Решение по дело №430/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/ и чл.44 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Образувано е след като с Решение № №6636/30.05.2024г. на Върховен административен съд по адм. дело № 2571/2024г. е отменено Решение № 263/24.01.2024г. по адм. дело № 538/2023г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което по жалба на „Еван – 2017“ ЕООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление [населено място], [улица] отменено Решение № 32-508724/09.08.2023 г. на директора на Териториална дирекция „Митница – Русе“. Делото е върнато на настоящия съд за разглеждане от друг състав, съобразно указанията, дадени от ВАС в мотивите на решението.

В първоначалната жалба до съда „Еван – 2017“ ЕООД, чрез процесуалния си представител ... К. Н., оспорва решението като незаконосъобразно поради издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречието му с материалноправните разпоредби на закона. Изтъква, че не е било надлежно уведомено за започналото административно производство по промяната на митническата стойност на автомобила, като освен това самото производство е продължило далеч извън определените в чл. 57 от АПК срокове. По същество намира фактическите констатации на митническия орган за необосновани от доказателствата по делото. В тази връзка изтъква, че данните, получени при проверката на митническите служители, не могат да бъдат характеризирани като информация, надлежно мотивираща съмнения в декларираната при вноса митническа стойност. Поддържа, че издаденият от продавача документ /Bill of sale/ е достатъчно доказателство за сключения договор, тъй като обективира всички условия по сделката, вкл. продажната цена на автомобила. Намира за неправилно определена и новата митническа стойност на процесната стока, изцяло базирана на коментираните данни, предоставени от митническата администрация на САЩ, при това без да се държи сметка за действителното състояние на автомобила. С тези доводи от съда се иска да отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание по настоящото дело, жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощения адвокат, който поддържа така подадената жалба по направените в нея оплаквания и допълнително изложените такива в представено по делото писмено становище. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на Териториална дирекция „Митница – Русе“ в Агенция „Митници“, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. Чрез пълномощника си по делото ...Я.в писмена молба вх. № 2970/03.07.2024г. моли да се даде ход на делото в негово отсъствие и да се приемат като доказателства документите, приложени към молба-уточнение вх. №2797/21.06.2024г. В представена по делото писмена защита вх. №3067/09.07.2024г. излага подробни съображения за законосъобразността на оспорвания акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

При дължимата служебна проверка съдът установи, че жалбата е редовна от външна страна и процесуално допустима. Решението на директора на Териториална дирекция „Митница – Русе“ има качеството на индивидуален административен акт/ИАА/ по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Оспорването на Решението е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация – адресат на акта, чийто интерес е засегнат негативно от оспорения ИАА, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Известие за доставяне /на л.25 от адм.д. №538/2023г./ сочи, че Решението е връчено на жалбоподателя на 28.08.2023г., а жалбата е подадена до АСВТ чрез административния орган на 11.09.2023г.

Съгласно чл.133, ал.1 от АПК, АСВТ е родово и местно компетентния съд по конкретния спор, като съд по седалище на посочения в акта адресат.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

Доказателствената тежест е разпределена при предходното разглеждане на делото с Определение от 15.09.2023г., постановено по адм.д. №538/2023г. на АСВТ. На ответника е указано, че ако желае да се ползва от съдържащите се в преписката документи на чужд език, следва да ги представи с точен превод на български, съгласно изискванията на чл.185 от ГПК. Указано му е също, че съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, в негова тежест е да докаже съществуването на фактическите основания да не бъде приета декларираната митническа стойност на стоката по МД с MRN 20BG004300002265R3/ 01.10.2020 г. и за промяна на тази митническа стойност със съответното допълнително определяне на публични задължения, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването на неговото Решение № 32-508724/09.08.2023г. Негова е тежестта и да установи действителната митническа стойност на стоката по МД с MRN 20BG004300002265R3/ 01.10.2020г.

В изпълнение на указанията на ВАС в отменителното Решение № 6636/30.05.2024г. по адм.д. № 2571/2024г. по описа на ВАС, при новото разглеждане на делото с Разпореждане от 19.06.2024г. са дадени отново указания по разпределение на доказателствената тежест. На жалбоподателя, на основание чл.234 от АПК и чл. 170, ал.3 от АПК е указано, че негова е доказателствената тежест да представи пред съда доказателства - договори, разписки, банкови или др. платежни документи за обосноваване на реално платената цена за автомобила при износа му от САЩ, в подкрепа на декларираната такава пред МО в България.

На ответника, на основание чл.234 от АПК и чл. 170, ал.3 от АПК е указано, че следва да посочи и да представи доказателства за обстоятелствата, които са породили основателни съмнения в справедливостта на декларираната митническа стойност при вноса на стоката, както и това, че същата се различава съществено от декларираната от вносителя стойност, поради което не е възможно определянето й по чл.70 от МКС. Указано му е, че за стойността на стоката, може да ангажира съдебна експертиза, а освен това да представи декларацията за износ и фактурата, въз основа на която е извършен записът за цената на стоката в същата и да уточни митническите власти на САЩ осъществили ли са последващ контрол върху тази декларация.

В изпълнение на тези указания, процесуалния представител на ответника представи доказателства, приложени към уточнение вх. №2797/21.06.2024г., които са приети като доказателства в о.с.з. на 04.07.2024г.

При новото разглеждане на делото ВТАС приобщи доказателствения материал, събран по предвидения процесуален ред при първоначалното разглеждане.

След съвкупната преценка на приетите доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

На 01.10.2020 г. в Митнически пункт Пристанище Свищов, „Еван – 2017“ ЕООД – [населено място] с ЕИК ..., чрез упълномощен представител, е регистрирало Митническа декларация № 20BG004300002265R3, с която е поставена под режим „допускане за свободно обращение“ стока – употребяван пътнически автомобил – катастрофирал с повредени двигател, трансмисия и диференциал, [Марка], модел „AMG GT“, тип бензин, брой места – 2, дата на първа регистрация 01.02.2017 г., цвят жълт, работен обем 3 982 куб. см, мощност на двигателя: 503.0 HP/SAE, фабричен номер на двигател неоткрит, фабричен номер на шаси WDDYJ7HA9HA011709, държава на изпращане САЩ, с декларирана цена на плащане 20 000 USD и транспортни разходи до място на въвеждане на стоката в ЕС в размер на 2 525 USD. Изпращач на стоката, деклариран в Е.Д. 3/1 „Износител-име“ е „Капитолиа ауто“ ЛЛС, [населено място], Невада, САЩ. Към декларацията са били приложени „сметка“ /договор/ за продажба /Bill of sale/ от 14.07.2020 г. /л. 68 гръб и л. 69 гръб от адм.д. №538/2023г./, сключен между Kapitolia Auto LLC DBA и „Еван – 2017“ ЕООД, конусамент /Bill of lading/ със спедитор Atlantic Express Corp. и превозвач Integrated Shipping Services LTD за превоз от пристанище Л. А. до пристанище Варна, с приложена „сметка“ /фактура/ на Atlantic Express Corp. за този транспорт от 27.07.2020 г., Фактура № 2162/28.09.2020 г., издадена от „Новистар шипинг“ ЕООД – [населено място] за терминални услуги, с получател „Еван – 2017“ ЕООД, Транзитна декларация № 20BG00200220224306/30.09.2022 г., сертификат за спасено превозно средство за закупения автомобил от 11.10.2019 г. /л. 67 – л. 72 от адм.д. №538/2023г./. Въз основа на тези документи и декларираните данни, при вноса е била определена митническа стойност на стоката в размер на 37 679,59 лв. - левовата равностойност на 22 525 USD /сбор от цена и транспортни разходи/, изчислена при валутен курс 1,67279 BGN/USD. На база така определената митническа стойност са били начислени мито в размер на 3 767,96 лв. и ДДС при внос в размер на 8 376,23 лв., като не е спорно, че тези суми са били разплатени към бюджета.

Във връзка с възникнали основателни съмнения относно съответствието на декларирани и реално платени цени на стоки и в съответствие със Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните администрации, чрез митническото аташе към Посолството на САЩ в София е инициирана проверка по линия на международното сътрудничество. С писмо № 32-248668/03.08.2021г. на директора на ТД „Митница Русе“, във връзка с извършван последващ контрол на декларирането на основание чл. 48 от Митническия кодекс и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, до Централно митническо управление на Агенция „Митници“ са изпратени документи и информация за иницииране на проверка на вноса на употребявани ППС в страната на износа - САЩ. Въпросното писмо не се съдържа в административната преписка, в която липсва и заповед за възлагане извършването на последващ контрол на митнически декларации за автомобили, внесени от САЩ, за наличието на такава заповед от дата 25.06.2021г. се упоменава в „регистрационно-контролна карта“ от 03.08.2021 г., на л. 61 от адм.д. №538/2023г. От ответника, както в хода на предходното, така и на настоящото /повторно/ производство, са представени също отговори от Служба за митническа и гранична защита на САЩ до Министерство на финансите, Агенция „Митници“, обективирани в писма с вх. № 32-359976/21.10.2022 г. и вх. № 3274077/23.02.2023 г. по описа на ЦУ на Агенция „Митници“ /на чужд език и в превод на български/, сочени да изхождат от Д. Т. Г.. Отговорите са със сходно съдържание и разясняват съдържанието на електронната информация за износ /Electronic Export Information/ от системата на А. С. „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ с дестинация България, както и източниците на тази информация. Представена е и Електронна информация за износ, вътрешен номер на трансакцията Х20200727306445, във вид на разпечатка от АИДА /на чужд език и в превод на български/. Съгласно данните от същата, износ на лек автомобил „Мерцедес“, модел „AMG GT“, идентификационен номер WDDYJ7HA9HA011709 е деклариран пред митническата администрация на САЩ, като главна заинтересована страна е посочена Kapitolia Auto LLC DBA, Л. В., получател „Еван – 2017“ ЕООД, продажна цена 65 167 USD. В административната преписка се съдържат също Възлагателно писмо изх. № 32-412781/29.11.2022 г. на директора на ТД „Митница Русе“ за извършване на оценъчна експертиза на 19 броя автомобили, между които и процесния „Мерцедес“. Съгласно изготвения доклад от лицензиран оценител от 15.02.2023 г., част от който също се намира в преписката, пазарната стойност на същия /с мито, ДДС и разходи/ е 117 481 лв., митническата му стойност е 88 606,58 лв., пазарната стойност е 84 382,79 лв. /л. 58 от адм.д. №538/2023г./.

До „Еван – 2017“ ЕООД е отправено Писмо № 32-80294/28.02.2023г. на зам. директор на ТД „Митница Русе“ /л. 33 и л. 34 от адм.д. №538/2023г./, с което на основание чл. 26 от АПК, е уведомено за извършван на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/ и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ последващ контрол. В писмото е посочено наличието на основание декларираната цена да не бъде приета за действително платена такава, за определената от експертизата пазарна стойност на автомобила и че митническата стойност ще бъде определена в съответствие с разпоредбите на чл. 74 от МКС, на база определената от вещото лице пазарна стойност. Посочена е възможността дружеството да изрази становище в 30-дневен срок и да се запознае с документите от административното производство. Писмото е било изпратено по пощата и върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя /л. 35 от адм.д. №538/2023г./. Последвало е изпращането до „Еван – 2017“ ЕООД, на второ писмо с № 32-169918/05.05.2023 г. на зам. директор на ТД „Митница Русе“ /л. 26 и л. 27 от адм.д. №538/2023г./, с което дружеството е уведомено за цената на МПС, декларирана при изнасянето му от САЩ и че митническата стойност ще бъде определена в съответствие с чл. 70 от МКС, на база тази декларирана стойност при износ и представените допълнителни доказателства. Това второ писмо е било връчено на дружеството, чрез упълномощено лице, на дата 15.06.2023 г. /л. 30 от адм.д. №538/2023г./, като в отговор на 03.07.2023 г. по електронна поща са били представени документ от 07.01.2019 г. за предходното закупуване на процесното МПС от Kapitolia Auto LLC с договорена покупна цена 27 000 USD, документи за закупуване на части и за ремонт, датирани основно от месец 07.2019 г., на обща стойност 7 252,76 USD.

Въз основа на така установените данни компетентният орган е възприел продажната цена в размер 65 167 USD (109 010,71 лв. при валутен курс 1,67279 BGN/USD), посочена в Електронна информация за износ, като договорена стойност /действително платена или подлежаща на плащане цена/ за процесния автомобил при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и че същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност. Последвало е издаването на Решение № 32-508724/09.08.2023 г. на директора на ТД „Митница Русе“, с което при възприемане на декларираните транспортни разходи в размер на 2 525 USD /4 223,79 лв./, на основание чл. 70 от МКС, митническата стойност на автомобила е определена на 113 234,50 лева. Съответно на основание чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 от МКС /Регламент (ЕС) № 952 от 2013 г./, чл. 15. ал. 2. т. 8, чл. 19. ал. 1 и чл. 84 ал. 1 от ЗМ, и чл. 54, чл. 55 и чл. 56 от ЗДДС, е изчислен размер на дължимото мито – 11 323,45 лв., данъчна основа по ЗДДС – 124 991,55 лв., данък – 24 998,31 лева. В резултат са определени допълнителни задължения за внасяне от „Еван – 2017“ ЕООД /след приспадане на вече платените/: за вносно мито – 7 555,49 лв., за ДДС – 16 622,08 лева. В решението е посочено, че същото подлежи на доброволно изпълнение в 10-дневен срок от връчването му, както и че следва да се начислят лихви за забава, считано от датата на възникване на задължението до датата на уведомяването и такива, считано от датата на изтичане на определения срок до датата на ефективното плащане. Решението е връчено на „Еван – 2017“ ЕООД – [населено място] по пощата, на 28.08.2023 г. /л. 25 от адм.д. №538/2023г./. Недоволно от него, дружеството го е оспорило пред Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена чрез административния орган на 11.09.2023г. Въз основа на тази жалба е образувано адм. д. №538/2023г. по описа на съда.

С Решение №263/24.01.2024г. по адм.д. №538/2023г., състав на Административен съд – Велико Търново е отменил Решение № 32-508724/09.08.2023 г. на директора на Териториална дирекция „Митница – Русе“. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намерил е обаче, че същото е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. В този смисъл е посочил, че за да обоснове изводът си, че договорната стойност на процесния автомобил е 65 167 USD, а не посочената в договора и митническата декларация – 20 000 USD, административният орган се е позовал на разясненията, дадени в писма с вх. №32-359976/21.10.2022 г. и вх. № 274077/23.02.2023 г. на ЦУ на Агенция „Митници“, и на пълното съответствие между данни от разпечатката от EEI и тези от митническата декларация, „Bill of sale“ и останалите приложени документи, с изключение на данните за заплатената цена. Съдът не е кредитирал въпросните писма и разпечатката от Електронната информация за износ по съображения, че не представляват електронни документи, нито електронен образ на хартиен документ, заверен от ответната страна, при което не следва да бъдат ценени като годно доказателствено средство. Посочил е, че се явява и неустановено авторството на получената електронна информация за износ, поради нечетливост на печата и подписа, положени върху него. Отрекъл е тезата на митническите органи, че следва да се даде превес по отношение достоверността на данните, съдържащи се в EЕИ, отколкото на тези декларирани от вносителя. Най-сетне съдът е обсъдил и своевременно представените в хода на производството доказателства /неоспорени от митническия орган/, като е изложил аргументи, че същите не са били взети предвид от административния орган при преценката му относно достоверността на посочената в ЕЕИ продажна цена.

С Решение №6636/30.05.2024г. на Върховен административен съд по адм.д. № 637/2022г. е отменено Решение №263/24.01.2024г. по адм.д. №538/2023г. по описа на Административен съд – Велико Търново и делото е върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. Мотивите на ВАС, за да достигне до този правен резултат са, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Посочено е, че в изпълнение на чл.74, пар.1 от Регламент (EC) № 952/2013, МС трябва да се определи по един от методите, регламентирани в чл.74, пар.2, като се прилагат последователно букви от а) до г), докато се достигне до първата от тези букви, по която е възможно определянето на МС. При разпределяне на доказателствената тежест съдът е указал на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт. На жалбоподателя е указано, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на факти и обстоятелства, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, за което може да ангажира всички допустими доказателства по АПК. Изтъкнато е обаче, че след като съдът е установил наличието на противоречия във фактическата обстановка, касаещи достоверността на съдържанието на приложената към писма вх.№ 32-359976/21.10.2022г. и вх.№ 3274077/23.02.2023г. на ЦУ на Агенция „Митници“ разпечатка от EEI, доколкото е неустановено кой е нейният фактически съставител, разнопосочната информация, съдържаща се в горецитираните разяснителни писма от митническата администрация на САЩ досежно определянето на данните в EEI, различието в цената и състоянието на внесения автомобил, то съдът е трябвало да даде нови конкретни указания на страните по делото с цел изясняване на тези релевантни факти и обстоятелства. Посочено е, че при необходимост административният съд може да използва специалните знания на експерти, на които да възложи съответните задачи. Във връзка с отменителното решение на ВАС е образувано настоящото производство.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, съдържанието на оспорения ИАА, съобрази установените факти и издири приложимия закон, достигна до следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 101, § 1 от Регламент № 952/ 2013 г., чл. 19б, ал. 1, вр. с чл. 14, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМ, чл. 54 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Като основание за извършване на промяна в митническата стойност на внесената стока лек автомобил е посочено, че декларираната стойност на същия не съвпада с договорената и действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката по смисъла на чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, която се установява от електронната информация за износ с вътрешен номер на трансакцията Х20200727306445, като са изложени фактическите установявания и правните съображения, въз основа на които административният орган е стигнал до тези изводи.

В преписката липсва издаден изричен акт, поставящ началото на административното производство, но следва да се има предвид, че в конкретния казус е извършен последващ контрол на подадената митническа декларация по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, без да е проверявана счетоводната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока и с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответната стока. Поради това и по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗМ, за извършването на проверката не е било необходимо издаването на заповед по чл. 84в от същия закон, а липсата на такава заповед не се отразява върху валидността и законосъобразността на решението.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че оспореният акт е издаден далеч след изтичането на сроковете по чл. 57 от АПК, две години след началото на административното производство. По отношение на сроковете за провеждане на производства от вида на процесното приложение намира чл. 19б, ал. 1 от ЗМ, която е специална по отношение на чл. 57 от АПК и предвижда, че решението, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, се издава не по-късно от 30 дни от започването на производството. В случая няма данни за започване на производство по последващ контрол, касаещо вноса на конкретния лек автомобил, преди дата 29.11.2022 г., когато от директора на ТД „Митница Русе“ е възложена оценъчна експертиза на същия. Безспорно е, че производството не е приключило в срока по чл. 19б от ЗМ, считано и от 29.11.2022 г., а дори и от датата 03.07.2023 г., на която са предоставени допълнителни документи в отговор на уведомлението за извършвания последващ контрол. Трайна обаче е съдебната практика, че сроковете за издаване на административните актове са инструктивни, поради което и постановяването им след изтичането на тези срокове не рефлектира върху тяхната законосъобразност, стига да не са изтекли погасителните давностни срокове за съответния вид задължения, или преклузивните срокове за образуването на административното производство, ако такива не са предвидени. По отношение на производствата от вида на разглежданото не са предвидени преклузивни срокове за образуването им, а давностните срокове са тези по чл. 171 от ДОПК и не са изтекли. Отделно следва да се посочи, че в тези производства поначало не може да бъде спазен срокът по чл. 19б от ЗМ, предвид задължението за уведомяване по чл. 22, § 6, ал. 1, вр. с чл. 29 от МКС /което е императивно/ и при съобразяване предвидения 30-дневен срок в чл. 8 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение 2015/2447).

Неоснователно е и възражението, че управителят на дружеството-вносител не е бил уведомен за възникналите съмнения у митническия орган и за началото на процедурата по проверка и определяне на нова митническа стойност, нито са му искани обяснения и допълнителни документи. Твърденията в тази насока се опровергават от Писмо № 32-169918/05.05.2023 г. на зам. директор на ТД „Митница Русе“, надлежно връчено чрез упълномощено лице, на дата 15.06.2023 г. /л. 26 – л. 32 от адм.д. №538/2023г./, както и от подадения от самото дружество отговор от 03.07.2023 г., с приложените към него документи.

Основателно е възражението, че в т. 2 от диспозитива на обжалваното решение има разлика при изписването на новата митническа стойност, доколкото с цифри е записано „113 234,50 лв.“, а с букви е записано „четиридесет и две хиляди четиристотин седемдесет и девет лв. и 19 стотинки“. Предвид съдържанието на мотивната част на решението, както и на т. 3 и т. 4 от диспозитива на същото, съдът приема, че се касае за техническа грешка при изписването на новата митническа стойност словом, която грешка не опорочава формата на обжалвания акт, нито е ограничило правото на защита на адресата му, чрез създаване неяснота относно действителната воля на административния орган.

При изложеното по-горе съдът намира, че е спазена нормативно регламентираната процедура, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, касаещи извършването на последващ контрол на декларирането, чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в МД № 20BG004300002265R3/01.10.2020 г. и придружаващите документи.

Обжалваното решение на директора на ТД „Митница Русе“ обаче е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.

Митническата стойност на стоката, определена за митнически цели в лева, подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоката пред компетентното митническо учреждение /чл. 66, ал. 1 от ЗМ, чл. 15, § 2 от МКС/ и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения - чл. 70 от МКС, чл. 128, § 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447. С чл. 48 от Регламент № 952/2013 г., в правомощията на митническите органи е въведено извършването на последващ контрол върху пълнотата и точността на декларираните данни, на което кореспондира задължението на лицата, участващи в извършване на митнически формалности, да предоставят на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказват цялото необходимо съдействие /чл. 15, § 1 от Регламент № 952/2013 година/.

Този вид проверка е извършена и в разглеждания случай, като мотивите на административния орган да не приеме декларираната от „Еван – 2017“ ЕООД митническа стойност на процесния автомобил са, че определената по реда на чл. 70 от МКС митническа стойност /посочена в митническата декларация/, е невярна. Такава възможност е легално предоставена на митническите органи с нормата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 г., при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, като за целта поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Цитираната правна уредба цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Ако преценят, че стойността на стоката не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от МКС /на база декларираните даннни и съответните придружаващи документи/, митническите органи следва да приложат вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ – б. „г“ от същия регламент, в тяхната последователност, както и евентуално резервният метод по чл. 74, § 3 от регламента.

За да не приеме за меродавна декларираната митническа стойност, ответникът се е позовал на данните, отразени в разпечатката от Електронна информация за износ /EEI/, вероятно предоставена с писмо вх. № 32-359976/21.10.2022 г. на ЦУ на Агенция „Митници“ или най-късно с писмо вх. № 3274077/23.02.2023 г. по описа на ЦУ на Агенция „Митници“. Той е определил нова митническа стойност на автомобила също по данните от посочената разпечатка, като е приел, че това е реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ, и съответно следва да послужи за определянето на митническата стойност съгласно чл. 70 от МКС. Становището си за достоверността на данните в разпечатката от EEI е мотивирал с факта, че тази стойност е определена на база оригиналните фактури, предоставени от декларатора и съответствието на данните от електронната информация за износ, с тези представени от вносителя „Еван – 2017“ ЕООД, вкл. относно предмета на износ от САЩ - внос на територията на Съюза.

При така цитираната мотивировка на обжалваното решение, заявеният спор се свежда до два основни въпроса: 1. налице ли са основания, които да обосноват съмненията на администрацията в достоверността на декларираната стойност на стоката, съответно да не се приеме тази митническа стойност и 2. правилен ли е начинът на определяне на действителната митническа стойност на автомобила, без да се използват вторичните методи за определяне на действителната стойност на вноса, съгласно чл. 74 от МКС.

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 70, § 1 от МКС, митническата стойност е договорната стойност на стоките, която в случая е отразена в представените от „Еван – 2017“ ЕООД двустранно подписана „сметка“ /договор/ за продажба /Bill of sale/ от 14.07.2020 г. сключен между него и продавача Kapitolia Auto LLC DBA и придружаващи вноса документи, доказващи закупуването на процесния автомобил, и е надлежно декларирана пред митническите органи. В хода на съдебното производство истинността на тези документи, вкл. на договора за продажба, не е оспорена от административния орган, макар същият да е приел, че са налице основания за отхвърляне на декларираната митническа стойност. Същевременно, за да обоснове извода си, че действителната договорна стойност на процесния автомобил е 65 167 USD, а не посочената в договора и митническата декларация – 20 000 USD, митническата администрация се е позовала единствено на предоставената информация от американските митнически власти и по конкретно на данните, отразени в разпечатката на Електронна информация за износ /EEI/. Следва да се отбележи обаче, че според изложеното в писмо с вх. №32-359976/21.10.2022г., Електронната информация за износ за превозни средства, изнасяни от Съединените щати, е американският еквивалент на декларацията за износ в ЕС и декларира стойността при износ за конкретна държава в рамките на ЕС. Според посоченото в писмо с вх. № 3274077/23.02.2023г. въпросните данни се определят от оригиналните фактури, представени от декларатора при износа на стоките, като не се изисква тяхното съхраняване. От така изложеното се налага извод, че отразените в Електронната информация за износ данни не изхождат от властите на САЩ, а се базират на декларативни изявления на износителя и съдържанието на приложени към тях документи. По същественото е, че в разяснителните писма (с вх. №. №32-359976/21.10.2022г. и вх. №3274077/23.02.2023г.) от митническата администрация на САЩ липсва посочване, че така декларираните от износителя данни и тези, в представените от него документи, са подложени на някаква допълнителна проверка от страна на митническите органи. В писмо вх. № 3274077/23.02.2023г. изрично е заявено, че няма изискване представените от износителя фактури да бъдат съхранявани, т.е. липсва и задължение те да бъдат представяни при евентуална последваща проверка /напр. при казуси от вида на настоящия/. В същото това писмо е посочено също, че понякога някои брокери съхраняват фактурите, представени в процедурата по износ на стоката, но те не се считат за официален документ и са частен бизнес документ (л. 98 и 99 от делото). Казано обобщено, съдържащите се в EEI данни са тези, посочени от декларатора на износа и/или отразени в представени от него фактури /частни документи/, или в други придружителни документи /неясно какви/, които не подлежат на последваща проверка – факт, относно който страните не спорят. А с оглед на това, че посочените от износителя данни имат изцяло декларативен характер и не подлежат на административен контрол, не изключва хипотеза, при която действителната стойност на стоката е завишена, за да се докаже пред компетентните американски власти по-висок приход като основание за ползване на данъчни облекчения, получаване на кредит при преференциални условия или друго.

Предвид изложеното, съдът не намира основание да счита, че предоставените от митническата администрация на САЩ данни са с по-висока степен на достоверност от данните, декларирани от вносителя в България и тези, съдържащи се в представените от него документи пред българските митнически органи. В тази връзка следва да се отбележи и че декларираната от вносителя цена съответства на тази, посочена в двустранно подписания от страните документ за продажба. Не могат да бъдат споделени и съображенията на ответника, че убедително доказателство за верността на данните в EEI, е тяхната идентичност с преобладаващата част от данните в представените от вносителя митническа декларация. Действително преобладаващата част от тези данни съвпадат и това е логично, доколкото не е спорно, че касаят износа/вноса на един и същ автомобил с фабричен номер на шаси WDDYJ7HA9HA011709 /останалите цитирани в оспореното решение данни на МПС не се съдържат в електронната информация за износ/. Също така безспорно обаче е, че са налице две съществени несъответствия между данните в EEI и тези от останалите намиращи се в делото документи. Първото е различието в посочената продажна цена, а второто е, че в електронната информация за износ не се съдържат данни, че продаденият автомобил е катастрофирал и за повредите по него. И докато действителната цена на автомобила е част от предмета на спора, фактът че същият е катастрофирал, с повредени двигател, трансмисия и диференциал, се установява по безспорен начин от наличните в делото документи, а и от заключението на назначената от административния орган оценъчна експертиза. Липсата на коментираните данни в електронната информация за износ допълнително разколебава достоверността на посочената в нея продажна цена, доколкото е логично цената на катастрофирал автомобил /дори и след ремонт/, да е по-ниска от цената на същия автомобил в изправно състояние и непретърпял катастрофа.

В тази връзка следва да се отбележи и че в нарушение на чл. 84а, ал. 3 от ЗМ, ответникът не е обсъдил документите, допълнително представените пред него на 03.07.2023 година. Същите са били своевременно представени в хода на административното производство, не се оспорват от митническите органи и заедно с останалите документи по делото установяват, че на 07.01.2019 г. Kapitolia Auto LLC е закупило процесното МПС от AUTO JOY, Л. В., за цена 27 000 USD. Впоследствие, вероятно в периода м. 05 – м. 06.2019 г. автомобилът е претърпял катастрофа, като е възможно през месец 07.2019 г. да му е извършван ремонт на обща доказана стойност максимум 7 252,76 USD, а около година по-късно е бил продаден на „Еван – 2017“ ЕООД. Тези обстоятелства, вкл. цената на която автомобилът е бил закупен от Kapitolia Auto LLC през 2019 г., не са взети предвид при преценката на административния орган относно достоверността на посочената в EEI продажна цена, но съдът намира, че закупуването на автомобил за 27 000 USD и последващата му продажба след година и половина, и катастрофа с тежки повреди за цена 65 167 USD, противоречи на житейската и стопанска логика. Обратно, тази логика сочи за по-достоверна именно декларираната от вносителя цена от 20 000 USD, която е отразена и в подписания между страните договор. Последното допълнително мотивира съда да не кредитира с доверие данните от същата разпечатка относно продажната цена на този автомобил.

При така изложеното относно представените от митническата администрация доказателства, настоящият състав намира, че те не установяват някакви достоверни данни относно митническа стойност на внесения автомобил, различна от тази, посочена в договора за продажба /Bill of sale/ от 14.07.2020 г., сключен между Kapitolia Auto LLC DBA и „Еван – 2017“ ЕООД. Посоченият документ съдържа необходимите реквизити, вкл. индивидуализиране предмета на продажбата и стойността на стоката, а останалите приложени документи установяват и декларираните от вносителя разходи за транспорт, като такива формиращи стойност по чл. 71 от Регламент № 952/2013 година.

Предвид горното, съдът намира изводите на административния орган, че декларираната от жалбоподателя договорна стойност на внесения автомобил не е действителната такава, за необосновани. Както се посочи, съгласно чл. 70, § 1 от МКС, митническата стойност е договорната стойност на стоките, като платена или подлежаща на плащане цена, а в случая съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, не са надлежно аргументирани от администрацията, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение № 2015/2447. Съгласно възприетото от съдебна практика, вкл. в решения на ВАС, в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията във всеки конкретен случай, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В аналогичен смисъл са и решенията на СЕО/СЕС, като съгласно Решение от 28.02.2008 г., Carboni, С-263/06, при прилагането на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение № 2015/2447, за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а съгласно цитираното от ответника в писмената му защита решение на СЕС по дело С-291/15, основателността на съмненията следва да е подкрепена с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна да обоснове съмненията. В случая по изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че такива данни не са налице, поради което митническите органи незаконосъобразно са предприели процедура по определяне на различна от декларираната митническа стойност на стоката, в противоречие с разпоредбите на чл. 70, § 1 от МКС и § 140 от Регламент за изпълнение № 2015/2447.

На второ място, предвид горните съображения, съдът намира и че неправилно от митническите органи на основание чл. 70, § 1 от МКС, като митническа стойност на процесната стока е приета тази, посочена в разпечатката от Електронната система за износ, плюс декларираните транспортни разходи до място на въвеждане на територията на Съюза. От друга страна, при определяне на новата митническа стойност той не е приложил и никой от методите по чл. 74, § 2 и § 3 от МКС, които следва да бъдат последователно използвани когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена по реда на чл. 70 от МКС. Така на практика, след като е приел, че декларираната от „Еван – 2017“ ЕООД митническа стойност на внесения автомобил не е действителната такава, директорът на ТД „Митница Русе“ просто я е подменил с нова такава, съобразно обсъдената по-горе информация от разпечатката от Електронната система за износ. Предвид обсъдената достоверност на тази конкретна информация, настоящият състав намира, че при определянето на митническата стойност на процесния автомобил не са спазени и посочените по-горе императивни изисквания на чл. 70 и чл. 74 от МКС, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Поради неправилно определена нова митническа стойност на внесения от „Еван – 2017“ ЕООД лек автомобил, която е основа за определяне размера на дължимите при вноса митнически задължения и ДДС, начислените с обжалвания акт допълнителни публични държавни вземания, също са незаконосъобразно определени. Същите подлежат на отмяна, ведно със съпътстващите ги волеизявления на административния орган за определяне на срок за внасянето им и последващо начисляваване на лихви за забава, доколкото последните се явават лишени от основание.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореното решение на директора на ТД „Митница Русе“ е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, поради което следва да бъде отменено в неговата цялост.

При този изход на делото основателни са претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски, поради което на основание чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.226, ал.3 от АПК съдът му присъжда сторените такива, които са и доказани, и възлизат в общ размер на 7 778,00 лева, от които 50,00 лева платена ДТ, 2 576,00 лв. – заплатено в брой съгласно Договор за правна помощ от 30.08.2023г. АВ по адм.д. №538/2023г. на АСВТ, 2 576,00 лв. – заплатено в брой съгласно Договор за правна помощ от 20.02.2024г. АВ по адм.д. №2571/2024г. на ВАС и 2 576,00 лв. – заплатено в брой съгласно Договор за правна помощ от 21.06.2024г. АВ по настоящото дело. Възнагражденията не се явяват прекомерни, а отговарят на критериите да са справедливи и обосновани, по смисъла на чл.36, ал.2 от З... Както с оглед функциите на адвоката в съдебните процеси, така и с оглед действителната процесуална активност по конкретните дела.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът в посочения по-горе състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Еван – 2017“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], Решение № 32-508724/09.08.2023г. на директора на Териториална дирекция „Митница – Русе“.

ОСЪЖДА А. М., с административен адрес [населено място], [улица], да заплати на „Еван – 2017“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], разноски в размер на 7 778,00 лв. /седем хиляди седемстотин седемдесет и осем лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез ВТАС.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по делото.