Р Е Ш Е Н И
Е№ 260929
гр. Пловдив, 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя
Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 4309 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 93 и чл.
55, ал.1, т. 3 ЗЗД във вр. с чл. 87 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от Б.А. ***, ЕГН **********,*** против Г.А.Г.,
ЕГН **********,*** за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата обща сума в размер от 4650 лв.,
от която сумата от 4500 лв.- главница, платена като капаро по предварителен
договор за покупко – продажба на имот от 30.10.2018 г. и сумата от 150 лв.-
платена за пътни разноски на ответницата във връзка с изпълнение на договора ,
както и сумата от 421,09 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 30.10.2018 г. до 20.09.2019 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 25.09.2019 г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15150/2019 г. Претендират се и разноски за исковото и
заповедното производство.
Ищецът посочва, че на 30.10.2018
г. се договорил с ответницата да му продаде наследствен имот, находящ се в с. О.
за сумата от 8000 лв., като ищецът платил капаро по договора в размер на 4500
лв. Уговорили се до месец септември 2019 г. да доплати останалата сума, както и
да изповядат сделката пред ***.
Подписали договора в ***ството, като свидетел по договора бил Д.Е.Н., действащ *** на
селото. Ответницата предала на ищеца нотариален акт, както и копие от
удостоверение за наследници на майка си, като заявила, че ще осигури явяването
и на останалите наследници за сделката пред ***. В началото на месец септември
2019 г. ищецът звъннал по телефона на ответницата, за да уточнят за сключването
на сделката пред ***, но тя казала, че няма пари за път и ищецът й изпратил
поисканите от нея 150 лв. за пътни разходи. Ответницата не дошла да подготвят
документите за сделката, като след септември 2019 г. спряла да вдига телефона.
В един от разговорите заявила, че няма да продаде имота в с. Обнова, но не може
да върне парите на ищеца. Поради тази причина ищецът депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, което
било уважено, но с оглед връчване на препис от заповедта при условията на чл.
47 ГПК, са дадени указания за предявяване на искове.
На основание изложените доводи се моли предявените искове да се уважат.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения представител е депозирала
отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове, като неоснователни
и недоказани. Посочва, че договорът, от който ищецът черпи права страда от
пороци, като същият не представлява предварителен договор за покупко – продажба
на недвижим имот, тъй като липсват съществени елементи на сделката. Имотът не е
индивидуализиран по никакъв начин, като е посочено само, че се касае за къща с
дворно място в с. О. Посочва се, че нотариалния акт касае други два недвижими
имоти, като е невъзможно да се определи предметът на договора от 30.10.2018 г.
Оспорва ответникът да е неизправна страна, като сочи, че поради липса на
уговорен срок в договора за сключване на сделка за прехвърляне на собствеността
върху недвижимия имот, ищецът е следвало да даде подходящ срок на ответницата
за изпълнение на задължението й, което не е сторено. Твърди, че заповедното производство се е
развило преди да е възникнало изискуемо
вземане за ищеца. Сочи, че липсват
доказателства за заплащане на сумата 150 лв. Оспорва дължимостта на лихвата,
като сочи, че ответницата не е изпаднала в забава и не дължи лихва. На основание изложените доводи моли
предявените искове да се отхвърлят.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да се уважат предявените искове следва да докаже при условията на пълно
и главно доказване фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция –
наличието на валидно сключен договор, съобразно твърденията в исковата молба в
т.ч. постигане на съгласие между страните за
поемане на посочените в исковата молба задължения от ответницата,
изпълнение на договорните си задължения, като изправна страна и респ.
неизпълнението от страна на ответника на поетите от нея
насрещни задължения, включително и отказа от договора. Следва да се
установи и падежа на задълженията на ответницата, както и размера и периода на
обезщетение за забава. Ответницата следва да проведе насрещно доказване по тези факти, т.е. да
докажат положителните факти, които погасяват, изключват или унищожават спорното
право, в това число и че е изправна страна по договора. При установяване на
разпределените в доказателствена тежест на ищеца обстоятелства, ответницата
следва да установи, че е заплатила
претендираната сума.
