Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н
Е
Днес 27.11.2018г. в гр.Плевен, Александър Григоров,
като съдия докладчик по ЧНД№1071/2018г. по описа на ПОС, след като се запознах
с постъпилото дело на основание чл.247а ал.3 вр. чл.306 ал.1 т.1 вр. чл.39 и
чл.44 от НПК, намирам за установено следното:
С определение от 19.11.2018г.
постановено по ЧНД№1237/2018г.
РС-Казанлък е постановил прекратяване на производството и изпращане на
делото на основание чл.39 ал.1 от НПК на ПОС. Аргумент за постановяване на този
резултат е определение по ЧНД№786/2018г. на ОС-Плевен, с което е заменен на
основание чл.43а т.2 от НК остатъка от наказанието пробация по НОХД№154/2015г. Левченски районен съд с
наказание лишаване от свобода в размер
на два месеца и петнадесет дни.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
16.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСНК чл. 39, ал. 1 НПК компетентен да определи общо наказание за няколко
престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни
съдилища, е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в
сила. Тази подсъдност има приоритет дори пред родовата подсъдност, уредена в чл. 38 НПК, и не зависи от това кой съд е постановил присъдата
за най-тежкото престъпление, нито дали това е по-горен по степен съд или не.
Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК е
императивна и тя не може да бъде променяна по усмотрение на съда. Тя е
приложима както в случаите на чл. 25 във
вр. чл.
23 НК, така и на чл. 27 НК. За да бъде посочен от законодателя за компетентен да
определи общо наказание по няколко присъди именно съдът, постановил последната
влязла в сила присъда, се има предвид, че този съд разполага с най-пълни данни
за личността на подсъдимия и за неговото съдебно минало.
По
аргумент от Определение №
143 от 16.12.2014 г. на ВКС по ч. н. д. № 1906/2014 г., III н. о., НК обстоятелството, че ПОС, с влязъл в сила на 08.10.2018
г. акт, е разгледал въпроса за замяна на наложеното по НОХД№154/2015г. на Левченски районен съд наказание пробация с лишаване от свобода,
в производство по чл. 451 - чл. 452 от НПК, е правноирелевантно за
приложението на чл. 39 от НПК.
В разпоредбите на чл. 451 - чл. 452 от НПК е установен регламент
на процедура, във връзка с изпълнение на наказанията по влезли в сила присъди,
в обсега на която определената със съдебен акт наказателна санкция пробация се
заменя с друга по-тежка, предвидена в материалния наказателен закон - лишаване
от свобода.
Правоприлагането на нормата на чл. 43а от НК е предпоставено от
сложен юридически състав, включващ налагане на наказание пробация с влязла в
сила присъда и последващо неправомерно поведение на осъдения, изразяващо се във
виновно неизпълнение на първоначално определената на лицето санкция.
Произнасянето на съда по чл. 451 - чл. 452 от НПК не представлява ново
осъждане.
С обявения по чл. 452, ал. 3 от НПК, в рамките на
производството акт, с който наложеното с присъда наказание пробация, на
основание чл. 43а, т. 2 от НК, се заменя с лишаване
от свобода, лицето се счита за осъдено на лишаване от свобода от момента на
влизането му в сила, с всички произтичащи от това последици, които имат
материалноправен характер и намират проявление при определяне вида на
подлежащата на изтърпяване наказателна санкция за формираните съвкупности от
престъпления, и при рецидив по чл. 27 и чл. 29 от НК; респективно при
приложението на чл. 68, ал. 1 и 2 от НК, и чл. 69, ал. 2 от НК.
Към горните аргументи, изложени в Определение
№ 143 от 16.12.2014 г. на ВКС по ч. н. д. № 1906/2014 г., III н. о., НК може
само да се добави следното:
Разпоредбата на чл.39 от НПК е озаглавена „Подсъдност при определяне на общо наказание по няколко присъди“. В ал.1 на чл.39 от НПК
изрично е посочено, че компетентността се определя от съда постановил „присъдата, която последна е влязла в
сила“. Съгласно чл.32 ал.1 от НПК съдът постановява: 1. присъда, когато като
първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на
подсъдимия; 2. решение, когато се произнася по основателността на жалба и
протест или на искане за възобновяване на наказателното дело; 3. определение -
в останалите случаи. Актът по чл. 451 - чл. 452 от НПК
не представлява присъда по смисъла на чл.32 и по чл.39 от НПК, защото изрично
законодателят постановява в чл.452 ал.1 от НПК че произнасянето е с
определение. Не е налице по отношение на това определение и приравняваща
последиците разпоредба като тази на чл.383 ал.1 от НПК. В този смисъл дори
чисто терминологично законодателят е изключил от приложното поле на чл.39 от НПК постановените съдебни актове по чл. 451 - чл. 452 от НПК.
На фона на горното настоящото
производство следва да бъде прекратено и в аспекта на чл.44 от НПК, поради
наличен спор за подсъдност, делото се изпрати на ВКС на РБ за решаване.
На основание чл.247а ал.3 вр. чл.306 ал.1 т.1 вр. чл.39 и
чл.44 от НПК, като съдия докладчик
Р А
З П О
Р Е Ж
Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ производството по ЧНД№1071/2018г. по описа на
ПОС и повдигам спор за подсъдност.
Делото да се изпрати на ВКС на РБ.
Разпореждането не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ
ДОКЛАДЧИК: