№ 311
гр. М., 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М., ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20241600500501 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
„Ю.“ АД против решение № 208/26.04.2024 г. по гр. д. № 697/2023 г. на Районен съд –
М..
Жалбоподателят „Ю.“ АД твърди във въззивната жалба, че решението на МРС е
неправилно и незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено и вместо него МОС да
постанови ново, с което да отхвърли иска. На първо място изтъква, че мотивите на
МРС са противоречиви. Съдът неправилно е приел, че застраховката, сключена от
кредитополучателя, е била задължителна и затова е следвало да участва като
компонент при формирането на ГПР. От заключението по счетоводната експертза а е
установено, че застраховката нито е включена в главницата, нито е олихвявана. Тя има
доброволен характер, за сключването й кредитополучателят не е бил финансиран от
банката, поради което неправилно МРС е приел, че тя следва да се вземе предвид при
изчисляване на ГПР.
Относно липсата на методика за формиране на ГПР в договора жалбоподаелят
посочва, че тя е била раяснена на потребителя чрез Стандартен европейски формуляр,
приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК. В чл. 3 от самия договор за кредит също са
посочени взетите предид допускания при формиране на ГПР. Математическата
формула за определяне на ГПР, нормативно разписана в Приложение № 1 от ЗПК, не е
задължително да бъде включена в договора за потребителски кредит. Достатъчно е
1
кредитополучателят да е уведомен за елементите и допусканията, формиращи ГПР,
което условие е било изпълнено.
Ответникът по въззивната жалба С. Д. А. оспорва доводите на жалбоподателя в
подадения писмен отговор и моли решението на МРС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно и му се присъдят деловодни разноски. Подчертава, че от
заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че ГПР е
изчислен неправилно, което е основание договорът да се счита нищожен, тъй като
нарушава императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. ГПР следва да включва и
разходите за застраховка, защото тя не е била доброволно сключена.
Развива доводи, че таксата от 700 лв е свързана с усвояването на кредита,
поради което е начислена в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
По отношение възнаградителната лихва поддържа доводите си, изложени и пред
първоинстанционния съд, че в договора не е посочен общ размер на дължимата лихва
за целия период на договора, не е посочено дали лихвеният процент е фиксиран за
целия срок или е променлив, както не е посочена и базата, върху която се изчислява.
От това следва поставяне на потребителя в неравностойно положение да не знае
предварително каква финансова тежест поема.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК съдът извърши проверка за допустимост на обжалваното
решение и намира, че то следва да бъде обезсилено.
С исковата молба ищецът е заявил иск за обявяване нищожност на клаузи за
лихва, ГПР, такса ангажимент и застраховка по договор за потребителски кредит,
сключен с „Ю.“ АД на 18 септември 2018 г., както и да се признае за установено, че
ищецът не дължи сумите по тези клаузи.
В съдебно заседание на 9 ноември 2023 г. съдът е допуснал изменение на иска,
като е приел, че е предявен иск за проглсяване нищожност на целия договор, а при
условията на евентуалност – на клаузите, изброени по-горе. Със обжалваното решение
МРС се е произнесъл по евентуалните искове, като ги е уважил и е обявил за нищожни
клаузи от договора за кредит.
Съдът е постановил недопустим акт, защото е разгледал евентуалните искове за
нищожност на отделин клаузи без преди това да разгледа главния иск. Към
произнасяне по евентуалните искове съдът може да пристъпи, ако отхвърли главния
иск. В случая не се е осъществила процесуалната предпоставка за разглеждане на
евентуалните искове за нищожност на отделни клаузи от договора, а именно да е
отхвърлен главният иск за нищожност на целия договор.
Недопустимото решение следва да се обезсили и на основание чл. 270, ал. 1 от
ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на МРС.
2
При този изход на въззивното производство на жалбоподателя се дължат 466,84
лв разноски.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 208/26.04.2024 г. по гр. д. № 697/2023 г. на Районен
съд – М..
ВРЪЩА делото на Районен съд – М. за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
ОСЪЖДА С. Д. А., ЕГН **********, да плати на „Ю.“ АД 466,84 лв разноски,
направени в производството пред МОС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3