Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.10.2016г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГO,
IV – Г състав, в публично съдебно
заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав
Председател:
Десислава Попколева
Членове:
Таня Орешарова
Яна Филипова
при секретаря П.Г., като
разгледа докладваното от мл. съдия Филипова в.гр.д. № 7145 по описа на Софийски
градски съд за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Производството е образувано
по въззивна жалба с вх. № 1055499/08.04.2016г. от „Н.Е.К.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. А.И.
в качеството му на изпълнителен директор срещу Решение № 57 – II – 185/21.03.2016г.,
постановено по гр.д. № 41799/2015г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО,
57 състав, в частта с която предявените срещу въззивника от Н.Г.Г. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание 344,
ал.1, т.1, т.2, т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ са уважени. Решението в отхвърлителната му част не е обжалвано от ищеца,
поради което е влязло в сила и не е предмет на настоящата въззивна проверка.
Жалбоподателят чрез
процесуалния си представител релевира доводи за неправилност на атакувания
съдебен акт, тъй като в хода на първоинстанционното производство са установени
всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. В жалбата
се излагат съображения свързани с липсата на необходимост от ангажиране на
бизнес програма приета от изпълнителния директор на „Н.Е.К.“ ЕАД за
законосъобразното прекратяване на процесното трудово правоотношение. В
условията на алтернативност в жалбата се поддържа, че неразделна част от
ангажирания по делото договор за управление е и бизнес задача, която е приета
от изпълнителния директор, от което следва че са налице всички предпоставки на
чл. 328, ал. 2 КТ. По изложените в жалбата оплаквания се иска отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковата
претенция бъде отхвърлена изцяло.
Ответникът по жалбата изразява становище за неоснователност на депозираната
въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззиваемият намира, че по делото
не са установени всички елементи от фактическия състав на уволнението по чл.
328, ал. 2 КТ. Ответникът по жалбата поддържа, че представеният бизнес план
касае периода 2012г. – 2014 г., поради което към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение същият не е имал действие.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК,
съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо
в обжалваната му част. Не са налице основания за обезсилването му, поради което
следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на
наведените в жалбата доводи.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Н.Г.Г. срещу „Н.Е.К.“ ЕАД,
в която са изложени твърдения, че трудовото правоотношение на ищеца с ответника
е прекратено със Заповед № 49/19.05.2015г. на основание чл. 328, ал.2 КТ. Работникът
намира, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена от
некомпетентен орган, не е налице сключен договор за управление за предприятието
и заеманата от служителя длъжност не е ръководна по смисъла на разпоредбата на
чл. 328, ал. 2 КТ.
В законоустановения
срок за отговор на искова молба, такъв е постъпил от „Н.Е.К.“ ЕАД, с който
предявените искове са оспорени като неоснователни. Работодателят поддържа, че
към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение са били налице
всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, а именно
сключен договор за управление на дружеството принципал, уволнението е сторено в
рамките на законоустановения девет месечен срок и е извършено по отношение на
служител, който е част от ръководството на предприятието.
Първоинстанционният
съд е приел, че атакуваната заповед за уволнение е издадена от компетентен
орган, в рамките на законоустановения деветмесечен срок, но доколкото
представения по делото договор за управление не възлага конкретна бизнес задача
свързана с постигане на стопански цели на изпълнителния директор на „Н.Е.К.“
ЕАД не са налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
От представеното по
делото допълнително споразумение № 11/31.08.2012г. се
установява, че ищцата е заемала длъжността ръководител отдел „инженерни
дейности“ при „Н.Е.К.“ ЕАД, предприятие „АЕЦ Б.“ ( предприятието е прекратено
на 01.06.2015г.). Страните не спорят, че
трудовият договор бил прекратен със Заповед № 49/19.05.2015г. на основание
чл. 328, ал. 2 КТ, препис от която е получен от работника на
20.05.2015г. По делото не е спорно обстоятелството, че размерът на последното
брутно трудово възнаграждение, което ищцата е получила възлиза на сумата в
размер на 3263 лева, както и че в периода от 20.05.2015г. до 20.11.2015г. Н.Г.Г.
не е встъпила в трудово правоотношение с друг работодател.
Спорният по делото
въпрос е дали работодателят законосъобразно е прекратил трудовото
правоотношение с работника. Законността на
едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328,
ал. 2 КТ се предпоставя от кумулативното проявление на следните юридически
факти: 1. компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото
правоотношение; 2. ищецът да е бил измежду лицата, които представляват
„ръководство на предприятието” по смисъла на § 1, т. 3 КТ; 3. преди
прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за
управление на предприятието, т. е. на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 КТ и
4. да е започнало изпълнението на договора за изпълнение, като уволнението да е
извършено в 9 – месечен срок от този момент. Предвид възприетата от първоинстанционният съд
фактическа обстановка по спора и с оглед релевираните във въззивната жалба
доводи за неправилност на обжалваното решение, основният решаващ за изхода по
спора въпрос е свързан с наличието на конкретна бизнес задача поставена на
управителя като условие за законосъобразно прекратяване на трудово
правоотношение с работник на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя, че възлагането на бизнес задача за реализиране
на стопански резултати на управителя представлява част от фактическия състав за
законосъобразно прекратяване на трудово правоотношение с работник, който е част
от ръководството на предприятието единствено по отношение на дружества, чийто
едноличен собственик на капитала е държавата и посоченото изискване не е
приложимо по отношение на търговско дружество, чийто едноличен собственик на
капитала е друго дружество, какъвто е разглеждания случай. Съгласно трайната
задължителна съдебна практика на касационната инстанция (Решение №
718/21.12.2010г. по гр.д. № 67/2010г. ВКС, III ГО, Решение №
481/13.12.2011г. по гр.д. № 168/2011г. ВКС, IV ГО, Решение №
249/04.07.2013г. по гр.д. № 1358/2012г. ВКС, IV ГО,
Решение
№ 117/30.04.2015г. по гр.д. № 5537/2014г. ВКС, IV ГО и др.) наличието на
бизнес план е условие за законосъобразно упражняване на потестативното право за
едностранно прекратяване на трудово правоотношение от страна на работодателя на
основание чл. 328, ал. 2 КТ. Посоченото константно възприемано в практиката
становище намира приложно поле и по отношение на разглеждания казус, тъй като
независимо от обстоятелството каква е правноорганизационната форма или кой е
собственик на капитала на дружеството рабоподател е налице необходимост от
наличие на бизнес задача с конкретни икономически показатели, които
управляващият предприятието следва да постигне, като неговото възнаграждение
зависи от успешното реализиране на поставените стопански цели. Въз основа на
бизнес задачата управляващият следва да разработи бизнес програма, която да
предложи и да изпълнява по време на действие на договора.
Изложеното разбиране
изхожда от заложения в разпоредбата на чл. 328, ал.2 КТ смисъл, а именно
новоназначеният управител на дружеството с оглед възложената му бизнесзадача да
подбере персоналния състав на своя управленски екип с цел изпълнение на
заложените икономически цели. В разглеждания казус представената пред въззивния
съд бизнес задача касае периода 2012 г. – 2014 г., от което следва че към
момента на прекратяване ( 20.05.2015г.) на трудовото правоотношение на ищцата
не е била налице актуална бизнес задача възложена на изпълнителния директор на
дружеството принципал. Видно от ангажирания по делото договор за възлагане на
управление от 03.12.2014г. бизнес програмата на дружеството доверител приета за
периода 2012г. – 2014г. е неразделна част от съглашението, като в чл. 5.6
страните са уговорили, че довереникът е длъжен да участва в разработването и
изпълняването на бизнес програмата на дружеството за целия срок на действие на
договора, който изтича на 01.07.2016г. По делото не са релевирани твърдения и
няма доказателства за наличие на бизнес задача различна от посочената, касаеща
периода 2012г. – 2014г. С оглед изложеното, съдът намира, че към момента на
прекратяване на процесното трудово правоотношение изпълнителният директор на
жалбоподателя не е разполагал с изработен и утвърден бизнес план, поради което
прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно.
Предвид изложеното съдът
намира, че атакуваното съдебно решение в частта относно предявения иск с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т.1 КТ е правилно. Същите правни изводи се налагат
и по отношение на акцесорните искове за възстановяване на работа и присъждане
на обезщетение за периода, в който служителят е останал без работа в резултат
на незаконното уволнение.
Предвид изхода от настоящия
спор и на основание чл.78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответник/ следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия /ищец/
направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един
адвокат в размер на 1117.61 лева. При определяне на размера на разноските,
които следва да се възложат на въззивника, съдът съобразява своевременно
направеното от процесуалния представител на „Н.Е.К.“
ЕАД възражение за прекомерност по чл.78, ал. 5 ГПК на адвокатския
хонорар на процесуалния представител на насрещната страна, материалния интерес по делото, минималния размер на
възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Размерът на уговорения и заплатения в брой от ищеца адвокатски хонорар в размер
на 4000
лева не е съответен на фактическата и правната сложност на спора, поради което
и следва да бъде намален до сумата в размер на 1117.61 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 57 – II – 185/21.03.2016г.,
постановено по гр.д. № 41799/2015г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО,
57 състав.
ОСЪЖДА „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от П. А.И. в качеството му на
изпълнителен директор да заплати на Н.Г.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***
сумата в размер на 1117.61 лева, представляваща сторени разноски пред
въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК
в 1 – месечен срок, считано от 18.10.2016 г. на основание чл. 315, ал. 2
във вр. с чл. 317 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.