№ 9264
гр. София, 18.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110167034 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 352566/07.12.2023 г., подадена от А. П. Е.,
ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното
насилие по ЗЗДН по отношение на Д. Г. Г., ЕГН **********. Изложени са
твърдения, че ответницата е свекърва на молителката. На адрес в гр. С
молителката живее заедно със съпруга си и детето повече от 26 години. С тях
в имота живее и свекърва й Д. Г., която ползвала една от стаите, хол, баня с
тоалетна и кухнята в имота. В последните доста години ответницата рязко
променила отношението си към всички тях в негативна посока. На
10.11.2023г. молителката имала уговорка с Даниел Михов да се видят и да им
помогне да преместят една кафе машина от жилището им, намиращо се в гр.
Соф, ап. 16, тъй като съпругът на молителката бил ангажиран по работа в
провинцията. Имали среща в 14.00 часа пред блока, в който живеели, за да им
помогне. Отвън молителката била с дъщеря си и след като дошъл Даниел
Михов, се качили до жилището. В момента, в който влезли, ги посрещнала
ответницата. Още на входа ответницата казала „Махайте се от тук, пачаври,
курви“. Избутала дъщерята на молителката навън, започнала да удря
молителката в гърдите и й казала „рус парцал и боклук, вече и тук ли си
1
водиш любовниците“ и я избутала навън. От това отношение на ответницата
молителката потънала от срам и се почувствала унижена и омерзена.
Напуснали веднага апартамента, за да изчакат съпруга на молителката, за да
могат да се приберат. От действията и поведението на ответницата
молителката била ужасена и потресена за пореден път. Изпитва страх от
поведението на ответницата.
В съдебно заседание молителката моли молбата да бъде уважена.
Претендира разноски.
Ответницата оспорва молбата като неоснователна и недоказана.
Претендира разноски.
На 17.01.2024г. е издадена заповед за незабавна защита, като на
ответницата е наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
Между страните липсва спор, че молителката е снаха на ответницата,
респ. последната е нейна свекърва.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът не
кредитира като годно доказателство, тъй като в същата не е описан по време,
място и начин на извършване твърдяния акт на домашно насилие.
От показанията на св. Даниел Дончев Михов се установява, че на
10.11.2023г. около обяд – следобед в кв. Иван Вазов, имал уговорка с
молителката да се срещнат пред дома й, за да помогне за багаж. Уговорката
била с молителката и дъщеря й, тъй като съпругът й бил в командировка.
Срещнали се пред входа, качили се в апартамента. Отворила ответницата,
която казала на молителката и дъщеря й „парцал“, „боклук“, „руси курви“.
Казала на молителката, че едва ли не си водела любовника там. Имало
конфликт между страните, като ответницата бутала и обиждала молителката.
Свидетелят ги помолил да спрат и така този случай приключил. След
случката молителката била много разстроена и уплашена.
Съдът кредитира показанията на св. Михов като обективни,
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства по
делото.
Съдът не кредитира показанията на св. Данка Петрова Андонова, тъй
2
като предвид дългогодишните приятелски отношения с ответницата, същите
са необективни и недостоверни.
Други, относими към предмета на доказване доказателства, не са
представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице.
Молителката твърди извършен акт на домашно насилие на 10.11.2023г., а
молбата до съда е подадена на 07.12.2023г., поради което е спазен
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално
допустима.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.”
По делото се установява, че ответницата е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 7 от ЗЗДН лица, респ. последната притежава
материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установява, че страните са в родство
по сватовство от първа степен.
От събраните по делото доказателства съдът намира за доказано, че на
10.11.2023г. в гр. С, молителката е пострадала от извършен спрямо нея акт на
домашно насилие от страна на ответницата, изразяващ се в отправени спрямо
нея на следните обидни изрази: „парцал“, „боклук“, „руси курви“. Освен
посочените изрази, ответницата бутала молителката. Този извод се подкрепя
от показанията на св. Михов, който лично е възприел действията на
ответницата. Установи се, че след извършване на акта на домашно насилие,
молителката била много разстроена и уплашена. С описаните по – горе
действия ответницата е осъществила спрямо молителката акт на домашно
3
физическо и емоционално домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН,
поради което следва да бъдат наложени мерки за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН имат за цел защита на
пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши
друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и
мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т.т. 1, 5 и 6 от ЗЗДН/. При налагане на мерките
по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището
на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на извършения акт
на домашно насилие, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване
на домашно насилие/. Съдът намира, че посочената мярка ще осигури защита
в достатъчна степен на пострадалото лице. Законодателят не е предвидил и
регламентирал срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да
бъде наложена без такъв.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази тези
обстоятелства и здравословното състояние на ответницата, съдът намира, че
следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лева, която ще въздейства
поправително на ответницата.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева следва да се възложи на
ответницата, която следва да бъде осъдена да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
молителя.
4
Претенция за присъждане на разноски е направена от двете страни по
делото. Предвид изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на молителката сторените по делото разноски. Същата е доказала
такива в размер от 400.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на
А. П. Е., ЕГН **********, с адрес ггр като налага следната мярка за
защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Д. Г. Г., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ...................., да се въздържа от извършване
на домашно насилие по отношение на А. П. Е., ЕГН **********, с адрес
град С
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Г. Г., ЕГН ********** , че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на Д. Г. Г., ЕГН **********
с адрес: ггр глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на А. П. Е., ЕГН
**********, сумата в размер от 400.00 /четиристотин/ лева – разноски в
производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Г. Г., ЕГН ********** за
присъждане на разноски като неоснователно.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6