О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
1570 12.06.2020 година град Бургас
Бургаски
Окръжен съд
Трети състав
На
дванадесети юни година
2020
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2.
Йорданка Майска-Иванова
Съдебни
заседатели:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
частно гражданско дело номер 1115 по описа за 2020 година, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
частна жалба вх.№ 13023/18.03.2020г. на БРС от ,,Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, представляванo от Джейсън Кристос Кинг и Марек
Слачик, чрез адв.З.Цанев, против разпореждане № 4351/21.02.20г. по ч.гр.д.№ 597/20г.
по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил заявлението на ,,Теленор България”
ЕАД в частта, досежно молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против длъжника Е.А.М., ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“С.“, бл.**, вх.*,
ет.*, ап.**, за сумата от 62.46лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********
от 09.05.2013г. и допълнително споразумение към него № ********* от
02.04.2018г., сумата от 114.69лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********
от 10.09.2019г. и допълнително споразумение към него № ********* от
31.01.2018г., и сумата от 181.71лв.
- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********
от 07.05.2018г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано
от датата на подаване на заявлението - 30.01.2020г. до окончателното й
изплащане, както и за присъждане на останалата част от претендираните разноски
над присъдената платена държавна такса в размер от 14.90лв лв. до претендирания
размер от 25лв. и за платено адвокатско възнаграждение над присъдения размер от
214.49лв. до претендирания размер от 360лв.
Твърди, че разпореждането не е правилно
и моли да бъде отменено. Излага подробни аргументи. Обосновава доводи за уважаване
на заявлението изцяло. Моли за присъждане на разноски.
Препис от жалбата не е връчван на Е.А.М.
по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.
Производството по ч.гр.д.№ 597/20г. по
описа на БРС е образувано по заявление от ,,Теленор България” ЕАД,
представлявано от пълномощника адв.З.Цанев, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против Е.А.М.,
ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“С.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, за следните суми:
сумата от 117.29лв. - главница,
представляваща неплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги
за периода от 10.11.2018г. до 09.02.2019г. по договор за мобилни услуги № ********* от 09.05.2013г. и допълнително
споразумение към него № ********* от 02.04.2018г. и сумата от 62.46 лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 09.05.2013г. и допълнително споразумение към него №
********* от 02.04.2018г.,
сумата от 161.54лв. - главница, представляваща неплатени
месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги за периода от
10.11.2018г. до 09.02.2019г. по договор за мобилни услуги № ********* от 29.03.2018г.,
сумата от 114.69лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 10.09.2019г. и допълнително споразумение към него № ********* от 31.01.2018г., и сумата от 250.14лв. - главница, представляваща неплатени
месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги за периода от 10.11.2018г.
до 09.02.2019г. по договор за мобилни услуги № ********* от 07.05.2018г., и сумата от 181.71лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 07.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението - 30.01.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените
по делото разноски за платена държавна такса за платена държавна такса от 25
лв. и платено адвокатско възнаграждение в общ размер на 360лв.
Прилага цитираните по-горе договори,
както и допълнителните споразумения към тях. Твърди се предсрочно прекратяване
на договорите и на това основание се претендират спорните по настоящото дело суми
за неустойки, както и сумите, свързани със закупени от М. мобилни устройства на
преференциални цени.
По ч.гр.д.№ 597/20г. по описа на БРС е
издадена заповед за изпълнение против длъжника Е.А.М. за сумата сумата от 117.29лв. - главница,
представляваща неплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги
за периода от 10.11.2018г. до 09.02.2019г. по договор за мобилни услуги №
********* от 09.05.2013г. и допълнително споразумение към него № ********* от
02.04.2018г., сумата от 161.54лв. - главница, представляваща неплатени
месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги за периода от
10.11.2018г. до 09.02.2019г. по договор за мобилни услуги № ********* от
29.03.2018г. и сумата от 250.14лв. -
главница, представляваща неплатени месечни абонаментни такси за потребени
мобилни услуги за периода от 10.11.2018г. до 09.02.2019г. по договор за мобилни
услуги № ********* от 07.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 30.01.2020г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски за платена държавна такса в
размер на 14.90лв. и платено
адвокатско възнаграждение в размер на 214.49лв.,
ето защо настоящият съд няма да излага аргументи за наличието на изискуемите от
закона условия за издаване на заповед за изпълнение в полза на кредитора, понеже
районният съд е приел, че тези условия са налице за една част от вземането и
настоящият състав споделя извода.
По отношение на останалото заявено
вземане – за претендираните неустойки, съставляващи по три стандартни месечни абонаментни
такси по всеки от договорите, както и съответна част от стойността на
закупените на преференциални цени от М. мобилни устройства, същото е преценено
от БРС за недължимо. Основание за извода е преценката за нищожност на
съответните клаузи по договорите, счетени като неравноправни от страна на
районния съд.
За да приеме крайното си заключение,
настоящият състав съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2,
т.5 ЗЗП: „Неравноправна е клаузата, която… задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка“
Цитираният законов текст е насочен към
избягване на възлагането на несъразмерни
тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от
страна на търговеца, който има възможност да се възползва от
по-неблагоприятното положение на потребителя. Законът не съдържа дефиниция за
„необосновано високо обезщетение“, както и останалата съществуващата нормативна
база не обяснява кое обезщетение е необосновано високо. Заключение за
несъразмерност на дължимото обезщетение, договорено като неустойка, със загубите
на търговеца, следва да бъде изведено по правилата на житейската логика.
Видно е, че трите договора на М. са с
краен срок 02.04.2020г., 29.03.2020г. и 07.05.20202г. Не се спори, също така,
че считано от края на 2018г.и началото на 2019г. тя е преустановила
изпълнението на задълженията и по трите договора, като търговецът твърди
предсрочното им прекратяване по нейна вина. Съпоставката на горните периоди
посочва, че търговецът ще се лиши от съответните месечни абонаментни такси, за
които е бил готов да предостави мобилни услуги за период от приблизително една
година. В същото време претендира неустойка по всеки от тях в размер на три
месечни абонаментни такси, като неустойката по всеки от трите договора общо възлиза
приблизително на 1/10 част от
минималната за страната работна заплата, която към настоящия момент е 610лв.
Такава сума, според съда, не е необосновано високо обезщетение, а цели постигане
на основните функции на неустойката – превантивна – да стимулира страната да
изпълни задължението си, обезпечителна – да осигури точното изпълнение на
договора и обезщетителна – да компенсира вредите, възникващи за кредитора от
неизпълнението на договора.
При положение, че търговецът ще се лиши
от 12 и повече месечни абонаментни такси по всеки от договорите, съдът приема,
че заплащането на обезщетение в размер на три месечни абонаментни такси не е
прекомерно и необосновано високо.
Ето защо приема, че сумите на
неустойките по трите договора също следва да бъдат присъдени на кредитора.
Що се отнася до остатъка от стойността
на закупените от М. устройства, който също е предмет на заявлението по реда на
чл.410 ГПК, депозирано от „Теленор България“ ЕАД, съдът приема следното:
Приложените по делото договори сочат, че длъжницата е закупила две устройства –
описани по споразуменията, на преференциални цени, а именно, защото е станала
страна по договори за ползване на мобилни услуги, предоставени от кредитора,
със срок от две години. Устройствата са й предоставени по повод и поради това,
че е избрала „Теленор България“ ЕАД за свой доставчик на мобилни услуги. При
положение, обаче, че е променила решението си и е преустановила изпълнението на
задълженията си по договорите, необосновано е да се ползва от преференциите на
лоялните клиенти за закупуване на устройства на специални, по-ниски цени. Ето
защо тази клауза от договорите също не води до заключение за възлагане на
необосновано високи тежести върху потребителя, а възстановява баланса в
отношенията.
При изложените аргументи и като взе
предвид, че заявлението е подробно, отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 и
ал.3 ГПК настощият състав счита, че следва да бъде уважено. В полза на частния
жалбоподател се следват направените в настоящото производство разноски, както и
остатъка от направените пред БРС такива.
Водим от изложеното БОС
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 4351/21.02.20г. по ч.гр.д.№ 597/20г. по
описа на БРС и вместо него ПОСТАНОВИ:
Длъжникът Е.А.М., ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“С.“, бл.**, вх.*, ет.*,
ап.** да заплати на ,,Теленор България”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представляванo от Джейсън Кристос
Кинг и Марек Слачик,
сумата от 62.46лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № ********* от 09.05.2013г. и допълнително споразумение към него
№ ********* от 02.04.2018г.,
сумата от 114.69лв.
- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********
от 10.09.2019г. и допълнително споразумение към него № ********* от
31.01.2018г.
сумата от 181.71лв.
- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********
от 07.05.2018г.,
ведно със законната
лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на
заявлението - 30.01.2020г. до окончателното им изплащане, както и останалата
част от претендираните разноски по заповедното производство пред БРС в размер от 10.10лв. за платена д.т. и 145.10лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.А.М., ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“С.“, бл.**, вх.*, ет.*,
ап.** да заплати на ,,Теленор България”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представляванo от Джейсън Кристос
Кинг и Марек Слачик направените в настоящата инстанция разноски в размер на 12.50лв.
ВРЪЩА делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: