РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Русе, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520100442 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от М. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ул. „Р***“ № 3, с
правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 4000 лв., частично
предявени от общо 7000 лв./с молба за изменение/, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от натъртване и контузия в областта на дясна тазобедрена става и бедрото,
контузия на лява лакътна става, ограничени движения от деликт по чл. 45 ЗЗД, в резултат на
ПТП настъпило на 26.09.2020 г., осъществено от Л.Ш.Г., в гр. Русе, при управление на
собствения му лек автомобил „Рено Сценик“, с рег. № Р3230КВ, който към датата на
настъпване на ПТП е имал валидна сключен при ответното дружество и действащ договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №
BG/02/120000454030/ 07.02.2020 г. Предявен е и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във
вр. с чл. 429 ал. 2 т. 2 от КЗ за законната лихва върху главницата от 15.01.2021 г./датата на
изтичане на тримесечния срок, в който застрахователят е трябвало да се произнесе/ до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че с претенция вх. № ОК-628681/15.10.2020 г. на осн. чл.
429 от КЗ е депозирано искане за обезвреда на ищцата и при ответника е заведена щета. До
момента ЗД“Бул Инс“АД, не се е произнесъл с окончателно становище, което определя
правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск.
С допълнителна молба уточнява, че по време на инцидента ищцата е вървяла по
тротоара. Усетила е удара от талпата в гръб, в областта на таза и няма спомен от случилото
се, поради шока, който е изпитала.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва иска. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесния лек автомобил „Рено Сценик“, с рег. № Р3230КВ. Оспорва
1
механизма на ПТП, по отношение начина на настъпването му. Оспорва наличието на
противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно
за водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите. Евентуално твърди наличие на съпричиняване от
самата пострадала, която с поведението си създала предпоставки за настъпването на
инцидента, като нарушила правилата за движение на пешеходци, не се движила по тротоара
или банкета на пътното платно. Оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП
ищцата е претърпяла цитираните в исковата молба телесни повреди, че заявените болки и
страдания са вследствие на тях. Твърди, че се дължат единствено на предходни заболявания
и на вече проявили се хронично-дегенеративни изменения, от които ищцата е страдала
преди ПТП. Оспорва възстановителния процес да е бил продължителен. Прави възражение
за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва претенцията за лихва за забава.
Твърди, че ищцата не е сезирала дружеството с искане за изплащане на обезщетение по чл.
380 от КЗ, като непредставянето на данни за банковата й сметка имало последица на забава
на кредитора по отношение на плащането, поради което застрахователят не дължал лихва.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира следното от фактическа страна:
От представената по делото преписка от ОД на МВР – Русе, се установява, че с
Наказателно постановление от 13.10.2020 г. е наложено на Л.Ш.Г. наказание глоба, в размер
на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, за причинено ПТП при движение на
заден ход без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, с
което виновно нарушил чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
От представения по делото акт за установяване на административно нарушение №
578442 от 26.09.2020 г., се установява че същия е съставен против ЛЮТВ. Ш. Г., за това, че
при движение назад при отворена предна лява врата блъска дървен материал (талпа), която в
резултат на удара се отмества и удря пешеходката М.П., с което виновно е нарушил чл. 40,
ал.1 от ЗДвП. За процесното ПТП е представен констативен протокол с пострадали, с №
741/210 от 26.09.2020 г., като е посочено, че пострадалата М.И.П., е с натъртване и контузия
на дясна тазобедрена става и лява лакътна става. Видно от изготвената справка за
нарушител/водач Л.Г. е отразено, че свидетелство за управление на МПС му е издадено
първоначално на 31.12.2019 г.
От изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че
вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: болка и
ограничени движения в областта на лявата лакътна става и дясната тазобедрена става.
Вещото лице дава заключение, че установените увреждания са резултат от действията на
твърдо-тъпи предмети и отговаря да бъдат получени при произшествието на 26.09.2020 г.
Тези увреждания следва да се преценяват по медико-биологичният признак – болка и
страдания. Вещото лице сочи, че пострадалата е имала болки след травмата, които са
намалявали следващите няколко денонощия до отзвучаването им в рамките на
възстановителния период. При такива увреждания периода на възстановяване е около 7-10
денонощия. По делото няма данни за възникнали усложнения налагащи удължаване на
възстановителния период. Уврежданията не налагат постелен режим. Пострадалата може да
се придвижва, но в първите няколко денонощия е имала болки и нарушаване на движението
в областта на лакътната и тазобедрената става.
От показанията на свидетеля К.П., брат на пострадалата, се установява, че инцидента
се е случил пред дома им на тротоара, на ул. Р***№ 3 в гр. Русе, за което му се обадила
сестра му. Като пристигнал видял, че тя лежи на земята и била в много лошо състояние. Там
имало големи дърва за огрев. Колата блъснала дърветата и те я затиснали. Ищцата
изглеждала зле, имала наранявания, охлузвания и силни болки, не можела да върви, отвели я
в болницата с линейка. След като я изписали от болницата, брат й се грижел за нея около
2
половин месец. Помагал й в обслужването, като имала болки, купувал й лекарства. Тя не
била вече много работоспособна. Чувствала се емоционално разстроена, все още изпитвала
болки, не се чувствала много добре, не била същия човек като преди.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експетртиза, с вещо лице Н.Н., се
установява, че причината за настъпване на произшествието са действията на водача Г. при
движение на заден ход с лек автомобил „Рено Сценик“, с рег. № Р3230КВ, без да се убеди,
че няма да създаде опасност за други потенциални участници в движението. Непосредствено
преди настъпване на ПТП-то пострадалата е стояла извън пътното платно в близост до левия
бордюр и е била потенциален участник в движението. В момента на удара от талпата и
падането на пострадалата, тя е била извън пътното платно. Процесният автомобил е бил в
полезрението на пешеходката и тя е имала възможност да го възприеме, но не е очаквала, че
автомобила ще удари траверсата и това негово движение е било внезапно и изненадващо за
нея. При този механизъм на ПТП задвижването на талпата от удара на лекия автомобил е
станало за много кратко време, което е съпоставимо с времето за реакция на пострадалата и
тя не е имала възможност да предотврати произшествието чрез отместване и избягване на
удара с нея.
От показанията на разпитания по делото свидетел Л. Ш. Г., се установява, че си спомня
за процесното ПТП. На улицата имало баир и колата с едната врата леко ударила греда,
която била на тротоара, а гредата ударила жена. Вратата била отворена като давал назад.
Било нелепа случка. Не бил с превишена скорост, бил на бордюра, тъй като носел една
стълба и я вкарвал в колата. Било мъгливо времето и си отворил вратата, за да гледа да не
удари някой, но не съобразил че на самия тротоар има дървени греди, стари, огромни и при
самото даване назад вратата леко бутнала едната и тя се хлъзнала и ударила жената. Жената
паднала и те я вдигнали. Свидетелят бил със своята приятелка и още една комшийка. После
дошъл синът й или брат й на пострадалата и я закарали в болницата. Дошла една патрулка и
изчакали да се върне жената. Тя се върнала след около час и половина. Имала драскотини на
крака, където я ударила гредата. Той смята, че удара е бил в коляното. Талпите били мокри
от преди, когато е валяло и все едно имало восък по тях. За случая му било съставено
Наказателно постановление.
По делото е безспорно между страните наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил
„Рено Сценик“, с рег. № Р3230КВ в ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД. С претенция вх.
№ ОК-628681/15.10.2020 г. на осн. чл. 429 от КЗ е депозирано искане за обезвреда на
ищцата и при ответника е заведена щета. Ищецът претендира с иска си 4000 лв. /частично от
7000 лв./ неимуществени вреди, законната лихва и разноските по делото.
Безспорен и ненуждаещ се от доказване факт е, че до момента ЗД“Бул Инс“АД не е
заплатил на ищцата обезщетение за вреди. Като безспорно не се нуждае от доказване и
обстоятелството, че ответникът е застраховател по договор за застраховане на гражданска
отговорност на автомобилист, който покрива отговорността на лицето, сочено за деликвент.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
В процесният случай безспорно се установява наличие на валидно застрахователно
3
правоотношение към датата на процесното ПТП със застрахователна полица № №
BG/02/120000454030/ 07.02.2020 г., сключена със ЗД“Бул Инс“АД, по силата на което
ответникът по делото, е поел задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования автомобил трети лица.
Страните не спорят относно настъпилия пътен инцидент на 26.09.2020 г. Има
разногласие по въпроса кой е виновен за ПТП свидетелят Г. или е случайно събитие. Съдът
намира, че причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а. „Рено
Сценик“, с рег. № Р3230КВ, ЛЮТВ. Ш. Г., за това, че при движение назад при отворена
предна лява врата, без да се убеди, че няма да създаде опасност за други потенциални
участници в движението, блъска дървен материал (талпа), която в резултат на удара се
отмества и удря пешеходката М.П., с което виновно е нарушил чл. 40, ал.1 от ЗДвП, което се
установява и от заключението на вещото лице и от издаденото наказателно постановление.
От друга страна ищцата не е имала възможност да предотврати произшествието, чрез
отместване и избягване на удара с нея, тъй като задвижването на талпата от удара на лекия
автомобил е станало за много кратко време. Процесният автомобил е бил в полезрението й,
тя е имала възможност да го възприеме, но не е очаквала, че автомобила ще удари
траверсата и това негово движение е било внезапно и изненадващо за нея. Непосредствено
преди настъпване на ПТП-то пострадалата е стояла извън пътното платно в близост до левия
бордюр и е била потенциален участник в движението. В момента на удара от талпата и
падането на пострадалата, тя е била извън пътното платно. Не се установява пострадалата да
е нарушила правилата за движение.
Според заключението на приетата по делото СМЕ, вследствие на процесното ПТП
ищцата е получила увреждания: болка и ограничени движения в областта на лявата лакътна
става и дясната тазобедрена става. Вещото лице дава заключение, че установените
увреждания са резултат от действията на твърдо-тъпи предмети и отговаря да бъдат
получени при произшествието на 26.09.2020 г. Тези увреждания следва да се преценяват по
медико-биологичният признак – болка и страдания.
При тези доказателства не се установиха твърденията на ответното дружество за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, пострадал при
ПТП.
Съдът приема, че събраните по делото доказателства водят на безспорен извод, че са
налице всички признаци от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД, за да се ангажира деликтната отговорност на св. Л. Ш. Г..
Съдът намира, че при настъпилото ПТП на ищцата са били причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, поради болка и ограничени движения
в областта на лявата лакътна става и дясната тазобедрена става. Вещото лице сочи, че
пострадалата е имала болки след травмата, които са намалявали следващите няколко
денонощия до отзвучаването им в рамките на възстановителния период. При такива
увреждания периода на възстановяване е около 7-10 денонощия. По делото няма данни за
възникнали усложнения налагащи удължаване на възстановителния период. Уврежданията
не налагат постелен режим. Пострадалата може да се придвижва, но в първите няколко
денонощия е имала болки и нарушаване на движението в областта на лакътната и
тазобедрената става.
По делото се установява също, че във връзка с получения стрес и уплаха при
инцидента, при ищцата се стигнало до цялостна негативна промяна в ежедневието-
изглеждала зле, имала наранявания, охлузвания и силни болки, не можела да върви, отвели я
в болницата с линейка. След като я изписали от болницата, брат й се грижел за нея около
половин месец. Помагал й в обслужването, като имала болки, пиела лекарства. Тя не била
вече много работоспособна. Чувствала се емоционално разстроена, все още изпитвала
болки, не се чувствала много добре, не била същия човек като преди.
4
С оглед така установените факти, съдът приема, че следва да присъди в полза на
М.И.П., обезщетение за причинените й при инцидента на 26.09.2020 г., неимуществени
вреди. Тъй като последните представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната
норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на посочената разпоредба е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. В процесния случай, при отчитане вида на
физичните и психични травми, техния интензитет, периода на отшумяване, както и не
напълно възстановяване, настоящият състав приема, че трябва да определи обезщетение в
размер на 4 000 лв. Сумата се дължи със законната лихва от посочената по исковата молба
дата-15.01.2021 г., датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне.
Съгласно чл. 78 от ГПК на всяка от страните се следват разноски за производството
съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената част от претенцията. В случая по
делото са заплатени от ищцата 160 лв. държавна такса, 450 лв. за възнаграждение на вещите
лица Ищецът е ползвал безплатна правна помощ на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, за което
следва да се определи адвокатско възнаграждение в минимален размер 612 лв. с ДДС, които
да се заплатят от ответника на адв. Миглена Николова –Трайкова от АК София.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Изпълнителните Директори Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплатят на М. И. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. Русе, ул. „Р***“ № 3, чрез адв. Миглена Николова-Трайкова АК-София, сумата
4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП от
26.09.2020 г., осъществено от Л. Ш. Г., в гр. Русе, при управление на собствения му лек
автомобил „Рено Сценик“, с рег. № Р3230КВ, който към датата на настъпване на ПТП е
имал валидна сключен при ответното дружество и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/02/120000454030/
07.02.2020 г., със законната лихва върху нея, считано от 15.01.2021 г./датата на изтичане на
тримесечния срок, в който застрахователят е трябвало да се произнесе/ до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Изпълнителните Директори Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплатят на адвокат М.Б. Николова-
Трайкова, ЕГН **********, от АК София, със служебен адрес: гр. София, ул. „Славянска“ №
29, ет. 3, сумата 612 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение в минимален размер, за
предоставена на ищеца безплатна правна помощ на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
Дължимите суми ответното дружество може да преведе по банковата сметка посочена
в исковата молба на осн. чл. 127 ал. 4 от ГПК: IBAN: BG23STSA93000025061954, BIC:
STSABGSF, в Банка ДСК ЕАД.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Изпълнителните Директори Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплатят на М. И. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. Русе, ул. „Р***“ № 3, сумата 610 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
5
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6