Р
Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 61 14.04.2020г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори
въззивен състав
На десети март 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Русева-Маркова
гражданско дело номер 388
по описа за
2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното
С Решение № 293 от 10.12.2019г., постановено по гр. дело № 792/2019г. по описа на Районен съд – Айтос е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А да заплати на А.П.С. от гр. ***, сумата от 1 689, 40 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 2011, 68 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1. 143 на положения от него за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. - 1760 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2019г. до окончателното плащане, като с цитираното решение е отхвърлен иска над уважения размер до претендираната сума от 1 872 лева.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност защита на населението“ – МВР, представлявана от Директора – Николай Николов, с която се претендира да бъде отменено постановеното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена ищцовата претенция. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за МВР. В жалбата се посочва, че е неправилен извода на съда, че за исковия период е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0, 143 и че тя е запазила действието си след постановеното решение по адм. Дело № 5450/2016г. по описа на ВАС до приемането на новата Наредба № 8121з-29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В жалбата се посочва, че съществена грешка на съда е допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г. Посочва се, че съдът неясно е мотивирал своя извод, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане, като извънреден труд. Посочва се, че в тази връзка мотивите на съда са противоречиви и непоследователни, тъй като първоначално посочва, че се полага възнаграждение за нощен труд, а след това постановява решение, че на ищеца се дължи заплащане за извънреден труд. В жалбата се прави изключително подробен анализ на законодателството, което се твърди, че следва да намери приложения в спорния по делото предмет. Претендира се да бъде постановено решение, с което са бъде отменено изцяло като неправилно първоинстанционното решение
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание – въззивната страна не изпраща представител, депозира писмено становище, с което поддържа въззивната жалба и изразява становище по основателността й.
Ответната страна по въззивната жалба – А.П.С. не депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание – А.С. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и изразява становище по основателността й, като претендира първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т.
3 във връзка с чл. 187,
ал. 5, т.
2
от ЗМВР. Ищецът – А.П.С.
претендира за осъждане на ответника - Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР със седалище гр. София да му заплати
сумата от 1 872 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за целия процесен период от време –
от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1, 143, ведно със
законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 16.08.2019г. до окончателното плащане на
задължението. Изложени са твърдения, че през исковия период ищецът е полагал труд на
длъжността „Старши пожарникар“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Айтос при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението„ – МВР, като поради естеството на своята работа е полагал 24-часови
дежурства, които се отчитат на тримесечие и на основание чл. 142, ал. 1, т. 1
от ЗМВ той е със статут на държавен служител. Твърди се, че за периода от
01.07.2016г. до 30.06.2019г. ищецът А.П.С. е положил общо 2 016 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициента 1, 143, възлиза на 2 304 часа и остава
разлика от 288 часа, който труд следва да бъде изчислен като извънреден и
възлиза на сума в размер от 1 872 лева, които следва да бъдат заплатени от
ответната страна и именно тази сума се претендира с предявения иск. Върху
неплатените допълнителни възнаграждения за извънреден труд се претендира и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба – 16.08.2019г. до окончателното
плащане.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Татяна Стойкова, е оспорил предявените искове като неоснователни и по размер. Сочи се, ищцовата претенция е неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1, т. 2 от ДР на КТ, а ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Твърди се, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
Първоинстанционният съд е приел, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015г., а впоследствие и в периода 11.07.2016г. - 02.08.2016г., разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. съдът е приел, че представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Приел е, че това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо и е намерил, че приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, поради което е уважил изцяло предявените главен и акцесорен иск.
С оглед на така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между страните, от правна страна съдът намира следното: На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.
На основание чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Основното възражение, посочено във въззивната жалба е, че за служителите в МВР не следва да се прилага субсидиарно НСОРЗ, а по отношение на тях приложение следва да намерят наредбите посочени по-горе, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки. Видно е, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (отм.) липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато е била уредбата в действалата преди тях Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (отм.) и която намира приложение за част от процесния период, като съгласно чл. 31, ал. 2 от същата – при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Не се приема становището на жалбоподателя, че с приемането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. законодателят е поправил допуснато от него несъответствие на Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. със ЗМВР като се извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, а въззивният съд намира, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. е налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като изводите на районния съд в този смисъл са правилни. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Акцентирането на законовите изменения не може да доведе до извод, че законодателят е целял да постави една група обществени отношения и работниците и служителите, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, в по-лошо положение от това на останалите работници и служители. Изрично разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа, се ползват със специалната закрила по кодекса на труда. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано изчисляване на работното време.
Не се спори по делото, че е налице служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните по-горе наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време. Но тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този състав намира за правилен извода на РС, че приложение следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите на въззивника, че при приравняване на положения нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 от ЗМВР). По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно, не изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд. Съгласно чл. 140, ал. 2 от КТ нощен е трудът, който се полага от 22. 00 ч. до 06. 00 ч., а съгласно ал. 1 на чл. 140 от КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ето защо съотношението между нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нормалната продължителност на нощното работно време (7 часа) е 1, 143. Възприемането на обратното становище, както се посочи, би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Неоснователни са доводите, че положените от ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за овъзмездяване на нощния труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час през нощта.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав приема, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява размера на претенцията. Неоснователни са оплакванията на въззивника по повод извършената съдебно-икономическа експертиза. Видно от съдържанието на протокола от съдебното заседание, в което е изслушано вещото лице и е прието заключението му, ответникът не го е оспорил, нито са поставени допълнителни въпроси. За процесния период от време – 01.07.2016г. – 30.06.2019г. ищецът е положил 220 броя нощни смени и за този период от време са му отчетени реално положен 1 760 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1, 143 от 1 760 часа стават на 2 011, 68 часа за целия период от време, а разликата между преизчисления и отчетения по протоколи 251, 68 часа се отчита като извънреден труд, който възлиза на стойност от 1 689, 40 лева, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни бележки. Експертизата не е оспорена от въззивника, нито пред ОС се претендира поставяне на допълнителна задача, поради което съдът възприема заключението на вещото лице. Дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1 689, 40 лева. Предвид основателността на главния иск се установява и основателност на акцесорния иск за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 16.08.2019г. до окончателното плащане.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че постановеното решение следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските, съдът намира следното: По делото не е отправено искане
от ответната страна – А.П.С. да му бъдат присъдени разноски във въззивното
производство, както и не са представени каквито и да е доказателства да са
направени разноски в настоящото производство, поради което и съдът не следва да
се произнася по повод на присъждането им.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 293 от 10.12.2019г., постановено по гр. дело № 792/2019г. по описа на Районен съд – Айтос.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.