РЕШЕНИЕ
Номер 278 22.11.2023 г. град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, втори
касационен състав, на осми ноември две хиляди двадесет и трета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1.
Росица Басарболиева
2. Диана Калоянова
при секретаря Мария Станчева и
прокурор Радослав Градев като
разгледа докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 274
по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на В.И.Х., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, срещу Решение
№ 532/19.07.2023 г., постановено по АНД
№ 675/2023 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23-1882-000035/01.03.2023 г., издадено от началник сектор в ОД
МВР Русе, РУ 01 Русе. С посоченото наказателно постановление на Х. за нарушение
на чл. 104б, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл.
175а, ал. 1, хипотеза трета от ЗДвП на Х. е наложена глоба в размер на 3 000,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Иска се от съда
да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и неправилно, постановено
при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на процесуалните и
съдопроизводствените правила. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Б. Д.,***,
която поддържа жалбата на основания, изложени в нея и иска първоинстанционното решение да бъде
отменено.
Ответникът по касация – началник
сектор в ОД МВР Русе, РУ 01 Русе, редовно призован, не се представлява.
Представя писмено възражение срещу касационната жалба чрез надлежно упълномощен
процесуален представител. Във възражението е описана фактическата обстановка,,
при която е установена извършеното от касационният жалбоподател нарушение, като
е анализирано поведението на Х. и свързаното с това застрашаване на живота и
здравето на останалите участници в движението. Посочена е съдебна практика в
тази насока. Изложени са доводи, че не е налице маловажен случай, още повече че
чл. 28 от ЗАНН не е приложим в конкретния казус. Поискано е присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по представен списък и е направено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за основателност на оспорването, като счита,
че материалният закон не е приложен правилно и касационният жалбоподател не е
извършил нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Ако тук се приема такава фактическа
обстановка, при която автомобилът на касационния жалбоподател е напуснал с
висока скорост, той е последван от полицейските автомобили със специален режим
на движение, то би могло да се говори дори за престъпление по чл. 270,
евентуално за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, ако се приеме, че подадените
сигнали със звуков и светлинен сигнал са ясни и категорични и за него е имало
задължение да намали скоростта и да спре, непосредствено след подаване на тези
ясни сигнали. Счита, че умисъла на дееца не е бил по чл. 104б, т. 2 да използва
пътищата отворени за обществено ползване за други цели. Счита, че от материалите
по делото не става ясно и категорично, че при управление на автомобила той е
форсирал, занасял или други действия, които да обосноват извършване на
нарушението от обективна страна. В този смисъл, иска решението на въззивния съд
като неправилно да се отмени защото неправилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на касационния жалбоподател.
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради e процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна
по делото се установява следното:
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на В.И.Х. против Наказателно
постановление № 23-1882-000035/01.03.2023 г., издадено от началник сектор в ОД
МВР Русе, РУ 01 Русе. С посоченото наказателно постановление на Х. за нарушение
на чл. 104б, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, хипотеза трета от ЗДвП
на Х. е наложена глоба в размер на 3 000,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца
За да потвърди процесното
наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно
индивидуализирано; наложено е в размер, фиксиран от закона. При постановяването
на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, съдът е възприел правилно фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Решението
на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Основното възражение на
касационния жалбоподател се отнася до изясняването на фактическата обстановка,
при която е извършено нарушението. В жалбата се сочи, че въззивният съд не е
изяснил същата, с което на практика е нарушил съдопроизводствените правила,
защото са останали недоказани действията, определяни като „дрифт“ и извършвани
от Х. в качеството му на водач. Възразява се още, че въззивната инстанция при
произнасянето на оспореното решение се е позовала само на възприятията на
полицейските служители и изцяло е игнорирала показанията на свидетелите на Х..
Твърди се още, че контролният орган е събирал доказателства само за шофиране с
несъобразена скорост и съответно не е събирал други доказателства във връзка с
осъщественото дрифтиране. Изразени са теоретични постановки относно същността
на съдебния контрол. На практика касационната жалба е почти идентична по
съдържание с жалбата, с която е била сезирана въззивната инстанция.
Касационният съдебен
състав намира за неоснователни релевираните основания.
Настоящата
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на Районен съд - Русе,
изложени в оспореното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, приложим съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите
на решението на РРС, което е предмет на касационната проверка.
Правилно въззивната инстанция е ценила
за изхода на спора само показанията на органите на МВР, защото съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП Редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. Не отговаря на действителното
съдържание на оспореното решение въведеното оплакване в касационната жалба, че
липсват мотиви защо свидетелските показания на Б.В. и А.И. не са съобразени.
Напротив, такива мотиви – ясни и точни, съответни на фактите – се съдържат в
решението и не е необходимо да бъдат преповтаряни от този съдебен състав.
В
конкретния случай, при съобразяване на вече цитираната разпоредба на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, тежестта на доказване е върху жалбоподателя, а не върху
административнонаказващият орган и Х. не е оборил описаната в съставения АУАН и
издаденото наказателно постановление обстановка. В този смисъл не е налице на
нарушение на административнопроизводствените правила, извършено от
административнонаказващият орган.
На
следващо място, при съобразяване на факта, че въззивната инстанция е инстанция
по същество, в хода на съдебното дирене пред нея са събирани доказателства за
метеорологичната обстановка относно времето от метеорологична гледна точка, в
което е установено нарушението и от събраните доказателства се установява, че
същата не съвпада с твърденията на Х..
При
така изложените мотиви и при извършената служебна проверка на решението,
съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че
същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи,
водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
По
делото искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е заявено от
ответника в представеното възражение на касационна жалба, като
Съгласно
чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и
в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната,
за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен
състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Русе
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 532/19.07.2023 г.,
постановено по АНД № 675/2023 г. на
Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА
В.И.Х., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес *** да заплати на ОД МВР Русе юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: