РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Смолян, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20235440100846 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ** ООД, срещу ответника А.
М. К., с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД с
които се иска да бъде признато за установено по отношение на А. М. К., ЕГН
**********, че дължи на ищеца „**“ ООД, ЕИК **, следните суми: -
главница: 714,51 лв. - съгласно договор за заем № 696709 от 24-06-2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.06.2023г.
до окончателното погасяване на задължението; - възнаградителна лихва:
46,97 лв. – дължимата и неплатена за периода от 24- 06-2022г. до 02-12-2022г.
- законна лихва за забава: 65,26лв. – дължимата и неплатена за периода от 01-
10-2022г. до 01-06-2023г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №271/04.07.2023г. по
чгр.дело №616/2023г. по описа на РС- Смолян.
Твърди се, че Договор за паричен заем № 696709 от 24-06-2022г. между А.
М. К., ЕГН: **********, и „**“ ООД, ЕИК: **, е сключен въз основа на молба
за сключване на договор за паричен заем. Договорът за заем е сключен
съобразно законовите разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя,
е предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания
заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт. По
този начин Заемателят е обективирал волята си, че желае да сключи договор
за паричен заем със „**“ ООД. Параметрите и условията на сключения
договор за потребителски кредит са описани и в предоставените на Заемателя
от Заемодателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към
1
договора за паричен заем, с които Заемателят се е съгласил изрично и
безусловно. Индивидуализацията на начина на плащанията от страна на
Заемателя във връзка с паричните задължения към „**“ ООД, като размер на
плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията, е в
Погасителен план към договор за заем № 696709.
Сумата е получена от заемателя в брой в деня на сключване на договора,
като договорът служи за разписка за получената/предадената сума (чл. 4, ал. 1
от Договора). Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е
погасил дължимите суми. Предвид горното, от ** ООД е подадено заявление
по чл. 410 ГПК срещу длъжника и е образувано ч.гр.д. № 616/2023г. по описа
на РС - Смолян, по което дело е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение за сумите по заявлението.
Между страните има валиден договор, съгласно който заемодателят – „**“
ООД е изплатил на заемателя – А. М. К. заемната сума, а от своя страна
клиентът (настоящ ответник в производството) се е задължил да върне
заемната сума в размер и срок съгласно уговореното. Сумата е изплатена
С отговора си ответната страна прави възражения, че за сключения Договор
за потребителски кредит № 696709 съдът има задължение да следи служебно
и при незаявено от ответната страна основание за нищожност на договора,
когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, когато е
налице противоречие с добрите нрави.
Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) вр. чл. 24 от Закона за потребителския кредит ЗПК),
предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и
търговци са нищожни, когато липсва индивидуално договаряне, доколкото
въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се
основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на
преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.
Закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по
повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор
договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
На следващо място, сключеният Договор за потребителски кредит №
696709 е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за
потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски
кредит № 696709 е посочен ГПР, както и годишен лихвен процент. Липсват
обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично
посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок на кредита, или
2
е променлив. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т,10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Действително в Договор за потребителски кредит № 696709, е
посочен ГПР. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се
включват в посочения процент. Посоченият годишен лихвен процент 40.05%,
не е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия
ГПР. Не става ясно защо има разлика между ГЛП и ГПР в размер на близо
9%, доколкото ищецът заявява, че в ГПР се съдържа единствено и само
лихвата. По този начин ответната страна е поставена в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея
финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК,
следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но
и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
ответникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния
размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския
договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се
съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая има
погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в
него липсва задължителната информация по ЗПК. Това създава невъзможност
за ответника да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план,
какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се
явява още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за
паричен заем.
В Договор за потребителски кредит № 696709 е уговорена неустойка за
неизпълнение за задължението, въпреки че същата не се претендира от
ищеца, поради явната и нищожност, ответната страна счита, че фактически се
дължи не за неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна
печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за
неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно
дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, а именно в 1-дневен
срок, поради което е обективно невъзможно да бъдат покрити от
кредитополучателя. В чл.4 от договора, се предвиждат и нужните
обезпечения поръчители или банкова гаранция. Едно от условията, на които
3
трябва да отговарят поръчителите, е да получават осигурителен доход в
размер на не по- малко от 1000 лева, всеки от тях, да нямат неплатени
осигуровки през последните 2 години и редица други условия, който моля да
обърнете внимание, че следва да бъдат открити за 1 ден. По отношение на
второто обезпечение, а именно-банкова гаранция, общоизвестно е че никоя
банка в Република България няма да предостави банкова гаранция за 1 ден,
процедурата по нейното предоставяне изисква доста по-дълъг период от
преклузивния 1 ден. От тук следва извода, че така въведените изисквания за
вида обезпечение и срока за представянето им създават значителни
затруднения за длъжника и то до степен изцяло да се възпрепятства
изпълнението. Длъжникът не може да избегне плащането на неустойка, тъй
като са невъзможни за изпълнение. След като това е така, във всички случаи
вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е
уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено,
на равни части, заедно с всяка погасителна вноска. Фактически не се касае за
дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за
главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в
конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката,
която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора.
