Р Е Ш Е Н И Е
16.05.2019 г.
Номер 116 2 0 1 9 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на шестнадесети април 2 0 1 9 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Антоанета Масларска
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 549 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 и сл. от Закона за устройство на територията.
Б.Й.Т. *** и Г.Й.З. ***, чрез адв. С., са подали жалба срещу Заповед № РД-04-1120/01.11.2018 г. на Кмета на Община Дупница, в частта, с която при констатациите за незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ и на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и правомощията му по чл. 223 ал. 1 т. 8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат строеж 1.2 “Второстепенна постройка на допълващото застрояване – лека постройка за отоплителни материали”, изграден на североизточната фасада на 2МЖ, изградена в имот 237 и над каменна ограда към имот 238, включен в УПИ ІV – 238, 258, кв. 23 по регулационния план на с. Д., община Дупница, с извършител Й. А. Т., с наследници Г.Й.З. и Б.Й.Т.. Изложени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на административния акт в обжалваната част. Прави се искане за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски.
Ответната страна – Кметът на Община Дупница, чрез процесуалния си представител адв. В. оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна.
По делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза изготвена от в. л. арх. А.А., неоспорена от страните, която съдът приема за компетентно изготвена и ще я кредитира като такава.
Допуснати и разпитани са като свидетели А. В. Т. и И. В. И..
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:
По постъпило писмо /вх. № 94-Н-235/27.04.2018 г./ от Н. И. Т. и образувана преписка относно извършено незаконно строителство, служители на отдел „Устройство на територията“ при Община Дупница извършили проверка на място и по документи на строежи „Постройка на допълващото застояване – селскостопанска сграда“ и „Второстепенна постройка на допълващото застрояване – лека постройка за отоплителни материали“, находящи се в имот 237, включен в УПИ ХІV – 236, 237, кв. 23 по регулационния план на с. Д., с адрес: ул. „***“ № 69. Съставили Констативен акт № 9/14.09.2018 г., съставен по реда на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ, връчен лично на Б.Й.Т. на 14.09.2018 г., в който е установено следното:
Имотът, в който са разположени строежите е собственост на Б.Й.Т., съгласно нотариален акт № 153, том ІІІ, дело № 1319/1988 г.
При извършената проверка на 14.09.2018 г. е установено, че на разстояние 1.30 м. от страничната регулационна линия с УПИ І-238, 258 в имот 237, включен в УПИ ХІV-236,237 в кв 23 по регулационния план на с. Д. е изградена стена от единични тухли с дължина 3.10 м. и височина 1.40 м. До тази стена е изграден строеж „Постройка на допълващо застрояване – селскостопанска сграда“ с размери 1.20/1.20 м. и височина 1.40 м. Покрива е ламаринен, покрит с керемиди, само стените са тухлени, няма стоманобетонова плоча.
На североизточната фасада на 2МЖ, изградена в имот 237 и над каменна ограда с височина 1.45 м., към имот 238 е направена: „Второстепенна постройка на допълващото застрояване – лека постройка за отоплителни материали“ с дължина 3.90 м. и ширина варираща от 1.70 – 2.30 м., като височината над оградата е 1.10 м. Видно от констативния акт е, че строежът е на две нива, като първото е до каменната ограда и над нея са поставени дървени колони и дървени плоскости. Покрива е дървен, едноскатен, като наклона е към съседния имот, покрит с керемиди, като липсавт олуци.
Изградените строежи са в завършен вид и са от шеста категория.
Установен е строеж, незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ и е започнало административното производство по реда на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ. При проверката е присъствал Б.Т., който е подписал констативният акт и същият е оформен по надлежния ред на 14.09.2017 г. Срещу акта е постъпило възражение в законоустановения 7 – дневен срок с вх. № 94 – Б – 330/21.09.2018 г. от Б.Т., което не е било уважено, поради липсата на представени строителни книжа и документи за изграденото строителство.
Въз основа на съставеният констативен акт и образуваното административно производство по реда на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ, както и във връзка с обстоятелствата, установени при извършената проверка, инж. М. Ч. - Кмет на Община Дупница, издава Заповед № РД 04-1120/01.11.2018 г., в която по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 е констатиран незаконен строеж и на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и правомощията му по чл. 223 ал. 1 т. 8 от ЗУТ е наредил да се премахне незаконен строеж „Постройка на допълващото застрояване – селскостопанска постройка“, изграден в имот 237, включен в УПИ ХІV – 236, 237, на разстояние 1.30 м. от страничната регулационна линия с УПИ ІV – 238, 258 в кв. 23 по регулационния план на с. Джерман и строеж “Второстепенна постройка на допълващото застрояване – лека постройка за отоплителни материали”, изграден на североизточната фасада на 2МЖ, изградена в имот 237 и над каменна ограда към имот 238, включен в УПИ – 238, 258 в кв. 23 по регулационния план на с. Джерман, община Дупница.
Издаденият административен акт е връчен на жалбоподателят Т. на 26.11.2018 г. Жалбата е подадена с вх. № 94-Б-450/06.12.2018 г., т.е. в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, поради което се явява процесуално допустима.
По делото са представени и приети писмени доказателства: представени от ответника с изх. № 11-03-447/10.12.2018 г.; заключение от в.л. арх. А.А. по допуснатата съдебно – техническа експертиза /вх. № 1910/08.04.2019 г./, както и ВХ. № 5454/14.12.2018 г.; вх. № 5647/28.12.2018 г.; вх. № 239/18.01.2019 г.; вх. № 1260/06.03.2019 г. и вх. № 1942/10.04.2019 г., съгласно текста.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на кмета на община Дупница.
По съществото на спора, съдът счита за установено, че са налице основанията за незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ . По делото се установява, че изграденият и предмет на спора строеж, съгласно представеният по делото констативен акт, е извършен без необходимите строителни книжа и документи, в нарушение на чл. 137 ал. 3, чл. 148 ал. 1 и чл. 169 ал. 1 от ЗУТ.
Жалбоподателят не е представил изисканите му строителни документи за извършеният строеж. Не са издавани разрешение за строеж, както и други строителни книжа и документи, за процесният строеж – „второстепенна постройка на допълващото застрояване – лека постройка за отоплителни материали“, като такива не бяха представени в производството по делото, въпреки дадената възможност от съда за това.
Независимо от времето на изграждане на строежа - 1973 г. /за строежа по т. 1.2/ от Й. С. Т. /нотариално заверена декларация на лист 24 по делото/, същият се явява недопустим към датата на извършване на същия, както и по действащите към момента норми на ЗУТ.
С писмо изх. № 94-Б-175/04.06.2018 г. на Кмета на Община Дупница от Б.Т. са били изискани документи, подробно изброени в същото.
Със заявление вх. № 94-Б-175/21.06.2018 г. Т. е представил писмени доказателства, подробно изброени, вкл. и декларации за узаконяване, съгласно изискванията на § 16 и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ и съответно по същото е налице произнасяне на Гл. архитект на община Дупница, със становища в тази връзка от 01.08.2018 г. и за двете постройки посочени в заповедта. В становището за „второстепенна постройка на допълващо застрояване - лека постройка за отоплителни материали“ е посочено, че процесният строеж може да се приеме за “търпим”, съгласно разпоредбите на § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ /изграден преди 07.04.1987 г./ и на § 127 ал. 1 от ЗИД на ЗУТ / до 31.03.2001 г./, съгласно посочените дати на изграждане на строежа в приложените нотариално заверени декларации.
За посоченият строеж обаче, не може да се издаде удостоверение за търпимост по реда на §16 ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127 ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на § 16 ал. 1 пр. 1 на ПР на ЗУТ, строежи изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. От доказателствата по делото се установява, че изграденият строеж е извършен през 1973 г., но не отговаря на останалите изисквания на § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ, а именно: към момента на реализиране на процесния обект, същият е бил недопустим по действащите тогава ЗТСУ и ППЗТСУ /отм./. По местоположението си строеж „второстепенна постройка към допълващото засктрояване – лека постройка за отоплителни материали“, не отговаря на изискванията на чл. 112 ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ/ /отм./ и чл. 121 ал. 2 от Наредба № 5 за правила и нормативи по териториално и селищно устройство, действала от 02.09.1977 г. до 26.05.1995 г. и чл. 42 ал. 2 от сега действащия ЗУТ, а именно „постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради“.
Не е издавана скица/виза за проектиране, съгласно чл. 112 ал. 4 във вр. с чл. 220 ал. 2 т. 2 от ППЗТСУ /отм./, с която се допълва застроителния план и в този смисъл стопанската постройка е недопустима, тъй като не е предвидена в плана.
Съгласно пък чл. 121 ал. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ /отм/. второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел, изрезено в нотариално заверено заявление до техническата служба при ОбНС или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно.
Такива доказателства по делото не бяха представени.
В приетата по делото и неоспорена от страните експертиза, изготвена от в.л. арх. А., изрично е посочено, че „в имот 238, част от съседния УПИ ІV – 238, 258 съществува постройка, допряна до съществуващата каменна ограда между двата имота. Постройката се състои от тухлени стени, покрити с бетонова плоча и е с дължина по границата между имотите около 2 м. и е с височината на каменната ограда, т. е. не е налице изискването на чл. 42 ал. 2 от ЗУТ за покриване на калканни стени от двете страни на регулационата граница“.
Съгласно § 5 т. 36 от ДР на ЗУТ, ”строителни книжа” са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или узаконяване на строеж, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво. В случая, за процесният строеж по т. 1.2 - предмет на оспорване по делото, изискващите се документи не са налице, както и не са били налице условията за допустимост на същия по време на изграждането му или по ЗУТ. Горното квалифицира процесният строеж като незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ.
С оглед на изложеното е налице цитираната хипотеза от ЗУТ и атакуваният административен акт се явява законосъобразен и правилен, съобразен с целта на закона.
С оглед изхода на спора, съдът няма да присъжда разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Б.Й.Т. *** и Г.Й.З. ***, със съдебен адрес:***, кантора 18, срещу Заповед № РД-04-1120/01.11.2018 г. на Кмета на Община Дупница, в оспорената част.
В останалата си част, като неоспорвана, заповедта е влязла в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: