РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Бяла, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20224510100492 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр.Варна, с която молят съда да постанови решение, по
силата на което да приеме за установено, че „ГРОУ ФАБРИК“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: с. Новград, общ.Ценово, обл.Русе, ул.“Приета“ № 1А,
представлявано от Християн Емилов Пурич, дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
сумата от 4 617.87 лв. - главница, представляваща неплатена цена за електроенергия и
достъп до разпределителна мрежа по 7 броя Фактури за периода 01.12.2021 г. - 28.02.2022 г.;
лихва за забава за периода от падежа на всяка Фактура до 01.04.2022 г. в размер 55,92 лв.,
ведно със законната лихва върху главница от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените разноски по настоящото дело, както и разноските по
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК, в писмен отговор на исковата молба ответника счита
исковете за недопустими, а разгледани по същество и неоснователни, като ги оспорва по
основание и размер.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ЧГД № 263/2022 г., по описа на РС Бяла, се установява, че на
1
12.04.2022г. ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед № 116/13.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника с
клиентски № **********, за неплатена електроенергия за обекти с абонатни №№
32Z4700021410271 и 32Z47A0021410280, находящи се в с.Новград, община Ценово , която е
връчена на длъжника,който в срока по чл.414 ГПК е депозирал възражение за недължимост,
поради което съдът е дал възможност на заявителя да предяви вземанията си по съдебен
ред.Исковата молба е депозирана в съда в законоустановения срок.
По делото са представени и приобщени като писмени доказателства фактури и
справки за незаплатена ел.енергия ,както следва: заверени копия от Справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 27.05.2022г.; Фактура№
**********/14.01.2022г.; Фактура № **********/14.01.2022г.; Фактура № ********** от
14.02.2022г.; Известие за обезщетение за забава № ЛП3231069753 от 14.02.2022г.; Известие
за обезщетение за забава № ЛП3231069754 от 14.02.2022г.; Фактура №
**********/14.03.2022г.; Фактура № **********/14.03.2022г.;
По делото, ведно с ЧГД №263/2022г.са приети „Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби“ АД и Решение № ОУ –
061/07.11.2007 г., на ДКЕВР за одобряване на „Общи условия на договорите за продажба на
ел. енергия на „Е.Он България продажби“ АД, както и Договор за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция ,сключена на 27.04.2021г. между „Енерго –Про
Продажби“АД и „Гроу фабрик“ЕООД. Представени са и други относими към правния спор
писмени доказателства. От ответника не са представени доказателства за погасяване
на дълга.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал.
2 ГПК и становищата на страните, съдът намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на установителните искове по чл. 422 вр. 415 ГПК: От
приложеното ЧГД по описа на РС Бяла, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на
длъжника.Същия в срока по чл.414 ГПК е възразил,с оглед на което на заявителя е дадена
възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,
съобщението, за което му е връчено на 26.05.2022 г., като с молба рег. №
3825/27.06.2022г./дата на пощенски клеймо 24.06.2022г./ е подадена настоящата искова
молба, поради което производството се явява допустимо, а предявените установителни
искове подлежат на разглеждане по същество.
Относно основателността на установителният иск с правно основание чл.422 ГПК
вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 4617.87 лева,съдът намира следното:
2
Основателността на искът за доставена електрическа енергия е предпоставена от
установявана от ищеца, при условията на пълно и главно доказване на: наличието на
облигационна връзка между страните, както и основанието, от което претендираното право
е възникнало; количеството на доставената и реално потребената от ответника
електроенергия и размерът на претендираното вземане, а в тежест на ответника -
релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения. По общо
правило отношенията между ищеца - електроразпределително дружество и крайните
потребители възникват по силата на Договори за продажба (доставка) на електрическа
енергия. Поради специфичния характер на тези договори, то правата и задълженията на
страните по тях се регламентират с разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ) и от „Общи
условия на договорите за пренос на електрическа енергия“ /ОУДПЕЕ/ на „Енерго-Про
Продажби“ АД, издадени на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи към
периода на предоставяне на енергията на ответника. По делото не се спори, а доколкото със
Заявление №5735828/27.04.2021г. ответникът е поискал от ищеца достъп до пренос на
електрическа енергия на Електроразпределение Север при Общи условия, следва да се
приеме наличието на облигационна връзка между страните по делото за обект с абонатен
номер ,посочен в исковата молба, по силата на която ответникът е бил потребител на
електрическа енергия, по смисъл на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ОУДПЕЕ на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа, който е ползвал електрическа енергия и
е снабдяван с такава от ищцовото дружество. Правното основание, от което произтича
вземането на ищеца е разпоредбата на чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ, с която е предвидено
задължение за потребителя да плаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в срок и начин, подробно уредени в Общите условия, като в случай на неплащане
изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана. Спорът между страните е дали за процесния период в
обектите с кл. № ********** на адрес: с.Новград,община Ценово,обл.Русе,ул.“Приста“№1А
количествата енергия са реално потребени и съответно правилно отчетени,каквито
възражения изрично са въведени от ответника с отговора на ИМ.По тези релевантни факти
доказателствената тежест е на ищеца, които представя частни свидетелстващи документи-
фактури и справки за отчетена по партидата на ответника ел. енергия, но не представя и не
поиска събиране на доказателства за установяване на количествата реално доставена в
обекта на ответника такава. При условие, че същия оспорва иска изцяло включително и
начина на отчитане, ищецът следваше да докаже, че в рамките на исковия период надлежно
е извършвано отчитане на показанията на техническото средство и стойността на
ел.енергията съобразно действащите цени. Предвид изложеното съдът счита, че твърденията
на ищеца останаха изцяло недоказани в настоящия процес, тъй като ищцовата страна по
3
никакъв начин не доказа спорните факти от значение за решаване на делото и връзките
между тях в съответствие с изискванията на чл. 153 и чл. 154, ал.1 от ГПК,което предполага
отхвърляне на иска.
Относно установителният иск, с правно основание чл. 38 ОУДПЕЕ вр. 98а ЗЕ, вр.
чл. 86 ЗЗД и цена 55.92 лева.Предявеният иск е акцесорен. Основателността му е
предпоставена от основателността на обуславящия иск, с правно основание чл. 17, т. 2
ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Поради недоказаност на обуславящият иск,
обусловения също се явява недоказан
Относно отговорността за разноските.Ищецът дължи разноски съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но предвид, че ответникът не
претендира такива,то същите не подлежат на присъждане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,като недоказан предявения по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК,
положителен установителен иск, за признаване за установено, че „ГРОУ ФАБРИК“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Новград, общ.Ценово, обл.Русе,
ул.“Приета“ № 1А, представлявано от Християн Емилов Пурич, дължи на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД,ЕИК ********* сумата от 4 617.87 лв. - главница, представляваща
неплатена цена за електроенергия и достъп до разпределителна мрежа по 7 броя Фактури за
периода 01.12.2021 г. - 28.02.2022 г.; лихва за забава за периода от падежа на всяка Фактура
до 01.04.2022 г. в размер 55,92 лв., ведно със законната лихва върху главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС - Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
4