Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 24.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
Районен съд, четвърти наказателен състав
в публично заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в състав :
Районен
съдия: Венцислав Василев
Съдебни
заседатели :
при секретаря Юлия Острева……..…………………………………………………………..
и в присъствието на прокурора………………………………………………………………
като разгледа докладваното от
съдията НАХ Дело № 1429/2019г. по описа
на съда, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Хлебозавод
Русе - 2“ ЕООД до Русенския Районен
съд против Наказателно постановление № 27/21.06.2019г.
на Директора на Областната дирекция по безопасност на храните, с което му е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв.
за нарушение по чл.48 ал.2 вр.ал.1 от Закона за храните.
Дружеството, редовно призовано,
не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно
призован изпраща представител, който
поддържа обжалваното наказателно постановление и счита жалбата за
неоснователна.
Русенската Районна прокуратура редовно призована ,не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на
събраните доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.03.2019г. служители на Областна дирекция по безопасност на храните, извършили
проверка в обект хлебозавод в гр.Русе, собственост и управляван от наказаното
дружество. При проверката било установено, че в помещението за производство на
тестени закуски, част от приборите и оборудването, които влизат в контакт с
храните не са почистени ефективно и са трайно замърсени с мазни отлагания и
прах. Също така било констатирано, че подовете и стените също са много мръсни, вкл.
с мухъл и паяжини. Бил съставен АУАН в
присъствието на управителя на дружеството, която го подписал без възражения.
Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството
било наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 000 лв. за
нарушение по приложение 2, глава 5 , т.1 б.“а“
от Регламент (ЕО) 852/2004г. на ЕС и на Съвета от 29.04.2004г. вр.чл.2 от Наредба № 1/
26.01.2016г. за хигиената на храните вр.чл.17 ал.2 от Закона за храните.
Тази фактическа обстановка
съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.
Жалбата е неоснователна.
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
правилно е приложен материалният закон.
По делото няма спор по фактическата обстановка, която съдът намира за
безспорна и безпротиворечива. Доказателства за това се съдържат в писмените
доказателства и показанията на актосъставителя, който е очевидец на нарушението
и които съдът намира за напълно
достоверни и обективни. Нарушението не се оспорва от наказаното лице, вкл. АУАН
е подписан без никакви възражения.
Основното възражение на защитата се изразява в това, че
се претендира за маловажен случай и за отмяна на наказателното постановление на
това основание.
Това възражение е неоснователно и
като такова следва да бъде оставено без уважение :
Това е така, защото очевидно
изключително замърсените прибори, оборудване и помещения за производство тестени
закуски води и до замърсяване на самите тях, а съответно и до консумацията им от
неограничен кръг хора с всички произтичащи от това многобройни и непредвидими
за човешкото здраве последици. В този смисъл обстоятелството, че това е първо
нарушение на търговеца, доколкото не са представени доказателства за други
предходни такива по ЗХр не е основание за отпадане на отговорността му, а е
предпоставка за налагане на наказание, ориентирано към минимума, както правилно
е съобразил с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН АНО.
Не е налице и неправилно приложение
на материалния закон. Санкционната норма на чл.48 ал.2 от ЗХр има субсидиарен
характер, доколкото въвежда наказания за извършени административни нарушения на
ЗХр или наредбите извън разпоредбите на
чл.38 – чл.47 от с.з. Няма спор, че Наредба № 1/26.01.2016г. за хигиената на
храните е именно такава, доколкото е издадена на основание чл.17 ал.2 от ЗХр.
От своя страна тази Наредба препраща към Регламент (ЕО) 852/2004г. на ЕС и на Съвета от 29.04.2004г., който в приложение 2, глава 5 , т.1 б.“а“
въвежда задължение всички
предмети, инсталации и оборудване, с които храните влизат в контакт, трябва да
са:
а) ефективно почистени, а когато е необходимо, дезинфекцирани. Почистването и
дезинфекцията да се извършват с честота, достатъчна за избягване на всякакъв
риск от замърсяване. В този смисъл именно тази разпоредба от Регламента
очертава признаците от обективна страна на нарушението по чл.48 ал.2 от ЗХр за
което на жалбоподателя е наложено административно наказание. Нарушението е
описано с всичките му признаци от обективна страна и то по начин позволяващ на
наказаното лице в пълнота да разбере за какво точно нарушение му е наложено
административно наказание.
По тези причини съдът намира, че АНО правилно е съобразил събраните по
делото доказателства и въз основа на тях е приложил материалния закон.
По посочените съображения съдът намира, че административното нарушение е
правилно установено, а издаденото наказателно постановление следва да се
потвърди, като законосъобразно и обосновано.
С оглед
изложеното и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН, съдът:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27
от 21.06.2019г., издадено от Директора на Областната дирекция по безопасност на
храните, с което на „Хлебозавод Русе -2“ ЕООД му е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. за нарушение по чл.48
ал.2 вр.ал.1 от Закона за храните.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.
Препис от
решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Районен
съдия :