№ 15891
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110133890 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано след препращане по подсъдност от РС -
Перник по предявен от „*************** против ****************ск по чл.405, ал. 1
КЗ, който след заявено в хода на производството увеличение е за сума в размер на
10 978,74 лв., която се твърди като дължимо застрахователно обезщетение по сключен
между страните договор застраховка „Каско“ и за щети на автомобил „Ауди А3“ с рег.
№ **************, причинени при настъпило на 25.03.2019 г. застрахователно
събитие. Твърди се, че на посочената дата около 23.35 часа по път PER-2091 Мартин
Велков е управлявал посочения автомобил с посока на движение с. ****************,
обл. Перник, когато слизайки от автомагистрала Струма, в района на1-ви км към
селото, на пътното платно навлязло животно. Водачът се опитал да избегне опасността,
но ударът бил неизбежен. В резултат от този удар, на автомобила били причинени
множество щети.
От името на ответника се оспорва настъпването на застрахователно събитие при така
описания в исковата молба и деклариран пред застрахователя механизъм, което сочи
като основание за отказ според т. 9.9, Раздел 1, т. 9 от Общите условия. Оспорва
посочените щети и причинно-следствената им връзка с твърдяното събитие. Твърди, че
още при подписване на застрахователния договор са били увредени част от детайлите
за които ищецът претендира обезщетение; при евентуалност – възражение за груба
небрежност което е основание за отказ според Общите условия. Твърди отговорност на
Община Перник с оглед задължението на общината да ограничи популацията на
безстопанствени кучета и да не допуска тяхното свободно движение на територията на
общината, поради което заявява искане за привличане на Община Перник като трето
лице-помагач, което искане е уважено.
От страна на Община Перник, конституирана като трето лице - помагач на страната на
ответника, не е упражнено правото на участие.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори и се установява сключен между страните договор за имуществена
застраховка „Пълно Каско”, оформен с полица № 440119131001576 относно лек
автомобил „Ауди А3“ с рег.№ ************** и със срок на покритие за период, в
който е съобщено от ищеца застрахователното събитие. Не се спори и видно от
полицата, договорът е сключен при клауза „Пълно каско”, както и че за декларираното
като застрахователно събитие произшествие не е изплатено обезщетение.
Съгласно приложимата към момента на произшествието разпоредба на чл. 408,
ал. 1 КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от
трето ползващо се лице; 2. при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено
в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 3. в други случаи, предвидени със закон; 3. в други случаи,
предвидени в закон. При сравнение с чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ е видно, че в т. 2 законодателят е
допълнил разпоредбата, като е предвидил изрично неизпълненото по договора задължение да е
довело до възникване на застрахователното събитие. В случая ответникът не твърди и съдът не
намира отказът на застрахователя да плати да изпълнява никоя от хипотезите на чл. 408, ал. 1 КЗ.
Възражението на ответника – за декларирани от застрахования неверни
обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието, е възражение за
случай на уговорени от страните чрез Общите условия "Изключени рискове", при
които за застрахователя изначално не е възникнало задължение да плати обезщетение
(за разликата от нормите в чл. 408, ал. 1 КЗ за отпадане на отговорността на
застрахователя при настъпило основание за плащане), защото когато няма реализиран
застрахователен риск, не може да има и настъпило застрахователно събитие (арг. от
§1, т.2 и т. 3 от ДР на КЗ /отм./), респ. няма основание за плащане.
Според клаузата на т. 9.8 и т. 9.9, Раздел 1 от Общите условия, която ответникът
сочи като основание да откаже изплащане на застрахователно обезщетение,
застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили поради
груба небрежност на водача, както и при опит за измама - деклариране на
обстоятелства, различни от случилите се.
Съдът намира възраженията на ответника за причиняване на щетите поради
груба небрежност при движение с несъобразена скорост, както и за невярно
деклариране на обстоятелствата относно настъпването на щетите за недоказани.
Неоспореното заключение на вещото потвърждава декларирания от водача механизъм
на настъпване на произшествието, като в съдебно заседание изяснява, че дори при
движение с минимална скорост е възможно настъпване на щетите, в това число и
щетите по челното стъкло, в зависимост от размерите на кучето и неговото поведение
преди удара.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата
на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, т. е. по
средни пазарни цени, като не е приложимо ограничението на минималните размери по
2
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН, в който смисъл е задължителната за
съобразяване съдебна практика. Поради това и съобразно заключението на вещото
лице съдът намира, че претендираната от ищеца сума в размер на 10 978,74 лв.
обективира стойността на действителните разходи за репарирането на щетата и
съответстваща на установения в разпоредбите на чл. 386, ал. 2 КЗ принцип за пълна
обезвреда и подлежи на заплащане от ответника.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сторените съдебни разноски в пълен размер – 1 939,15 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***********************Е“ ЕАД с ЕИК ************** да
заплати на „*************** с ЕИК *********, на основание чл.405, ал. 1 КЗ, сумата
10 978,74 лв. - застрахователно обезщетение, дължимо по сключен между страните
договор застраховка „Каско“ и за щети на автомобил „Ауди А3“ с рег.№
**************, причинени при застрахователно събитие от дата 25.03.2019 г.,
настъпило поради внезапно изскочило куче по време на движение на автомобила по
път PER-2091 и в посока с. ****************, обл. Перник, при слизане от
автомагистрала Струма, в района на1-ви км към селото, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба (26.10.2020 г.) до окончателното изплащане, както
и сумата 1 939,15 лв. – съдебни разноски.
Решението е постановено при участие на ОБЩИНА ПЕРНИК, конституирана
като трето лице-помагач на страната на ответника „***********************Е“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3