№ 5
гр. Бургас, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20232100501817 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с ВХ.
№37556/10.10.2023г. на БРС, предявена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от
Изпълнителния директор Юлия Юргакиева, чрез юрисконсулт Иван Недков, срещу
Решение № 1930 от 26.09.2023г. по гр. д. № 2847/2023 по описа на PC - Бургас, с което
изцяло са отхвърлени установителните искови претенции на ищцовото дружество срещу
ответницата М. К. Б. за парични суми, претендирани на основание Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта CARD-
*********г.,сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“; присъдени са разноски в полза на ответницата.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като се сочи, че неправилно районният съд изключил от
доказателствения материал по делото представени от ищеца копия от електронни
документи. Твърди, че ответникът е сключил Договор за отпускане на револвиращ
потребителски креди, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-*****,което
договаряне се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние, за което излага
обстоятелства и цитира изискванията на ЗПФУР, Закон за платежните услуги и платежни
системи /ЗПУПС/, Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закон за
потребителския кредит /ЗПК/. Твърди, че кореспонденцията между кредитодателя и
кредитополучателя е била изцяло електронна, цитирайки правни норми ,даващи
определение на „електронно изявление“, „електронен документ“ „електронен
подпис“.Твърди, че длъжникът е предоставил всички изискуеми данни - три имена, ЕГН,
адрес, телефон, отправил е предложение за сключване на договор и такова е последвало в
предписаната от закона форма.По тези съображения намира,че при спазването на
изискванията на чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР и при наличието на предпоставките на чл. 13, ал. 4
1
от ЗЕДЕУУ ,че представеният по делото електронен документ - договор за кредит,
възпроизведен на хартиен носител, е саморъчно подписан документ и се ползва с формална
доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК.,което своя страна, безспорно доказвало
възникването на заемно правоотношение между кредитора и длъжника, чиято разновидност
представлява договорът за кредит.В този смисъл било приетото по Решение № 148 от
8.06.2020 г. на ОС - Пазарджик по в.гр.д. № 144/2020 г.; Решение № 162 от 5.06.2019 г. на
ОС - Сливен по в.гр.д. N° 254/2019 г. и Решение № 186 от 24.07.2020 г. на ОС - Враца по
в.гр. д. № 263/2020 г.Намира, че с оглед популяризирането на кибертехнологиите в
ежедневния живот и повишаване стандарта на общата елементарна култура знанията,
свързани с функционирането на подобни електронни услуги, не били специфични, а
ноторни. Така ставало ясно, че различните етапи от регистрацията се визуализирали само за
потребителя, ползващ съответното средство за комуникация от разстояние и единствено той
може да ги отпечата като изображение върху хартиен носител, но фактически не биха имали
необходимата доказателствена стойност по смисъла на ГПК. При доставчика се генерирало
единствено подписаното /по см. на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ/ крайно електронно изявление,
от което произтичали някакви последици - права и задължения, каквото в случая бил
договорът за кредит.Моли постановяване на съдебно решение, с което се отмени
обжалваното и се постанови друго, с което се уважат установителните искови
претенции.;моли за присъждане на разноските в настоящото производство за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.В случай на неявяване на
представител на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в първото по делото заседание,
същото да се гледа в отсъствие на въззивника; в случай на представяне от въззиваемия на
писмени доказателства и/или направени доказателствени искания, да се предостави
възможност на въззивника да се запознае с тях и да вземе становище, както и да ангажира
допълнителни доказателства.Моли съдът да даде възможност да представят доказателства
и/или да направят доказателствени искания в съответствие с разпределената
доказателствена тежест по делото.Заявява възражение за прекомерност на
разноските,извършени от ответната страна ,както и съдът да даде указания на ответната
страна да посочи банкова сметка, по която евентуално да му бъдат изплатени присъдените
разноски по делото .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на
изискванията на чл.260-261 от ГПК.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№
40038/27.10.2023г. на БРС от М. К. Б. ЕГН **********, с адрес: ****** чрез процесуален
представител адв. Тони Узунова-БАК, с адрес на адв. кантора: гр. Бургас, ул. ’'Васил
Левски” №5, партер, в който заявява становище за неоснователност на въззивната
жалба.Намира за недоказано твърдението на ищеца за наличие на валидна облигационни
връзка - договор за револвиращ потребителски кредит, по която на ответника да е предадена
заемната сума, предмет на договора, както и че са спазени особените изисквания на Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и изискванията на Закон за електрония
документ и електрония подпис, както и че ищецът е съответно материално-правно
легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния договор за кредит. По
делото били представени от ищеца само копия от Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD- *******г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ ЕАД и М. К. Б., Договор
застраховка за кредитополучатели, Договор за прехвърляне на вземания от 15.02.2022г.
между„Агенция по събиране на вземанията“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България“ ЕАД и др.Истинността на представените копия на документи били
оспорена в частта относно подписа на ответницата, тъй като тя нямала електронен подпис и
никога не е имала такъв;адресът, посочен в представените от ищеца документи като неин
настоящ адрес - в град Варна,не бил неин:не е пребивавала там, както и не фигурира и
никога не е фигурирал в нейните документи за самоличност. За злоупотреба с лични данни
на ответницата при сключване на процесния и друг договор за потребителски кредит била
сезирана РП-Бургас и образувана Прокурорска преписка №2159/2023г. по описа на Районна
2
прокуратура- Бургас, приложена по делото.Предвид оспорване от ответницата на
представените от ищеца документи на основание чл.184, ал.1 изр.2 от ГПК е заявила
искане от съда,по което с Определение №3829 от 27.06.2023г. съдът е указал на ищеца да
заяви изрично дали ще се ползва от оспорените от ответницата писмени доказателства, а
именно всички документи, в които е посочено, че тя е техен автор, както и че са подписани
електронно от нея, както и да представи по делото същите в оригинал на електронен
носител, ако желае да се ползва от тях.Указанията на съда не били изпълнение от ищеца,не
били представени в оригинал оспорените документи, поради което съдът изключил същите
от доказателствения материал по делото.Ответницата оспорила подписите си върху
договора и приложенията, но поради проявена от ищеца процесуална небрежност и
неизпълнение разпореждането на съда за представянето им не била доказана твърдяната
облигационна връзка. Намира, че правилно съдът е приел, че по делото са останали
недоказани твърденията на ищеца за сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ и ответницата М. Б. Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, както и че посочената в този договор заемна сума да е била получена от
ответницата.Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на
разноските на въззиваемата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против М. К. Б. установителни искове по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 6 от ЗПФУР
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване съществуването на парични
вземания по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, основани на сключен договор
за потребителски кредит при условията на финансова услуга от разстояние -Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-******* г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, вземанията по който са цедирани на ищеца.
За обосноваване на претенциите са изложени правни и фактически доводи, че
договарянето между страните по горепосочения договор за кредит се осъществило чрез
средствата за комуникация от разстояние, а договорът е бил сключен във формата на
електронен документ. В изпълнение на договора кредиторът е предоставил на ответницата
кредитна карта Mastercard, която е била активирана от нея и ответницата се е възползвала от
предоставения й револвиращ кредит, като на 07.09.2021 г. посредством услугата „Покупка
на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора“ е усвоила част от
предоставения й кредитен лимит, а в периода 07.09.2021 г. - 12.05.2022 г. усвоила от
кредитната карта общата сума от 2 500 лв. Съгласно договорът, кредитополучателят дължи
върху усвоения размер на кредитен лимит годишен лихвен процент в размер на 35 %, такси
за ползването на картата съгласно тарифата, поместена в договора, а при неплащане на една
или повече погасителни вноски кредитополучателят държи на кредитора и законна лихва
върху всяка просрочена вноска за периода на забавата.Ищецът заявява, че претендираните
вземания са му били прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“
с Приложение № 1/13.05.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 15.02.2022 г., като ответницата е била уведомена за цесията с уведомително писмо от
20.05.2022г.
Ищецът представя заверени копия от Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-****** от 07.09.2021 г.
с кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и кредитополучател М. К.
Б., Договор за застрахователно посредничество с клиент М. К. Б., Сертификат № CARD-
****** и общи условия за застрахователна програма „Сигурност на плащанията по
кредитни карти“ със застраховано лице М. К. Б. и Добавък № CREX-***** г. към
Сертификат № CARD- ****, в които е посочено, че са електронно подписани от ответницата
М. Б..
3
В срока по чл.131 ГПК ответницата в писмен отговор и допълнение към него заявява,
че не е сключвала посочения в исковата молба договор за револвиращ потребителски кредит
с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, не е подавала заявление за
сключването му,не е подписвала каквито и да е договори, никога не е имала електронен
подпис, поради което няма как да е сключила процесния договор за кредит с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, нито някога е пребивавала на посочения в
договора адрес в гр. Варна, не е получавала кредитна карта от горепосоченото дружество,
нито е получавала съобщение за извършена продажба на вземането.Твърди, че личните й
данни са били използвани неправомерно и без нейно знание и съгласие, за което сезирала
РП-Бургас с жалба за осъществена измама с нейните лични данни, по която е била
образувана пр.пр. № 2159/2023 г. по описа на РП-Бургас.По тези съображения ответницата
оспорва истинността на представените от ищеца договор за потребителски кредит, както и
на всички други документи, съдържащи нейното име и изписването, че са подписани
електронно от нея, като твърди, че те не произлизат от нея и тя не ги е подписвала;моли на
основание чл. 184,ал.1,изр.1 от ГПК ищецът да бъде задължен да представи оспорените
документи в оригинал-на електронен носител.