По делото е прието ч.гр.д. № 15150 по описа за 2019 г. на ПРС, от което се
установява, че вземането, предмет на производството съответства на вземането по
издадената заповед за изпълнение, както по основание, така и по размер. Препис
от заповедта е връчен при условията на чл. 47 ГПК, като в указания срок са
предявени исковете, предмет на настоящото производство. От изложеното следва,
че предявените искове са допустими и следва да се преценят събраните по делото
доказателства, касаещи основателност или неоснователност на същите.
На 30.10. 2018 г. между ответницата в качеството на продавач и ищеца в
качеството на купувач е сключен предварителен договор за покупко – продажба на
къща с дворно място в с. О. Купувачът се е задължил да изплати на продавача
сумата от 8 000 лева, като е посочено, че в момента на подписване на
договора е дадено капаро от 4500 лв., като страните са се договорили останалата
сума да се преведе до м. септември 2019 г. Договорът е подписан в присъствието
на свидетеля Д.Н., който видно от приетата като писмено доказателство служебна
бележка към датата на подписване на договора е изпълнявал длъжността – *** на ***
с. О. Пълномощията му на *** са прекратени с решение от 30.04.2019 г.
Приет е като писмено доказателство и Нотариален акт за дарение на недвижим
имот по силата на който на наследодателя на ответницата е дарена ½ идеална
част от УПИ и постройка, находящи се в с. О.
От приетото по делото удостоверение от Български пощи ЕАД се установява, че
на 10.07.2019 г. е изпратен запис за сума в размер от 150 лв. с подател Б.А.,
като сумата е получена от Г.Г..
Съдът счита за неоснователно възражението на особения представител за
нищожност на сключения договор, поради липса на предмет. В случая се претендира връщане на платеното по
договора от страна на купувача поради разваляне на договора вследствие на
неизпълнение от страна на продавача, като индивидуализирането на насрещните
престации е в достатъчна степен за установяване на предмета на договора.
Не се оспорва и от отразеното в сключения договор е видно, че в деня на
сключването му ищецът е заплатил на ответницата сумата от 4500 лв., като са се
уговорили остатъкът от сумата да се заплати до м. септември 2019 г.
След преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът счита, че
се установява между страните е възникнало облигационно отношение по така
сключения на 30.10.2018 г. договор. Доколкото не се сочи, нито се представят по
делото доказателства за наличие на други отношения между страните, то съдът
приема, че сумата от 150 лв. е заплатена от ищеца на ответницата именно в
изпълнение на задълженията по така сключения договор от 30.10.2018 г.
Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите следва да се търси
действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. В случая страните са
се договорили, че остатъкът от договорената цена на имота следва да бъде
доплатена до м. септември 2019 г., от което може да се направи извод, че
действителната им воля е именно сключване на договор за покупко – продажба на
имота до м. септември 2019 г. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.
200 ЗЗД, която предвижда, че плащането трябва да стане едновременно с
предаването на вещта.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че между страните по делото са
възникнали облигационни отношения по сключения договор, като ищецът е изправна
страна по него.
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може
да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма. В случая следва да се приеме, че процесният договор е развален най-късно
с връчването на препис от исковата молба на ответника, в случая на особения
представител на ответника на 09.11.2020
г., с която искова молба ищецът претендира последиците от развалянето на
договор и съдържа в себе си имплицитно волеизявление за разваляне на договора
/в този смисъл решение № 43 от 06.02.2015 г. по гр. д. № 4792/2014 г. на ВКС,
решение №37/22.3.2011 г. по гр.д.№920/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение №178/12.11.2010
г. по т.д.№60/2010 г. на ВКС, II т.о. и др./.
Съгласно т. 9 на ТР №4/18.06. 2014 г. по тълк. д.№ 4/1013г. на ОСГТК на ВКС
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Съдът съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК настъпилото в хода на процеса
разваляне на договора. С развалянето на договора се прекратява действието му.
Правото да се развали двустранният договор е потестативно и възниква при неизпълнение
по причина, за която длъжникът отговаря. В случая се установи, че процесният
договор е развален поради виновното неизпълнение от страна на ответника, който
не е предал фактическата власт върху вещта на ищеца. С разваляне на договора е
настъпила изискуемост на задължение за връщането на даденото на отпаднало
основание, а именно – сумата от 4500
лв., дадена при сключване на договора и сумата от 150 лв. преведена в
изпълнение на сключения договор.
Предвид изложеното предявеният с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД следва да се уважи изцяло за сумата от 4650 лв. Като законна последица върху главницата ще се
присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.09.2019 г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е налице забава в изпълнението на реституционно парично задължение по
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, договорната връзка трябва да е прекратена и
кредиторът да е отправил покана за изпълнение към д.а /в този смисъл решение
№270/06.07.2015 по дело №5923/2014 на ВКС, IV г.о./.
По делото не са представени доказателства, преди датата на подаване на
исковата молба на 25.03.2020 г., ищецът да е отправил такава покана към
ответника, поради което той не е в забава за връщането на сумата от 4650 лв. до завеждането на настоящото дело.
Изискуемостта на вземането възниква от отпадане на основанието, но длъжникът
изпада в забава и дължи обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД от деня на поканата за
изпълнение /арг. от чл. 84, ал. ЗЗД/. Оттук
и предвид непроведеното доказване от ищеца за отправена покана до
ответника, съдържаща претенция за последици от разваляне на договор, която да е
достигнала и да е надлежно връчена на ответника, то предявеният иск за
обезщетение за забава следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Ищецът е представил доказателства и претендира
разноски, както следва: сумата от 501,42
лв.- разноски в заповедното производство, включващи сумата от 101,42 лв.
държавна такса и 400 лв.- адвокатско възнаграждение Съразмерно на уважената част от исковата
претенция в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 460 лв.
- разноски в заповедното производство. Ищецът претендира разноски в общ размер
от 1043 лв. за исковото производство. Съразмерно
на уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 955 лв. за исковото производство. Общият размер на
разноските, които следва да се присъдят в полза на ищеца, съразмерно на
уважената част от исковата претенция е 1415
лв. Съдът счита за неоснователно
възражението на особения представител за прекомерност на заплатеното в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение. Размерите на
адвокатските възнаграждения, както в заповедното, така и в настоящото исково
производство са съобразени с усилията на защитата по осъществяване на процесуално
представителство, както и с минималните размери, предвидени в чл. 7, ал.2, т. 3
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По
изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.А.Г., ЕГН **********,***
дължи на Б.А. ***, ЕГН **********,*** обща
сума в размер от 4650 лв., от която сумата от 4500 лв.- главница, платена като
капаро по предварителен договор за покупко – продажба на имот от 30.10.2018 г.
и сумата от 150 лв.- платена за пътни разноски на ответницата във връзка с
изпълнение на договора, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
25.09.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15150/2019 г. по
описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.А. ***, ЕГН **********,*** против Г.А.Г.,
ЕГН **********,*** иск за признаване на установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 421,09 лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 30.10.2018 г. до 20.09.2019
г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 15150/2019 г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН **********,***
да заплати на Б.А. ***, ЕГН **********,***
сумата в общ размер от 1415 лв. – разноски по съразмерност, включващи
сумата от 460 лв.- разноски по ч.гр.д. №
15150 по описа за 2019 г. на ПРС и
сумата от 955 лв.- разноски по гр.д. № 4309 по описа за 2020 г. на ПРС, V-ти гр. с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