Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260003
18.09.2020
г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На шести август две хиляди
и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
като разгледа докладваното от Председателя
Атанас Динков АНД № 149 по описа за 2020 г. и за да се произнесе съобрази:
Производството е по
чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от П.С.С., с ЕГН ********** против
наказателно постановление (НП) № 20-1228-000392/26.02.2020 г. издадено от **, на
длъжност „началник група“ към ОДМВР - Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 8 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е била наложена глоба
в размер на 100 лева.
Жалбоподателят
твърди, че НП е неоснователно и незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено.
Въззиваемата
страна ОДМВР – Стара Загора моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността
на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
С
обжалваното НП, издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), Серия GA, № **/19.01.2020 г., жалбоподателят П.С.С., с ЕГН **********
е санкциониран на основание чл. 177, ал. 1, т. 8 от ЗДвП („Наказва се с глоба
от 100 до 300 лв. който с превозно средство прегради път с цел да попречи
на нормалното движение по него или на **ифестация, процесия, състезание и други
подобни“), за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП („Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“), изразяващо се в
това, че на 19.01.2020 г. в 09.30 часа,
по АМ Тракия, км. 175, общ. Чирпан, в посока изток е управлявал лек автомобил „**“,
с рег. № **, собственост на **С., като след като изпреварил автобус „**“, с
рег. № **, намалил рязко скоростта си пред него, като създал пречки за
нормалното му движение по пътното платно.
На първо място, в
акта за нарушение и наказателното постановление не са посочени фактите,
обуславящи квалификацията на деянието по чл. 177, ал. 1, т. 8 от ЗДвП. Видно от
описанието на нарушението в обжалваното НП, жалбоподателят – „след като
изпреварил автобус „**“, с рег. № **, е намалил рязко скоростта си пред него,
като създал пречки за нормалното му движение по пътното платно“. Така описаната
и приета от АНО фактическа обстановка, обаче не осъществява състава на чл. 177,
ал. 1, т. 8 от ЗДвП. Изпълнителното
деяние на състава на чл. 177, ал. 1, т. 8 от ЗДвП се изразява в „преграждане на
път“, като от субективна страна деецът, освен с пряк умисъл, следва да е действал
и със специална цел - „да попречи на нормалното движение по него или на **ифестация,
процесия, състезание и други подобни“. В НП не се твърди от АНО, че управлявания
от жалбоподателя автомобил е преградил пътното платно и доказателства в тази
насока не са събрани в хода на съдебното следствие и не са представени от АНО в
чиято тежест е да докаже нарушението. Квалификацията на деянието е изцяло в
правомощията на наказващия орган и е недопустимо промяната й в съдебната фаза
на процеса. Допуснатото несъответствие между фактическото и правно обвинение е
нарушило правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице и представлява основание за отмяна на оспореното наказателно
постановление (В този смисъл постоянната практика на касационната инстанция -
Решение № 621
от 17.11.2014 г. по КАН
дело № 658 по описа за 2014 г. на Административен съд – Стара Загора и др.).
На следващо място,
текстовото
описание на нарушението в обстоятелствената част на НП не отговаря на
посочената за нарушена правна норма на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като
когато се касае за „изпреварване“ е приложима разпоредбата на чл. 42 от ЗДвП.
Това е така, тъй като нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, систематически се
намира в Глава II, Раздел I от ЗДвП, който е озаглавен „Общи положения“ и видно
както от заглавието, така и от граматическото тълкуване и на двете му алинеи
въвежда изключително широк кръг от задължения, като адресати на тази норма са както
всички участници в движението по пътищата, а също и водачите на пътните
превозни средства. Нормата на чл. 42 от ЗДвП, също систематически се намира в
Глава II, но в Раздел IХ от закона, като видно от наименованието на раздела
„Изпреварване“, предмет на правно регулиране са конкретните задължения на
водачите на моторни превозни средства при изпреварване, което понятие е
значително по-тясно, като не включва всички участници в движението, а само
водачите на пътни превозни средства - арг. от сравнителното тълкуване на § 6,
т. 10, т. 25 и т. 28 от ЗДвП, като от втората и третата точки се установява, че
се касае за съотношение между видово и родово понятие. В този смисъл се налага
извода, че се касае за съотношение между обща (чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП) и
специална (чл. 42 от ЗДвП) норма с последица правният принцип, че специалният
закон дерогира общия.
На трето място,
нарушението е недоказано. От показанията на актосъставителя Н.К.М. се
установява, че същият е издал АУАН, серия GA, № **/19.01.2020 г. след като по е
бил уведомен оперативния дежурен при ОДМВР – Стара Загора, че Петър С. е подал
сегнал на телефон 112 за неправилно движение на автобус на фирма „Юнион Ивкони“
по АМ Тракия. След това актосъставителя изчакал жалбоподателя и автобуса на
Автогара Стара Загора, където съставил актове и на двамата водачи, тъй като от
изгледаните видеозаписи на мобилни телефони счел, че и двамата водачи са допуснА.нарушения.
Тези записи не са приложени по делото и тъй като актосъставителя не е свидетел-очевидец
на нарушението, съдът не счита, че същото е установено по несъмнен и безспорен
начин.
В тази връзка, съдът
не дава вяра и на показанията на свидетеля М.Али М., шофьор на автобус „**“, с
рег. № ** и
Б.А.Б. (, който сочи, че е собственик на посоченото превозно средство, тъй като
от показанията им се установява, че са заинтересовани от изхода на делото, тъй
като те са подали сигнала срещу жалбоподателя.
По изложените
мотиви процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
На
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Жалбоподателят не представя доказателства за сторени съдебни и
деловодни разходи, поради което такива не му се дължат.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 20-1228-000392/26.02.2020 г. издадено от **, на
длъжност „началник група“ към ОДМВР - Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“,
като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: