Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4767/2017
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Й.В.Й.З. „А.“
АД искова молба за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лева, ведно със
законната лихва от 18.04.2017 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 05.01.2017 г. около 7.35 часа л.а.
„БМВ“, модел „Х5“ с ДК № ********, управляван от И.Б.Т. *** от бул. „Г. М. Д.“***.
В района на № 48 реализирал ПТП с пешеходеца Ж.И.Д.. След удара Д. участвала в
ПТП с т.а. „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с ДК № ********, управляван от Е.Д.Д..
След инцидента пострадалата починала на място от получената черепно-мозъчна и
гръдна травми.
Водачът И.Т. не съобразил поведението си при
управление на л.а. „БМВ“ с правилата за движение по пътищата, поради което
настъпил летален изход за пешеходеца Ж. Д..
Пострадалата била майка на ищеца, който приел
изключително болезнено смъртта на родителя си. Изпитвал нестихващи страдания и
липса на майчината обич и подкрепа. Усещал нервност, напрежение и безпомощност,
имал проблеми със съня и често изпадал в депресивни състояния.
За управлявания от И.Т. лек автомобил имало сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. С молба от 18.01.2017 г. ищецът сезирал З. „А.“ АД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, но такова не било определено. Моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
150 000 лева, ведно със законните лихви от датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне – 18.04.2017 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва механизма
на ПТП и виновното и противоправно поведение на водача И.Т.. Д. пресичала
пътното платно в нарушение на правилата за движение по пътищата и по този начин
станала единствена причина за настъпване на произшествието. Счита
претендираният размер на обезщетението за завишен.
Възразява и за независимо съизвършителство от страна
на водача на т.а. „Фолксваген“ – Е.Д., който с нанесения на Ж. Д. удар причинил
смъртта й.
Третото лица помагач на страната на ответника ЗК „О.–
клон България“ КЧТ счита, че водачът Е.Д. не е реализирал виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка с което да са настъпили описаните в
исковата молба вреди.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенция пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine.
Безспорно
се установява от депозирана при З. „А.“ АД молба вх. № 100-188/18.01.2017 г.,
че ищецът Й.В.Й. е предявил претенция през застрахователното дружество за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за вреди от ПТП на 05.01.2017
г., към която са били приложени констативен протокол № К-15/05.01.2017 г.,
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, съобщение за смърт, удостоверение
за наследници, препис-извлечение от акт за смърт и извадка от информационния
център на Гаранционен фонд.
Данни за отговор
от страна на ответника по делото липсват.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „БМВ“, модел „Х5“ с ДК № ******** и З. „А.“ АД – обстоятелство, отделено
като безспорно между страните с определение от 25.01.2018 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
При пълно
и главно доказване в тежест на ищеца е да докаже наличието на всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Въз основа на дадените от водачите на л.а. „БМВ“ – И.Т.
и т.а. „Фолксваген“ - Е.Д. свидетелски показания в настоящото производство,
както и въз основа на данни от констативен протокол за ПТП, протокол за оглед
на местопроизшествието и албум вещото лице инж. П.П. е дал заключение относно
механизма на ПТП: на 05.01.2017 г. в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе“ се е
движил л.а. „БМВ“, управляван от И.Т. ***. В района на № 48 автомобилът се
движил в тъмната част на денонощието, с включени къси светлини, със скорост от
50 км/ч, в лява лента по посока на движението. По същото време пешеходецът Ж. Д.
предприела пресичане на пътното платно. При пресичане отдясно наляво спрямо
посоката на движение на л.а. „БМВ“ автомобилът е бил на 38-60 м преди мястото
на удара, а при пресичане отляво надясно – на 27-53 м.
Първоначалният контакт на тялото на Д. се осъществил в
дясна странична част на тялото, в областта на дясна подбедрица и предно
странична част вляво в бронята на л.а. „БМВ“, при което се получило
кръвонасядане в долната част на подбедрицата. Получили се увреждания в областта
на таза. Последвало завъртане на тялото на пострадалата в посока, обратна на
часовниковата стрелка, удар в предното стъкло на главата и гърба в предна
колона и на лявото рамо в ляво странично огледало. Този последващ удар причинил
увреждания в областта на лява раменна става, разкъсно-контузна рана в тилната
област на главата с подлежащо счупване на слепоочната област и гръдна травма
със счупване на ребра до гръбнака, на единадесети гръден прешлен и контузия на
белите дробове. Вещите лице инж. П. и д-р М. допускат при този удар да са
настъпили и наранявания на черния дроб и слезката.
Тялото на Ж. Д. е било отхвърлено наляво и напред и с
предната повърхност на главата и тялото е бил осъществен контакт с предното
стъкло и предно страничната част на т.а. „Фолксваген“. По този начин са
получени разкъсно-контузната рана с подлежащо счупване на черепа челно и на
носните кости, охлузвания на лицето и шията, тежка гръдна травма със счупване
на ребра, счупване на гръдна кост, разкъсване на сърцето и смачкване на десния
дял на черния дроб.
Вещото лице инж. П. е дал заключение относно причините
за настъпване на произшествието в зависимост от начина на посоката на пресичане
на пострадалата. Като взе предвид посоката на движение на л.а. „БМВ“,
местоживеенето на Д. на ул. „Данаил Крапчев“ и местоположението й спрямо бул.
„Симеоновско шосе“ (вдясно), както и заключението на авто-техническата част от
комплексната експертиза, съдът приема за безспорно установено, че Ж. Д. е
пресичала пътното платно на бул. „Симеоновско шосе“ от дясно на ляво спрямо
посоката на движение на л.а. „БМВ“. При този вариант, при ход и спокойно
бягане, като причина за произшествието се сочат субективните действия на
пешеходеца Ж. Д., предприела пресичане на платното за движение в тъмната част
на денонощието, на необозначено за целта място и без да вземе мерки за
собствената си безопасност, както и субективните действия на водача на л.а.
„БМВ“, който не е възприел или не е реагирал своевременно с аварийно спиране на
намиращия се на платното за движение пешеходец.
При бързо бягане причина за ПТП са действията на
пострадалата, навляза по непредотвратим удара начин в опасната зона за спиране
на л.а. „БМВ“.
При така установения механизъм и като съобрази, че
пътното платно е било мокро и хлъзгаво, съдът приема, че за водача на л.а.
„БМВ“ ударът е бил предотвратим. Т. е бил длъжен и е могъл при спазване на
правилата за движение, и в частност нормите на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
С поведението си Т. е нарушил правилата за движение по
пътищата, в резултат на което е настъпила смъртта на пешеходеца Ж. Д..
Ответникът не ангажира доказателства, изключващи
вината на водача И.Т.. Не се доказа и че управлявалият т.а. „Фолксваген“, модел
„Транспортер“ Е.Д. също е реализирал виновно и противоправно поведение, в
причинна връзка с което да са настъпилите вреди. Т.а. „Фолксваген“ се е движил
в посока, обратна на движението на л.а. „БМВ“ и ударът на последния, причинил
отхвърляне на тялото на Ж. Д. напред и наляво е било непредвидимо и
непредотвратимо препятствие. При това силата на ударите от л.а. „БМВ“ са
причинили увреди – черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми, довели до летален
изход за пешеходеца Ж. Д..
Ищецът Й.Й. е син на починалата при ПТП на 05.01.2017
г. Ж. Д., съгласно удостоверение за наследници изх. № 68/10.01.2017 г. на СО,
район „Лозенец“.
В това си качество най-близкият родственик на Ж. Д. има
право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съгласно ППВС №
4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни указания относно активната
материално правна легитимация на лицата с право на този вид обезщетения.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Е.Г.се установи, че ищецът Й.Й. е живял
в едно домакинство с майка си. Свидетелят Г. познава Ж. Д. като позитивен и
усмихнат човек. Й. бил нейно единствено дете, което Д. отгледала сама. Бащата
на ищеца имал друго семейство и двамата не поддържали толкова близки отношения.
Ж. и Й. били опора един на друг и си помагали. След смъртта на майка си Й. изгубил
най-близкия си родственик. Трудно се справял с болката и липсата на майка си и
приемал успокоителни, за да се справи с негативното си емоционално състояние.
Внезапната й кончина го е сварила неподготвен и чувствал ежедневно
непримиримост с тежката си съдба. В стремежа си да е по-близо до майка си
непрекъснато ходел в стаята й; седял на дивана в очакване Д. да се появи отново
в дома им.
Предвид събраните по делото доказателства,
обстоятелството, че на 23 години ищецът е останал без най-важния човек в живота
си, което го лишава от бъдеща помощ, духовна подкрепа и майчински съвети, съгласно
чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетение в размер на 150 000 лева.
В този размер ще бъдат репарирани в относително пълен обем претърпените и продължаващи страдания на ищеца. Размерите на обезщетенията съдът определи и при съобразяване на нормата на чл. 492, т. 1 от КЗ, според която минимална застрахователна сума за моторно превозно средство със сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.;
Конкретните икономически условия към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 05.01.2017 г., когато е настъпилото
произшествието, от което са произтекли вредите, също са ориентир за определяне
на размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Ответникът е направил възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на пострадалата Ж. Д..
В тежест на ответника е да докаже, че с поведението си
пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде
конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС,
II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до
уврежданията.
Ответникът
- застраховател е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, която пресичала на необозначено за целта място и не
съобразила поведението си с останалите участници в движението.
Пешеходна
пътека или функциониращ светофар, позволяващ на Д. да пресече пътното платно,
не е имало. Нормата на чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП предвижда възможност за
пешеходците, когато в близост до тях няма пешеходна
пътека, да пресичат пътното платно за движение по двулентовите двупосочни
пътища в населените места и извън определените за това места, но преди да
предприемат пресичането следва да се съобразят с разстоянията до приближаващите
се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане и да не спират без необходимост на платното
за движение и не преминават през ограждения от парапети или вериги.
В случая Ж.
Д. не е изпълнила изискванията на закона. Без да се съобрази с приближаващия автомобил,
съобразявайки се единствено с желанието си да премине на отсрещния тротоар,
ищцата е предприела пресичане на оживен столичен булевард на място, където не е
имало обозначена пешеходна пътека. Д. не се е убедила, че няма превозни
средства, които да застрашат безопасността й.
За да
счете възражението на ответника за основателно и доказано, съдът съобрази
задължителните указания в т. 6, б. „г“ на ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк.д. №
2/2016 г. на ОСНК на ВКС, според което е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пешеходец, ако той не се е съобразил с ограниченията на
чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП и задължението да отиде на
пешеходна пътека, когато в близост има такава.
Нарушението
от страна на Д. се установява и от заключението на приетата по делото
експертиза, като една от причините за настъпване на процесното ПТП е и
рискованото пресичане на пешеходката, предвид настъпилия удар на платното за
движение. Поради това определеният размер на обезщетението следва да бъде
намален с 1/3, или с 50 000 лева.
За да определи този размер на съпричиняване, съдът
съобрази, че ударът би могъл да бъде
предотвратен от ищцата, ако тя преди да стъпи на пътното платно, се е огледала
наляво и надясно и е могла да види приближаващите светлини на л.а. „БМВ“ в
тъмната част на денонощието и да изчака. Ударът е станал на платното за
движение, поради което ищцата е била длъжна преди да навлезе на платното за
движение, да се съобрази с приближаващото се пътно превозно средство. Като не е
сторила това, тя също е нарушила задълженията си по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Дължимото на
ищеца обезщетение е в размер на 100 000 лева и до този размер искът следва
да бъде уважен. За горницата до 150 000 лева искът подлежи на отхвърляне.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява
се, че ответникът не се е произнесъл в срок до три месеца от депозиране на
молбата, поради което от 19.04.2017 г. дължи мораторна лихва върху определеното
от съда обезщетение.
Тъй като ищецът е освободен от държавна такса, ответникът
дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 4 000 лева.
На ищците е оказана безплатна правна помощ по делото. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 5 и ал. 8 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г.
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 5 676 лева. Съразмерно
на уважената част от иска, на адвокат Я.Д. се дължи сумата от 3 784 лева.
На ищеца се следват разноски в размер на 286.67 лева,
а на ответника – 210 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „А.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Й.В.Й., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на майка му Ж.И.Д. при ПТП на 05.01.2017 г., ведно
със законната лихва от 19.04.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 150 000 лева и за мораторна
лихва от 18.04.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „А.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 4 000 лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „А.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Й.В.Й., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 286.67 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв., З. „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат Я.Д. *** адвокатско възнаграждение в
размер на 3 784 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Й.В.Й., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 210 лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на ЗК „О.Лимитид“,
със седалище и адрес на управление Република Кипър, гр. Никозия, упражняващо
търговска дейност чрез регистриран клон в Република България „ЗК О.– клон
България“ КЧТ – трето лица помагач на страната на ответника З. „А.“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: