РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Перник, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
в присъствието на прокурора Аделина В. Борисова-Алексиева
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20241700600006 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 4 от 18.10.2023 г. по НОХД № 3/2023 г. Районен съд Брезник е признал за
невинен подсъдимия Р. Е. Т. в това, че на *** г. на *** пред дом № * в *** е отправил
закани спрямо длъжностно лице при изпълнение на службата му – С. И. П. на длъжност
„***, група „***“ към сектор „***“, участък *** при ***, изразяващи се в следните изрази:
„Ще бъдеш жестоко пребит.“, Ще пострада твоето семейство, ти, жената и децата ти.“ и
„Ще запаля имотите, апартаментите и къщите ти.“ и това заканване е възбудило основателен
страх – престъпление по чл. 144, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Срещу присъдата е постъпил протест от Районна прокуратура П., в който се сочи, че
обвинението е доказано и се иска подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването
на инкриминираното деяние.
В открито заседание Окръжна прокуратура Перник поддържа протеста.
Подсъдимият лично и чрез своя защитник моли съда да потвърди присъдата.
Окръжен съд Перник, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
Подсъдимият Р. Е. Т. е роден на *** г. в ***, българин, български гражданин, живущ в
***, с *** образование, женен, с ЕГН **********, неосъждан.
На *** г., около 15.55 ч., докато управлявал лек автомобил „Тойота Ленд Крузър“ с
рег. № ***, Т. бил спрян за проверка от органите на МВР пред дом № * на ул. „***“ в ***.
Извършилите проверката полицейски служители били свидетелите С. И. П. и А. М. Г. от
сектор „***“ при *** към ***. Екипът бил снабден с боди камера – аудио- и видеозаписващо
устройство, поставено върху униформата на един от служителите. Т. имал многократни
нарушения на ЗДвП, като към този момент бил лишен по административен или съдебен ред
от право да управлява моторни превозни средства. Полицейските служители констатирали
това обстоятелство и му съставили акт за установяване на административно нарушение
(АУАН). В хода на проверката между тях и подсъдимия възникнали пререкания. След края
на проверката и съставянето на акта Т. си тръгнал с автомобила, тъй като проверяващите
пропуснали да свалят регистрационните табели и да възпрепятстват лицето да потегли
въпреки задълженията и правомощията си по ЗДвП. По повод на възникналия спор
полицейският служител П. изготвил докладна записка до началника на РУП ***, като
твърдял отправени към него закани, а подсъдимият подал сигнал, заявявайки, че му е бил
поискан подкуп.
По доказателствените източници:
Посочената фактическа обстановка се възприема от въззивния съд след самостоятелен
анализ на всички събрани доказателствени източници – показанията на свидетелите П., Г. и
Х., заключенията на вещите лица д-р И. и д-р С. и приобщените по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства (справка за съдимост, АУАН серия ** № ***, докладни записки,
справка картон за подсъдимия като водач на МПС, наказателно постановление № ***,
наказателно постановление № *** г., прокурорско постановление от 29.03.2023 г.).
Въз основа на показанията на свидетелите П. и Г. се установява кога и къде са спрели
за проверка подсъдимия. За множеството нарушения на последния като водач на МПС по
делото е приобщена справка-картон на водача. Обстоятелството, че към момента на
проверката лицето е било лишено от право да управлява МПС и че този факт е станал
достояние на полицейските служители се установява безпротиворечиво както от техните
показания, така и от съставения АУАН и от данните за влязло в сила наказателно
постановление въз основа на този АУАН. Заключенията на вещите лица по приетите
съдебно-психиатрични експертизи дават сведения за това, че след проверката свидетелят П.
е търпял негативни психически изживявания. Неизяснен въпреки усилията както на
разследващите органи, така и на съда, е останал въпросът за причината и естеството на
възникналия по време на проверката спор между подсъдимия и полицейските служители.
Въз основа на събраните доказателства – показанията на П. и Г., не може да се установи
дали словесният конфликт се е породил по повод на проверката или във връзка с
допълнително обсъждан въпрос. Двамата свидетели твърдят, че са били заедно в патрулния
автомобил, когато подсъдимият се е приближил и е започнал да заплашва П.. Въпреки това
те дават различни сведения за причината въпросните закани да бъдат отправени. Според П.
поводът е, че подсъдимият имал рожден ден и не искал да му бъде съставян АУАН. Според
Г., от друга страна, подсъдимият се опасявал, че щели да му бъдат отнети ловни оръжия.
Тази нелогичност и противоречивост в показанията на двамата свидетели внася съмнение в
истинността им по отношение на инкриминираните закани. Достоверността на показанията
на полицейските служители е разколебана в немалка степен и от подадения сигнал от
подсъдимия за поискан му подкуп и поддържането на този сигнал, включително и чрез
обжалване на първоначалното прокурорско постановление за отказ да се образува досъдебно
производство. Яснота за конкретните факти би могъл да даде записът от т.нар. „боди
2
камера“, която е записвала случая, но същият умишлено не е предоставен от органите на
МВР нито на разследващия полицай, нито на съда. Съгласно докладната записка на
свидетеля Х. компетентните да предоставят записа служители първоначално са отговорили,
че устройството (боди камерата) е технически неизправно и записите ще бъдат предоставени
по-късно. След това е формулирана нова версия, като пред съда е посочено, че поради
технически причини на устройството няма съхранени записи. Всичко това затвърждава
посоченото съмнение в истинността на показанията на свидетелите П. и Г..
От правна страна:
При така приетата фактическа обстановка, след като не се установява подсъдимият да е
отправил на свидетеля П. инкриминираните закани по отношение на личността,
имуществото и семейството му, не е реализиран съставът на престъплението по чл. 144, ал.
2 вр. ал. 1 НК. Правилно подсъдимият е признат за невинен. Протестираната присъда се
явява законосъобразна и поради съвпадане на изводите на двете инстанции следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на осн. чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4 от 18.10.2023 г., постановена по НОХД № 3/2023 г. на
Районен съд Брезник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3