№ 345
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000502848 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №262220/05.07.2022г., постановено по гр.д.№12245/2020г., СГС е признал
за установено, по предявен от „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК121830616 иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че С. Н. Т., ЕГН********** дължи на ищеца сумата от : 30 315.10евро,
представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от 10.07.2009г., ведно със
законната лихва върху сумата от 3 707.91евро от 16.09.20616г., а върху остатъка от
26 607.19евро – от 26.04.2021г. до окончателното изплащане ; 4 707.91евро – договорни
лихви за периода от 10.01.2015г. до 15.09.2016г. ; 21.74евро – санкционираща лихва за
периода от 17.01.2015г. до 15.09.2016г., като е отхвърлил иска за разликата до 601.57еро ;
533.25евро – заемна такса, като е отхвърлил иска за разликата до 593.25евро, за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№52606/2016г. по описа на СРС.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника С. Т., в
която се правят оплаквания за неговата недопустимост, тъй като исковете на банката не са
били депозирани в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на кредитора,
че длъжникът е депозирал възражение, а в условията на евентуалност се правят доводи за
неговата неправилност.Привежда се подробна аргументация, че ищецът е бил представляван
от процесуален представител, който не е разполагал с нужната представителна власт, което е
опорочило извършените от страната процесуални действия по делото.Правилни са изводите
1
на съда, че не е настъпила предсрочната изискуемост на цялото задължение, тъй като
изявлението на банката за това не е достигнало до длъжника, но неправилно е прието, че
това е сторено с получаване на препис от исковата молба от ответника, което съставлява
факт, който на основание чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразен при постановяване
на решението.За да определи размера на погасената и непогасената част от задължението
съдът е кредитирал заключението по допуснатата по делото ССЕ, което е било оспорено
надлежно от ответника.Заключението на вещото лице се основава само на база проверени
документи, които са били в държане на ищеца, но не са съобразени счетоводните документи
и договори намиращи се у ответника.Отделно от това вещото лице е изчислявало размера на
непогасените задължения към момента на връчване на нотариалната покана, в която е
обективирано изявлението на кредитора за обявяването на предсрочна изискуемост на
цялото задължение, а не към момента на получаване на препис от исковата молба.Съдът не е
отчел и обстоятелството, че към момента на образуване на заповедното производство не са
били налице предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита.С оглед на горното моли
съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни.
В срок е постъпил отговор от ищеца „Банка ДСК“ЕАД, който е бил подаден от
пълномощник без представителна власт.Въпреки дадените указания от въззивния съд
ю.к.Бъбрекова не е представила надлежно пълномощно за производството пред въззивния
съд.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна :
Жалбата на ответника е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо. Разгледана по същество е неоснователна.
Неоснователни са оплакванията, които са свързани с недопустимостта на предявения
по реда на чл.422 от ГПК иск.От изисканото и приложено ч.гр.д.№52616/2016г. по описа на
СРС се установява, че заповедният съд е уведомил кредитора „Банка ДСК“ЕАД за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като длъжникът е
депозирал възражение по реда на чл.414 от ГПК. Разпореждане от 25.09.2020г. е връчено на
кредитора на 08.10.2020г., а месечният срок е изтекъл на 09.11.2020г./8-ми ноември е бил
неприсъствен ден/.Исковата молба е била подадена в съда в последния ден на срока и е
редовна.
Неоснователни са оплакванията, които са свързани с липсата на надлежна
представителна власт на юрисконсулта, който е представлявал кредитора по исковото
производство.Към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е било
приложено пълномощно на ю.к. И.К., което е било подписано от лица, които към този
момент са представлявали съвместно „Банка ДСК“ЕАД.Последващата промяната в
персоналния състав на органа, който по силата на закона представлява търговското
дружество не е основание за прекратяване на надлежно учредената представителна власт на
пълномощника/арг.чл.41, ал.1 от ЗЗД/.
2
Не е спорно по делото, че с договор за ипотечен кредит от 10.07.2009г., сключен при
действието на общи условия, ищецът „Банка ДСК“ЕАД е предоставил на ответника С. Т.
кредит в размер на 33 000 евро, усвоен изцяло на три транша, за ремонт на посочения в
договора недвижим имот.Кредитът е бил обезпечен с ипотека.
В т.7.1 на договора е уговорено задължение за кредитополучателя да заплаща на
банката - кредитор годишна лихва в размер на 8.79%, формирана от базовия лихвен процент
на банката по този вид кредити, определян периодично от кредитора, и стандартна
надбавка.Към датата на сключване на договора базовия лихвен процент е 4.69%, а
стандартната надбавка е в размер на 4.1%.Лихвата се заплаща ежемесечно със съответната
част от главницата, съгласно изготвения към договора погасителен план. Съобразно общите
условия на банката „при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90дни
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, а до
предявяване на исковата молба в съда остатъка се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10%“/т.20.2/.
Безспорно е по делото, че след сключване на договора за кредит не са били
предприемани действия от кредитора за промяна/увеличение/ на годишния лихвения
процент, който до момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е останал
8.79%.Горното прави безпредметно произнасянето от страна на съда дали предвидената в
т.9.1 от ОУ възможност банката да променя едностранно лихвения процент е нищожна, тъй
като е неравноправна.
От заключението по допуснатата по делото ССЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че за периода от усвояване на кредита до
16.12.2014г./когато е извършено последното плащане/ кредитополучателят е направил
вноски на обща стойност 18 127. 74 евро, с които са погасени задължения за главница – 2
684. 90 евро, 14 921.70 евро - договорни лихви, 2.71евро - наказателна лихва за просрочие,
509.06 евро - такса за управление и 9.37 евро - застрахователно обезпечение.На 10.01.2015 г.
е настъпил падежа на вноска от 270.85 евро, но последващи плащания от длъжника не са
били извършвани.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за необоснованост на
заключението на вещото лице.Изводите си същото е изготвило на база представените по
делото доказателства от двете страни, както и при съобразяване плащанията, извършени от
длъжника, които е следвало да постъпват по посочената в договора за кредит разплащателна
сметка.
Съобразно т. 18 на ТР № 4/13 г. от 18.06.14 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
3
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.Към момента на образуване
на заповедното производство ищецът е изпаднал в забава по отношение на задълженията си
за заплащане на вноските с настъпил падеж, която е продължила повече от 90 дни, което е
дало правото на банката да обяви остатъка от задължението за предсрочно
изискуемо.Първоинстанционният съд е формирал извод за опорочена процедура по
връчване на нот.покана рег.№3749/19.05.2016г., в която е обективирано изявлението на
кредитора „Банка ДСК“ЕАД за обявяване на остатъчното задължение за предсрочно
изискуемо, който не е оспорен от ищеца с довод в отговора на въззивната жалба, поради
което въззивният съд не може да го ревизира.От горното следва, че към 16.09.2016г.
изявлението на банката не е било надлежно връчено на длъжника.
С Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК е прието, че
„ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение
дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното
право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено
преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането“.
Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да се
съдържа в исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към
нея.В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за предсрочна изискуемост на
цялото задължение.Посочената по-горе нот.покана от 19.05.2016г. е била връчена на
ответника на 26.04.2021г., когато е получил препис от исковата молба и приложените към
нея доказателства, към който момент безспорно са били налице условията за обявяване на
предсрочната изискуемост на остатъка от кредита, доколкото през м.12.2014г. са
преустановени плащанията по договора.
На основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на
първоинстанционния съд относно размера на непогасената част от главното и акцесорни
задължения.Оплаквания за необоснованост на изводите на съда в тази част няма направени.
Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени до размерите, които
са установени от заключението на вещото лице.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението в обжалваната част като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262220/05.07.2022г., постановено по гр.д.
4
№12245/2020г. на СГС, в частта, в която е признато за установено, по предявен от „Банка
ДСК“ЕАД, ЕИК121830616 иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, че С. Н. Т.,
ЕГН********** дължи на ищеца сумата от : 30 315.10евро, представляваща главница по
Договор за ипотечен кредит от 10.07.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от
3 707.91евро от 16.09.20616г., а върху остатъка от 26 607.19евро – от 26.04.2021г. до
окончателното изплащане ; 4 707.91евро – договорни лихви за периода от 10.01.2015г. до
15.09.2016г. ; 21.74евро – санкционираща лихва за периода от 17.01.2015г. до 15.09.2016г. ;
533.25евро – заемна такса, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№52606/2016г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5