РЕШЕНИЕ
№ 784
Плевен, 07.12. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател:
Снежина И.
при секретар Десислава Добрева. и с
участието на прокурор Иван Шарков, изслуша докладваното от съдията Снежина И.
адм. дело № 687 по описа за 2019 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на с чл. 284 и сл. от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с
чл. 203 от АПК.
Делото е образувано по искова
молба на Е.С.Я. – л.с., изтърпяващ
наказание към датата на подаване на ИМ в Затвора-Белене, против Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” гр.София /ГДИН/ срещу ГДИН, гр. София за присъждане
на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, претърпени
в Затвора Плевен – лишаване от телефонни разговори, право на фитнес,
настаняване в килия, в която няма течаща вода, има дървеници , за периода
08.07.2018 г – 10.07.2018 г., 11.11.2018 г. – 13.11.2018 г., 16.12.2018 г –
18.12.2018 г., 27.01.2019 г – 29.01.2019 г. и от 19.03.2019 г – 20.03.2019 г.
С определение № 1326/11.07.2019 г. /л.24/ съдът е освободил
ищеца от държавна такса и е конституирал страните, а с определение от
03.11.2020 година е назначен служебен защитник – адв. Ц.И.П..
От ответника по иска – ГДИН, е постъпил отговор на
исковата молба /л.л.60-61/, чрез юрк. У., в който отговор се твърди, че ИМ не
отговаря на изискванията на чл.127, ал.2 ГПК, тъй като не са посочени
доказателствата, на които се основана искът, нито е посочен характерът на
претърпените вреди, поради което ответникът не може да събира и представя
доказателства. Сочи, че от завереното извлечение на начина, по който ищецът
изразходва парите си, е видно, че последно е закупил фонокарта на 08.02.2018
г., след което не е зареждал същата. Иска да се представят индивидуализиращи
данни за фонокартата от ищеца, за да се докаже, че към посочените периоди е
имал кредити в същата, за да се обади. По т.2 сочи, че липсва неправомерно
поведение на ответника, не е посочена разрушена разпоредба. По т.3 и т.4 сочи,
че е приложена справка от Затвора Плевен за наличието на вода и начина на
дезинфекция и дератизация в помещенията, в които е бил настаняван ищецът.
В съдебно заседание ищецът - Е.С.Я. се явява лично и с адв. Цв. П., която намира исковата молба за
основателна и са налице предпоставките за присъждане на обезщетение.
В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, се
представлява от юрк У., който намира исковата молба за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен намира , че не е налице фактически състав за
ангажиране на отговорността на държавата,
тъй като не е налице
незаконосъобразно бездействие и причинна връзка. Моли за отхвърляне на иска.
Административен съд-Плевен,
шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Е.С.Я. *** на 28.10.2016 г.,
като изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 години, с начало
16.09.2016 г., видно от приобщената справка на л.18.
Съгласно справката на л.82 и
приобщените към нея извлечения от книгата на движение на лишените от свобода
/л.л. 88-97/, в периодите 06.07.2018 г. - 09.07.2018 г., 09.11.2018 г. -
13.11.2018 г., 14.12.2018 г. - 18.12.2018 г. и 27.01.2019 г. - 29.01.2019 г. и 19.03.2019 г. - 21.03.2019 г. е пребивавал в
Затвора гр.Плевен като чужда делегация. По време на пребиванията е бил настанен
в приемно отделение /четвърти етаж/. В тези периоди липсват нарушения, сигнали,
жалби или инциденти, във връзка с пребиваването му. Лишените от свобода „чужда
делегация“ провеждат престой на открито от 09.00 часа до 10.00 часа, като по
изключение в зависимост от конвоирането това може да стане и в друг час. На
мястото за престой на открито има монтиран телефонен апарат за провеждане на
разговори и магазин за пазаруване, като на етажа, на който пребивава, има
монтиран телефонен апарат за провеждане на разговори, който може да се ползва
без ограничения с фонокарта, закупена и притежавана от лишения от свобода.
Видно от справката на л.35, в помещението за настаняване на „чужда делегация“
има санитарен възел и постоянно течаща вода.
Приобщени са справки
/л.л.36-46/ за дати 08.07.2018 г. - 10.07.2018 г., 11.11.2018 г. - 13.11.2018
г., 16.12.2018 г. - 18.12.2018 г., 27.01.2019 г. -28.01.2019 г. и 20.03.2019 г.,
от които е видно, че л.с. от четвърти етаж, приемно отделение на тези дати са
извеждани на престой на открито, с изключение на дати 28.01.2019 г. и 20.03.2019
г., когато са отказали, частичен отказ е налице за дати 16 и 18.12.2018 г.,
като за 17.12.2018 г. и 27.01.2019 г. няма данни.
От справката на л.53 е
видно, че в Затвора Плевен се извършва периодична дезинфекция, дезинсекция и
дератизация /ДДД/ от външна фирма. Приобщени по делото са протоколи за извършени
обработки на целия затвор /л.л.54-57/, като същите са от дати 03.07.2018 г.,
10.09.2018 г., 06.11.2018 г. и 07.01.2019 г.
Приобщен е справка за
трансфери на парични суми на Я. за периода 01.01.2018 г. - 23.07.2019 г.
/л.63/, от която е видно, че е получавал суми само от записи, като на
08.02.2018 г. е закупил фонокарта, а всички останали получени средства са били
изразходвани за пазаруване.
От докладната записка на
л.83 и приложените към нея протоколи за монтаж /л.л.84-87/ е видно, че на
четвъртия етаж на затвора Плевен има два апарата за разговори, също два апарата
са налице на мястото за престой на открито.
От справката на л.182 е видно,
че престой на открито на обособените за това места провеждат при еднакви ред и
условия всички лишени от свобода, включително и тези, които са „чужда
делегация“. В Затвора Плевен има три такива места. Лишените то свобода „чужда
делегация“ провеждат престой на открито не само на едно място, а в зависимост
от заетостта на същите, както и според възможностите за осигуряване на охрана.
От справка на л. 230 по
делото, представена от ответника, се установява , че престой на открито се
осъществява за всички вкл. и за лишените
от свобода „чужда делегация“, като са обособени три места за престой на открито
– две от които са оборудвани с гимнастически уреди – гладиатор, висилка,
лостове с тежести, баскетболен кош, волейболно игрище, футболно игрище, а на
закрито са оборудвани две зали за фитнес.
Посочва се, че се извършват действия по дезинфекция, има санитарен
възел, течаща вода.
В о.с.з. на 10.10.2019 г.
/л.л.68/ ищецът посочва, че не пази фонокартата от 08.02., закупена в Затвора
Белене. От един месец е в Затвора София. Докато е бил в Затвора Белене е
ползвал фонокарта, закупена от друг.
По делото като свидетел е
конституиран и разпитан в с.з на 08.07.2020 г. С.С.Ш.. Същият е изпратил до
съда писмо /л.150/, в което сочи, че не желае да бъде призован като свидетел, и
не знае нищо по делото. Във връзка с горното, ищецът е изпратил до съда молба
/л.161/, в което се сочи: „А този свидетел, който се отказа… иска ми пари, и аз
му казах: ти не заслужаваш“. Пред съда Ш. заявява, че не е искал да свидетелства,
но мислел, че е за друго нещо. Свидетелят посочва за периода 06.07.2018 г. –
09.07.2018 г., когато е бил с ищеца, по отношение на килията, в която са били
двамата, сочи, че дюшеците са били опикани, дали са одеяла, не са дали чаршафи.
Дървениците са го изяли, миризмата е ужасна. Обадил се е да сменят дюшеците,
чаршафи да осигурят, а вода е нямало. Пуснали са я за няколко часа и след това
са я спрели, вечерта е нямало вода. Сутринта Я. е искал да се обади, но не са
го допуснали. Излезли са на каре, било е валяло малко дъжд, самата полянка е
била с кал. Помолили са да направят телефон на карето, отговорили са им, че нямат
право. Искали са да минат на другото каре, където са лишените от свобода, до
лавката. Отвън е с бетон, има пейки, телефон, но по чужда делегация карето е
много лошо. Няма фитнес уреди, няма телефон, няма пейка. Храната е лоша. На
зададените му въпроси отговаря, че Я. е имал карта за обаждане по телефона, но
св. не е видял тя да е на затвора Плевен, не знае на кой е била. Извеждането на
каре и било към 13.30-14 часа. Не помни всеки ден Я. да е искал да се обади по
телефона. Водата я пускат вечерта към 5-6 часа, спират я около 9-10 часа вечерта,
и отново я пускат сутринта, като я спират към 10 часа. После я пускат на обед,
един - два часа за един час. Сочи, че на 07.07 Я. е пожелал да излезе на каре,
за другите два дни няма спомен.
По делото като свидетел е разпитан и М.Ю. М. относно условията в
килията и емоционалното състояние на ищеца в периода 19.03.2019 г. – 21.03.2019
г. и същият заяви, че условията са в Затвора Плевен са добри, не е бил свидетел
по отношение на Я. да провежда телефонни разговори, има фитнес зала, познава
ищеца по физиономия, в килията има течаща вода.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Искът за неимуществени вреди е
процесуално допустим, но неоснователен. Твърдят се неимуществени вреди,
настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника,
изразяващи неосигуряване на възможност за телефонни
разговори, право на фитнес, настаняване в килия, липса на течаща вода, наличие
на дървеници , за периода 08.07.2018 г – 10.07.2018 г., 11.11.2018 г. –
13.11.2018 г., 16.12.2018 г – 18.12.2018 г., 27.01.2019 г – 29.01.2019 г. и от
19.03.2019 г – 20.03.2019 г.
Разпоредбата
на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на
текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК
са юридическите лица, представлявани от
органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
Ответникът
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС,
е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, Затворите и областните
служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията".
Предвид
горепосоченото Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" за този период има както процесуална, така и материално
правна легитимация да отговаря по предявения иск.
За да бъде основателен иска за вреди
с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС,
оборима презумпция т.е. отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3,
ал.2/.
В ИМ се
твърдят незаконосъобразно действие и незаконосъобразно бездействие на
администрацията, изразяващи се в лишаване от право на телефонни разговори, но
същите се опровергават от събраните доказателства. Видно от приложените писмени
доказателства докладна записка на л. 184 по делото има монтирани телефонни
апарати още през 2016 г., 2017 г. , както на място за престой на открито, така
и на четвърти етаж, където се настаняват лицата, които се намират в Затвора
Плевен „по чужда делегация“, като използването на телефон става с карти с
предплатени импулси. Нормата на чл. 86,
ал.1, т.5 от ЗИНЗС дава право на лишените от свобода на телефонна
връзка, като редът и начинът на осъществяването й следва да се определят от
главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията". Целта на
телефонната връзка е формулирана в чл. 72 от
ППЗИНЗС и е свързана със съхраняване на семейните връзки и контакти
с външния свят. В чл. 79, ал.1 от ППЗИНЗС в приложимата редакция е регламентирано
единствено, че телефонните разговори се провеждат от лишените от свобода за
тяхна сметка чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги, с който
има сключен договор. В случая за процесните периоди се доказа от ответника, че
има монтирани телефонни апарати т.е. не е ограничена възможността на лишения от
свобода да провежда разговори, като обстоятелството, дали същият ще закупи
карта и ще се възползва от това свое право
е личен избор, а в настоящия случай не се установи , нито от разпита на
свидетелите, нито са ангажирани писмени доказателства, че Я. притежава
фонокарта, за да поведе телефонен разговор. В случая не е налице бездействие на
ответника да осигури възможност за провеждане на телефонни разговори.
Твърденията за лишаване от право на престой на открито не по-малко
от един час на ден се опровергават от събраните по делото доказателства. Липсват
доказателства за лишаване от право на престой на открито не по-малко от 1 час,
и са налице доказателства, че е бил осигурен такъв престой през дните от
процесните периоди с оглед представените справки и съдът приема, че това право
не е било отказано от ищеца.
Неоснователно
е в случая твърдението на ищеца за бездействие
на ответника и неосигуряване на постоянно течаща вода в килията, наличие на
дървеници. По делото се представиха
съответните протоколи за периодично извършвани дезинфекция, дератизация и
дезинсекция, като от свидетелските показания на Ш. се твърдят лоши условия, но
същите са протИ.поставими на свидетелските показания на М.,който посочва, че
условията са добри – има течаща вода и фитнес уреди и съдът с оглед пресдтавените
писмени доказателства от ответника намира, че същият доказва предприемане на
съответни действия по осигуряване на необходимите условия в килията – течаща
вода, санитарен възел и регулярна дезинфекция, като не е установено, че по
отношение на Я. е налице ухапване от дървеници, нито са
подавани оплаквания за наличие на такива в спалното помещение, а
ответникът своевременно изпълнява задължение за дезинфекция.
В случая не
е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника –
незаконосъобразно бездействие и действие.
Съдът
намира, че не е налице и причинена вреда. В контекста на съдебната практика на
ЕСПЧ по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение"
предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на
страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание.
Съгласно
чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съгласно ал.2, за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържане под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява, че Я. е
бил поставен в неблагоприятни условия в затвора Плевен в процесните периоди и
следва исковата претенция да бъде отхвърлена.
Воден от
горното, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля искова молба на Е.С.Я. –
л.с., изтърпяващ наказание към датата на подаване на ИМ в Затвора-Белене,
против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София /ГДИН/ срещу ГДИН,
гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за
неимуществени вреди, претърпени в Затвора Плевен – лишаване от телефонни
разговори, право на фитнес, настаняване в килия, в която няма течаща вода, има
дървеници за периода 08.07.2018 г – 10.07.2018 г., 11.11.2018 г. – 13.11.2018
г., 16.12.2018 г – 18.12.2018 г., 27.01.2019 г – 29.01.2019 г. и от 19.03.2019
г – 20.03.2019 г.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/