№ 855
гр. Варна , 10.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на десети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500547 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на Н. М. Н., Р. К. Н., Л. Б. К. и А. Д. К. срещу
Определение № 263435 от 18.11.2020г. постановено по гр.д. № 10161/2019г. по описа на
ВРС, ХI-ти състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно
производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 10772/2020г. по
описа на ВРС, XХV-ти състав с окончателен акт.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението.
Изложени са доводи за липса на мотиви защо вторият спор е преюдициален спрямо
висящия, без да е посочена връзката между делата. Връзка на преюдициалност в случая не е
и налице, доколкото ответникът по иск с правно основание чл. 108 от ЗС може да въведе в
процеса възражения за нищожност на сделката, от която ищецът черпи права. В случая в
отговора на исковата молба са направени такива възражения и по тях съдът дължи
произнасяне в мотивите към решението си. Ето защо спирането на производството по иска
за собственост се явява безпредметно. Предявеният от ответниците иск за установяване
нищожността на правопораждащата за ищците сделка е лишен и от правен интерес. Наред с
това са изложени съображения, че искането за спиране е направено в нарушение на чл. 133
от ГПК доколкото с предявяване на иска в отделно производство са заобиколени
последиците на процесуалната преклузия. Ето защо новообразуваното дело не е основание
по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което отправили искане за отмяна на
определението и връщане на делото за продължаване на разглеждането му.
М. К. Ч. в отговор изразила становище за неоснователност на жалбата. С оглед
предмета на предявените искове – положителен установителен иск за собственост и
ревандикационен, при твърдения за придобито право на основание замяна с техен
1
земеделски имот по НА № 141/2009г., то разрешаването на спора за действителността на
придобивното основание сделка за ищците, счита че има връзка на преюдициалност за
разрешаване на спора за собственост. Посочила е, че няма забрана при наведено възражение
в гражданския процес, ответникът да се брани срещу иска и чрез предявяване на отделен
иск. Отправила искане жалбата да се остави без уважение.
Отговор на частната жалба е постъпил и от А. Х. Ч.. В същия се съдържат доводи, че
наличието на висящ обуславящ спор е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за
упражняване на правото на иск и за развитие на процеса по обусловеното дело, поради което
обжалваното определение е правилно. Искането е жалбата да се остави без уважение.
В отговор на жалбата И. М. Т. – трето лице помагач на ответниците, оспорила
доводите в нея и навела други, с които обосновала наличие на връзка на преюдициалност
между двете дела. Посочила, че начина, по който ответникът е избрал защита на правата си
/с възражение, с ИУИ или отделен иск/ са ирелевантни обстоятелства при преценка на
основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Н. М. Н., Р. К. Н., Л.
Б. К. и А. Д. К. срещу Андрей и Магда Ч.и положителни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищците са собственици на 4/9 ид.ч. от ПИ с ид. 10135.5506.410, находящ се в гр. Варна,
както и осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на ответниците
да предадат на ищците владението върху така описания недвижим имот.
В исковата молба ищците навели фактически твърдения, че правото на собственост
върху описания имот са придобили на основание договор за замяна, оформен с НА № 141 от
29.06.2009г. на Нотариус Йордан Цончев от праводателите Н.И.Д. и С.М.С. Ответниците
владеят целия имот и противопоставят свое право на собственост, придобито на основание
договор за покупко продажба по НА № 94 от 28.12.2015г. на Нотариус Петранка Димитрова
от праводателя И. М. Т.. Последната не е притежавала правото на собственост върху
спорните 4/9 ид.ч. от имота, поради което придобивната сделка за ответниците не е
произвела вещен ефект. Отправили искане спорът за собственост да се разреши със СПН в
отношенията между страните, както и за осъждане на ответниците да предадат владението
върху собствените на ищците ид.ч. от имота.
В отговор на исковата молба ответниците оспорили предявените искове по основание
– в т.ч. материалноправната легитимация на всеки от ищците на твърдяното придобивно
2
основание и валидността на сделката за замяна с доводи за нищожност поради
нееквивалентност на насрещните престации, съответно нарушение на добрите нрави. По
тяхно искане в качеството на трето лице помагач на страната на ответниците е
конституирана праводателката им И. М. Т., на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.
В първото по делото съдебно заседание страните заявили, че поддържат изразените
по спора позиции.
Преди второто съдебно заседание, с молба от 01.09.2020г. ответникът А.Ч. заявил, че
пред ВРС е висящ спор с предмет валидността на сделката по замяна, на която ищците
основават правата си и отправил искане производството по делото да се спре до
приключване на делото по обуславящия спор. В с.з. уточнил, че по преюдициалния спор е
образувано гр.д. № 10772/2020г. по описа на ВРС, 25-ти състав.
По делото е прието копие на искова молба от 01.09.2020г. и Съдебно удостоверение
от 09.11.2020г., видно от съдържанието на които пред ВРС е образувано гр.д. №
10772/2020г. по предявени от Андрей и Магда Ч.и срещу Недко и Румяна Н.и, Лиляна и
А.К., Станка Стефанова и Никола Денчев искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за замяна, обективиран в НА № 141 от 29.06.2019г.
Въз основа на тези факти, в обжалваното определение, ВРС приел, че е налице връзка
на преюдициалност между двете дела, поради което спрял производството пред себе си до
приключване на спора по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в
друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на
спора.
В контекста на изискванията на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да е налице пряка
връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен
/преюдициален/ факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по
обусловения иск, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установява
този факт или правоотношение. Когато решението по обуславящия иск формира сила на
пресъдено нещо по посочените въпроси, е налице изискваната от закона връзка между
делата като условие за спиране на едното до приключване на другото, за да бъде съобразен
неговият изход.
В конкретния случай правилно в обжалваното определение ВРС е извел връзката на
преюдициалност на едното дело спрямо другото – спорът относно валидността на договора
за замяна по НА № 141/2019г., предмет на иска по гр.д. № 10772/2020г. на ВРС, е обуславящ
за спора по положителните искове за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК и по чл. 108 от ЗС,
предмет на настоящето дело, тъй като посоченото в исковата молба придобивно основание
3
за правото на собственост на ищците е именно същият този договор, от действителността на
който зависи, дали е породил вещни правни последици. Решението по преюдициалния спор
ще формира СПН в отношенията между страните по въпроса за валидността, респ.
недействителността на придобивната за ищците правна сделка в отношенията между същите
страни и ще е от значение за правилното решаване на спора за собственост на имота,
предмет на тази прехвърлителна сделка, въведена като основание на исковете в исковата
молба. Обстоятелството, че ответникът е навел възражения за нищожност на придобивния
договор на ищците в отговора на исковата молба не обуславя отпадане на връзката на
преюдициалност между двете дела. Това е така, доколкото по възраженията на ответника
като защитно средство по предявен срещу него иск, съдът се произнася в мотивите към
решението си, без същите да формират СПН. Когато преюдициалният спор е предмет на
самостоятелен иск, по който е образувано и висящо отделно съдебно производство,
спорният предмет ще се разреши между страните със СПН. Именно формираната по този
начин сила на влязлото в сила решение по обуславящия правото на собственост въпрос за
валидността на придобивната правна сделка е връзката между двете дела, обуславя спиране
на делото, по което ще се съобрази изхода на първото, както и пълно отпадане на
правомощието на съда по обусловения спор да установява този релевантен факт.
Неотносими към предмета на настоящото производство по разрешаване на частната жалба
са доводите за недопустимост на иска за нищожност поради липса на правен интерес за
ответниците, както и доводите за заобикаляне на процесуалната преклузия по чл. 133 от
ГПК, доколкото за процесуалната допустимост на исковете следи съдът, пред който е висящ
спорът.
По тези съображения, съдебният състав приема, че определението, с което
производството по делото е спряно с оглед наличието на връзка на преюдициалност между
двете дела е правилно и не страда от визираните в жалбата пороци. Частната жалба като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. М. Н., Р. К. Н., Л. Б. К. и А. Д. К.
срещу Определение № 263435 от 18.11.2020г. постановено по гр.д. № 10161/2019г. по описа
на ВРС, ХI-ти състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно
производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 10772/2020г. по
описа на ВРС, XХV-ти състав с окончателен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
4
Препис от определението да се връчи на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5