Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 14.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. РЕНИ СПАРТАНСКА 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Петър Петров,
като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова в.гр.д.
№629 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Плевен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
С Решение № 62 от
24.06.2019г., постановено по гр.дело №779/2018г. по описа на Районен съд-****, съдът осъдил на основание
чл.8 от Закона за арендата в земеделието, М.И.Х. ***, ЕГН: **********, да
заплати на С.П.М. *** с ЕГН: **********
сумата от 230.67 лв., представляваща
дължим, но неплатен наем по договор за аренда за стопанската
2016/2017г., в едно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение осъдил на основание чл.86 от ЗЗД, М.И.Х.
***, ЕГН: **********, да заплати на С.П.М. *** с ЕГН: ********** сумата от
20.00 лв. представляваща мораторна
лихва за периода от 01.01.2018г. до 28.11.2018г. по договор за аренда за
стопанската 2016/2017г.
Със същия съдебен акт отхвърлил предявените
искове на основание чл.8 от Закона за арендата в земеделието и чл.86 от ЗЗД за
заплащане на наемна цена по договор за аренда за стопанската 2015/2016г. в
размер на 230.67 лв. и съответно мораторна лихва в размер на 20.00 лв. за
стопанската 2015/2016г., като недоказани.
Със същото решение развалил, на основание чл.28, ал.1 вр. чл. 27, ал.1,
т.2 ЗАЗ договор за аренда от дата 14.06.2016г., вписан под № 2213/14.06.2016г.,
с арендодател – М.И.Х. ***, ЕГН: **********, с предмет следния недвижим имот:
ПИ с нов идентификатор ****/стар идентификатор 18099.299.17/, с начин на трайно
ползване НИВА от 13569 кв.м., находяща се в землището на гр.****”, при граници
и съседи: 18099.2998.820; 18099.299.7; 18099.29924; 18099.299.16 и
18099.299.810.
Със същия съдебен акт осъдил на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М.И.Х. ***,
ЕГН: **********, да заплати на С.П.М. *** с ЕГН: ********** сумата от 1200 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по делото съобразно уважената чат от
исковете.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от М.И.Х. чрез адвокат Н.Д. ***, в
която се излагат съображения, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Отправено е искане обжалваният съдебен акт да бъде обезсилен
като недопустим в частта, в която на
осн. чл.86 М.И.Х. е осъден да заплати сумата 20 лева, представляваща мораторна
лихва за забава за стопанската
2016/2017г. Изложени са доводи, че съдът се е произнесъл „свръх петитум“ в тази
му част. Отправено
е искане атакуваното съдебно решение да бъде обезсилено като недопустимо в частта, в която на осн. чл.28, ал.1 вр. чл. 27, ал.1, т.2 ЗАЗ е развален договор за аренда, сключен между М.И.Х.
и ****. Развити са доводи, че С.П.М. не е страна по този договор и по отношение
на нея липсва активна процесуална легитимация. Във въззивната жалба са изложени
аргументи, че обжалваното решение е изцяло неправилно и в частта за разноските, тъй като последните са
присъдени в пълен размер, въпреки частично уважените искове, и въпреки
направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна С.П.М., чрез адвокат
Д.Н. ***, в който се поддържа, че решението на РС-**** е правилно и
законосъобразно. Изложени са доводи, че приетото в мотивите на обжалваното
решение изцяло кореспондира със
събраните по делото доказателства. Посочва се, че още с отговора на исковата
молба М.Х. е заявил, че предявените искове по чл.28, ал.1 вр. чл. 27, ал.1, т.2
ЗАЗ са допустими и в този смисъл е налице признание за активната процесуална
легитимация на С.М.. Развити са съображения, че въззиваемата е възрастна жена, арендното плащане е 17 лева на декар, при
средна цена в района 45 лева на декар, и сключеният договор не е в нейн интерес и е сключен в нарушение на
добрите нрави. Твърди се, че до момента няма плащане на уговорената арендна
вноска. Не се възразява присъдената лихва да бъде намалена с 10 лева. Посочва
се, че обжалваното решение е правилно в частта за разноските, като се излагат
аргументи, че въззивникът е станал причина за завеждане на делото, което се
отличава с правна сложност. Отправено е искане към ОС-Плевен да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 16.10.2019г.
въззивникът М.Х. не се явява,
представлява се от адвокат Н.Д. ***, като въззивната жалба се поддържа по
изложените в нея съображения. Претендират се разноски по компенсация за двете
съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна и за двете съдебни инстанции. Отправено е искане към ОС-Плевен да отмени решението в обжалваните му части.
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 16.10.2019г.
въззиваемата страна С.М. не се явява, представлява се
от адвокат Д.Н. ***. Поддържа се изложеното в отговора на въззивната жалба. В
представената писмена защита се доразвиват съображенията, изложени в отговора
на въззивната жалба. По отношение на разноските се поддържа становище, че
предвид фактическата и правна сложност на спора са правилно определени. Относно
разноските на въззивника се твърди, че
пред РС-**** не е правено възражение за прекомерност на адвокатски
хонорар, не е представян списък на разноски,
за да бъде постановено присъждането им по компенсация. Посочва се също
така, че и в производството пред ОС-Плевен въззивникът не е представил списък
на разноски.
Плевенски
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и наведените във въззивната жалба доводи, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката
относно правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от
релевираните в жалбата доводи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е НЕДОПУСТИМО в ЧАСТТА,
в която на осн. чл. чл.28, ал.1
вр. чл. 27, ал.1, т.2 ЗАЗ е развален договорът за аренда, и в ЧАСТТА, в която М.Х. е осъден на осн. чл. 86 ЗЗД да
заплати сумата от 20 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 01.01.2018г. до 28.11.2018г. по договор за аренда за стопанската
2016/2017г. за разликата над 10 (десет) лева до 20 (двадесет)
лева. Решението
е НЕПРАВИЛНО в ЧАСТТА за
разноските. Разгледано по
същество, с оглед наведените във въззивната жалба доводи, въззивният съд намира
следното:
От представеното по делото копие на договор за аренда на недивижим имот-земеделска
земя от 13.06.2016г. се установява, че **** (арендодател) е сключил
с М.И.Х. (арендатор) договор за следните земеделски земи: ПИ с
идентификатор 18099.299.17, с начин на трайно ползване НИВА с площ от 21675
кв.м., находяща се в землището на гр.**** в местност „****”, при граници и
съседи: 18099.299.18; 18099.299.8; 18099.299.7; 18099.299.24; 18099.299.16 и
18099.299.810. Договорът, съгласно чл. 1 е сключен за срок от 25 стопански
години, при арендно възнаграждение в размер на 17 лв. на декар. Вписан е под
№2213/14.06.2016г. по описа на Служба по вписванията-****.
От приложеното гр.д. №392/2016г. по описа на РС-**** се установява, че
с Решение №81/18.07.2017г. съдът е
поставил в дял на въззиваемата С.П.М. ПИ с нов идентификатор ****(стар идентификатор 18099.299.17),
с начин на трайно ползване НИВА с площ от
13569 кв.м., находяща се в землището на гр.**** в местност „****”, при граници
и съседи: 18099.299.820; 18099.299.7; 18099.299.24; 18099.299.16 и
18099.299.810.
В първоинстанционното производство са представени покани от М.Х. до С.М.,
да получи наем за стопанската
2016/2017г. в размер на 543,00 лв. Не са представени разписки сумата да е
получена/предадена.
Пред РС-**** е
назначена и приета съдебно-икономическа
експертиза. В заключението е отразено, че съгласно договора за аренда, за
стопанската 2016/2017г. при цена от 17 лв. на декар на С.М. се дължат 230,67 лв., както и лихва за забава в размер
на 21,28 лв. Вещото лице е изчислило главница и лихва и съобразно средна арендна цена 46 лева на декар,
въпреки, че договорът не е изменян от страните
в насока увеличение на наемната цена. В заключението е отбелязано, че е
представена покана за получаване на суми за стопанската 2017/2017г. в размер на
543 лв., тоест по 40 лв. на декар, но посочената сума не е изплатена на С.М..
Предвид така установената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Пред Районен съд – **** са били предявени за
разглеждане иск по чл.8 от ЗАЗ – за заплащане на наемна цена по договор за
аренда, иск по чл. 28, ал.1 вр. чл. 27, ал.1, т.2 ЗАЗ за разваляне на договор
за аренда, и по чл. 86 ЗЗД за заплащане
на мораторна лихва.
Предварителният доклад с Определение №32/21.02.2019г.
е обявен за окончателен в проведеното
пред РС-**** открито съдебно заседание на 18.04.2019г.
В частта, в която М.Х. е осъден на осн. чл.8 ЗАЗ да заплати на С.М. сумата от 230.67 лв.
представляваща дължим, но неплатен наем
по договор за аренда за стопанската 2016/2017г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, решението не е
обжалвано. Същото е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. РС-**** е обсъдил подробно защо искът е основателен само за
стопанската 2016/2017г., а именно- договорът за аренда не е бил сключван за стопанската 2015/2016г.
Неоснователни са
възраженията в отговора на въззивната
жалба и писмената защита на С.М., че арендното плащане е 17 лева на декар, при
средно плащане в района 45 лева на декар. Разпоредбата на чл.16 ЗАЗ предвижда
възможност за всяка една от страните по договора за аренда едностранно да
поиска неговото изменение, когато обстоятелствата, при които страните са се
ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до
очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, като в ал.5 на същия
член законодателят е предвидил и възможността това право да се упражни от
страната по съдебен ред, ако не се постигне споразумение за изменение на
договора. В случая не е имало изменение на договора по законоустановения ред. Неоснователно
е позоваването за пръв път в отговора на въззивната жалба на противоречие на добрите
нрави при сключване на договора, тъй като иск по чл. 26 ЗЗД не е бил предявяван и не е бил предмет на разглеждане в първоинстанционното
производство. Предварителният доклад с
Определение №32/21.02.2019г. е обявен за окончателен в проведеното пред РС-**** открито съдебно
заседание на 18.04.2019г., като страните не са имали възражения по правната
квалификация.
Окръжен съд-Плевен намира, че в частта, в която на осн. чл. чл.28, ал.1 вр. чл. 27, ал.1, т.2 ЗАЗ е развален
договорът за аренда, решението е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл.
28, ал.1 от ЗАЗ, арендодателят може да развали
договора, поради забавяне на плащането на арендното
плащане за повече от три месеца. Развалянето на договора
за аренда, който е сключен за срок
по-дълъг от 10 години или пожизнено, какъвто е настоящият договор,
става по съдебен ред ( чл.
28, ал.2 ЗАЗ).
Договорът за аренда на недвижим имот-земеделска земя от 13.06.2016г. е със страни М.И.Х. и ****. Основателни за
възраженията на въззивника за липса на активна процесуална легитимация на С.М.. С.М. не е страна по договора. Процесуалната легитимация се обуславя от спорното
материално право, предмет на иска, а то се индивидуализира чрез правопораждащия
юридически факт, субектите на спорното правоотношение и неговото съдържание и
се въвежда в процеса с исковата молба чрез посочване на основанието и петитума
на иска. Процесуалната легитимация е различна от материалноправната легитимация. Процесуалната легитимация е
принадлежност на правото на иск, а материалноправната е свързана
с това кой е носител на правото и кой на
задължението. Липсата на процесуална легитимация
води до недопустимост на предявения иск, а липсата на материалноправна легитимация води до отхвърлянето му като
неоснователен. Надлежна страна в процеса е носителят на правото на иск по конкретния правен спор. То принадлежи
на носителя на материалното право, накърнено от правния спор. Неоснователни са
възраженията на въззиваемата страна, че въззивникът не е направил възражения по
отношение на процесуалната легитимация пред първата инстанция. Съдът следи за
процесуалната легитимация на страните в процеса, независимо от тяхното
становище. В тази му част решението следва да бъде обезсилено, а производството
по делото прекратено.
Договорът за аренда на земеделска земя е вид договор за наем, за
който има специална правна уредба по Закона за арендата в земеделието, който
закон като специален такъв е приложимото право, като за неуредените в него
въпроси се прилагат субсидиарно ЗЗД. Тази специална правна уредба съдържа
императивни правни норми, чието спазване е задължително условие за
действителност на договора за аренда. Съгласно чл.3, ал.1 ЗАЗ, договорът за аренда е формален, тъй като за да бъде действителен
следва да се сключи в писмена форма с нотариална заверка на подписите. За да
бъде оповестен и противопоставен на трети лица, законодателят е предвидил
вписването му в имотния регистър и в съответните книги на службата по
вписванията. В разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ законодателят е признал
възможност договорът за аренда в земеделието да се сключи от един съсобственик,
без съгласието на останалите съсобственици, предвиждайки отношенията помежду им
да се уреждат от правилото на чл.30, ал.3 ЗС. Сключването на договор за аренда е
управително действие по отношение на вещта. Управителните действия, включително
сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват
такива, които да отричат правата на собственика, респективно съсобственика, от
чието име е установено материалното държане на вещта (В този смисъл Решение № 8
от 19.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 5109/2013 г., ІІ г.о., ГК). До измененията в
ЗАЗ, в сила от 07.02.2017 г., практиката и теорията последователно приемаха, че
е допустимо сключването на договор за аренда,
както и на договор за наем от лице, което не е собственик, като е
възможно сключване на такъв договор от лице, на което е учредено право на
ползване. Такъв договор е можело да се сключи и от несобственик и да породи правни последици между страните
по него. Договорът за аренда се определя като договор с облигационно действие
за обекта на арендата, и с вещно действие за добивите на арендувания
обект. Настоящият текст на чл. 3 ал. 4 от ЗАЗ допуска договор за аренда на земеделска земя да се сключи със
съсобственик на земеделска земя, който притежава повече от 50% идеални части от
земята или от упълномощен съсобственик, който заедно с упълномощилите го
притежава повече от 50% идеални части от
съсобствения имот. Всеки един от съсобствениците на
процесните земеделски земи, съобразно
ЗАЗ, при условията на чл.3, ал.4 ЗАЗ
може да сключи договор за аренда. Съгласно чл. 3, ал.4 ЗАЗ в редакцията му към датата на
сключване на договора, когато договорът
за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на
земеделската земя, отношенията помежду
им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността.
Окръжен съд-Плевен
намира, че в частта, в която М.Х. е
осъден на осн. чл. 86 ЗЗД да заплати сумата от 20 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2018г.
до 28.11.2018г. по договор за аренда за стопанската 2016/2017г., решението е
недопустимо за разликата над 10 (десет) лева до 20 (двадесет)
лева. Видно от
исковата молба пред РС-****, в петитума С.М.
претендира сума от общо 20 лева лихва за забава, както следва: 10 лева за
стопанската 2015/2016г. и 10 лева за стопанската 2016/2017г. Предвид
обстоятелството, че искът е уважен само в частта, в която се претендира
главница и лихва за стопанската 2016/2017г., то присъждането на 20 лева
мораторна лихва е произнасяне „плюс петитум“, тъй като няма съответно искане от
страната в тази насока. Съгласно чл.6,
ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните. Възраженията на
въззивника в тази насока за основателни. В тази му част решението следва да бъде
обезсилено, а производството по делото прекратено.
Окръжен съд-Плевен намира, че частта за разноските решението е неправилно.
Предвид частичното уважаване на исковата претенция, РС-**** не е следвало да
присъжда изцяло претендираните от ищцовата страна разноски, а да присъди същите
по компенсация, съобразно уважената и отхвърлена част на исковете. В тази
връзка възраженията на въззивника М.Х.
са основателни. Неоснователни са възраженията на въззиваемата С.М., че
разноските се дължат в пълен размер и делото представлява фактическа и правна
сложност. Настоящият въззивен състав счита, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, в сравнение с други дела със същото правно основание, производството пред Районен съд е протекло в
три съдебни заседания- на дата 21.03.2019г.- отложено при което не е даван ход
на делото, на 18.04.2019г. в което е
приет проекто-доклада и е допусната експертиза, на 22.05.2019г. в което е
изслушана и приета експертиза. В производството пред РС-**** не са изслушвани
свидетели. Производството пред Окръжен съд е протекло само в едно съдебно заседание.
Във връзка с гореизложеното, делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. Разноските за първата инстанция следва да се присъдят съобразно
уважената и отхвърлената част на исковете. Възраженията на адвокат Н.Д. *** във
въззивната жалба, че РС-**** не се е произнесъл по неговите възражения за
прекомерност на възнаграждението за адвокат на ищцовата страна, са основателни.
Предвид гореизложеното, разноските за
адвокатско възнаграждение на адвокат Д.Н. в размер на 900 (деветстотин) лева адвокатско
възнаграждение за първата инстанция са прекомерни и следва да бъдат редуцирани
до размера на 300 (триста лева), който е
в съответствие с предвиденото в чл. 78, ал.5 ГПК вр. чл.7, ал.2 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Неоснователни
са възраженията на адвокат Д.Н. ***, че липсват представени доказателства за разноските
на ответника в първоинстанционното производство. На лист 29 от
първоинстанционното производство, в
отговора на исковата молба адвокат Н.Д. *** е посочил, че претендира
разноски, представил е Пълномощно/Договор за правна защита и съдействие
бланков №0006099/2019г., съгласно който
между него и М.Х. е договорена сума от 450 лева, която е отбелязано, че е изплатена от М.Х.. В този
смисъл настоящият въззивен състав намира, че разноските, които М.Х. е
претендирал пред РС-**** са в размер именно на 450 лева, за процесуално
представителство пред РС-****. В случая не е бил представен списък на
разноските пред РС-****, но същите са претендирани, представени са доказателства
за това и са установяеми. Неоснователни са възраженията на адвокат Д.Н. *** за
прекомерност на това възнаграждение, направени пред РС-**** в откритото съдебно
заседание на 22.05.2019г. Настоящата въззивна инстанция счита, че
възнаграждението пред първата инстанция от 450 лева на адвокат Н.Д. *** е
съответно на фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената
защита и процесуално представителство.
Основателни са
възраженията на адвокат Д.Н. ***, че за производството пред настоящата въззивната
инстанция липсват представени доказателства за разноски за адвокатско
възнаграждение на адвокат Н.Д. ***. Адвокат Н.Д. *** е претендирал разноски и
за двете инстанции, но доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение има само пред РС-****. Пред
ОС-Плевен не е представено
пълномощно/договор за правна защита и съдействие, нито списък на разноски,
които да доказват, че такива са сторени. Във въззивната жалба се претендират
разноски, като доказателство е приложена единствено разписка за заплатена
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 50 лева. Предвид гореизложеното, разноски за адвокатско
възнаграждение за адвокат Н.Д. ***, пълномощник на М.Х., за настоящата въззивна съдебна инстанция не
следва да се присъждат.
Основателни са
възраженията на адвокат Н.Д. *** за прекомерност на адвокатския хонорар на
въззиваемата страна С.М. пред въззивната инстанция. Видно от представения
списък на разноски по чл. 80 ГПК, се претендират 1200 лева за адвокатско
възнаграждение на адвокат Д.Н. *** пред въззивната инстанция. По в.гр.д. №629/2019г. по описа на ОС-Плевен е
представено Пълномощно/Договор за правна защита и съдействие бланков №*********/2019г., съгласно който между С.М.
и адвокат Д.Н. *** е договорена сума от 1200 лева, която сума е изплатена
изцяло от С.М.. Настоящият въззивен състав намира, че размерите на
възнаграждението не са съобразени с
фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че пред въззивната
инстанция е проведено само едно открито съдебно заседание, както и
с размерите, предвидени в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Предвид гореизложеното, размерът на
адвокатското възнаграждение на С.М. пред
въззивната инстанция следва да бъде редуцирано до размер на 300
(триста ) лева.
Във въззивната си жалба М.Х. претендира съдебни и деловодни разноски. За настоящата въззивна съдебна инстанция, такива
да са сторени и заплатени се представят доказателства само за 50 лева държавна
такса, не се представят доказателства за договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на правния спор, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК М.И.Х. ***,
ЕГН: **********, следва да бъде осъден да заплати на С.П.М. *** с ЕГН: ********** направените
деловодни разноски съобразно уважената и отхвърлена част на предявените искове,
по компенсация за първата инстанция в
размер на 350 (триста и петдесет) лева.
С оглед изхода на правния спор, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК М.И.Х. ***,
ЕГН: ********** следва да бъде осъдена да заплати на С.П.М. *** с ЕГН: ********** направените деловодни разноски съобразно уважената и
отхвърлена част на предявените искове по компенсация за въззивната инстанция в
размер на 125 (сто двадесет и пет) лева.
Водим от гореизложеното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 62 от 24.06.2019г., постановено по
гр.дело №779/2018г. по описа на Районен съд-**** В ЧАСТТА, в която е
развален на основание чл.28, ал.1 вр.
чл. 27, ал.1, т.2 ЗАЗ договор за аренда от дата 14.06.2016г., , вписан под №
2213/14.06.2016г, с арендодател – М.И.Х. ***, ЕГН: **********, с предмет
следния недвижим имот: ПИ с нов идентификатор ****/стар идентификатор
18099.299.17/, с начин на трайно ползване НИВА от 13569 кв.м., находяща се в
землището на гр.****”, при граници и съседи: 18099.2998.820; 18099.299.7;
18099.29924; 18099.299.16 и 18099.299.810., като НЕДОПУСТИМО
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част.
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 62 от 24.06.2019г., постановено по
гр.дело №779/2018г. по описа на Районен съд-**** В ЧАСТТА, в която на основание чл.86 от ЗЗД, М.И.Х.
***, ЕГН: **********, е осъден да
заплати на С.П.М. *** с ЕГН: ********** сумата от 20.00 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2018г.
до 28.11.2018г. по договор за аренда за стопанската 2016/2017г., за разликата
над 10 (десет) лева до 20 (двадесет) лева, като НЕДОПУСТИМО и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част.
ОТМЕНЯ Решение № 62 от 24.06.2019г.,
постановено по гр.дело №779/2018г. по описа на Районен съд-**** В ЧАСТТА,
в която на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М.И.Х. ***, ЕГН: **********, е осъден да заплати на С.П.М. *** с ЕГН: ********** сумата от 1200
лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото съобразно уважената
чат от исковете, като като вместо него и на
основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.1 от ГПК М.И.Х. ***, ЕГН: ********** да
заплати направените деловодни разноски на С.П.М. *** с
ЕГН: ********** по компенсация за първата инстанция в размер
на 350 (триста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.1 от ГПК М.И.Х. ***, ЕГН: ********** да заплати направените деловодни разноски на С.П.М. *** с ЕГН: ********** по
компенсация за въззивната инстанция в размер на 125 (сто двадесет и пет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 62 от
24.06.2019г., постановено по гр.дело №779/2018г. по описа на Районен съд-**** в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.