Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.09.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 1661 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1228-001406
от 17.06.2020 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР град Стара
Загора, с което на М.К., ЕГН **********, на основание чл.183, ал.2, т.11 от Закона
за движението по пътищата е наложено административно наказание – „глоба” в
размер на 20 лева за нарушение по чл.40, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – „глоба” в размер на 80 лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец, за нарушение
по чл.123, ал.1, т.2, буква „а“ от Закона за движението по пътищата, както и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от един месец, за нарушение по
чл.123, ал.1, т.2, буква „б“ от Закона за движението по пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 20-1228-001406 от 17.06.2020 година на Началник група в сектор
ПП, към ОД на МВР град Стара Загора, с което на М.К., ЕГН **********, на
основание чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 20 лева за нарушение по чл.40,
ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.175, ал.1, т.5 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – „глоба”
в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от един месец, за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, буква „а“ от Закона
за движението по пътищата, както и на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – „глоба” в размер
на 80 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от един месец, за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, буква „б“ от Закона за
движението по пътищата.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован не изпраща представител и не взема становище по
основателността на подадената жалба.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На
М.К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 30.03.2020
година, за това, че на 30.03.2020 година, около 12.00 часа в град Стара Загора,
в квартал „Казански“, северно от улица „Георги Байданов“,
до блок № 42 в посока изток-запад е управлявал собствения си лек автомобил
„Фолксваген пасат“ с рег. № СТ 1434 ВМ, като водачът при движение на заден ход,
не се е убедил, че пътят за пътнотранспортното средство е свободен и няма да
създаде опасност и със задна част на моторно превозното средство блъска
намиращата се зад него пешеходка Ж.Ж.Х., катко с това реализира ПТП с пострадало лице, като го
напуска без да уведоми компетентните служби на МВР и не е останал на място до
пристигането им. Деянието е квалифицирано като нарушения по чл.40, ал.1, по
чл.123, ал.1, т.2, буква „а“ и по чл.123, ал.1, т.2, буква „б“ от Закона за
движението по пътищата. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал
от правото си на възражение, но е подал такова по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въпреки
възражението ано не е пристъпил към събиране на доказателства а направо е издал
обжалваното наказателно постановление.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушенията са писани, и са
квалифицирани така, както са в акта. На жалбоподателя, на основание чл.183, ал.2,
т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание – предвидената там „глоба” в
размер от 20 лева, за първото нарушение и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 80 лева и
лишаване от правоуправление за срок от един месец за второто и третото
нарушение.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 от Закона за движение по пътищата, водачът, преди да започне движение назад е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението. Тази
правна норма създава задължение за всеки един водач на МПС преди започване на маневра движение назад да се убеди дали пътят е
свободен и дали не създава опасност за другите участници в движението. При
извършване маневра движение назад, в разпоредбата на чл.183, ал.2, т.11 от
Закона за движение по пътищата е предвидена съответната административна
санкция.
В
разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят на 30.03.2020 година в град Стара Загора, като
водач на лек автомобил е извършил
маневра движение назад, и е при реализирането на маневрата е допуснал
пътнотранспортно произшествие, според ано. Не се оспорва от самия жалбоподател,
че на въпросната дата и час е управлявал лекия автомобил и при реализиране на
маневрата е допуснал ПТП-то. Съдът намира, че така описаната фактическата
обстановка от АНО не налага извода, че е извършено нарушение е по чл.40, ал.1
от Закона за движенето по пътищата. Тази правна норма изисква убеждаване на
водача относно две кумулативно дадени предпоставки, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите
участници в движението, като тава следва да е преди да извърши маневрата. В
разглеждания случай имаме реализирана маневра и при нейното вече реализиране е допуснато
ПТП – то, което налага прилагането на друга правна норма на не и на тази
описана от АНО. Следователно за съда е налице несъответствие между установеното
нарушение и прилагането на материалния закон. Ето защо съдът приема, че наличието
на това разминаване, отнема на нарушителя правото да разбере в извършването на
какво точно административно нарушение е обвинен и това накърнява сериозно
правото му на защита. Или иначе казано, обжалваното наказателно постановление,
не отговаря на императивните изисквания на чл.57 ал.1, т.6 и т.5 от ЗАНН. Това
допуснато съществено процесуално нарушение не би могло да бъде санирано и не дава правната възможност административното
нарушение да бъде разгледано по същество. От друга страна против съставения ауан е подадено възражение, което не е разгледа по същество
от наказващия орган с което е нарушена разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, а
именно преди да се произнесе наказващия орган е следвало да извърши разследване
на спорните обстоятелства наведи във възражението. В тази насока наказващия
орган е взел предвид само изложеното от страна на Ж.Х., но е положил усилия за
събере доказателства, като издири и установи други свидетели очевидци на
случилото се и едва тогава да пристъпи към реализиране на наказателната
отговорност.
От
друга страна съдът намира, че не е налице второто и третото твърдени
административни нарушения. Според административно-наказващия орган е допуснато
административно нарушение по чл.123, ал.1, т.2, буква „а“ и „б“ от Закона за
движението по пътищата. Съгласно тази правна норма, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато
при произшествието има пострадали лица, да уведоми МВР и да изчака пристигането
им. В разглеждания случай жалбоподателя е спрял колата, разговарял е със
свидетелката Х. и след като тя е заявила че не желае помощ и не се чувства
пострадала е продължил към дома си. Това се потвърждава и от показанията на
свидетелката Х., която заяви че едва по късно е решила да звънне на телефон
112, което означава че жалбоподателя не е знаел за това и е нямало как да
остане на место до идването на контролните органи. От друга страна по делото не
се събраха доказателства, които по един безспорен начина да установяват, че Х.
е имала качеството на пострадал, за да може изобщо да се прилага нормата на
закона цитиране по-горе.
С
оглед на това съдът намира, че в разглеждания случай предвид допуснатите
процесуални нарушения при реализиране на административно-наказателната
отговорност, водещи до незаконосъобразност обжалваното наказателно
постановление само на това основание, не следва да разглежда делото по
същество, поради това, че дори и съда да приеме че нарушенията са безспорно
установени, то неправилното прилагане на материалния закона пак ще обоснове
наличието на незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Предвид гореизложеното обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: