Р
Е Ш Е
Н И Е
№
2915 10.07.2019 година град Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, IV граждански
състав, в публично заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
при участието на секретаря Диана Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18103 по описа на съда за
2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр.
с чл. 79 от ЗЗД; чл. 92 от ЗЗД; чл. 342 от ТЗ
и чл. 86 от ЗЗД от „Теленор
България” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 6, представлявано от С.
Ф. чрез адв. Г.
против С.Г.С.
с адрес ***, *** за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 182,56 лв.-главница –неплатени използвани далекосъобщителни
услуги за периода 01.10.2015 г.-31.01.2016 г. , ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане и осъждане
ответника да заплати на ищеца сумите от 536,34
лв. договорна неустойка и сумата от 53,82
лв. лизингови вноски по договор № ***
за периода ***.
Притендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че между ответницата и „Космо България Мобайл" е сключен
Договор за мобилни услуги от 30.01.2015 г. с предпочетен номер *** по програма Rezerv 19.90 лв. за срок 30.01.2017
г. На 03.07.2015 г. между същите страни
е сключен още един договор с предпочитан номер *** по програма Rezerv Standart 19.90 лв. със срок до 03.07.2017
г. По повод сключения втори договор
абоната е получил таблет модел Huawei Ascend Y221 Black на изплащане за 23
месеца при лизингови вноски от по 2,99 лв. За потребените услуги в периода
010.10.2015 г.-31.01.2016 г. са издадени фактури № **********/01.10.11.2015 г.
на стойност 139,08 лв. и № **********/01.12.20215 г. на стойност 193,71 лв.
съдържаща и задължението по предходната
фактура. Извършена е корекция и дължимия остатък за плащане е определен на
182,56 лв. Поради неизплащане на задължението на основание ОУ от 01.02.2015 г.
Теленор е прекратил едностранно сключенети с ответника индивидуални договори,
като е начислил и неустойка в размер от 536 лв. съответстваща на дължимите
абонаменти за периода на неизпълнението от датата на спиране на ползването на
услугите до крайния срок на действие на договор, като за първия номер сумата е
вр размер от 225,41 лв., а за втория -310,93 лв. без да се включва дължимия
ДДС. Начислена е и сумата от 53,82 лв. съответстваща на остатъка от неплатените
лизингови вноски. За притиндираното вземане за ползвани далекосъобщителни
услуги е подадено заявление по чл. 410 от ГПК по което е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 11079/17 г. на ПРС , срещу която е постъпило в срок възражение.
В
предоставения срок за отговор ответницата оспорва иска като твърди, че не е
сключвала посочените договори, не е получавала таблет и не притежава такъв.
Действително е била абонат на услуги на ищеца, но по друг договор преди 2015
г., безсрочен, от който не и е предоставен екземпляр. При изискване от нейна
страна на информация за проведените разговори, продължителност и ползване на
безплатни минути е получила отказ и това я е мотивирало да спре ползването на
услугите от 01.02.2015 г..
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 11079/17 г г.
по описа на ПдРС се установява, че в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Срещу заповедта е било
подадено от ответника възражение по чл. 414 ГПК, в резултат на което и в срока
по чл. 415 ГПК ищецът е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК. Изложеното сочи,
че установителния иск е допустим.
От представеният Договор за мобилни услуги от 30.01.2015 г.;
03.07.2015 г. декларации от 30.01.2015 г. и 03.07.20105 г.; договор
за лизинг от 03.07.2015 г. ; запис на заповед от 03.07.2015 г. е видно, че
между страните е постигнато споразумение за предоставяне ползване от
ответницата на предоставяни от ищеца мобилни услуги с предпочетен номер *** при стандартен месечен абонамент от 19.99 лв., съдържащ 120 национални минути извън Теленор; 1200
резерв национални минути и 1000 МВ резерв мобилен интернет за срок от 24 м.-от 30.01.2015 г. до
30.01.2017 г.
На 03.07.2015 г. между същите страни е сключен друг договор за
предоставяне ползване на мобилни услуги с предпочитан номер *** при
стандартен месечен абонамент от 19.99 лв. включващ
300 промо национални минути и 300 национални минути за 24 м.; 150 резерв
национални минути; 600 МВ резерв мобилен интернет със срок 24 м.
от 03.07.2015 до
03.07.2017 г. На същата дата между страните е сключен и
договор за лизинг по силата на който на ответницата е предоставен от ищеца за
временно и възмездно ползване таблет модел Huawei Ascend Y221 Black с
лизингова цена-68.77 лв. на изплащане за 23 месеца при лизингови вноски от по
2,99 лв. За обезпечаване на вземането по договора за лизинг е
подписан от ответницата в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 68,77
лв. На потребителя са предоставени общите условия на оператора.
От представените фактури **********/01.10.11.2015 г. на
стойност 139,08 лв. и № **********/01.12.20215 г. на стойност 193,71 лв.;
**********/01.02.2016 г. на стойност 772,72 лв. е видно, че за периода 01.11.2015-30.11.2015
г. ищеца е начислил на ответницата задължение в размер от 51,64 лв. за ползвани
мобилни услуги и такса; 2,99 лв. –вноска лизинг; 139,08 лв. задължения от
предходен период, а за периода 01.01.2016 г-31.01.2016 г. -536,34
лв.-неустойка и 53,82 лв.-вноска лизинг.;
182,56 лв. задължения от предходен период. Към 01.02.2016 г. задължението на
ответницата към ищеца възлиза на 772,72 лв.,
от които 536,34 лв.-неустойка; 53,82 лв.-вноски по лизингов договор и
182,56 лв. задължения за доставени мобилни услуги.
От изготвеното заключение от 31.05.2019 г. по извършената ССЕ е видно, че дължимите
суми за номера *** за периода
01.10.2015-31.01.2016 е в размер на
182,56 лв. дължимите лизингови вноски за предоставения за ползване таблет са в
размер от 53,82 лв. съобразно погасителния план след м. 02.2016 г. Дължимата
неустойка за прекратяване на договора от 30.01.2017 г. за 406 дни ( месечни
такси от 16,66 лв. до края на договора ) е в размер от 225,41 лв., а за
договора от 03.07.2017 г. за 560 дни-310,93 лв.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна
страна намира следното:
Предвид установените факти от
събраните писмени доказателства съдът приема за доказано, че между страните са
сключени два отделни валидни договори за мобилни услуги за различни номера за
срокове от по 24 месеца, по силата на
които ищецът е поел задължението да предоставя на ответницата, в качеството
ѝ на потребител, мобилни услуги, при насрещното задължение на последната
да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги, както и договор за
предоставяне на ползване на таблет срещу определена лизингова цена, дължима на
вноски съобразно договорен погасителен план, като с оглед депозираните
декларации от ответницата следва да се отбележи, че същата приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. В тази връзка съдът счита за неоснователно възражението
на ответницата, че не е сключвала заявените договори и не е получавала
заявеното устройство.
Тъй като от събраните по делото
доказателства се установява, че от ищеца са издадени няколко фактури, в които пълният размер на задължението по предходната издадена фактура - за предходния отчетен период, е посочено изцяло
като задължение и в следващата фактура, т.е съответната
фактура включва и цялото задължение от предходния период, следва да се приеме,
че ответницата не е изпълнила месечните си задължения за плащане на дължимите
от нея суми по сключените с ищеца договори за мобилни услуги и договор за
лизинг за няколко последователни отчетни периода. В тази насока ответницата, върху която лежи
доказателствената тежест, не ангажира и доказателства да е извършила
плащане на суми по издадените от ищеца
фактури, поради което следва да се приеме, че същите се явяват дължими.
Доколкото по делото се
установява, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по договорите, а в
същите е предвидено прекратяване при вина на потребителя с начисляване на
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка СИМ карта до края на срока на договора, следва да
се приеме, че ищеца разполага с право едностранно и преждевременно да прекрати
договорите, като определи обезщетение за
неизпълнение на задълженията на ответника, в случая довели до прекратяване на
облигационноправните връзки между страните. Това е така защото са налице
елементите на фактическият състав на неустойката - изрична клауза и виновно неизпълнение задълженията на
ответника, довели до прекратяване им. Ето
защо и с оглед неоспореното заключение по изслушаната ССчЕ, съдът стига до
извода, че искът се явява основателен и следва да се уважи.
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза
на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане,
представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в исковия
процес в размер на 125 лева– платена държавна такса и 150 лева- депозит за вещо
лице. Разноските от общо 275 лева ще се възложат в тежест на ответника.
Съгласно
т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада. Ето защо, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съразмерно
на уваженото притендирано вземане от 182,56 лв. или сумата от общо размер на 46,98
лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.Г. Славеева с адрес ***, ***
дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София сумата
от 182,56 лв.(сто осемдесет и
два лева) -главница
–неплатени използвани далекосъобщителни услуги за периода 01.10.2015
г.-31.01.2016 г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното плащане за които
суми, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 по
частно гр. дело № 8555/2017 г. на ПРС.
ОСЪЖДА С.Г. С.
с адрес ***, *** да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.
к. Младост 4, Бизнес Парк София сумата
от 536,34 лв.(петстотин тридесет и шест лева и тридесет и четири ст.) договорна неустойка и сумата от 53,82 лв. (петдесет и три лева и осемдесет и две ст.) лизингови вноски по договор № ***
за периода 02.2016-06.2017 г.
ОСЪЖДА С.Г. Славеева с адрес ***, *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4,
Бизнес Парк София на сумата от общо 46,98 лева /четиридесет и шест лева/-
разноски в заповедното производство по частно гр. дело № 8555/2017 г. на на
ПРС, и сумата от общо 275 лева /двеста седемдесет и пет лева/ – разноски
по настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:/п/
Вярно с оригинала!ВГ