В проведеното пред БРС открито съдебно заседание представител на ищцовото
дружество не се явява,няма заявено от него искане –че ще се ползва от оспорените от
ответницата писмени доказателства, както и не представя същите по делото в оригинал- на
електронен носител. С оглед на това с протоколно определение от 20.09.2023 г. районният
съд е изключил от доказателствения материал заверените копия на електронни документи
и е приел за недоказано твърдението на ищцовата страна за възникване на облигационно
задължение за ответницата, което да е предмет на сключения договор за цесия между БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“,от което следвал извода, че ответницата не
дължи на ищеца процесните суми и е отхвърлил предявения иск по чл. 422 от ГПК като
недоказан и неоснователен.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият
съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е
необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.
По въведените във въззивната жалба доводи и съображения настоящият съд намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит (ЗПК)
"договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и
"кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за
потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска
дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10,
ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен
носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин,
който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които
е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на
4
съхранената информация/.
ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по
правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. по
чл. 5, ал. 9 и, ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението
за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "
средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие
на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от
разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния
европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК.
Съдът приема, че по делото не е установено страните да са сключили действителен
договор за потребителски кредит, сключен от разстояние.
Твърденията на ищеца, че договор е сключен от разстояние по смисъла на
ЗПФУР, не водят до извод, че твърдението му следва да се приеме за доказано с
представянето на заверен от него договор и съпътстващи го документи , в които се
съдържат личните данни на твърдяния кредитополучател по договора. При оспорване на
автентичност на договора в тежест на кредитодателя е да установи същата в хипотеза, в
която се твърди, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ-Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги/заглавието на ЗЕДЕП-Закон
за електронния документ и електронния подпис изменено с ДВ бр.85/2017г./
По делото не е установено твърдението на ищеца: да е предоставил на ответника
необходимата преддоговорна информация,да е получил заявка от него за сключване на
договора, както и че е получил неговото съгласие за сключване на договора. Твърденията на
ищеца за разменени по електронна поща с ответника документи не са установени по делото.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е
изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; че е спазил
срокове по чл. 12 и че е получил съгласието на потребителя за сключването на договора. За
доказване на електронни изявления, каквито са твърденията на ищеца по делото се прилага
ЗЕДЕУУ-Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги/заглавието на ЗЕДЕП-Закон за електронния документ и електронния подпис
изменено с ДВ бр.85/2017г./, като изявленията, направени чрез електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Електронното изявление съгласно чл. 2 и чл. 3 от ЗЕДЕП е предоставено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да
бъде възпроизведено, съставлява електронен документ.
В чл. 13 от ЗЕДЕУУ са дадени определения на електронен подпис,
усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис чрез препращане
към Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удстоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /ОВ, L 257/73 от 28
август 2014 г. /, като в ал. 4 е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато
това е уговорено между страните. Следователно,законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис, но и допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен - чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕУУ.
Едва при установяване на тези предпоставки може да се обоснове извод, че е създаден и
подписан електронен документ. Възпроизвеждането на електронния документ върху
хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако
5
другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (В
този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК ).
В конкретния случай ответницата е оспорила представените с исковата молба на
хартиен носител документи,които не носят подписа на никоя от страните, поради което в
тежест на ищеца е била с представянето на същите по делото на електронен носител да
установи твърдението си за възникване на валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, сключен от разстояние с характеристики,твърдяни с исковата
молба,което не е сторено и правилно районният съд е приел за недоказана твърдяната от
ищеца облигационна обвързаност на ответницата.Следва да се отбележи, че знанието на
ищеца за лични данни на ответника само по себе си не може да обоснове извод, че страните
са постигнали съгласие за договора. С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на
районния съд е правилно и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода по спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК в тежест на въззивното
дружество следва да се възложат направените от въззиваемата разноски за адвокатско
възнаграждение в доказания размер от 400 лева.
По изложените съображения Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1930 от 26.09.2023г. по гр. д. № 2847/2023 по описа
на PC – Бургас.
ОСЪЖДА„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния
директор Юлия Юргакиева, да заплати на М. К. Б. ЕГН **********, с адрес: ********,
съдебно-деловодни разноски,извършени пред БОС в размер на заплатено адвокатско
възнаграждение от 400 лева/ четиристотин лева/
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6