№ 404
гр. Русе , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520200546 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Р. ИВ. СВ., от гр.Русе, до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 20-1085-004070/07.01.2021г. на
Началника на Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на
чл.40, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП на С. било наложено
наказание “Глоба” в размер на 20.00 лв, а за нарушение по чл.123, ал.1, т.3,
б.”а” от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му били наложени наказания
“Глоба” в размер на 80лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 2 месеца.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
За административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява
законен или упълномощен представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
1
процесуален представител. Молят Съда да отмени наказателното
постановление, като излагат аргументи за липса на елементи от обективната
страна на състава на нарушенията.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 19.12.2020г., жалб. Р.С. паркирал лек автомобил “БМВ 316и” с рег.
№ Р 3402 АТ на ул.”Г.С.Раковски” в гр. Русе, в близост до Държавна Опера
Русе. Около 22.00ч. жалбоподателя се качил в автомобила, привел го в
движение на заден ход и се придвижил по ул.”Г.С.Раковски” в посока
кръстовището с ул.“Ангел Кънчев“. В автомобила, като пътник се возел свид.
И.Н.. По същото време в лявата страна на платното за движение, с предница в
посока Държавна Опера Русе, бил паркиран л.а.“Фолксваген Тигуан“, с рег.№
Р 41 34 КК. При преминаването на С. покрай този автомобил, възникнало
съприкосновение между задната ляво-странична част на лекия автомобил на
жалбоподателя и задната дясна част /калник и броня/ на паркирания лек
автомобил. В резултат от това било причинено одиране на задния десен
калник и откачане на бронята на л.а.“Фолксваген Тигуан“, с рег.№ Р 41 34
КК, а по л.а.“БМВ 316и” с рег. № Р 3402 АТ - увреждания по лявата част на
задната броня, задния ляв калник и задна лява врата. След удара, жалб.С.
спрял, погледнал какво се е случило, след което продължил движението си и
напуснал мястото с управляваният от него автомобил.
Очевидци на инцидента станА. свидетелите Е.Д. и В.В., който по това
време, с още една своя приятелка, се придвижвА. по ул.“Г.С.Раковски“. Д.
веднага се обадила на ЕЕН 112 и съобщила за случилото се. На мястото били
изпратени свидетелите П.П. и М.А. – младши автоконтрольори в Сектор ПП-
Русе, който огледА. л.а.“Фолксваген Тигуан“, с рег.№ Р 41 34 КК и
фотографирА. уврежданията му. От обясненията на момичетата полицаите
установили какво се е случило, както и регистрационният номер на лекият
автомобил, управляван от жалб.С.. Междувременно, на мястото пристигнА.
свид. Е.С. и съпруга , които били собственици на л.а.“Фолксваген Тигуан“, с
рег.№ Р 41 34 КК. Те установили уврежданията по автомобила си и разбрА.
по какъв начин са се получили.
2
Още същата вечер жалб. С. бил установен като водач на другия
автомобил и му било указано да се върне на мястото на произшествието. Той
обяснил на полицейските служители, че се намира в хипермаркет „Метро“ и
няма възможност да се върне. Малко по-късно С. бил открит в дома си,
където му била дадена възможност да попълни декларация по реда на чл.188
от ЗДвП. В същата жалбоподателя отразил, че към датата и часа на
произшествието той е управлявал л.а.“БМВ 316и” с рег. № Р 3402 АТ.
Полицейските служители огледА. и неговия автомобил и заснели получените
увреждания.
При така установено, свид. П.П. преценил, че жалб. Р.С. е извършил две
нарушения – по чл.40, ал.1 от ЗДвП, за това че управлявайки автомобила си,
при маневра движение на заден ход не се уверил, че пътя зад него е свободен,
в резултат от което причинил ПТП с материални щети и по чл.123, ал.1, т.3,
б.”а” от ЗДвП, за това че не указал съдействие за установяване на вредите от
произшествието. За тези нарушения съставил против него АУАН.
Въз основа на акта за установяване на административните нарушения
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, за
допуснатите нарушения и на осн. съответно чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП на С.
било наложено наказание “Глоба” в размер на 20.00лв, а на осн. чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 80.00 лв. и “Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 месеца.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при нА.чието на правен интерес, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на
наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на
това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията
били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
3
обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях
обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да
разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се
съдебно производство.
По отношение нарушението по т.1 от НП:
В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства
за това, че жалб.Р.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП, за което била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, тъй като преди да започне
движение на заден ход с управлявания от него л.а.“БМВ 316и” с рег. № Р
3402 АТ, не се убедил, че пътят зад автомобила му е свободен. Несъмнено, с
оглед необходимостта от достатъчно място за извършване на маневрата
движение на заден ход от страна на жалбоподателя, паркираният вляво на
платното за движение лек автомобил се явявал препятствие, т.е. пътя зад и
встрани от автомобила на жалб. С. не бил свободен. Продължавайки въпреки
това движението назад, жалб. С. причинил пътнотранспортното
произшествие. Безспорно, като не взел необходимите мерки да се убеди, че
пътя зад него е свободен, в това число, ако е необходимо и със съдействието
на лица извън автомобила, С. нарушил задължението вменено му с
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП и същото се намира в причинна връзка и
допринесло за настъпването на общественоопасните последици.
Изводът, че при движението на заден ход, с управляваният от него
автомобил, С. е причинил процесното ПТП, Съдът формира въз основа на
показанията на свидетелите Е.Д. и В.В., който следва да бъдат кредитирани,
тъй като се характеризират с последователност, изчерпателност и
категоричност относно основните факти, предмет на доказване. Взаимно се
допълват и очертават една логична и житейски приемлива фактическа
обстановка. Тези свидетели са очевидно безпристрастни, поради липсата на
заинтересованост от изхода на делото, тъй като не се познават и нямат връзка
с никоя от страните в инцидента. Освен това, в подкрепа на техните
4
показания са и установените увреждания по двата автомобила, фиксирани
върху изготвените на място фотокадри от полицейските служители, съответно
описани и в изготвеният още същата нощ Протокол за ПТП №
175827/19.12.2020г.
Изложеното дава основание на Съда да приеме, че са нА.це всички
елементи от обективната и субективната страна на състава на нарушението по
чл.40, ал.1 от ЗДвП.
Наложеното с наказателното постановление наказание било правилно
определено по вид и размер и съответно на допуснатото нарушение, поради
което обжалваното наказателно постановление, в тази му част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на нарушението по т.2 от НП:
Съдът намира, че състава и на това нарушение е осъществен от жалб. С.
от обективна и субективна страна.
Основанията за този извод са следните:
Разпоредба на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, въвежда задължението за
водач - участник в ПТП, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че в
резултат от движение на заден ход, при неупражнен достатъчен контрол
върху пътната обстановка от страна на жалб. С., настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което били причинени само материални щети по
л.а.“Фолксваген Тигуан“, с рег.№ Р 41 34 КК.
От събраните по делото доказателства може да се направи несъмнен
извод, че нарушителя е възприел пътнотранспортното произшествие и
вредоносния резултат от него. В тази насока са показанията на свидетелите
Е.Д. и В.В., от които става ясно, че веднага след произшествието жалб. С.
спрял, огледал какво се е случило, но продължил движението си и напуснал
мястото, без да уведоми собственика на пострадалото превозно средство или
5
органите на МВР. Освен това е логично и житейски приемливо, че при
установените относително сериозни увреждания по л.а.“Фолксваген Тигуан“,
с рег.№ Р 41 34 КК, времето и мястото на произшествието – в тъмната и
сравнително тиха част на денонощието и при липса на други участници в
движението, жалбоподателя е могъл обективно да възприеме
съприкосновението с паркирания автомобил.
Съдът не кредитира показанията на свид.И.Н., в които твърди, че при
движението на заден ход не е усетил никакво съприкосновение с друг
автомобил, както и, че жалб. С. не е реагирал по никакъв начин, сочещ че е
възприел някакъв пътен инцидент. В тази им част показанията на този
свидетел са изолирани, противоречащи на останА.те събрани по делото
доказателства и явно са депозирани с намерение да съдейства на
жалбоподателя, с когото очевидно е в приятелски и колегиални отношения,
да избегне понасянето на административнонаказателна отговорност.
От изложеното дотук става ясно, че са нА.це всички елементи от
обективната и субективната страна на състава на нарушението по чл.123, ал.1,
т.3, б.“а“ от ЗДвП.
По мнение на Съда, АНО законосъобразно приложил относимата към
това нарушение санкционна норма на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като правилно
определено по вид и размер и съответно на допуснатото нарушение и
личността на нарушителя. Очевидно, за да индивидуА.зира размера на двете
наказания в границите между минимума и средата на предвиденото в
посочената норма, АНО отчел нА.чието на предходни нарушения на
правилата за движение по пътищата от страна на жалб. С., както и липсата на
каквито и да било смекчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление, и в тази
му част, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Поради това и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1085-
004070/07.01.2021г. на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе, с
6
което за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП
на Р. ИВ. СВ., от гр.Русе, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба”
в размер на 20.00лв, а за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП и на
осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му били наложени наказания “Глоба” в размер
на 80лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7