Р Е Ш
Е Н И Е
№ 319/13.07.2020 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно
заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 257 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №76 от 10.04.2020 г. постановено по АНД № 211 по описа
за 2019г. на Районен съд – Лом, с което е
отменено наказателно постановление № НГ-1-11-00563225 от 10.05.2019 г. на ръководител на ТП на НОИ Монтана с което на С.И.П.
***7, е наложено административно
наказание - глоба в размер на 100.00 лв. /сто/ на основание чл.349, ал.1 от КСО,
за извършено административно нарушение на чл.108, ал.1,т.3 от КСО
Касационният жалбоподател Директора на ТП на НОИ - Монтана в жалбата навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението
на първата инстанция поради допуснати нарушения при прилагане на материалния
закон и съществени нарушения на процесуалните правила, като моли за отмяна на
въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП, като правилно и законосъобразно. В
съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Ответника по касационната жалба С.И.П. *** редовно призован не се явява и не взема становище по
касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна. В хода на проведеното административно наказателно
производство са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, като е нарушена процедурата по съставяне на АУАН,
поради което правилно е отменено НП. Намира, че атакуваното решение на въззивния
съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Касационният контрол за правилност на решението,
осъществяван от административния съд, е ограничен от въведените с жалбата
основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените
процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на
субективното публично право на жалба, за които следи служебно. Касационната
инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не
преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на
решаващия съд.
От фактическа страна въззивния съд е приел за установено, че
с Констативен протокол № КВ-5-11-00446961/10.08.2018 год. съставен от контролни
органи на ТП на НОИ при извършена проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на С.П. е установено, че същият е заявил упражняване на
дейност, считано от 30.10.2006 год., с избран вид на осигуряване за фонд
"Пенсии"и към момента на проверката видът осигуряване не е променен.
Установено е невнасяне на осигурителни вноски и неподаване на декларации за
посочените в КП периоди. В тази връзка на 27.08.2018 год., с известие за
доставяне, на П. е връчено Задължително предписание №
ЗД-1-11-00447171/10.08.2018 год. в което в т. 1 на задължителното предписание
му е указано да заличи подадените данни на осн. чл. 5, ал. 4 КСО с декларация
обр. 1 "Данни за осигуреното лице" за периода 01.10.2012 – 31.12.2012
год. Като в т. 2 е указано да се коригират подадените данни с декларация обр. 1
с код за вид осигуряване за фонд "Пенсии" за периода 01.01.2018 –
30.06.2018 год., тъй като грешно е посочен вид на осигуряване фонд
"Пенсии" и фонд "ОЗМ", без да е заявена компетентната
дирекция на НАП в срок, определен на осн. Чл. 1, ал. 4 в Наредбата за
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица. Отразено е, че предписанието се издава след извършена проверка по сигнал
от отдел "Пенсии" по отношение зачитане на осигурителен стаж и доход
на самоосигуряващо се лице.
В предписанието е определен е срок за изпълнение от 14 дни
от получаването му. Като е посочено, че при неизпълнение на предписанието ще
бъде съставен АУАН и наложена глоба.
От данните по делото се установява, че предписанието не е
обжалвано и е влязло в законна сила, като срокът за неговото изпълнение е
изтекъл на 10.09.2018год., поради което от гл. Инспектор в ТП на НОИ – Монтана е
съставен АУАН № АН-1-11-00545361/29.03.2019 год. без да присъстват свидетели и
без нарушителят да е призоваван за съставянето му, съответно – в негово
отсъствие.
При тези факти въззивния съд е приел, че при реализирането
на административно наказателната отговорност са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила, визирайки нарушение на чл.40, ал.1
от ЗАНН и чл.40, ал.4 от ЗАНН, тъй като се приема, че приложената справка от
информационната система на НОИ не представлява официален документ и същият не
се отъждествява с посоченото от актосъставителя „по писмени данни“, като с това
е нарушен установения ред за съставяне на АУАН в отсъствие на свидетели и в
отсъствие на нарушителя. При тези доводи за допуснати нарушения при съставяне
на АУАН и поради факта, че в АУАН и НП липсват дата и място на извършване на нарушението
е прието че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което е и отменено.
Касационната инстанция преценява тези изводи за допуснати
съществени процесуални нарушения за неправилни, предвид факта, че актът за
установяване на административно нарушение № АН-1-11-00545361/29.03.2019 год. е
съставен в хипотезата на чл.40, ал.4
от ЗАНН - въз основа на задължително предписание, надлежно връчено и
необжалвано, издадено след извършена проверка с констативен протокол, също
връчен на административно наказаното лице. Последните са официални свидетелстващи
документи и като такива са годно основание за съставяне на акт за установяване
на административно нарушение, като в този случай самият закон – ЗАНН,
регламентира, че актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Ето защо
съставеният в присъствието само на един свидетел - неочевидец на нарушението
акт, не прави същия незаконосъобразен на това основание. Касационния състав
намира, че е спазена и разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН, а именно при
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя препис да му бъде връчен, което е
сторено видно от известие за доставка приложено на л.8 от делото. Наред с това
в издаденото предписания изрично е отразено, че при неизпълнението му ще се
състави АУАН по реда на чл.350, ал.1 във вр. чл.349 от КСО, от което може да се
направи обоснован извод, че дори и да е допуснато нарушение на процесуалните
правила, то същото не се явява от кръга на съществените което да води до
цялостна отмяна на НП, поради факта, че правото на защита на административно
наказаното лице не е ограничена, а напротив същия е бил наясно за последиците
от неизпълнение на предписанието, което не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от КСО не е чисто санкционна,
а съдържа в себе си съответно хипотеза, диспозиция и санкция. В нейната
хипотеза и диспозиция тя сочи, че за нарушения на разпоредбите на част първа от
този кодекс, на нормативните актове по прилагането му или за неизпълнение на
задължителни предписания на контролен орган виновните лица се наказват с глоба от
100 до 2000лв. за всеки отделен случай, което е санкционната част. В настоящия
случай се касае за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган.
Разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от КСО съдържа правило за поведение – да се
спазват задължителните предписания и задължения в тази насока, като съдържа и
санкционна част, а именно налагане на глоба от 100 лв. до 2000 лв.
Предвид изложеното и като е приел, че в случая е
налице съществено процесуално нарушение, въззивния съд е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено.
Непроизнасянето по съществото на спора е пречка за решаване
на делото по същество от настоящата инстанция. Предвид това, следва делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане
на делото решаващият съд, в изпълнение на задължението вменено му с
разпоредбата на чл.13 от НПК, следва да предприеме всички мерки за разкриване
на обективната истина в пределите на своята компетентност, като събере всички
относими писмени и гласни доказателства, относно релевантните факти, да ги
анализира и изложи мотиви относно приетата за установена фактическа обстановка
и осъществи цялостен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, съобразно
разпоредбата на чл.314 от НПК и изведе обосновани правни изводи по съществото
на спора.
По изложените съображения на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №76 от 10.04.2020 г. постановено по АНД № 211 по описа за 2019г. на Районен съд – Лом, с което е отменено наказателно постановление № НГ-1-11-00563225 от 10.05.2019 г. на ръководител на ТП на НОИ Монтана.
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Районен съд гр.Лом, при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: