№ 351
гр. Пловдив, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20235330200183 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4425039, с
който на Х. Е. В., ЕГН/ЛНЧ **********, в качеството му на законен
представител на „Даун Криейтърс“ АД, е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 (сто) лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издадения срещу него Електронен фиш (ЕФ),
като незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява. Не се явява и процесуалния му представител – адв.Т.
Ц.. Преди съдебното заседание от последния по делото е постъпила молба, с
уверение на това, че не може да присъства в съдебната зала, поради служебна
ангажираност и че не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие. В
молбата са изложени съображения за отмяна на атакувания електронен фиш,
като отново се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата. Пледира
1
ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. При условията на
евентуалност прави възражение за намаляване на присъдените в полза на
насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минимално предвидения такъв. Претендира направените в настоящото
производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна (лице, което е било санкционирано) и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 28.01.2021г. в
07:54 ч. в гр.Пловдив, бул.“Цариградско шосе“ №51а, посока изток,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство „TFR1-M“ №581,
за превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч при управление на МПС,
товарен автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ ***. Товарният автомобил се
движел в населеното място с установена скорост от 71 км/ч след отчетен
толеранс от минус 3 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик
„Даун Криейтърс“ АД, на чийто законен представител в лицето на
жалбоподателя Х. Е. В. бил издаден процесния Електронен фиш за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП и санкциониран на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП с глоба в размер на 100 лв. Жалбоподателят не е посочил
лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се
възползва от правото си да обжалва така издадения против него Електронен
фиш.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства – снимков материал към клип №25676, писмо на БИМ с вх./изх.
№ 20-00-107-2/18.12.2020г., Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, Протокол №8-33-20 от проверка на мобилна система
за видеоконтрол „TFR-1M“ от 20.08.2020 г., Протокол за използване на АТСС,
2
снимка на разположение на АТСС, справка от база данни КАТ за промяна на
регистрация и собственици на превозното средство, справка АИС АНД от
база данни КАТ ОДМВР Пловдив, сектор „ПП“ Пловдив, структурна схема
на МВР, Списък на лицата, оправомощени за проверка на средства за
измерване и на компетентни и допълнителни устройства към тях.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита,
че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят В. при управление на товарен
автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ *** на посоченото в ЕФ място се е
движил със скорост от 71 км/ч при разрешена в населеното място скорост -
50 км/ч. Твърдението на жалбоподателя, че не е приспадната допустимата
грешка при измерване на скоростта са съответното АТСС, е необосновано,
доколкото видно от приложената по преписката снимка от клип №25676,
измерената скорост, с която се е движил процесния товарен автомобил на
инкриминираните дата и място е 74 км/ч, а вписаната като установена и
санкционирана с ЕФ стойност на скоростта е 71 км/ч, т.е. в описателната част
на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с
посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка
на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч.
в полза на нарушителя.
С издадения Електронен фиш правилно и законосъобразно е
ангажирана отговорността на Х. Е. В., в качеството му на представител на
„Даун Криейтърс“ АД, което дружество, видно от приложената по
административната преписка справка от база данни на КАТ е собственик на
процесното превозно средство. Предвид разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП
В., в качеството му на законен представител на дружеството, се явява
наказателноотговорно лице, доколкото от данните по делото не се установява
да е упражнил предоставеното му в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП право и в
законоустановения срок от получаване на обжалвания Електронен фиш да е
представил в ОД на МВР-Пловдив, сектор „ПП“ писмена декларация с данни
за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС.
Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в същия са посочени: териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
3
нарушението, мястото, дата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, нарушителят, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начини за доброволното
й заплащане.
Не се установява твърдяното в жалбата нарушение на чл.34 от ЗАНН.
По аргумент от Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС,
постановено по т.д. №1/2013г., следва да се съобрази, че съкратеното
производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на
електронен фиш, въведено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, е изключение от общите
правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и
завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по
отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на Електронния
фиш. След установяване и заснемане на нарушението, следва да бъде
съобразен единствено общият срок за административнонаказателно
преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.3, във връзка с чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК. Доколкото в случая нарушението е извършено на
28.01.2021г., то срокът на абсолютната преследвателна давност безспорно е
спазен. Нещо повече, даже и да намираше приложение обикновената
тригодишна давност при ЕФ, то и този срок не е изтекъл, доколкото същата се
прекъсва с издаването на фиша, съобразно правилата на чл.81, ал.2 от НК и не
е изтекла нито към момента на връчването му, нито към настоящия момент.
Нарушението е установено и надлежно заснето с автоматизирано
техническо средство, което е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване. Въпреки, че издаденото в тази
връзка Удостоверение №10.02.4835 е с изтекъл срок на валидност към датата
на нарушението, съдът счита мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M за одобрен тип, предвид
разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията /„когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“/. За
точността на измерване АТСС е преминало последваща проверка след ремонт
4
в лабораторни условия, приключила със заключението за съответствие с
одобрения тип, за което е съставен протокол №8-33-20/28.09.2020г. По
отношение на възражението на жалбоподателя за различните номера, с който
е посочено използваното АТСС, следва да се посочи, че в случая се касае за
едно и също измервателно техническо средство, което е вписано в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под №4835, а
№581 е неговият идентификационен номер, с който е посочен както в ЕФ,
така и в протокола за използване на АТСС.
