Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 2207
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „У.“ ДОО, Белград твърди, че е дружество,
работещо в областта на електронната търговия през интернет, като предлага
цялостни услуги и консултации за разработване на уебсайтове за електронна
търговия като същевременно предоставя текуща управлявана поддръжка, осигуряваща
стабилност на системите за електронна търговия. Сочи, че с оглед разширяване на
дейността си на Балканския полуостров учредява през 2014 година дружеството „У.
Б.“ ЕООД, на което предоставя, както „ноу-хау“ за извършваните от ищцовото
дружество услуги, така и клиенти, с които българското дружество да работи. Твърди, че във връзка с увеличаване на
работата на българското дружество, на 16.11.2015 година е сключен трудов
договор със С.Р.С.за длъжността мениджър- информационни технологии, като в това
си качество С.. е упълномощен от „У. Б.“
ЕООД да отговаря за цялостната дейност на дружеството. Оперативното управление ***
ЕООД е дало възможност на С.. да има
ежедневен достъп до конфиденциялна информация на ищцовото и контролираното от
него българско дружество, включваща контакти на клиенти; конфиденциални
детайлни бази данни за всички потребители и услугите поискани и предлагани на
клиентите; финансови условия по отделните поръчки за софтуерни разработки;
детайлни данни за софтуерите, които са необходими за изпълнение на услугите;
информационнните системи на отделните клиенти; до програмни кодове от
сайтовете, използвани от различните клиенти. Посочва, че С.. се е
възползвал от така придобитата
информация и бизнес-контактите, създадени от ищцовото дружество с физически и
юридически лица, като е предприел действия по започване на самостоятелен
бизнес. На 25.09.2019 г. е регистрирал еднолично дружество с ограничена
отговорност „А.К.“, което е с предмет на дейност, идентичен на този на ищцовото
дружество. След трансформирането на това дружество в ООД, съдружници в
него към момента, наред със С.. са и
други лица, които са бивши служители на ищцовото дружество и дъщерното му
българско дружество. Създаденото от С.. дружество „А.К.“ е едноличен собственик
на регистрираните в търговския регистър
на 27.09.2019 г. ответно дружество и дружество „Д.“ ЕООД, които дружества са с
предмет на дейност, идентичен на този на ищеца, като от регистрацията им до
момента като управител на тези дружества е вписан С. С... Поддържа, че с
участието си в тези дружества С.. е нарушил включените в трудовия му договор с
„У. Б.“ ЕООД клаузи за запазване на търговската тайна и забрана за извършване
на конкурентна дейност. След прекратяването на трудовия договор по инициатива
на С.. и регистрирането на ответното търговско дружество, ищецът поддържа, че
търговската тайна на ищеца е разкрита на ответното дружество от С. С.., като
ответникът започва неправомерно да я използва в търговската си дейност. Тази
търговска тайна представлява съвкупност между технологията, която ищецът
използва и специфичния начин на работа,
който се прилага към всеки един негов клиент. В основата си тя се състои в
следното: разработка на интернет сайтове за електронна търговия създадени на
базата на технологичните програмни възможности предлагани от Salesforce
Ecommerce Cloud (SFCC), Magento, Splunk; персонализиране по задание на клиента,
на притежавания от него сайт чрез написване на индивидуалнен програмен код,
надграждащ основния, който е предложен от Salesforce Ecommerce Cloud (SFCC),
Magento, Splunk; на базата на създадения нов код върху който е изградена цялата
дигитална инфраструктура на сайта, се написват нови кодове за различни нови функционалности
поискани от клиента; технологична подръжка, включваща отстраняване на проблеми
и грешки в сайтовете; оптимизация на разходите на клиентите продаващи чрез
интернет, чрез създаване на допълнителни инструменти в притежаваните от тях
сайтове и създаване на програмни кодове за свързване на сайтове с платежни
системи за извършване на онлайн разплащания. Софтуерът на дигиталните платформи
се използва, за да се обслужва и оптимизира работата на клиентските сайтове за
електронна търговия, като в тази връзка
на ищеца са били предоставяни нужните за обработка на информацията
програмни кодове, които са заложени в подържаните от него сайтове. Тези
програмни кодове са строго индивидуални и се предоставят от клиентите на ищеца,
за да могат да бъдат подържани и персонализирани съответните сайтове,
предлагащи e-commerce търговия /търговия чрез интернет/ и до тях няма свободен
достъп. Тези програмни кодове представляват съществена част от търговската
тайна на ищеца, тъй като за работа с тях се изискват специфични технически
умения. С таза описания софтуер и програмните кодове могат да работят само специално обучени за
тази цел специалисти, използващи "ноу-хау" на ищеца, като
изискванията на клиентите, програмирането и процедурите, които служителите на
ищцовото дружество или тези, които работят в дружества под негов контрол
следват, са строго индивидуални за всеки един проект. Без да има предварителна
подготовка и знания и без да бъде предоставена информация по заданията на
различни клиенти отделно, незпознато със спецификата на работа, лице не би
могло да извършва дейността на ищеца. Възползвайки се от тази специфика на
работа и обстоятелството, че в качеството си на оперативен управител на „У. Б.“
ЕООД С.. е бил познат на клиентите на ищцовото дружество, С.. е получил достъп
до програмните кодове и всички данни за
потребителите на стоки и услуги на клиентите на ищеца, т.е. е получил неограничен достъп до неговата търговска
тайна и "ноу-хау". В резултат на предоставянето на така придобитата
от С.. търговска тайна на ответното дружество,
клиентите PUMA, MCM FASHION GROUP LIMITED, SAR of China; Diana SRL,
Rossignol SAS, A.S.AB и ThreadMark вече не се обслужват от ищеца, а от
ответното дружество, в което работят
повечето бивши служители на ищеца. Използваната от ответника търговска
тайна в цялата си комплексност е в основата на дейността на ищеца и без нея той
не може да предлага услугите си, защото е неконкурентоспособен и не може да
реализира приходи от осъществяваната от него търговска дейност. Ето защо
поддържа, че му се дължи обезщетение,
както за нанесените имуществени вреди от ответника „за използването на
неправомерно придобитата търговска тайна, така и за направени разходи за
идентификация и проучване.
Предвид изложеното иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено, че ответникът неправомерно е
придобил и използва търговски тайни и „ноу-хау“, както и данни за клиенти на
ищеца, които са му били разкрити от С. Р.С.., ЕГН **********, в нарушение на Закона
за защита на търговската тайна /ЗЗТТ/ и
Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016
година;
да бъдат наложени по отношение на „Е.Г.“ ЕООД следните
мерки: забрана за използването на търговската тайна притежавана от „У.“ ДОО,
Белград; да бъде разпоредено на ответника да унищожи или да му предаде в цялост
всички електронни и други документи свързани с процесните дружества и които се
отнасят до използването на персонализираните изходни компютърни кодове /source code/
и написаните на тяхна основа допълнителни кодове, разработени и внедрени от
лица свързани с ищеца, въз основа на които са създадени, разработени и
развивани сайтовете за e-commerce /търговия през интернет/ на база на
платформите Salesforce Ecommerce Cloud (SFCC), Magento, както и договорите,
които са относими към създаването, разработването и развиването сайтовете за
e-commerce /търговия през интернет/, на PUMA, MCM FASHION GROUP LIMITED, SAR of
China; Diana SRL, Rossignol SAS, ACNE STUDIOS AB и ThreadMark, на база на
платформите Salesforce Ecommerce Cloud (SFCC), Magento;
да бъде забранено на ответника да предлага или
предоставя услуги, които са в значителна степен повлияни благоприятно от
търговски тайни на „У.“ ДОО, Белград и които са били неправомерно придобити и
използвани от ответника и се отнасят до: използването на персонализирани
изходни компютърни кодове /source code/ и написаните на тяхна основа
допълнителни кодове, разработени и внедрени от лица свързани с ищеца, въз
основа на които са създадени сайтовете, на PUMA, MCM FASHION GROUP LIMITED, SAR
of China; Diana SRL, Rossignol SAS, ACNE STUDIOS AB и ThreadMark като клиенти
на „У.“ ДОО, Белград, за e-commerce /търговия през интернет/ на база на
платформите Salesforce Ecommerce Cloud (SFCC), Magento, работа c програмите
кодове разработени от лица свързани с ищеца, които служат за обработка на
информационните масиви предоставяни на ответника от посочените дружества, тъй
като това е "ноу-хау" и търговска тайна, притежавана от ищеца;
да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за
имуществени вреди, причинени от неправомерното използване на търговската тайна
на ищеца, съгласно чл. 18 от ЗЗТТ, в размер на 400 000 лева,
представляващо частичен иск от цялостен иск за 6 000 000 лева, изразяващо
се в спад на приходите от оборота на У. Б.“ ЕООД, а от там и спад в приходите
на ищеца за периода от датата на регистрация на ответното дружество -
27.09.2019 г. до датата на завеждане на иска, заедно със законната лихва върху
сумата от датата на исковата молба до окончателното плащане.
При уважаване на исковете иска ответникът да бъде
осъден да разгласи за своя сметка и по подходящ начин в цялост информация за
решението по делото. Претендира направените в производството разноски, като прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Ответникът „Е.А.О.Г.ЕАД оспорва предявените искове
като недопустими, евентуално неоснователни. Поддържа, че исковете са
недопустими, тъй като сръбското дружество не притежава активна процесуална
легитимация да претендира обезщетение за вреди, претърпени от дружеството, на
капитала на което е едноличен собственик. Поддържа, че информацията, по
отношение на която ищецът търси защита, не представлява търговска тайна, по
смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 2 от ЗЗТТ и чл. 3, т. 3 от ЗЗТТ. Оспорва
твърденията на ищеца, че е налице противоправно деяние, изразяващо се в
неправомерно придобиване, разкриване и използване на търговска тайна. Посочва,
че служителят С. С.. не е нарушил разпоредбите на трудовия си договор, а
ограничителната клауза от трудовия договор за забрана за извършване на
конкурентна дейност, на която се позовава ищецът, е нищожна поради противоречие
с Конституцията, закона и добрите нрави. Твърди, че липсват доказателства какво
точно е съдържанието на твърдяната от ищеца търговска тайна, както и за
предоставянето й от ищеца на дъщерното
дружество „У. Б.“ ЕООД. Оспорва и твърденията на ищеца, че лицето С. С.. е
придобил, използвал или разкрил търговска тайна на ищеца, съответно че
ответното дружество е придобило,
използвало или разкрило търговска тайна на ищеца. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно деяние и твърдените
вреди. Оспорва и обстоятелството за ищеца да са настъпили описаните в исковата
молба вреди. Прави и възражение за
давност, тъй като към датата на исковата молба, по отношение на информацията,
чиято защита търси ищецът, са изминали повече от 5 години, с което е отпаднал
поверителния характер на информацията. Прави и възражение за изтекла петгодишна
погасителна давност от датата на извършване на твърдяното нарушение. Иска от
съда да отхвърли исковете, като му присъди направените в производството
разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Изложените от ответника доводи за недопустимост на
предявените искове по същество касаят основателността на исковете, а не тяхната
допустимост, доколкото ищецът не твърди да предявява исковете в качеството на
процесуален субституент на „У. Б.“ ЕООД, а установяването на съществуването на
твърдените от ищеца като негови права е въпрос, относим към основателността на
исковата претенция.
На 31.01.2023 г. в Търговски регистър е вписано преобразуване на „Е.А.О.Г.ЕООД, ЕИК ******** в „Е.А.О.Г.ЕАД, с ЕИК ********, чрез
промяна в правната форма, като новоучреденото дружество става правоприемник на
преобразуващото се дружество, което е прекратено без ликвидация. На 27.02.2023
г. е вписана промяна, като дружеството „Е.А.О.Г.от еднолично акционерно
дружество става акционерно дружество, а на 13.03.2024 г. е вписана промяна в
наименованието на ответното дружество от „Е.А.О.Г.АД във „В. СМЕ“ АД, съответно
тази промяна, настъпила след приключване на устните състезания по делото, следва
да бъде съобразена при индивидуализацията на ответника.
От представените от ищеца доказателства
се установява, че сръбското дружество е учредено на 24.01.2006 г. и е регистрирано
в Регистъра за стопанските субекти на РСърбия с основен предмет на дейност
компютърно програмиране.
От представените по делото доказателства
и от вписванията в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел се установява, че на 01.09.2014 г. сръбското дружество учредява еднолично
дружество с ограничена отговорност в РБ., с наименование „У. Б.“, на което е
предоставен ЕИК ********. Вписаният при регистрацията предмет на дейност е информационни услуги,
създаване и поддържане на бази данни, изработване на софтуерни решения,
дейности, свързани с предлагане на хостинг услуги, мобилни и интернет услуги,
лизингови и консултантски услуги, търговско посредничество и представителство,
комисионни и спедиционни услуги, сделки с интелектуална собственост и всякакви
други дейности, които не са забранени от закона, като на 06.07.2017 г. от предмета на дейност са премахнати
информационните услуги.
На 06.01.2015 г. е сключен трудов договор
между „У. Б.“ ЕООД и С. Р.С.., с който на С.. е назначен на длъжността директор
информационни технологии. Този трудов договор съдържа клауза за
конфиденциалност /т. 9 от договора/, част от която е забрана за извършване на
конкурентна дейност /да не извършва самостоятелно или от името и/или за сметка
на друго физическо и юридическо лице действия, еквивалентни на извършваните от
дружеството работодател такива, както и на използва набор от бизнес П. на дружеството или придобита по
време на договора конфиденциална информация/ за период от 2 години от
прекратяване на трудовото правоотношение. На 09.10.2019 г. С.. подава заявление
за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, поради невръчване
на длъжностна характеристика със сключването на трудовия договор.
На 27.09.2019 г. в ТРРЮЛНЦ е вписано
дружеството „Е.А.О.Г.ЕООД, ЕИК ********, с едноличен собственик на капитала „А.К.” ЕООД, ЕИК ********и управител С. Р.С... Вписаният
предмет на дейност на дружеството е създаване и поддържане на бази данни,
изработване на софтуерни решения, предоставяне на консултации в областта на
информационните технологии, предоставяне на консултантски услуги, търговско
посредничество и представителство, сделки с интелектуална собственост и
всякаква друга дейност, незабранена със закон
Дружеството „А.К.” ЕООД е вписано в
ТРРЮЛНЦ на 25.09.2019 г. с едноличен собственик на капитала и управител С. Р.С..,
като от 04.05.2020 г. дружеството продължава дейността си като дружеството с
ограничена отговорност, в което С. С.. е един от съдружниците.
Представен е констативен протокол от
14.04.2020 г., с който нотариус В.М., по искане на пълномощник на „У. Б.“ ЕООД,
удостоверява част от съдържанието към тази дата на различни раздели от интернет
страница https://aiopsgroup.com.
Представен е и съставен от нотариус С.К.констативен
протокол от 07.07.2021 г., с който нотариусът удостоверява съдържанието към
тази дата на интернет страници www.westum.com
и www.jobs.bg.
Ищецът представя работни заявки, сключени
в периода 2017 - 2019 г. между WESTUM
DOO и трети, неучастващи по делото лица /Acne retail AB; Diana S.r.l; MCM
Fashion Group Limited; Threadmark Corporation; PUMA SE; PUMA EUROPE GMBH /, с
които на доставчика WESTUM DOO е
възложено осигуряване на технически персонал за определен период от време /SFCC разработчици – служители на ищеца,
които да бъдат назначени за извършване на услуги на възложителя, съгласно
условията на съответната работна заявка/. В тези работни заявки С. С.. е
посочен като лице за контакт на доставчика, а в някой от тях и като част от
техническия персонал. Работните заявки са сключени във връзка с рамкови
договори, които са представени по делото. В тези работни заявки С. С.. е
посочен като лице за контакт на доставчика, в някой от тях и като част от техническия
персонал. Работните заявки и рамковите договори са представени по делото в
заверени от страната преписи, придружени с точен превод на български, заверен
от страната, съгласно изискването на чл. 185 от ГПК. От така представените
преписи на работните заявки е видно, че същите не са съставени като електронни
документи /подписани са саморъчно от представители на страните/, съответно
сканирането на тези документи и представянето им по делото на електронен носител не представлява
изпълнение на възложеното на ищеца задължение по чл. 183 от ГПК. Ищецът не е
изпълнил и задължението си да представи оригинали или официално заверени
преписи и на представените в преписи рамкови договори, във връзка с които са
сключени работните заявки, поради което спрямо тези представени в преписи
писмени доказателства следва да бъдат приложени неблагоприятните последици по
чл. 183, ал. 1, изр. 2 от ГПК те бъдат изключени от събрания по делото
доказателствен материал.
Ищецът не ангажира никакви доказателства
във връзка със своевременно направеното от ответника оспорване на авторството
на изявленията и обективираното съдържание в представените като приложения към
исковата молба електронни документи /описани като приложения от т. 35 до т.
66/, представляващи разменена електронна кореспонденция, съдържаща електронни
изявления по смисъла на чл. 2 от Закона
за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Ето защо Съдът не следва да обсъжда тези
доказателства и да приема за установени факти въз основа на тях.
Представените от ищеца споразумение от
31.05.2015 г., сключено между ищеца и „У. Б.“ ЕООД; решение от 31.08.2015 г. за
издаване на пълномощно и решение от 04.11.2015 г. за запознаване на С. С.. с
обстоятелства, които са определени като търговска тайна, представляват частни
документи, при съставянето на които ответникът не е участвал, съответно
съобразявайки направеното от ответната страна оспорване на времето на съставяне
на тези документи, Съдът приема, че тези документи не се ползват с достоверна
дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, доколкото от останалите събрани по
делото доказателства не се установява по безсъмнен начин, че тези документи са съставени
на посочената в тях дата. Липсата на достоверна дата е пречка съдът да
възприеме установената в чл. 180 от ГПК доказателствена сила на тези писмени
документи.
Представените по делото фактури и
финансови отчети са анализирани и взети предвид от вещото лице П. при изготвяне
на заключението по допуснатата съдебно-счетоводната експертиза. От основното и
допълнително заключение на тази експертиза, които заключения съдът възприема
като компетентно и безпристрастно дадени, както и от направените от вещото лице
П. уточнения, при приемане на заключенията, съответно в о.с.з. на 13.02.20202
г. и 09.02.2023 г. се установява, че от датата на учредяване на ответното
дружество /27.09.2019 г./ до 31.12.2019 г. същото е отчело приходи от дейността
си /приходи от продажба на услуги/ в размер на 168 025.23 лева, а за
периода 01.01.2020 г. – 12.11.2020 г. е отчело такива приходи в размер на
4768477.72 лева, като така реализираните приходи са надлежно отразени и в
съставените за съответните периоди ГФО на дружеството. От
извършената проверка в счетоводството на ответното дружество се установява, че
за периода 27.09.2019 г. – 01.11.2020 г. дружеството е издало фактури към търговците PUMA SE, MCM FASHION GROUP
LIMITED, D. E-C. C. SRL и Acne Studios AB на обща стойност
1 757 039.32 лв.
След анализ на годишните финансови отчети
на „У. Б.“ ЕООД за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., вещото лице установява спад на
приходите на „У. Б.“ ЕООД за 2019 г. спрямо 2018г. от 38 000 лева, а за периода
от 01.01.2020г. до 12.11.2020 г. спрямо приходите за 2019 г. в размер на 5649
000 лева. През 2019 г. размерът на
приходите от оборота са на стойност 6 012 000 лв., а през 2020 г. е отчетен спад на приходите от
оборота с 93.87 %. За финансовата 2020 г. „У. Б.“ ЕООД отчита приходи
единствено от 01.01.2020 г. до 31.05.2020 г. Финансовият резултат на
дружеството за 2018 г. е печалба /нетна печалба от 680 000 лева/, а за
2019 г. е загуба в размер на 451 000 лв., при отчетени еднакви обороти. От
направения анализ на годишните финансови отчети на „У. Б.“ ЕООД за финансовите
2018 г. и 2019 г. се установява 0.68%
спад на нетните приходи от продажби за 2019 г. спрямо 2018г., както и спад на
финансовия резултат, който от печалба преминава в загуба, което според вещото
лице означава че липсва закономерна връзка между размера на приходите на
дъщерното дружество от една страна и реализираните финансови резултати от друга
страна, за финансови 2018 г. и 2019 г. Частта от отразените в ГФО за 2018 и
2019 г. приходи, които представляват вземания на „У. Б.“ ЕООД от свързани с
него лица, са следните: за 2018 г. - приходи от дружеството-майка „У.“ ДОО,
Сърбия – 5 343 0000 лева /при отчетени през 2018
г. общо нетни приходи от продажби в размер
на 6 053 000/; за 2019 г. –приходи от ищеца „У.“ ДОО, Сърбия –
5 090 000 лева и приходи от „У.“, Великобритания – 681 000 лева /при
отчетени през 2019 г. общо нетни приходи
от продажби в размер на 6 012 000/
След анализ на представените по делото
консолидирани отчети, вещото лице заключава, че общият размер на спада на
приходите на ищцовото дружество „У.“ ДОО, Сърбия до 12.11.2020 г. спрямо 2018
г., на консолидационна база, възлиза на 13 649 000 лева, като
уточнява, че консолидираният финансов отчет е обединен финансов отчет, който
отчита резултатите на всички дъщерни дружества, като в случая вещото лице не е
имало задача и не може да каже колко дъщерни дружества има сръбското дружество.
Консолидираните годишни финансови отчети на ищцовото дружество „У.“ ДОО
Белград, Сърбия за финансовите 2018 г. и 2019г. отразяват 5.61 % растеж на нетните приходи от продажби
за 2019 г. спрямо 2018 г., както и 12.03 % растеж на финансовия резултат.
Затова според вещото лице не се установява пряка зависимост между
консолидираните финансови резултати на ищеца и индивидуалните финансови
резултати на дъщерното му дружество „У. Б.“ ЕООД за 2019 г. спрямо 2018 г.
Съгласно разпределената от съда
доказателствена тежест, с приетия по делото доклад по чл. 146 от ГПК, ищецът
следва да проведе пълно, главно доказване,
че е притежател на търговска тайна по смисъла на чл. 3 от Закона за
защита на търговската тайна, както и че ответното дружество неправомерно е
придобило, използвало или разкрило търговската тайна, отговаряща на
изискванията на закона, от което негово поведение са настъпили имуществени
вреди за ищеца в претендирания по делото размер.
Съгласно дадената в чл. 3 от ЗЗТТ легална
дефиниция, търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична
информация, която отговаря едновременно на следните изисквания: 1. представлява
тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност
от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които
обичайно използват такъв вид информация; 2. има търговска стойност, поради
тайния си характер и 3. по отношение на нея са предприети мерки за запазването
ѝ в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията. В случая
съдът намира, че нито от изложените от ищеца твърдения, нито от събраните по
делото доказателства се установи ищецът да е притежател на информация, която
отговаря на изискуемите по закон особености за определянето й като търговска
тайна, която подлежи на защита.
От установената в ЗЗТТ защита може да се
ползват всяка информация или познания, които не могат да се защитят по друг
начин /например чрез патент, регистрация на полезен модел и др./, съответно
търговска тайна може да представляват специфични методи на производство,
специфичен начин на предоставяне на услуги, уникални съставки, вложени в
предлаганите продукти, списъци на съконтрагенти, резултати от различни
проучвания и анализи, като общото изискване е тази специфична информация с
търговска стойност да не е известна, както на широкия кръг от потребителите,
така и на експертите от съответния сектор, в който оперира притежателят на това
познание. По делото не се установи ищецът да разполага с такава информация.
Описаната от ищеца дейност, определена от него като търговска тайна – използване
на функционалностите на технологични платформи /Salesforce Ecommerce Cloud
(SFCC), Magento, Splunk/ за създаването, доразвиването и поддържането от негови
специалисти на интернет сайтове на
клиентите на дружеството, не отговаря на установените в чл. 3 от ЗЗТТ изисквания,
доколкото не бяха ангажирани никакви доказателства, че така извършваната
дейност се отличава с някаква специфика, която не е известна на специалистите,
занимаващи се с програмиране и софтуерни услуги. Ищецът не представи никакви доказателства,
че тези платформи може да се използват единствено от него по някакъв специфичен
начин, нито че чрез използването им неговите служители създават уникални
програмни кодове, позволяващи на ищеца да предлага на своите клиенти нови,
недостъпни за останалите търговци, функционалности на възложените му за
създаване, оптимизация или поддръжка електронни магазини или да предлага и
осигурява на своите клиенти специфични начини за осъществяване на електронна
търговия. Не се установи и извършването
на твърдяната дейност да става по някакъв отличаващ ищеца от останалите
търговци в сектора алгоритъм.
Търговска
тайна би могла да бъде и информацията за това кои търговци са клиенти на ищеца,
в случай, че ищецът е създал някаква
непублична база данни с тяхната индивидуализация и за начина на
осъществяване на контакти с тях. В случая не са ангажирани такива
доказателства. Посочените от ищеца в исковата молба търговци, на които са
предоставени услугите, за които се твърди че представляват търговска тайна, са
оповестени от него на неграничен кръг от лица /видно от представените от
ответника, неоспорени от ищеца, доказателства, установяващи оповестена в
интернет пространството информация от ищеца/, съответно няма как да се приеме,
че тази информация може да се определи като търговска тайна.
Правилата за разпределение на
доказателствената тежест задължават Съда да приеме, че фактите, за които не е
проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване,
не са осъществени. Ето защо не се установява наличието на твърдяното от ищеца право
на търговска тайна, което подлежи на защита по ЗЗТТ. Липсата на установено
такова защитимо благо обосновава извод за неоснователност на предявените от
ищеца искове.
Предвид изложеното предявените искове
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
При този изход на производството,
ответникът има право на направените разноски - арг. от чл. 78, ал. 3 от ГПК. В
дължимите на ответника разноски следва да се включат направените такива за
заплатен депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 600 лева и за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 54000 лева /от приложенията към
представения в о.с.з. на 15.03.2023 г. от ответника списък на разноските по чл.
80 от ГПК се установява заплащането на адвокатско възнаграждение в такъв размер
във връзка с настоящето дело/.
Ищецът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение
поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, като
при съобразяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г., по дело С 438/22, Съдът
приема, че при извършването на тази преценка не е обвързан от определените с
Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските
възнаграждения /така определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т.
д. № 1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. №
1990/2023 г. и др./. Като критерии за определяне дали уговореното и заплатено
от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно, следва да бъдат взети
предвид фактическата и правна сложност
на делата, произтичаща от предмета им, в това число и размера на предявените
искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на
производствата. В случая съдът намира, че заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение от 54000 лева за исковото
производство се явява прекомерно с оглед вида на предявените искове, размера на
предявения осъдителен иск и характера и сложността на делото /отчита се и
оскъдната към момента постановена практика по приложението на ЗЗТТ/,
продължителността на производството и броя на проведените открити съдебни
заседания, както и извършените от упълномощения представител на ответника
процесуални действия. Предвид така
възприетата фактическа и правна сложност на делото и като взе предвид средния
размер на уговаряните адвокатски възнаграждения по други дела на състава, със
сходна фактическа и правна сложност като настоящето, както и направеното от ответника възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 30 000 лева, съдът намира, че възражението на ищеца за
прекомерност е основателно и дължимите на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени
на 30 000 лева.
С оглед изложеното на ответника следва да
се присъдят разноски за възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение
в размер на 30600 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „У.“ ДОО, дружество регистрирано и
съществуващо съгласно законите на Република Сърбия, с рег. № в Регистъра на
стопанските субекти 20126922, адрес: гр.
Белград – С.В., ул. „********, със съдебен адрес:***, адв. дружество „В., У.и П.“,
срещу „В. СМЕ“ АД, ЕИК ********, искове с правна квалификация чл. 10, ал. 1 и
ал. 3 от Закона за защита на търговската тайна за установяване, че ответникът
неправомерно е придобил и използва търговски тайни и „ноу-хау“, както и данни
за клиенти на ищеца; за налагане на забрана на ответника да използва притежаваната
от ищеца търговската тайна и да предлага или предоставя услуги, които са в
значителна степен повлияни благоприятно от тази търговска тайна; за осъждане на
ответника да унищожи или да предаде на ищеца в цялост всички електронни и други
документи, свързани с притежаваната от ищеца търговската тайна и за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди, причинени от неправомерното използване на
търговската тайна на ищеца, в размер на 400 000 лева, представляващо
частичен иск от цялостен иск за 6 000 000 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА
„У.“ ДОО, дружество регистрирано и съществуващо съгласно законите на Република
Сърбия, с рег. № в Регистъра на стопанските субекти 20126922, адрес: гр. Белград – С.В., ул. „********, със
съдебен адрес:***, адв. дружество „В., У.и П.“ да заплати на „В. СМЕ“ АД, ЕИК ********,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по производството в размер на 30600
/тридесет хиляди и шестстотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: