№ 21342
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110125820 по описа за 2023 година
Ищeцът Б. Ч. П., с ЕГН **********, чрез адв. Р. Д. като пълномощник, е предявила срещу
„Т“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, а именно:
Да се признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи
сума в общ размер на 3192, 71 лв., представляващи вземания съгласно изпълнителен лист от
29.12.2019г. по ч.гр.д. № 49598/2017г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 452/2020г. по описа на ЧСИ Н М, поради погасяване на сумите чрез
прихващане.
Ответникът оспорва иска като недопустим, алтернативно като неоснователен.
Ищцата основава иска на твърденията, че майка й – Л И К е дължала на „Т“ сумите по
изпълнителен лист от 29.12.2019г., издаден по ч.гр.д. № 49598/2017г. по описа на СРС в общ
размер на 3 192, 71 лв. По този изпълнителен лист било образувано изп.д. № 452/2020г. по
описа на ЧСИ Н М. След смъртта на Л И К като длъжник по изпълнителното дело е
конституирана ищцата Б. Ч. П.. Същата е направила писмено изявление с рег. №
021731/24.04.2023г. до ответника и до съдебният изпълнител, с което е уведомила „Т“ ЕАД,
че прихваща сумата в общ размер на 3192, 71 лв. с придобитото от нея вземане от ответника
в размер на 3200 лв., представляващо част от обезщетение за ползване, дължимо на осн. чл.
137, ал. 2 от ЗЕ и представляващо обезщетение за ползване на топлосъоръжение на адрес:
гр. С... за периода от изграждането му на 28.06.2006г. до 20.01.2017г. Това съоръжение е
изградено и е собственост на „С.П.“ ЕООД като обезщетението за ползването му без договор
за посоченият период от време възлиза на 15 000 лв. „С.П.“ ЕООД като цедент и Б П. като
цесионер са сключили договор за прехвърляне на вземане от 20.01.2017г., съгласно който
1
вземането на цедента от неговия длъжник „Т“ ЕАД, частично, в размер на 3200 лв., се
прехвърля на цесионера Б П.. Именно от тази сума ищцата по делото с писменото изявление
№ 021731/24.04.2023г. е прихванала задължението си в размер на 3192, 71 лв. по изп. д. №
452/2020г. по описа на ЧСИ Н М, а по настоящото иска да бъде призната за недължима на
осн. чл. 439 от ГПК.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи следното във
фактическо и правно отношение:
На 29.12.2019г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.07.2017г., издадена по ч.гр.д. №
49598/2017г. по описа на СРС, с който Л И К – майката на ищцата съгласно представеното
по делото удостоверение за наследници, е осъдена да плати на „Т“ ЕАД сума в размер на
2707, 76 лв. – главница, от които: 2613, 91 лв. незаплатена топлинна енергия за времето от
01.05.2014г. до 30.04.2016г. и 5 лв. за услугата дялово разпределение, ведно със законната
лихва от 21.07.2017г. до изплащането й, сума в размер на 373, 33 лв. – лихва за забава за
периода от 15.09.2015г. до 04.07.2017г., както и 111, 62 лв. разноски. Въз основа на този
изпълнителен лист по молба на кредитора при ЧСИ Н М е образувано изпълнително дело №
452/2020г. Представена е молба на „Т“ ЕАД за конституирането на длъжник по това
изпълнително дело на ищцата Б. П.. Същата е поискала от ЧСИ да прекрати изпълнителното
дело, поради погасяване на вземането към нея в размер на 3192, 71 лв. чрез прихващане с
вземането й от „Т“ в размер на 3200 лв., което тя е придобила от „С.П.“ ЕООД чрез договор
за цесия от 20.01.2017г. Изявлението за прихващане е заведено при ЧСИ М с № №
021731/24.04.2023г. Като доказателство по делото е приет и договора за прехвърляне на
вземания /цесия/, сключен между „С.П.“ ЕООД като цедент и Б. Ч. П. като цесионер на
20.01.2017г. за прехвърляне на вземането на цедента от „Т“ ЕАД в размер на 3200 лв.
Ищцата по делото е представила документите, удостоверяващи изграждането от „С.П.“
ЕООД за негова сметка на присъединителният топлопровод, съоръженията към него и
абонатната станция на жилищен блок с административен адрес: гр. С..., във връзка с
ползването на който „Т“ ЕАД дължи на „С.П.“ ЕООД обезщетение. В настоящото
производство, обаче, не е необходимо да се преценява изграждането на тези съоръжения,
пускането им в експлоатация и задължението на „Т“ ЕАД към „С.П.“ ЕООД на осн. чл. 137,
ал.2 от ЗЕ, представляващо цената за ползване на изградените от „С.П.“ ЕООД съоръжения,
тъй като този въпрос е решен в полза на последното със сила на пресъдено нещо с решения
№ 337/19.01.2023г. по възз.гр.д. № 134/2022г. по описа на СГС.
След като прецени твърденията на двете страни и приетите по делото доказателства, съдът
счита предявения иск за основателен, поради следното:
Длъжникът може да се брани срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение, изразяваща се в липса на изпълняемо право, поради погасяването, му с
отрицателния установителен иск по чл. 439, ал.1 от ГПК, който се предявява срещу
взискателя. Погасяването може да е поради изтекла давност, плащане, прихващане и др. С
този иск длъжникът оспорва изпълнението, за да създаде основания за прекратяване на
2
изпълнителното дело – чл. 433, ал.1, т.7 от ГПК. Претенцията на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в
производството по което е издадено изпълнителното основание. Следователно това правило
се отнася за случаите, в които вземането по изпълнителното основание е установено със
сила на пресъдено нещо към момента на приключване на съдебното дирене в исковото
производство по чл. 439 от ГПК, респективно арбитражното производство, тъй като в тази
хипотеза настъпва преклузия по отношение на фактите, възникнали преди приключване на
съдебното дирене. Съгласно т.1 от тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022г. на ВКС по т.д.
№ 2/2020г. на ОСГТК, при уважено възражение за прихващане, признатите от съда
насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който
прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо,
а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. В
тълкувателното решение е разяснено, че наличието или липсата на ликвидност на активното
вземане се изяснява по спора за пасивното вземане, когато изявлението за прихващане е
извършено в процеса, т.нар. съдебно прихващане или когато ответникът се позовава на
погасителния ефект на изявлението за прихващане. Когато ответникът се позовава на
погасителния ефект на изявлението за прихващане, извършено извън процеса, а съдът
приема, че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено
възражение за съдебно прихващане.
В казуса по настоящото дело следва да се приеме, че прихващане като способ за
погасяване на процесното вземане се е осъществил извън рамките на настоящото дело и
този способ за погасяване се е осъществил, за което са налице влезли в сила съдебни
решения, които са го установили със сила на пресъдено нещо. Такова е решение № 337 от
19.01.2023г., постановено по възз.гр.д. № 134/2022г. по описа на СГС, 3-Б въззивен състав.
За да е допустим искът по чл. 439, ал.1 от ГПК, изявлението за прихващане на което се
позовава длъжникът, следва да е извършено след приключване на съдебното дирене в
производството по постановяване на съдебното решение относно пасивното вземане –
вземането, което принудително се изпълнява. Прихващането е материално-правна
възможност за защита на длъжника и упражняването й не е ограничено със срок. Правото на
прихващане не се преклудира и губи и може да бъде упражнено от длъжника във всеки един
момент. Наличието или липсата на активното вземане се проверява в производството по чл.
439 от ГПК, но тогава, когато в друго производство има постановено влязло в сила решение,
с което се установява съществуването на активното вземане, решаващият съд /настоящият/
следва да зачете силата на пресъдено нещо на това решение. Независимо от начина на
установяване на съществуването на активното вземане и на начина на осъществяване на
правото на прихващане – извън процеса или в процеса, правният ефект на изявлението за
прихващане настъпва с обратно действие от момента, когато прихващането е могло да се
извърши – когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. В
този смисъл е решение № 50160 от 24.11.2022г. на ВКС по т.д. № 2248/2019г. на I ТО.
В разглежданият казус ищецът оспорва съществуването на задълженията в общ размер на
3
3192, 71 лв., установени с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 49598/2017г. по описа на СРС, 60-ти с-в, които се изпълняват принудително по
изп.д. № 452/2020г. по описа на ЧСИ Н М с рег. № 841, образувано въз основа на издадения
в полза на ответника изпълнителен лист от 29.12.2019г., като се позовава още на отправено
от него до ответника изявление за прихващане с рег. № 021731/24.04.2023г., отправено до
лицензианта ответник и до ЧСИ, след влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№ 49598/2017г., с насрещното вземане на ответника по чл. 137, ал.2 от ЗЕ в размер на 15055
лв., отнасящо се за периода от 28.06.2006г. до 26.01.2012г.
От друга страна, активното вземане на ответника е установено с решение № 337 от
19.01.2023г. по възз.гр.д.№ 134/2022г. по описа на СГС за сума в размер на 15 055 лв.,
представляваща цена за ползването на съоръжение за присъединяване към топлопреносната
мрежа на жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, находяща се в гр. С... за периода
от 28.06.2006г. до 26.01.2012г. В този смисъл по делото са налице предпоставките за
компенсация по чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД, като вземането на ищцата в размер на 3192, 71 лв.
следва да се прихване с вземанията на ответника в размер на 3200 лв. като част от вземане в
размер на 15 055 лв., до размера на по-малкото от тях. Т.е. задълженията на длъжника към
взискателя са изцяло погасени, поради което и иска по чл. 439, ал.1 от ГПК е основателен и
следва да бъде уважен. Предвид датата на установяване на активното вземане – с решение
№ 337 от 19.01.2023г. по възз.гр.д.№ 134/2022г. по описа на СГС, не се споделя становището
на ответника за изтекла погасителна давност за вземането на „С.П.“ ЕООД от „Т“ ЕАД,
поради което да не може да се осъществи процесното прихващане.
При този изход на делото разноски се дължат на ищцата – в размер на 128 лв. за платена
държавна такса и на пълномощника й адв. Д. – 650 лв. адвокатско възнаграждение, който е
предоставил безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С..., че Б. Ч. П., с ЕГН **********, чрез адв. Р. Д. като
пълномощник, по иска предявен от нея на основание чл. 439 от ГПК, не дължи на „Т“ ЕАД
сума в общ размер на 3192, 71 лв., представляващи вземания съгласно изпълнителен лист от
29.12.2019г. по ч.гр.д. № 49598/2017г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 452/2020г. по описа на ЧСИ Н М, поради погасяване на сумата чрез
прихващане от сума в размер на 3 200 лв., която представлява вземане на Б. Ч. П. от „Т“
ЕАД, което тя е придобила с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.01.2017г. от
„С.П.“ ЕООД.
Осъжда „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., да
плати на Б. Ч. П., с ЕГН **********, чрез адв. Р. Д. като пълномощник, сторените от нея
разноски за държавна такса в размер на 128 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
4
Осъжда „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., да
плати на адв. Р. Л. Д. от САК, с л.№ **********, с адрес: гр. С..., като пълномощник на Б.
Ч. П., с ЕГН **********, на която е предоставил безплатна правна помощ, адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лв., на осн. чл. 38, ал.2, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5