Р Е Ш Е Н И Е № 262490
10.11.2021 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 15159 по описа на същия съд за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на исков спор с предявени
допустими като осъдителни искове с правно основание чл. 410 от Кодекса за
застраховането и чл. 86 и сл. от Закона
за задълженията и договорите.
Исковата молба, послужила за образуване на настоящото производство, е
депозирана в съда от ЗАД „Алианц
България„ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Дондуков № 59, против ответника Е.П.Г. , ЕГН **********, с адрес ***,
Ищецът
твърди, че е застраховател по договор за застраховка „Каско“, по който било
застрахован риска от настъпване на
вреди/ щети по лек автомобил марка „Волво“ с държавен контролен номер ********* , собствен на третото на спора лице
Х.Д.. Затова изплатил на последния обезщетение за претърпени по автомобила
вреди в размер на 6290 лева . Вредите били причинени при пътнотранспорно
произшествие, причинено от ответника и
по негова вина като водач на лек автомобил „Алфа ромео“ с ************* на дата
************** г. в гр. С. Г. управлявал лекия автомобил „Алфа ромео“ с ДКН ************,
без за автомобила да имало сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност на водача„.По подадено от Д. уведомление , ищецът образувал
преписка по щета № ************************, и заплатил на доверен сервиз сума
от 6290 лв. за отстраняването й, след
което, встъпвайки в правата на удовлетворания си кредитор, поканил ответника като причинител на вредата
да заплати регресното обезщетение. Поканата била получена на дата 08.02.2019г. Плащане не постъпило, при което се иска да
бъде осъден Е.Г. да заплати на ищеца
следните суми: 6290 лв. – главница, предявена
от ищеца до ответника регресна претенция; сумата от 1119,97 лв. мораторна лихва
за периода от 08.02.2019г. до датата на подаване на исковата молба – 16.11.2020
год., и законната лихва върху главницата
от тази дата до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
спора.
Ответникът оспорва иска, отрича да е причинил
на третото лице вреди – не той управлявал автомобила на дата 13.01.2016г , а за л. а „Алфа Ромео“ имало и
сключена застраховка „гражданска отговорност на водача“ . Моли се искът да бъде
отхвърлен и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Вещото лице
по проведената на основание чл. 207 от ГПК съдебно – техническа експертиза дава
заключение, че стойността на
отстраняване на вредите ( пазарна ) е 7919.54 лева.
Исковете
са допустими.По същество са неоснователни:
По делото
остана недоказано дали именно ответника е управлявал на дата ********г. в С. л. а „Алфа Ромео“, както се твърди. За факта
на управлението са разпитани множество свидетели; всички те еднопосочно и
категорично отричат ответника да е управлявал автомобила на тази дата. Дори при
положение , че сами по себе си показанията на свид Г., син на ответника ,
следва да бъдат ценени по тази причина в
светлината на чл. 172 от ГПК , то съдът пак ги кредитира като достоверни. Това е
така , тъй като и свидетелят Х.Д., собственик и водач на лекия автомобил
„Волво“ с държавен контролен номер ********,
категорично твърди, че при произшествието , л.а „Алфа Ромео „ е бил шофиран от
лице, различно от ответника. Свидетелят Д. е лицето, получило застрахователно обезщетение за вредите по
автомобила си и и същевременно – очевидец
на ПТП, липсва основание показанията му да бъдат поставени под каквото и
да било съмнение и съдът ги кредитира.
Отново във връзка с претендираното от ищеца противоправно поведение на
ответника, следва да се каже , че съдът не кредитира констатациите в
протоколите за ПТП с №№ ************, ********** и ********** независимо от
факта, че съставляват официални свидетелстващи документи. От самото съдържание
на протоколите личи , че като участник в ПТП е посочен ответника, но
същевременно отново в същите протоколи е отбелязано , че водача на лекия
автомобил не е бил намерен на местопроизшествието; ответникът е бил даже наказан за това, че е напуснал произшествието.
Няма данни за намерени в автомобила документи за самоличност на Г.,
следователно актосъставителят е
презюмирал, че автомобила е бил управляван от собственика си. Установяването на самоличност обаче се
извършва чрез три способа ( чл. 70 ал. 2 от Закона за МВР): представяне на
документ за самоличност на лицето, какъвто,
каза се, не е бил наличен ,
сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето - каквито също не е имало към момента на
съставянето , или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни,
какъвто презумпцията за самоличност на
шофьора определено не съставлява. С оглед казаното, съдът не кредитира
съдържанието на протоколите и приема , че не е доказано противоправно поведение
на Г. като водач или качеството му на
деликвент.
Само
заради казаното исковете против него следва да се отхвърлят.
Разноските се възлагат в тежест на ищеца.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на ЗАД „Алианц България„ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Дондуков № 59, да
се осъди Е.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищеца сумата от
6290 лева – регресно вземане за
изплатено по щета № ****************, договор
за застраховка „каско„ с полица № *****************, обезщетение за
причинени по лек автомобил „Волво“ с държавен контролен номер ***********, вреди от ПТП на 13.01.2016г. в София, и 1119.97 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 08.02.2019г до датата на подаването на
исковата молба, 16.11.2020г. , и законната лихва от тази дата до окончателното
изплащане на вземането,като неоснователни.
Осъжда
ЗАД „Алианц България„ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Дондуков № 59 да заплати на Е.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1000 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