Решение по дело №3277/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1293

гр. Варна, 30.03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети март две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3277 по описа на ВРС за 2016-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искове с правно основание чл.108 ЗС на Я.М.С., ЕГН********** и С. С.С., ЕГН**********, за осъждане на Ф.И.М., ЕГН********** и Г.Р.М., ЕГН**********, за предаване на владението върху: реална част от ПИ №* по актуалния КП на гр.Варна, р-н *, м.*, при граници на имота ПИ №*, ПИ №*, ПИ №*, ПИ №* и ПИ №*, и при граници на частта ПИ №*, ПИ №* и в останалата си част попадаща в ПИ №* по същия КП, която част е повдигната окомерно в цвят на л.42 от делото,

придобит от ищците в СИО по силата на договор за покупко – продажба от 24.11.2015г. с продавачи К. Х., Д. К. и Ф. Т., а те – придобили собствеността с решение на ПК – Варна от 23.03.1999г. и заповед по пар.4к ПЗР ЗСПЗЗ на кмета на общ.* от 01.04.2015г.

Кумулативно са предявени и искове с правно основание чл.59 ЗЗД на Я.М.С., ЕГН********** и С. С.С., ЕГН**********, за солидарно осъждане на Ф.И.М., ЕГН********** и Г.Р.М., ЕГН**********, за сумата от по 600.00лв. разделно на всеки от ищците – обезщетение за лишаването от ползване без правно основание на гореописаната реална част от ПИ №* по актуалния КП на гр.Варна, м.*, за периода 01.12.2015г. – 01.04.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете – 24.03.2016г. до окончателното им изплащане.

Ищците твърдят, че са съпрузи, сключили граждански брак през 27.02.2002г. Ответниците също се сочат като съпрузи, считано от 25.05.2004г.

Твърдят още, че по силата на договор за покупко – продажба от 24.11.2015г., придобили собствеността върху целия ПИ №* по КП на гр.Варна с площ 4733кв.м., от продавачите К. Х., Д. К. и Ф. Т., които при сключване на договора действали както следва: К. Х. – лично, Д. К. – чрез пълномощник К. Х. и Ф. Т. – чрез пълномощник адв. Ц. Т.. От своя страна тримата продавачи се легитимирали като собственици въз основа на приключила в тяхна полза (като наследници на И. С. Т.) реституционна процедура, обективирана в решение на ПК – Варна от 23.03.1999г. и заповед по пар.4к ПЗР ЗСПЗЗ на кмета на общ.* от 01.04.2015г. Поради това считат, че са еднолични собственици на целия процесен терен.

При първото си посещение на място на 01.12.2015г. обаче ищците констатирали, че в югозападната му процесна реална част от около 800кв.м. е изградена без строително разрешение паянтова постройка, която се владее и ползва от ответниците. Тъй като това ползване ищците считат за лишено от основание, с нотариална покана, 02.02.2016г., на ответниците бил даден седмодневен срок да напуснат имота или да заплащат на ищците обезщетение в размер на 300лв. месечно. Ответникът Ф.М. обаче отказал с мотивите, че семейството му има права върху имота в резултат на 30-годишно владение.

При така заявения спор за материално право и продължаващото и до днес фактическо ползване без основание и без заплащане на обезщетение, се моли за уважаване на исковете по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД и за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците депозират писмен отговор, в който не оспорват продължаващото ползване от тях на спорната по делото югозападна част от имота, не оспорват и получената покана от ищците и възражението на ответниците срещу нея.

Исковете обаче считат за неоснователни. В тази връзка твърдят, че договорът от 24.11.2015г., на който се позовават ищците, е „нищожен на осн. чл.26 ЗЗД, като сключен без представителна власт, тъй като пълномощните са неистински” – неподписани от лицето, сочено за техен автор – Ф. П. Т.. Твърдят евентуално, че договорът не е произвел вещен ефект, защото продавачите не са били наследници на И. С. Т., евентуално – поради липса на права у продавачите, които те да са прехвърлили на ищците. Във връзка с последното оспорват легитимиращия ефект на реституционната процедура в полза на ищците, оспорват правата на праводателя на ищците преди одържавяването, оспорват и идентичността на имота по реституционните актове с процесния. Евентуално заявяват свои противопоставими вещни права върху частта, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност от 1984г. (с присъединяване владението на праводателката им Ж. К.) и изграждане на жилищна сграда в имота.

По същество молят за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните е безспорно и се потвърждата от материалите по делото, че ищците са съпрузи, сключили граждански брак през 27.02.2002г., както и че ответниците са съпрузи, сключили граждански брак на 25.05.2004г.

Безспорно е още и се потвърждата от материалите по делото, че към момента на устните състезания и поне считано от 24.11.2015г. ответниците упражняват фактическа власт върху процесната реална част от имота.

Не се спори също, а е видно и от материалите по делото, че на 02.02.2016г. ответниците получили покана с предоставен седмодневен срок да напуснат имота или да заплащат на ищците обезщетение в размер на 300лв. месечно, но те отказали, поради спор за собствеността межу двете семейства (л.32-35).

С обективираната в НА №*г., том *, рег. №*, по н.д. №*г. на н-с при ВРС правна сделка, К. Х., Д. К. и Ф. Т. продали на ищците Я. и С. С. правото на собственост върху спорния ПИ №* по актуалния КП на гр.Варна, р-н *, м.*, при граници на имота ПИ №*, ПИ ПИ №* и ПИ №*, срещу сумата от 95835.67лв.

Видно от същия НА №*г., при сключване на договора продавачите действали както следва: К. Х. – лично, Д. К. – чрез пълномощник К. Х. и Ф. Т. – чрез пълномощник адв. Ц. Т.. Относно пълномощието на Ц. Т. от името на Ф. Т. е удостоверено представянето пред нотариуса на пълномощно от 16.09.2015г., заверено за вярност от н-с Ал. Ш., гр. *, *.

            В писмо от 01.11.2016г. (л.155-162) нотариусът, изповядал сделката – Огнян Ш. заявява, че действителното представено по нотариалното дело пълномощно от името на Ф. Т. е с №*г., а записаното в НА пълномощно от 16.09.2015г. касае друго нотариално дело и е останало „поради недоглеждане”. Към писмото е приложен заверен препис от твърдяното като налично по н.д. №*г. пълномощно №*г.

            Видно от материалите на л.207-210 от делото, Република * чрез общинска дирекция „население” при каймакамство *, е отказала да предостави изискана от нея информация във връзка с пълномощното за Ф. Т., за което е издадено съдебно удостоверение от ВРС при Република България, защото молбата не била изхождала от самата Ф. Т..

            В издадена от АГКК – Варна скица от 09.09.2015г., като собственици на спорния поземлен имот фигурират К. Х., Д. К. и Ф. Т., а в скицата от 2016г. – купувачите Я. и С. С..

            С т.9 от решение №600/23.03.1999г. на ПК – Варна, е „признато” на наследниците на И. С. Т. правото на възстановяване върху нива от 11.400дка, в землището на Г., м.* *, с непосочени граници (съседи). Вместо такива в решението е записано, че имотът „представлява част от №30 по плана на стари имотни граници на м.*, която обхваща имоти с планоснимачни номера или части от тях: *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *”.

            Със заповед №Г-ПР-100/01.04.2015г. по пар.4к, ал.7 ЗПСЗЗ, издадена въз основа на цитираното решение №600/23.03.1999г. на ПК – Варна, на наследниците на И. С. Т. – К. Х., Д. К. и Ф. Т. – било възстановено правото на собственост върху имот с идентификационен №*, по ПНИ на м.*, землище Г., с площ 4733кв.м. и граници иимоти с идентификационни номера: *, *, *-път и *-път.

            На л.94-126 е приобщената административната преписка по издаването на цитираните решение на ПК от 1999г. и заповед по пар.4к от 2015г. Видно от конкретно от приобщените по нея удостоверения за наследници, към момента на заповедта по пар.4к ЗСПЗЗ от 01.04.2015г. и към момента на покупко – продажбата от 24.11.2015г., лицата К. Х., Д. К. и Ф. Т. са били единствените останали призовани наследници на И. С. Т..

            С обективирано в протокол №15/27.11.1984г. решение на ОбНС – Варна, е одобрен списъкът на 188 лица, на които по реда на ПМС №11 е предоставено безвъзмездното ползване върху земеделска земя. Сред получателите е и Ж. Р. К. за 0.7 дка земя в м.*, земище гр.Варна, при съседина земята: А.С., Др.Т. и два пътя. За ползването по този ред и условия е издадено и удостоверение №18/03.12.1984г. с аналогично описание на терена (л.73-77).

            От заключението по приетата СГЕ, което съдът цени като обективно и достоверно, се установява, че подписите, положени за „упълномощител” в пълномощни №01346/23.01.2015г. и №13397/16.09.2015г. (посочени в НА за покупко – продажба в полза на ищеца и в писмото на н-с Ш. до ВРС), са изпълнени от лицето Ф. П. Т..

            От заключението по приобщената първа СТЕ, което съдът кредитира като обективно, мотивирано и неоспорено, се установява, че новообразуван имот №* с площ 4733кв.м. по ПНИ от 2012г. попада върху имоти с номера по ПКП към ПНИ  *, *, *, * (изцяло) и в имоти * и * (частично). Тези имоти съставляват част от имотите, записани в решение №600/23.03.1999г. на ПК – Варна. Следователно е направен извод, че процесната реална част от ПИ №* е идентична (попада изцяло) в реституирания с решението на ПК и заповедта по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ имот на наследниците на И. С. Т.. Констатациите са нанесени и графично. Средният пазарен наем за ползването на спорната реална част за периода 01.12.2015г. – 01.04.2016г. е изчислен на 381.60лв. общо.

            Към заключението по втората СТЕ, което съдът кредитира като обективно, мотивирано и неоспорено, са нанесени върху скица (л.181) границите на процесната ползвана от ответника реална част от ПИ №*, като са поставени т.1-4 за отграничаване на частта. Установено е още, че площта й е измерена на 805кв.м. по графически изчисления.

            От показанията на св. Н. Н., които съдът цени като обективни и непосредствени, се установява, че свидетелят е собственик на имот в м. * от м.юли 1997г. Още когато свидетелят се нанесъл в своя имот, Ф. (посочен като Р.) вече ползвал неговия си (процесния) имот, до който се стига „от главното шосе, което влиза в *, на първата пресечка вляво, на първата успоредна улица”, „на ъгъл между два пътя”, „точно над съседа му С. е мястото на Р.”. Имотът е с площ около 800кв.м. и в него има „стара къщичка”, която вероятно била изградена преди свидетелят да придобие неговия парцел и която „Р. нещо я доработваше, даже една баня започна”. От 1997г. и до днес свидетелят е виждал само и единствен Р. да работи мястото, не знае и не е чувал някой да е имал претенции към собствеността.

            От показанията на св. С. Петров, които съдът цени като обективни и непосредствени, се изяснява, че свидетелят е собственик на имот №*, съседен на процесната реална част, от севената й страна. Процесната реална част, намираща се южно от неговия имот, през 80-те години на миналия век била на възрастна жена на име Ж.. Когато тя не можела вече да гледа имота, го преотстъпила за ползване на „таксиметров шофьор от *”. А от „четири – пет години, т.е. от около 2010г.” в имота се появил Ф.М., който се представил за новия му собственик и който го ползва и досега. Към момента в имота има насаждения, още от времето на въпросната Ж., както и дървена барака, изградена впоследствие. Свидетелят не е влизал в самия имот, който на място е ограден.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

            По действителността на договора за продажба: Обективираната в НА №*г. по н.д. №*г. правна сделка съдържа всички съществени белези на договора за покупко – продажба, надлежна индивидуализация на страните и предмета му и подписи на волеизявилите лица. Относно редовността на нотариалната процедура не са наведени в преклузивния срок по чл.131 ГПК възражения от ответниците, поради което релевираните такива едва с писмените им бележки са преклудирани и не подлежат на разглеждане. По тези причини сделката не страда от формални пороци.

При сключване на договора продавачите действали както следва: К. Х. – лично, Д. К. – чрез пълномощник К. Х. и Ф. Т. – чрез пълномощник адв. Ц. Т.. Относно пълномощието на Ц. Т. от името на Ф. Т. е удостоверено представянето пред нотариуса на пълномощно, заверено за вярност от н-с в гр. *, *. Действително в нотариалния акт е вписано пълномощно №*г., а по обясненията на н-с Ш. пред ВРС, реално използваното и съхранявано по н.д. №*г. пълномощно е №*г. Двете пълномощни обаче са приложени по делото (в заверен за вярност оригинал и в апостилиран превод) и при съпоставка на съдържанието им е видна относимостта именно на ситуираното по н.д. №*г. пълномощно №*г., към обективираната в НА №*г. правна сделка. Това пълномощно освен това съдържа и изричното оправомощаване на адв. Ц. Т. за извършване на продажба на процесния ПИ №*, което потвърждава валидността му по правилата на чл.37, пр.2 ЗЗД, с оглед и на заверката му от лице с нотариални функции. И най – вече от заключението по неоспорената СГЕ се установи с категоричност, че подписите, положени за „упълномощител” и в двете обсъждани пълномощни, са изпълнени от лицето Ф. П. Т.. По тези причини съдът не констатира сочения от ответниците порок на волята на продавачите по сделката и следователно приема, че договорът обвързва валидно страните по него.

По вещно – транслативното действие на договора: С ТР №9/7.11.2012г. тълк. д. №9/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че при спорове за собственост за земи в терени по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, по които ищци са лица с възстановени права по ЗСПЗЗ, а ответници - бивши ползватели, са допустими възражения срещу валидността на решенията на ОСЗ, с които се легитимират ищците. Ответниците могат да възразяват и срещу материалната законосъобразност на тези решения, но само в рамките на своите противопоставими права - т. е. че е била налице пречка за реституцията, тъй като имотът е бил изкупен при условията на пар4а или пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в законните срокове, респ. че са били налице условията за запазване собствеността върху маломерните разлики над успешно трансформираните 600/1000кв.м. Ответникът обаче не разполага с други възражения срещу законосъобразността на решението на ОСЗ и по-специално - че ищецът или неговият наследодател не са били собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС, ДЗС и т.н. или че няма идентичност между притежавания и възстановения имот. По отношение на тези възражения е прието, че косвеният съдебен контрол по чл. 17, ал. 2, пр. 2 ГПК е ограничен, като обяснението произтича от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които преследва този закон. Настоящият съдебен състав приема, че това принципно разрешение следва да намери приложение не само при спор между реститут и ползвател, но и при спор между техните правоприемници, доколкото последните са поставени в идентично материалноправно положение относно собствеността върху терена по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, с това на праводателите им.

В настоящия случай от приобщените удостоверения за наследници е видно, че продавачите К. Х., Д. К. и Ф. Т. имат качеството на призовани наследници на И. С. Т., като възражението в тази връзка не може да бъде споделено. Ответниците от своя страна не въвеждат ясно дефиниран производен придобивен способ, но и в отговора на исковата молба, и в о.с.з., и в писмените си бележки, поддържат ясното твърдение, че Ж. Р. К., на която през 1984г. е предоставено от ОбНС – Варна, по реда на 11-то ПМС безвъзмездното ползване на процесния терен, е техен праводател. И именно въз основа на това твърдение заявяват присъединяване на нейното владение, за да обосноват наведеното от тях първично придобивно основание. Ето защо в контекста на гореизложеното съдът приема, че считайки себе си за правоприемници на лице с делегирано от Министерски съвет право на ползване върху земя по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, ответниците не могат да релевират в настоящия процес възражения за материална незаконосъобразност на решението на ПК от 1999г. в полза на ищците, извън тези, базирани на успешно трансформирана собственост от ползвателя, каквито в случая няма.

След като приоритетните възможности на ползвателя за изкупуване на предоставените му земи не са упражнени в случая, то с влизането в сила на ЗСПЗЗ ползването се счита прекратено, а земите подлежат на реституиране. Такова е реализирано в случая с решението на ПК Варна №600/23.03.1999г., което, като постановено от компетентен орган, с надлежен персонален състав и ясна разпоредителна воля, съставлява действителен и стабилен административен акт. Този акт, заедно с последвалата го заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на кмета на общината, финализират реституционната процедура и легитимират техния адресат. От заключението по първата СТЕ се установи, че новообразуван имот №* с площ 4733кв.м. по ПНИ от 2012г. попада върху имоти с номера по ПКП към ПНИ  *, *, *, * (изцяло) и в имоти * и * (частично), а те съставляват част от имотите, записани в решението на ПК от 1999г. Следователно процесната реална част от ПИ №3048 е и идентична (попада изцяло) в реституирания с решението на ПК и заповедта по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ имот на наследниците на И. С. Т.. А това в заключение мотивира извода за притежание на отчуждените с договора от 24.11.2015г. права у продавачите, а с това и тяхното валидно придобиване от ищците.

По придобивната давност: Давността представлява първичен способ за придобиване на вещни права, чрез фактическо упражняване на съдържанието им в определен от закона срок, с намерение за присвояване, манифестирано спрямо конкуриращия собственик или съсобственик, както и спрямо всички трети за спора лица. С ТР №10/05.12.2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата до влизане в сила на разпоредбата давност за имоти, подлежащи на възстановяване по този закон или ЗСПЗЗ, не се зачита, поради което най – ранният момент, от който би могъл да се давности такъв терен, е 18.11.1997г. (влизането в сила на нормата). Но това не означава, че обезателно и  във всички случаи тази дата дава началото на всяко давностно ползване на земеделската земя. Напротив – по въпроса от кой момент започва да тече давностният срок за придобиване на имот, намиращ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ е налице задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, с която е прието, че до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността давност не тече, тъй като до този момент не е индивидуализиран цялостно обектът на собственост и лицата, в полза на които е реституиран имотът не биха могли да се защитят чрез иск досежно техните права. Следователно давностен срок не би могъл да е изтекъл срещу бившите собственици на имота до финализиране на реституционната процедура (Решение №73/11.04.2011г. по гр.д. №1181/2010г. на ВКС, 2-ро ГО, Решение №373/21.05.2010г. по гр.д. №396/2009г. на ВКС, 1-во ГО и много други).

За имотите по пар.4 ЗСПЗЗ този момент е различен, в зависимост от следните обстоятелства: 1/ дали реституционния административен акт е приет преди или след измененията с ДВ, бр.68/30.07.1999г.; 2/ при действието на коя редакция на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ е издадено решението на реституционния орган; 3/ какво е конкретното съдържание на разпоредителната воля на реституционния орган. Съгласно чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ (редакция ДВ бр.88/31.07.1998г.) ПК се произнася са решение за възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на пар.4-4л на този закон. По приложението на този текст с ДВ бр. 122/19.12.1997г. е приета нова алинея 4 на чл.28 ППЗСПЗЗ, която предвижда изготвяне на ПНИ, с който нормативно да се определят границите на имотите, собствеността върху които се реституира, в съответствие със записванията в кадастралния план и при посочване номерата на имотите и на техните граници. При тази нормативна регламентация и изхождайки от разбирането, че давност не тече срещу този, който не може да се защити, следва да се приеме, че конститутивен ефект имат само реституционните решения, постановени преди измененията от 30.07.1999г., които съдържат пълна индивидуализация на възстановените имоти, която може да бъде постигната с посочване на местоположение, площ, номер и съседи на същите или с препращане към приложена към решението скица, която да онагледява мястото, иднетификатора или границите на имота. И обратно – ако за земята не са определени (тексутално или графично) ясни граници, решението, дори ако е преди 30.07.1999г., ще има само установително действие и ще налага изработването на ПНИ и на заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, които да индивидуализират цялостно възстановеното право, едва след които ще може да тече и придобивна давност (така и Решение №288/18.03.2014г. по гр.д. №2058 за 2013г. на ВКС; Решение №185/25.06.2013г. по гр.д. №2066/2013г. на ВКС и др.).

В настоящия случай  с т.9 от решение №600/23.03.1999г. на ПК – Варна, е „признато” на наследниците на И. С. Т. правото на възстановяване върху нива от 11.400дка, в землището на Г., м.* *, с непосочени граници. Вместо такива в решението е записано, че имотът „представлява част от №30 по плана на стари имотни граници на м.*, която обхваща имоти с планоснимачни номера или части от тях: *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *”. Кои са тези „части” обаче в решението не е посочено. В него няма и допълнително описание на имота. Към материалите по административната преписка няма скица, схема, снимки или други материали, които да конкретизират произнасянето. При тези данни съдът не може да приеме, че земята по т.9 от решение №600/23.03.1999г. на ПК е индивидуализирана в достатъчна степен, която да я отграничи несъмнено, като самостоятелна вещ, от висчки останали имоти в местността. Този извод не се разколебава от заключението на СТЕ за идентичност, защото то е базирано именно на приетия ПНИ, ПКП към него и останалата послужила за изработването му информация, а определяща е индивидуализацията към момента на постановяване на реституционния акт.

По изложените съображения съдът в заключение приема, че решение №600/23.03.1999г. на ПК – Варна има установителен характер, в съответствие с естеството на установителния му диспозитив и степента на индивидуализация на имотите, поради което постановяването му не е годно да обуслови начало на придобивна давност срещу легитимираните му адресати. Такава може да се приеме за започнала най – рано след ПНИ от 2012г. и следователно няма как да е изтекла до несъмнено възникналия в края на 2015г. и началото на 2016г. спор за материално право. А това дискредитира наведеното от ответниците първично придобивно основание. Отделен е въпросът доколко то изобщо е доказано пълно и главно.

По иска по чл.108 ЗС: Въз основа на горните групи съображения съдът приема за установена по делото материалната легитимация на ищците върху процесната реална част, за сметка на неустановената такава на ответниците, което при отсъствието на какъвто и да било спор по владението на частта, мотивира извод за основателност на иска по чл.108 ЗС, с вписване на двусъставен диспозитив по последната тълкувателна практика на ВКС.

По иска по чл.59 ЗС: При този изход по главния спор за материално право и при безспорната фактическа власт на ответниците върху процесната реална част земята, в периода 01.12.2015г. – 01.04.2016г., същите длъжат на ищците обезщетение за ползването без основание, за което са изрично поканени, определено според действащата съдебна практика съобразно средния пазарен наем на вещта. Същият в случая е изчислен на общо 381.60лв. за заявения период, поради което тази сума следва да се присъди солидарно от ответниците, като съпрузи, разделно на ищците, според предявения петитум. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер исковете следва да се отхвърлят. По арг. от чл.86 ЗЗД произнасянето следва да включва и законната лихва от предявяването на исковете.

По разноските: Независимо от частичното по разамер отхвърляне на исковете по чл.59 ЗЗД, настоящият състав преценява, че основният спор по делото е за притежанието на правото на собственост, поради което отговорността за разноски следва да се определи съобразно него. Ето защо на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят на ищеца разноски за държавни такси, преписи за вписване, СУ и депозити СТЕ, общо в размер на 590.35лв.

На ищеца се следва и адвокатски хонорар, като по възражението за прекомерност съдът намира следното: При окончателната цена на вещния иск, определена за площ от 805кв.м., минималният адвокатски хонорар възлиза на около 1040лв., като към него се прибави и хонорар за осъдителните искове от 300лв., общия минимум по делото възлиза на около 1340лв. Същевременно делото по никакъв начин не е с незначителна фактическа и правна сложност. Ето защо хонорарът от 1600лв. е адекватен на делото и близък до минимума, и като такъв следва да бъде присъден.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ф.И.М., ЕГН********** и Г.Р.М., ЕГН**********, че Я.М.С., ЕГН********** и С. С.С., ЕГН**********, са собственици на реална част от ПИ №* по актуалния КП на гр.Варна, р-н *, м.*, при граници на имота ПИ №*, ПИ №*, ПИ №*, ПИ №* и ПИ №*, при граници на частта ПИ №*, ПИ №* и в останалата си част попадаща в ПИ №* по същия КП, която част е заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на скицата на л.181 от делото, по заключението по втората СТЕ, която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, с площ на частта по заключение по СТЕ 805кв.м.,

и ОСЪЖДА Ф.И.М., ЕГН********** и Г.Р.М., ЕГН**********, да предадат на Я.М.С., ЕГН********** и С. С.С., ЕГН**********, владението върху реална част от ПИ №* по актуалния КП на гр.Варна, р-н *, м.*, при граници на имота ПИ №*, ПИ №*, ПИ №*, ПИ №* и ПИ №*, при граници на частта ПИ №*, ПИ №* и в останалата си част попадаща в ПИ №* по същия КП, която част е заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на скицата на л.181 от делото, по заключението по втората СТЕ, която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, с площ на частта по заключение по СТЕ 805кв.м., на осн. чл.108 ЗС.

ОСЪЖДА солидарно Ф.И.М., ЕГН********** и Г.Р.М., ЕГН**********, да заплатят на Я.М.С., ЕГН********** и С. С.С., ЕГН**********, сумата от по 190.80лв. – на всеки от двамата поотделно, съставляващи обезщетение за лишаването от ползване без правно основание на гореописаната реална част от ПИ №* по актуалния КП на гр.Варна, м.*, за периода 01.12.2015г. – 01.04.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете – 24.03.2016г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 190.80лв. до 600.00лв. всеки, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете – 24.03.2016г. до окончателното им изплащане, на осн. чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Ф.И.М., ЕГН********** и Г.Р.М., ЕГН**********, да заплатят на Я.М.С., ЕГН********** и С. С.С., ЕГН**********, сумата 2190.35лв. – разноски в производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………