Проверката е извършена от опровомощена от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор лаборатория за
проверка на средствата за измерване към Главна Дирекция „Национална
полиция“ на МВР, отдел „Управление на собствеността“, лаборатория
„Полицейска техника“ гр.София, видно от представеното по преписката
писмо на БИМ с вх./изх.№ 20-00-107-2/18.12.2020 г. Възраженията срещу
законосъобразността на извършваните проверки от лабораторията към ГД
„Национална полиция“ са неотносими към настоящото производство, тъй
като проверката за спазване на изискването по чл.47, ал.1, т.2 от Закона за
измерванията /ЗИ/ се извършва още преди оправомощаването по чл.50, ал.1
от ЗИ. Тази преценка е от компетентността на председателя на ДАМТН, като
по делото по категоричен начин се доказа, че извършилата проверката на
техническото средство лаборатория е надлежно оправомощена.
Не е налице несъответствие /така както се твърди в депозираната от
жалбоподателя молба/ между представеното доказателство от ОДМВР
Пловдив /снимка на мобилната камера/ и посоченото в ЕФ техническо
средство, доколкото при мобилната система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение, тип TFR1-M, скоростта се измерва с трафик радар
TR-4D, който е неделима част от TFR1-M.
Изцяло неоснователно е и възражението на жалбоподателя за липса на
представени доказателства за компетентността на полицейския служител да
работи с АТСС. В случая следва да се съобрази, че се касае за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на
контролен орган, поради което и служителя не „борави“ с техническото
средство при установяване на нарушението, за да бъде установявана неговата
компетентност в този смисъл. Ролята на полицейският служител при
използването на АТСС е само да постави в действие техническото средство,
5
но измерването и регистрирането на нарушението се извършва автоматично.
Затова неговата квалификация да работи с уреда е ирелевантна, в случай, че
не са представени доказателства, че той реално се е намесил в процеса на
работа. Освен това спазването на изискванията за работа с АТСС се
установява от протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
МВР, който протокол е официален удостоверителен документ и е приобщен
по делото като писмено доказателство. Протоколът по съдържание
съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и
на техническото средство, което го е заснело. В него са отразени данни за
посоката на движение на контролираните МПС, общото ограничение на
скоростта на движение, режима на измерване, посоката на задействане, номер
на служебен автомобил, начало и край на работа, както и №№ на първо и
последно статични изображения.
Като неоснователно трябва да бъде преценено и възражението за
нарушение на чл.15 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., тъй като
липсвало предварително определен план от началника на ОДМВР Пловдив за
използване на процесната мобилна камера за контрол. Тук преди всичко
следва да се посочи, че действително нормата на чл.15, ал.2 от Наредбата
въвежда общо задължение за съответните началници да планират
използването на мобилни АТСС за контрол по часове ежемесечно, което
според съда отнесено към настоящия спор е вътрешноорганизационен въпрос,
който не се отразява на съставомерността на процесното нарушение, нито
нарушава съществено правото на защита на санкционираното лице.
Що се касае до спазване на изискването на ал.3 на чл.10 от
горепосочената Наредба относно съпровождане на протокола по ал.1 на чл.10
със снимка на разположението на АТСС, следва да се има предвид, че
измервателното средство тип TFR1-M се поставя за работа в лек автомобил.
По тази причина не се изисква изготвянето на снимка на уреда, тъй като
разпоредбата на чл.10, ал. 3 от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които
са разположени на участък от пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или
така популярните в разговорната реч „триножници“. Въпреки това в
административнонаказателната преписка е приложена снимка на служебния
автомобил, в който е разположено използваното измервателно средство.
Предвид на това, съдът приема, че измерването на скоростта на
процесния лек автомобил е извършено с годно измервателно устройство и са
6
спазени правилата при използването му.
За така установеното нарушение е приложена коректната санкционна
норма на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, която предвижда административно
наказание “глоба” в размер на 100 лева за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населеното място от 21 до 30 км/ч. В конкретния
случай разрешената максимална скорост (50 км/ч) е била превишена с 21
км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото
наказание е точно фиксирано по вид и размер. Размерът на наложеното
наказание не може да бъде изменен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.27,
ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба под
предвидения най-нисък размер. Следователно наложената санкция е
индивидуализирана в единствения й възможен размер, което е съобразено в
атакувания Eлектронен фиш.
Съдът е на становище, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, дефиниращи деянието като
маловажно. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по
същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична
за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
С оглед изложените съображения Електронният фиш следва да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
Предвид изхода на спора на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН,
право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на
делото и неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на участие
на въззиваемата страна, намира, че справедливият размер на юрисконсултско
възнаграждение, който следва да се присъди възлиза на 80 лв., като бъде
осъден жалбоподателя да ги заплати.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.1 и ал.9 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К
№4425039, с който на Х. Е. В., ЕГН/ЛНЧ **********, в качеството му на
законен представител на „Даун Криейтърс“ АД, е наложено административно
7
наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 (сто) лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Х. Е. В., ЕГН/ЛНЧ **********, в качеството му на законен
представител на „Даун Криейтърс“ АД, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Пловдив
сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща сторените в
настоящото производство разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8