Следователно годишният лихвен процент няма да е 40.05 %, както е записано,
а следва да е по-голямо число, ако в него участва и вземането формално
уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е
посочен реалният годишен лихвен процент, което представлява
самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.
Доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора . В този размер следва да участва и сумата
за неустойка , изразена като процент. Това не е сторено, поради което е
нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. По този начин ще се наруши и правилото
ГПР да не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.
Поради невключване на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и
ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение
по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на
действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които
може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните
клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. Нищожността на неравноправната
клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на
кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1 т. 10 от
ЗПК.
Оспорва се като нищожна и клаузата за договорна лихва както на
4
основание изложените по-горе възражения, така и поради противоречие с
добрите нрави. Уговорен е по Договор за потребителски кредит № 696709
ГПР, както и годишен лихвен процент. За търсеният период на
възнаградителната лихва, основният лихвен процент на БНБ е 0% + 10
пункта(съгласно ПМС№ 72 от 08.04.1994г., приложимо към 2009г.) прави
размер на законната лихва към датата на сключване на договора 10%, а
трикратния размер на законната лихва към 30%. Приема се, че противоречаща
на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени
кредити- двукратния размер на законната лихва.
Ответната страна оспорва и да се налице предпоставките за предсрочна
изискуемост на кредита. В насока на гореизложените съображения е и
практиката на Окръжен съд Враца, Решение № 34 от 23.02.2022г„ по В.гр.д.д
540/2021г. по опис на ОС Враца, в което се приема, че „съгласно чл. 19 ал.1
от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общите
разходи на предоставения кредит. В процесния договор е посочен ГПР 49.063
%, но не е установен механизма .по който е изчислен този процент и
конкретно какви други разходи освен възнаградителните лихви са включени в
него. Предвидените суми в чл.8 и погасителния план в общ размер от 24, 33
лв. не е ясно дали е включен в ОПР. По своята същност тази сума
представлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава е
следвало да бъде включена в ГПР. По този начин се заобикаля разпоредбата
на чл.19 ал.4 от ЗПК, като с уговорката за заплащане на неустойка се
нарушава и изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва за просрочени задължения. Реално се нарушават добрите
нрави, заобикаля се закона като се калкулира допълнителна печалба към
договорната лихва.
При недействителен договор се дължи връщане само на чистата получена
сума.
По тези възражения в отговора, ответната страна поддържа становище за
отхвърляне на исковете, като неоснователни.
В съдебно заседание за ищеца „**“ ООД, редовно призовано, не се явява
представител. Исковете се поддържат с писмена молба, внесена чрез
юриск.Ванкова.
Ответната страна А. М. К., редовно призована, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание. От процесуалният й представител адв.М. е
постъпило писмено становище за отхвърляне на исковете, поддържат се
възраженията в отговора.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора,
становищата за съдебното заседание, и като обсъди събраните по делото
писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№271/04.07.2023г. по чгр.дело №616/2023г. по описа на РС- Смолян, е
разпоредено Длъжникът А. М. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***, общ.
5
Смолян, обл. Смолян да заплати на кредитора ** ООД с ЕИК: ** и адрес: ***,
общ. Столична, обл. София (столица) сумата 714,51 лева (седемстотин и
четиринадесет лева и 51 стотинки), представляваща главница, ведно със
законна лихва, считано от 28.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
46,97 лева (четиридесет и шест лева и 97 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 24.06.2022 г. до 02.12.2022 г., сумата 65,26 лева
(шестдесет и пет лева и 26 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 01.10.2022 г. до 01.06.2023 г., както и държавна такса в размер на
25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00 лева (петдесет лева).
