М О Т И В И
към Присъда №102 от 19.04.2018 г. по НЧХД № 7713/2017 г. по описа на ПРС, XXIV н.с.
Делото е образувано въз основа на частна тъжба
на А.Х.А., ЕГН ********** с която е повдигнал обвинение срещу В.Х.И. от гр.Х., ЕГН ********** за извършено
престъпление от частен характер по чл.147, ал.1 от НК.
Съгласно тъжбата тъжителят е бил
наклеветен от подсъдимата И., че е от ** произход, което не било вярно и това
определение било унизително за честта и достойнството на тъжителят, тъй като
представлява негативна оценка под формата на унизителни за него епитети. Сочи
се, че клеветата е извършена при даване на свидетелски показания пред дознател
по досъдебно произоводство №540/2016 г., пр.пр. №2575/2016 г. по описа на Районна прокуратура
гр.Пловдив. Сочи се, че клеветата е станала достояние на наблюдаващия прокурор,
както и в Окръжна и Апелативна прокуратури Пловдив. В частната тъжба се твърди,
че в резултат на клеветата, тъжителят е постъпил в болница, като му било
увредено здравето, тъй като бил хипертоник с телково
решение 78 %. Твърди се, че получил усложнение, аритмия на сърцето, високи
стойности на диабет, високо кръвно.
Частният тъжител по делото А.А. поддържа
обвинението, излага аргументи защо подсъдимата е осъществила престъплението, за
което е предадена на съд и иска от съда
тя да бъде призната за виновна по
предявеното обвинение.
Подсъдимата В.И. не се явява, не
осъществява лична защита.
Процесуалният представител на подсъдимата излага аргументи за
невиновност на клиентката си, като твърди, че не е осъществена нито обида, нито
клевета спрямо частния тъжител. Иска от съда и присъждане на направените по
делото разноски от подсъдимата.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимата В.Х.И. е родена на *** г. в гр. Х., **,
българска гражданка, неосъждана, висше образование, ЕГН **********.
От приетата по делото справка
съдимост на подсъдимата В.Х.И. съдът намира като установено, че същата не е
осъждана, както и че не е била освобождавана от наказателна отговорност и
налагано административно наказание по реда на чл.78а от НК.
След проведеното съдебно следствие съдът
намира като установена следната фактическа обстановка:
Частният тъжител А.Х.А. бил роден на ***
г. в семейството на З.О.А. и Ю.Ф.А.. В издадения на 28.01.1961 г. акт за
раждане било отбелязано, че родителите са от ** народност с българско
гражданство. На 20.06.1976 г. на А.Х.А. било издадено свидетелство за завършено
основно образование, в което същият бил отбелязан като т.по народност. В
семейния регистър воден от Община Пловдив по отношение на частния тъжител има
отбелязване с имената А.Х.А., както и променените му имена през възродителния
процес – А.С.А.. В графата гражданство има отбелязване българско, а в графата
народност има две отбелязвания – **, което е задраскано и над него се чете **.
С решение от 06.06.1990 г. Пловдивски районен съд възстановил имената А.Х.А. на
частния тъжител. Същият бил ** на фондация „Прав път”, а в последствие бил и **
на Джамийско настоятелство гр.Пловдив.
На 19.12.2016 г. подсъдимата В.И. била
разпитана като свидетел от ** в Отдел „Икономическа полиция” гр.Пловдив по
досъдебно производство №540/2016 г. В показанията си подсъдимата изложила
възприятията си относно осъществена нотариална заверка на пълномощно през месец
август 2012 г. в затворническо общежитие в гр.Пловдив, като заявила, че на
двора на общежитието бил изведен затворник, чиито имена не помни, от **
произход. В последствие подсъдимата и частния тъжител били поставени в очна
ставка по това досъдебно производство.
В хода на делото показания са дали
свидетелите А.Е.М.и Т.М.А., които сочат, че знаят частния
тъжител като лице от **, а не от ** произход и дават данни за роднините му.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира като
безспорно установена от следните събрани по делото доказателствени материали –
от показанията на свидетелите А.М.и Т.А.,
обясненията на подсъдимата В.И. дадени в хода на съдебното следствие,
както и от всички писмени доказателства, събрани на съдебното производство,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал – акт за раждане на А.А., свидетелство за
завършено основно образование, решение на Пловдивски районен съд, протокол за
разпит на свидетел, удостоверения от Агенция по вписванията за Мюсюлманско джамийско настоятелство гр.Пловдив и Фондация „Прав път”,
удостоверение за съпруга и родствени връзки, семеен регистър воден от Община
Пловдив, копие от лична карта на А.Х.А., кореспонденция на Мюсюлманско джамийско настоятелство гр.Пловдив и Фондация „Прав път”,
декларация от А.Х.А., жалба от Фондация „Прав път” до Административен съд
гр.Пловдив, копие от постановление за отказ да се образува досъдебно
производство.
Съдът не кредитира като доказващи описаната
фактическа обстановка приобщените към материалите по делото копия от публикации
в различни медии касаещи частния тъжител А.А..
Всички
възприети и кредитирани от съда писмени доказателства по делото, си
кореспондират взаимно, не съдържат противоречия, като от тях по безспорен начин
се установява, че частният тъжител е ** гражданин от ** произход.
Основният по делото факт е свързан с тълкуване на дадените
в протокола за разпит на В.И. от 19.12.2016 г. показания относно етническата
принадлежност на частния тъжител – от ** произход и дали с посочването на това
твърдение е осъществена някоя от формите на изпълнително деяние на
престъплението клевета – разгласяване на позорни обстоятелства за другиго или
приписване на престъпление.
При така установената фактическа обстановка по делото
съдът е на становище, че подсъдимата В.И. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.147, ал.1 от НК - за това, че на 19.12.2016 г. в
гр.Пловдив да е разгласила за другиго, а именно за А.Х.А. , ЕГН **********
позорни обстоятелства, като в протокол за разпит на свидетел по досъдебно
производство №540/2016 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция” при ОД на
МВР гр.Пловдив, като заявила, че А.А. е от **
произход, поради което и на основание чл.304 от НПК я
оправда по така повдигнатото и обвинение.
За да е съставомерно
деянието, е необходимо от обективна страна с дадените показания подсъдимата да
е разгласила позорно обстоятелство за тъжителя А. или да му е приписала
престъпление. В конкретния случай не може да се счита, че е осъществена формата
на изпълнително деяние приписване на престъпление означава да са изложени
конкретни факти, въз основа на които да може да се направи извод, че дадено
лице е осъществило състав на престъпление. Доколкото в конкретния случай такива
факти липсват, то и не може да се приеме, че тази форма на изпълнително деяние
на клеветата е осъществена.
По отношение на другата форма на изпълнително деяние –
разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, съдът също счита, че не е
осъществена. На първо място следва, при преценката за наличието на тази форма
на изпълнително деяние, да се съобрази какво е съдържанието на понятието позорно
обстоятелство и дали неправилното посочване на етническа принадлежност може да
се приравни на такова обстоятелство. При направена проверка на значението на
думата позор в Тълковен речник на българския език се установява, че думата
„позор” означава положение, при което някой загубва доброто си име в
обществото, силно се компроментира, злепоставя,
обикновено поради престъпване на общоприетите норми или извършване на нещо
осъдително. От направената справка за „опозоря” се установява, че същата има
значение на позоря, навличам позор върху някого или нещо; опетнявам, излагам,
компрометирам, безчестя. Дадените от подс.И.
показания относно това, че е възприела извеждането на лице от ** произход, не
могат да се определят като позорни обстоятелства, доколкото погрешното
твърдение за етническата принадлежност на дадено лице не може да злепостави или
силно компрометира това лице в обществото. Това е така, тъй като от
обикновеното твърдение за някого, че е от конкретен етнически произход не
следва да се приема, че авторът на твърдението излага негативна оценка спрямо
лицето, за което твърди, че е от определен етнос или цели да предизвика такава
негативна оценка в обществото. Възможно е и действително да се цели даването на
негативна оценка или провокирането на негативна оценка в обществото, но за да
бъде направен такъв извод трябва да са налични конкретни факти или твърдения,
които да го обосновават, като не е достатъчно простото посочване, че дадено
лице е от български, ромски, турски или друг произход. Същевременно именно
оценката на дадени обстоятелства е от значение, за да се приеме, че тези
обстоятелства засягат достойнството на конкретно лице и предизвикват негативи
за него. От изложеното дотук следва, че за да бъде осъществена тази форма на
изпълнително деяние следва да се приеме, че с действията си деецът е искал да
постигне специална субективна цел – да повлияе отрицателно на обществената
оценка за наклеветеното лице. В конкретния случай от обективна страна не се
констатира наличието на позорящо обстоятелство, доколкото в показанията си като
свидетел, подс.И. е заявила, че е било изведено лице
от ** произход, но не е изложила каквито и да било други твърдения, въз основа
на които да се направи изводът, че същата дава негативна оценка на етническия
произход на лицето или цели такава негативна оценка да бъде направена от други
членове на обществото. Ето защо и след като липсват позорни обстоятелства няма
и как същите да бъдат разгласени, т.е. да бъдат сведени до знанието на трети
лица.
Същевременно се констатира и липсата на специалната субективна цел, доколкото от
субективна страна следва да се докаже, че деецът е действал с пряк умисъл, т.е.
съзнавал е, че изнесените обстоятелства/твърдения не отговарят на истината, но
е целял да злепостави лицето спрямо което са отправени пред обществото. В
конкретния случай е безспорно за настоящия съдебен състав, че изнесените в
заявлението факти не са позорни обстоятелства по смисъла на закона, макар да е
невярно, че частният тъжител е от ** произход /тъй като е доказано, че същият е
от ** произход/. Доколкото не се сочат в показанията на И. имената на частния
тъжител А.А. може да се направи изводът, че
преследваната от последната цел не е да се повлияе отрицателно върху
обществената оценка за частния тъжител, а това изявление представлява описание
на личностни възприятия на подсъдимата /макар и погрешни/. От изложеното се
установява, че липсва и субективната страна на престъплението клевета.
С оглед изхода на делото, направеното искане от страна
на защитата на подсъдимата и на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът осъди тъжителят да заплати на подсъдимата
направените от нея по делото разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 800лв.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.