната е заплатила възнаграждението, като в
договора следва да бъде вписан начина на плащане: в брой или по банков път
и ако е по банков път, какъвто именно е настоящия случай, то следва
плащането да бъде удостоверено с извлечение от банкова сметка за извършен
превод. Към момента на постановяване на разпореждането пред
първоинстанционния съд, не са били представени доказателства за реалното
заплащане на искания за присъждане като разноски – адвокатски хонорар,
поради което и въззивния съд намира, че такива не следва да се присъждат.
На страните в едно съдебно производство, се присъждат само реално
направените и установени по делото разноски, поради което районният съд
правилно е процедирал, като е отхвърлил заявлението, в частта за искания
адвокатски хонорар.
2
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1427/15.08.2022г. на РС – Нови
пазар по ч.гр.д. № 20223620100829, с което първоинстанционния съд е
отхвърлил заявлението на „МАДАРА АГРО“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. И. Я. с ЕГН ********** за
претендираните разноски в размер на 390.00лева – адвокатско
възнаграждение.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3