Между страните не е спорно, че са сключили договор за потребителски
кредит №696709 на 24.06.2022г., като от ищеца „**“ ООД е предоставен
кредит на А. М. К. – кредитополучател, в размер на 800 лева, който е следвало
да бъде върнат на 23 погасителни вноски, с Годишен процент на разходите
49,81 %, фиксиран лихвен процент 40,05%, като последното плащане е
следвало да бъде извършено на дата 02.12.2022г. Общата сума за плащане е
882,70 лева.
Съгласно чл.4/1/ от договора кредитополучателят А. М. К. с полагането на
подписа си в договора удостоверява, че надлежно е получила в брой
заемната сума в размер на 800 лева съгласно параметрите, посочени в чл.3 от
договора и се задължава да я заплати на „**“ ООД в сроковете и условията ,
описани в договора и в приложения погасителен план към договора за
кредит.
Предвид клаузата на чл.4/1/ от договора за паричен заем, а и не е спорно
между страните, че заемната парична сума в размер на 800,00 лева е усвоена
от заемополучателя.
В чл.5 от договора страните се споразумяват, че договора за кредит с поне
едно от посочените обезпечения както следва: 1.Безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключването на
договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, ,
включваща договорената главница и лихви, или 2. Поръчителство на едно
или две физически лица , които отговарят кумулативно на следните условия:
2.1. при един поръчител осигурителния доход следва да е в размер на не по-
малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2.2.
при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по- малко от 4 пъти минималната работна заплата
за страната;2.3. да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с
кредитора;2.4. да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с
кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5.да нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ;2.6. да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
6
Според чл.5 /2/ от договора страните са уговорили, че кредитополучателят
ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 дни от
сключването на настоящия договор.
В чл.6, ал.2 от договора е прието, че в случай на забава или неизпълнение
на задълженията по договора, кредиторът може да предприеме действия за
извънсъдебно събиране на вземанията към кредитополучателя, а именно-
изпращане на съобщения, покани, уведомления на посочените от
кредитополучателя адреси, периодично информиране на кредитополучателя
за допуснатата забава и възможностите за изпълнение чрез провеждане на
телефонни разговори и посещения на посочените от кредитополучателя адрес
за връчване на покани, съобщения и уведомления. В тези случай
кредитополучателят заплаща сторените от кредитополучателя разходи за
събиране на просрочените вземания съгласно Тарифата за таксите за
допълнителни услуги, предоставяни от ** ООД във връзка с предоставяните
от дружеството продукти.
С чл.11, ал.1 от договора за кредит страните са уговорили, че с
подписването на договора кредитополучателят декларира, че му е известно и
се счита за уведомен, че ако не представи договореното в чл.5 от договора
обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение на отговаря на условията , посочени в договора за кредит,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 428,30 лева.
Страните се съгласяват, че в случаите по предходната алинея дължимата
неустойка ще бъде заплатена разсрочено – съобразно посочения в
Приложение №1 към договора за кредит начин.
Видно от Приложение №1 към договора за кредит задължението за
плащане на неустойката е съобразно погасителните вноски по кредита, като
първите две са в размер на по 50,77 лева, а останалите в размер на по 15,56
лева- 23 вноски, като неустойката е в общ размер от 428,30 лева, както е
предвиден в чл.11, ал.1 от договора за кредит.
Според представеното от ищеца извлечение за плащанията по договора за
паричен заем №696709 от 24.06.2022г. към дата 21.12.2023г., неизплатения
остатък от кредита е в размер на 1 333,67 лева, а изплатената сума е в размер
на 342,00 лева. Видно от таблицата по така представеното извлечение
плащанията в общия им размер от 342,00 лева са извършени през м.юли, м.
август и м.ноември на 2022г., т.е., преди датата на подаване на заявлението за
издаване на Заповедта за изпълнение на паричното задължение по чл.410 от
ГПК по чгр.дело №616/2023г. по описа на РС- Смолян.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че се явява
частично основателен по размер иска за вземането за главница, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението, като исковете за останалите
вземания подлежат на отхвърляне, за което съдът излага следните
съображения:
Клаузата за неустойка по чл.11 от договора за потребителски кредит
№0696709/24.06.2022г. е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.първо и
трето от ЗЗД, като уговорена в противоречие със закона и добрите нрави.
7
Така уговореното плащане на неустойката представлява още едно
възнаграждение за кредитора и води до допълнително оскъпяване на кредита.
Същото няма характер на неустойка, отчитайки предмета на договора.
Неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечението
/поръчител или банкова гаранция/ не рефлектира пряко върху задължението
за погасяване на предоставения кредит, което е именно основното същинско
задължение по договорното правоотношение. Такава неустойка би била
уговорена да обезпечи неизпълнението на заемателя да погаси основното си
задължение за връщане на кредита в срок, а в случая макар определена като
неустойка, същата няма характер на неустойка за такова неизпълнение. Видно
е, че неустойката е уговорена за неизпълнение на задължения, които на
практика са неосъществими в предвидения в чл.5, ал.2 от договора срок за
осигуряване на поръчител или банкова гаранция в тридневен срок от
подписването на договор.
Безспорно, предвидения срок за осигуряване на обезпечението с
конкретните условия, поставят в невъзможност заемателя да ги изпълни.
Предвиждайки задължението за потребителя за осигуряване на обезпечението
при описаните условия в чл.5, ал.1 от договора , кредиторът прехвърля
задължението за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя в
негова тежест.
Освен това, размера на неустойката за неосигуряване на обезпечение в срок,
съпоставен с размера на отпуснатия кредит, се явява завишен и води до
неоснователно обогатяване на кредитора. Същата е уговорена в размер на
428,30 лева при предоставен кредит от 800,00 лева, т.в размер, надвишаващ ½
от предоставения кредит. Предвид изложените доводи, процесната клауза за
неустойка нарушава принципа на добросъвестност.
Отделно от посоченото, тези разходи следва да се включат в ГПР, като с
предвиждането им като неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК. От погасителния план е видно, че неустойката е предвидена за
плащане едновременно с погасителните, т.е,. въпреки поставените условия,
водещо до невъзможност за заемополучателя да осигури обезпечението,
предвид изискванията по чл.5, ал.1 от договора, съдържащи условия, срокове,
които следва да се изпълнят, като се уговаря плащането на неустойката
едновременно с издължаването на кредита, а последното допълнително
затруднява кредитополучателя за точно изпълнение на падежа.
Съгласно чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според чл.19,
ал.1 от ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както се посочи
по- горе, отчитайки изискванията на чл.19 от договора, при неизпълнението
на които е дължима уговорената неустойка по чл.11 от договора за кредит , а
именно по- скоро с характер на допълнително възнаграждение, следва същата
8
да бъде включена в ГПР. Посоченото задължение по чл.11 от договора за
кредит е допълнително възнаграждение за кредитора.
Безспорно е възникването на договорното правоотношение по договора за
кредит между страните. Безспорно е също, че кредитът е усвоен в размер на
800,00 лева, както е уговорен.
От представеното от ищеца извлечение за плащанията по договора за
паричен заем №696709 от 24.06.2022г. към дата 21.12.2023г., неизплатения
остатък от кредита е в размер на 1 333,67 лева, а изплатената сума е в размер
на 342,00 лева. От ответника- заемополучател А. М. К. не се ангажират
доказателства за извършени от нея плащания извън горната сума от 342,00
лева. Ответната страна не оспори съдържащите се в това извлечение
отразявания за направените плащания.
Констатираното по- горе за наличието на основание за недействителност на
договора по чл.22 от ЗПК, както е изложено, е основание за прилагането на
разпоредбата на чл.23 от ЗПК. Ето защо, с оглед изложените съображения, А.
К. дължи връщане само на чистата стойност на кредита съобразно
извлечението, или сумата до пълния размер на усвоения кредит /над 342,00
лева до 800,00 лева/, или дължи да върне чистата стойност на усвоения
кредит- паричната сума в размер на 458,00 лева главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 28.06.2023г. до
окончателното й изплащане. С платените от заемополучателя 342,00 лева
следва да се приеме, че е погасил част от главницата по кредита, от чистата
стойност.
Ще следва да се отхвърлят установителните искове за главницата за
размера над 342,00 лева до претендираните 714,51 лева, 46,97 лева-
възнаградителна лихва, 65,62 лева- законна лихва за забава.
С оглед изхода на делото, дължимите от страните съдебни разноски, са
както следва:
На ищеца са дължими съдебни разноски в размер на 32,89 лева за исковото
производство и 32,89 лева за заповедното дело /изчислени при уважена част
342,00 лева, пълен претендиран размер 779,77 лева и 75,00 лева разноски/.
Ищецът следва да заплати адвокатско възнаграждение на адвокат Д. М.
269,48 лева за исковото производство и 269,48 лева за заповедното
производство съобразно отхвърлената част от исковете за осъществената
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗА /изчислени при
отхвърлени 437,77 лева, пълен претендиран размер 779,77 лева и определено
адвокатско възнаграждение в размер на по 480,00 лева за двете производства
по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Неоснователни се явяват възраженията на ищеца във връзка с определяне
на адвокатските възнаграждения, предвид това, че плащания са направени в
хода на производството. Видно от извлечението, представено именно от
ищеца, плащанията, които е извършил ответника.- заемополучател в общия
им размер от 342,00 лева са извършени през м.юли, м. август и м.ноември на
2022г., т.е., преди датата на подаване на заявлението за издаване на Заповедта
за изпълнение на паричното задължение по чл.410 от ГПК по чгр.дело
9
№616/2023г. по описа на РС- Смолян.
Предвид внесени молби по делото и „**“ ООД по ССЕВ дължи дължи
държавна такса по сметка на РС- Смолян за снемане на хартиен носител в
размер на 1,50 лева, а А. К.- 0,80 лв. също за внесени становище с приложения
по СЕСВ на основание чл.23 т.3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК за снемането им на хартиен носител по
делото.
Относно държавната такса, тъй като по делото се претендират вземания за
главница и лихви, то дължимият общ размер е 100,00 лева, в заповедното
производство и в исковото производство са внесени по 25,00 лева- общо 50,00
лева от ищеца „**“ ООД.
Ще следва с оглед изхода на делото, а именно частичното уважаване и
отхвърлянето на част от вземанията, оставащата като дължима държавна
такса допълнително от още 50,00 лева да се възложи в размер на 28,07 лева,
които да се заплатят от ищеца, и 21,93 лева- от ответната страна.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ** ООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Славянска“ 29,
ет.7, и А. М. К., ЕГН**********, с адрес ***, че А. М. К., ЕГН**********,
дължи за плащане на ** ООД, ЕИК **, паричната сума в размер на 342,00
лева- неиздължена главница по договор за потребителски кредит
№*********.02.2022г., сключен между „**“ ООД и А. М. К., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в съда 28.06.2023г. до окончателното изпращане на сумата, за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с №271/04.07.2023г. по чгр.дело №616/2023г. по описа на РС-
Смолян.
ОТХВЪРЛЯ исковете на ** ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление ***, срещу А. М. К., ЕГН**********, с адрес **, в ЧАСТТА за
установяване съществуването на вземанията за главница за разликата над
уважения размер от 342,00 лева до пълния претендиран размер от 714,51 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.06.2023г.
до окончателното погасяване на задължението върху тази част, - за вземането
за възнаградителна лихва 46,97 лева за периода от 24.06.2022г. до
02.12.2022г., за законна лихва за забава 65,26лв. за периода от 01.10.2022г. до
01.06.2023г., по договор за потребителски кредит №*********.02.2022г.,
сключен между „**“ ООД и А. М. К., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №271/04.07.2023г. по
чгр.дело №616/2023г. по описа на РС- Смолян.
ОСЪЖДА А. М. К., ЕГН**********, с адрес****, да заплати на ** ООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление *** направените съдебни
разноски в размер на 32,89 лева в исковото производство по гр.дело
10
№846/2023г. по описа на РС- Смолян, както и 32,89 лева в заповедното
производство по чгр.дело №616/2023г. по описа на РС- Смолян.
ОСЪЖДА ** ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на адвокат Д. М. адвокат в Адвокатска колегия – гр.Пловдив, с адрес
***, адвокатско възнаграждение в размер на 269,48 лева за исковото
производство по гр.дело № №846/2023г. по описа на РС- Смолян и 269,48
лева за заповедното производство по чгр.дело №616/2023г. по описа на РС-
Смолян за осъществената безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1
т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА А. М. К., ЕГН**********, да заплати по сметка на РС- Смолян
държавна такса в размер на 0,80 лева за внесени по СЕСВ становища и
приложения на основание чл.23 т.3 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК за снемането им на хартиен носител по
делото.
ОСЪЖДА ** ООД, ЕИК **, да заплати по сметка на РС- Смолян държавна
такса в размер на 1,50 лева за внесени по СЕСВ искова молба, становища и
приложения на основание чл.23 т.3 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК за снемането им на хартиен носител по
делото.
ОСЪЖДА А. М. К., ЕГН**********, да заплати по сметка на РС- Смолян
държавна такса в размер на 28,07 лева.
ОСЪЖДА ** ООД, ЕИК **, да заплати по сметка на РС- Смолян държавна
такса в размер на 21,93 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
11