№ 195
гр. Варна, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20233100502438 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Й. М. с ЕГН ********** с адрес ****, чрез
пълномощник адв. П. Г. АК Варна, срещу Решение № 3133 от 28.09.2023г., постановено по
гр.д. № 5859/2023г. на РС Варна, с което Е УВАЖЕН изцяло предявения от
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД ЕИК ********* , като е
признато за установено в отношенията между ищеца "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
*****, от една страна и ответника В. Й. М. ЕГН ********** с адрес ****, от друга страна, че
ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги за
ползвани и незаплатени В и К услуги следните суми, а именно :
- сумата в общ размер от 2574.20лв. (две хиляди петстотин седемдесет и четири лева
и 20ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги по
партида с абонатен номер *****, отчетени за периода от 14.08.2021г. до 14.07.2022г. на
адрес ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 23.02.2023 год. до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата в общ размер от 135.93лв. (сто тридесет и пет лева и 93ст.), представляваща
сбор от дължимата лихва за забава върху всяка от главниците, претендирани като цена на
1
услуги за периода от падежа на всяко месечно задължение по съответната фактура за
периода от 21.08.2022г. до 20.02.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2180/2023г. на Районен съд-гр.Варна.
В жалбата въззивникът В. М. излага, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно и неправилно.
Жалбоподателят оспорва извода на съда, че процесното количество вода от 1148
куб.м. е доставена за процесния период от 14.08.2021г. - 14.07.2022г., доколкото не е
обсъдил събраните доказателства в контекста на своевременно направените от ответника
възражения. Твърди се, че представеният Протокол № ****. установява единствено, че
показанията на водомера към този момент - 1148 куб.м. без да установява момента на
потребление като е напълно е възможно тези кубици да са потребени през 2017г. или 2018г.,
при което възражението за давност би било основателно. Сочи се, че ищецът не е изпълнил
собствените си ОУ по отчитане на количествата питейна вода, което е следвало да става
ежемесечно или поне на три месеца съгласно чл. 23 от ОУ. Ответникът не е възпрепятствал
служители на ищеца да измерват ежемесечно показанията на водомера. Не е провеждана и
процедура по чл. 24, ал. 4 от ОУ. Не се спори, че към 14.08.2014г. показанията на процесния
водомер са в размер на 230 куб.м. , които са заплатени от ответника още през 2014г.,
съгласно Фактура № **** и платежно нареждане. Подновено е възражението за погасяване
по давност на вземането, доколкото е възможно 918 куб.м (1148 – 230) да са потребени за
периода от 14.09.2014г. - 14.07.2022г. Ответникът сочи, че е склонен на съдебна спогодба,
но при спазване разпоредбите на давността и настоява, че количествjf потребена вода за 3
3
години е не повече от 347.76м. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като
отхвърли иска изцяло и да присъди в полза на въззивника сторените в исковото и
въззивното производство разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД не депозира писмен отговор.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните настояват за отмяна,
съотв. потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в
рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК проверява обжалваното решение и
основателността на иска.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
2
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Гражданско дело № 17786/2021г. по описа на ВРС е образувано по искова молба на
„В и К – Варна“ ООД ЕИК ********* с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за
установено по отношение на В. Й. М. с ЕГН ********** с адрес ****, че съществува
вземането, за което по ч.гр.д. № 2180/20231г. по описа на ВРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 963 от 24.02.2023г. в размера на
следните суми: 2710.15 лева, представляваща дължима, но неплатена цена на консумирана и
незаплатена ВиК услуга, доставена до обект с адрес: *****, по партида с абонатен номер
***** за периода от 14.08.2021г. до 14.07.2022г., сумата от 135.93 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.08.2022г. до 20.02.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
23.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Присъдени са съдебно-деловодни разноски от 54.20 лева – държавна такса и сумата
от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. С исковата молба ищецът е заявил, че
пълният размер на сторените съдебно-деловодни разноски от 104.20 лева е заплатен от
ответника на 26.04.2023г.
Правната квалификация по иска като такъв по чл.415 от ГПК изхожда от изложените
от ищеца фактически обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения
установителен петитум. Претенцията на ищеца е за заплащане на цената на ползвани ВиК
услуги за обект с аб.№ *****, за отчетен период 14.08.2021г. – 14.07.2022г., за който период
е издадена фактура ****г. и изтекли лихви за забава.
По предявения положителен установителен иск за установяване съществуване на
вземането си ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
наличието на следните предпоставки: наличието на валидно договорно правоотношение
между него и ответника, изпълнението на договорните задължения от негова страна –
доставката на претендираното за заплащане количество вода, както и размера на исковата си
претенция. Ответникът е длъжен да докаже възраженията си срещу съществуването, респ.
срещу изискуемостта на вземането.
Начинът за доставяне и отчитане на предоставената от ВиК услуга за доставка на
вода за питейно-битови нужди се определя от Закона за водите, Закон за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребители и ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, както и от общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителя.
Конкретните и подробни разпоредби за измерване, отчитане и разпределяне на
количествата питейна вода и количествата отведени и пречистени отпадъчни води се
съдържат в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от в и к
оператор „ВиК-Варна“ ООД (одобрени от ДЕКВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.).
Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на
3
водопроводното отклонение но ВиК оператора и/или в имотите на потребителите (чл.22 от
ОУ). Показанията на водомерите на водопроводните отклонения се отчитат с точност до 1
куб.м. за период не по-дълъг от 1. един месец за потребители по чл.3, т.2 3 т.3 и за общи
водомери на сградите-етажна собственост; 2. 3 месеца за потребители по чл.3, т.1 и за
потребитили по чл.3, т.2 с консумация до 20 куб.м./мес.; 3. два пъти годишно – за водомери
на сградни водопроводни отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ заземяване, и
за обекти, имащи сезонен характер на ползване (чл.23, ал.1).
Датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено съобщение, поставено на
подходящо място, или се съобщава по друг начин в срок не по-кратък от три работни дни
преди отчитането. В и К операторът определя дата за отчет на водомерите поне веднъж в
годината в извънработно време на ВиК оператора (чл.23, ал.5 и ал.6).
При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до
водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл.23, ал.6 и
на чл.24, ал.3 длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне
един свидетел. След съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното
количество питейна вода по реда на чл.49 от ОУ.
Съгласно чл.5, т.6 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат ползваните в и к
услуги, като съгласно чл.33, ал.2 дължимите суми се заплащат в 30-дневен срок след датата
на фактуриране. Водоснабдителното дружество издава ежемесечни фактури при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количествата.
Между страните не е било спорно, че отв. В. Й. М. е потребител на ВиК услуги с
абонатен номер ***** за обект на адрес в ****. Ответникът не оспорва, че имота е обитаван
през процесния период.
Предмет на спора, пренесен и в настоящото производство, е доставката на 1148
куб.метра питейна вода, отчетена по фактура ****г. на стойност 2574.20 лева.
Видно от справка за облога и плащанията на частен абонат В. М. за периода от
23.09.2013г. до 28.08.2023г. по клиентски номер *****, последният реален отчет, преди
процесният, е извършен на дата 22.08.2014г. и отчита консумацията за периода от
23.09.2013г. до 14.08.2014г. Показанията сочат старо 190 куб.м. и ново 230 куб.м., или общо
40 куб.м.
Видно от фактура № **** , изд. от доставчика „ВиК“ Варна ООД с получател В. М. за
доставка на 40 куб.м. вода, цялата сума за ВиК услугата в размер на 64.32 лева е заплатена
на 24.08.2014г.
Следващият реален отчет е извършен едва на 14.07.2022г. като е посочено, че за
периода от 14.08.2021г. до 14.07.2022г. (за период от 11 месеца) при показания на водомер с
№ **** старо 0 куб.м.и ново 1148 куб.м. е налице консумация от 1148 куб.м.
Съгласно Констативен протокол № 1000 039233 от 14.07.2022г., съставен от
служители на „ВиК-Варна“ ООД в присъствието на потребителя В. М. с абонатен номер
*****, удостоверено с положен от последния саморъчно подпис, на адрес ***** е
4
отремонтиран водомер с № **** при отчетени показания на същата дата 1148 куб.м. и
монтиран водомер с № **** при вписани показания 0 куб.м.
При съвкупния анализ на така посочените писмени доказателства се налага извода, че
данните, съдържащите се двата, представени от ищеца документа - справка за облога и КП
от 14.07.2022г., не съвпадат относно показанията, снети от стария водомер с № **** и тези
отчетени по новия - с № ****.
В справката неправилно е посочена начална консумация 0 куб.м. (към 14.08.2021г.),
доколкото отчета по водомер № **** започва едва от 14.07.2022г., когато е монтиран и
съответно е започнал отчитане с начално показание 0 куб.м.
Отчетът от 1148 куб.м. е по стария (подменен) водомер с № ****, при което, с оглед
липсата на реален отчет за периода от 14.08.2014г. до 14.07.2022г. при старо показание 230
куб.м. и ново показание 1148 куб.м. общата консумацията на вода количествено възлиза на
918 куб.м.
Следва да се отчете обстоятелството, че ползвателят на ВиК услугите не твърди, че
имотът е бил необитаем през отчетния период, вкл. по време на този по исковата молба.
Същевременно доставчикът не ангажира доказателства да е извършвал редовен отчет на
СТИ, в съгласие със съдържащата се в ОУ методика за отчитане количествата на
доставяната вода на потребителя до неговия имот. С оглед на това следва да се приеме, че
общото количество от 918 куб.м. (установено по-горе) вода е потребено през периода
14.08.2014г. до 14.07.2022г., т.е. през периода на двата реални отчета.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената в производството пред
въззивната инстанция съдебно-икономическа експертиза доставчикът „ВиК- Варна“ ООД
гр.Варна фактурира на получателя В. М. само стойност на доставена вода в куб.м., без да
фактурира задължения за канал и пречистване. Изчислено е, че стойността на 918 куб.м.,
при прилагане на цената на водата, съгласно решения на КЕВР, през периода от 14.08.2014г.
до 14.07.2022г. възлиза общо на 1 814.66 лева, съответно за процесния период от
14.08.2021г. до 14.07.2022г. сумата е в размер на 242.31 лева.
Така извършеното изчисление не противоречи на принципа на чл. 39, ал.6 във вр.ал.5
от Наредба №4 и чл.25, ал.8 от ОУ, доколкото в случая липсват изходящи данни за
изчисляване на месечната доставка, съгласно правилото по чл. 26, ал.2 или чл.49 от ОУ,
включително и с оглед липсата на данни за наличието на повече от един обитател в имота.
Следователно по делото се установява основание за начисляване стойност на
доставена вода в обекта, собственост на ответника, за периода от 14.08.2021г. до
14.07.2022г. на стойност от 242.31 лева.
Моментът, в който длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение за вредите от нея
в размер на законната лихва е определен в чл.44 във вр.чл. 33, ал.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ВиК-Варна ООД. След
служебно изчисляване, на осн.чл.162 от ГПК, на законната лихва за забава върху главницата
от 242.31 лева за периода, предмет на иска – 21.08.2022г. до 20.02.2023г. възлиза на 12.87
5
лева.
По изложените съображения се налага извода за наличие на основание за дължимост
на сумата за главница и обезщетение за забава в плащането й до установения в настоящото
производство размер. Като основателни и доказани исковите претенции следва да бъде
уважени до съответния размер. Това налага обжалваният съдебен акт следва да бъде
потвърден до така установените размери, респ. отменен за разликата над същите до
първоначално предявените стойности.
По разноските : При съобразяване с приетото в т.12 от ТР 4/2013г. по т.д.№4 по описа
2013 на ОСГТК съдът в исковия процес следва да разпредели отговорността за разноските,
направени в заповедното производство, а така също и на осн.чл.78 от ГПК да се произнесе
по отношение на разноските в самото исково производство, като постанови осъдителен
диспозитив по дължимостта им.
В този смисъл като последица от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноските в заповедното производство в размер на
9.79 лева (дт и юрисконсултско възнаграждение), както и тези, направени по водене на
исковото производство пред първата инстанция в размер на 35.61 лева, от които за ДТ,
възнаграждение на вещото лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, както и за
тези, сторени пред въззивната инстанция - в размер на 9.40 лева за юрквъзнаграждание.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК и съответно на отхвърлената част от
исковите претенции в полза на ответника В. М. следва да се присъдят сторените разноски
във въззивното производство в общ размер на 250.49 лева за държавна такса и
възнаграждение на вещото лице по СИЕ. Доколкото процесуалната защита на ответника в
заповедното, исковото и въззивното производство е осъществявана при условията на чл. 38,
ал.1 от ЗАдв, то разноските под формата на адвокатско възнаграждение следва да бъдат
присъдени на адвокатите, извършвали съответната работа – така в полза на адв. К.Т. следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 181.20 лева, на осн.чл. 6, ал.5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
адв. П. Г. - 460 лева в исковото производство и 517.33 лева – във въззивното производство.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3133 от 28.09.2023г., постановено по гр.д. № 5859/2023г. по
описа на Районен съд Варна, в частта, в която Е УВАЖЕН предявения от
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД ЕИК ********* иск, с който
е признато за установено в отношенията между ищеца "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
*****, от една страна и ответника В. Й. М. ЕГН ********** с адрес ****, от друга страна, че
ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги за
ползвани и незаплатени В и К услуги суми, а именно :
6
- за горницата над 242.31 лева до предявения размер от 2574.20 лв. представляваща
задължение за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер *****,
отчетени за периода от 14.08.2021г. до 14.07.2022г. на адрес ****, ведно със законната лихва
върху главницата от 242.31 лева, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 23.02.2023 год. до окончателното
изплащане на задължението;
- за горницата над 12.87 лева до предявения размер от 135.93 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 242.31 лева, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2180/2023г. на Районен
съд-гр.Варна, както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Й. М. ЕГН ********** с адрес **** да заплати на
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: *****, разноските в заповедното производство в размер на 9.79 лева
(дт и юрисконсултско възнаграждение), както и тези, направени по водене на исковото
производство пред първата инстанция в размер на 35.61 лева, от които за ДТ,
възнаграждение на вещото лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, както и
сторените пред въззивната инстанция - в размер на 9.40 лева за юрквъзнаграждание.
ОСЪЖДА "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: *****, да заплати на В. Й. М. ЕГН
********** с адрес **** сторените разноски във въззивното производство в общ размер на
250.49 лева за държавна такса и възнаграждение на вещото лице по СИЕ.
ОСЪЖДА "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: ***** да заплати на адв. К.Т. адвокатско
възнаграждение в размер на 181.20 лева, на осн.чл. 6, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: ***** да заплати на адв. П. Г. - адвокатско
възнаграждение в размер на 460 лева в исковото производство и 517.33 лева – във
въззивното производство, на осн.чл. 7, ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.38 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн.
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8