Присъда по дело №794/2012 на Окръжен съд - Бургас

М О Т И В И

 

Производството по делото е образувано по повод обвинителния акт  на Окръжна прокуратура гр.Пловдив против Е.Ч. от гр. К., Република Т. жител и живущ *** ЕГН ********** за извършени от него престъпления - по чл.123, ал.З, предл.1, алт.2 и предл.2 вр.ал.1 от НК  за това че на 15.06.2011г. в района на километър 130+585м. на автомагистрала "Тракия", в Пловдивска област, при условията на независимо съпричиняване с Н.К.Т. е причинил смъртта на повече от едно лице - девет лица: М.З.М., И.Т. Ч., П. Д. К., П. И.К., Й.Д.Г., Б. С.Р., И. С. Д., Х. Е., А. С. У., като смъртта на последната е настъпила на 09.08.2011г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози, представляваща източник на повишена опасност - обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.България, в качеството му на съсобственик и управител на „Ентуртранс"ООД, гр.Бургас - ЮЛ, извършващо обществен превоз на пътници съгласно Лиценз №00401/20.05.2010г. на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като е нарушил Закона за движение по пътищата, Закона за автомобилните превози, Наредба №33 от 3 ноември 1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и Наредба №2 от 15 март 20021. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (загл. изм. -ДВ, бр.44 от 2011г.)  и престъпление по чл. 134 ал. 3 предл. 2 във вр. с ал. І предл. 2 т.2 от НК за това, че на 15.06.2011г. в района на километър 130+585м. на автомагистрала "Тракия", в Пловдивска област, при условията на независимо съпричиняване с Н.К.Т. е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице - единадесет лица: две средни телесни повреди на М.Д.С., две средни телесни повреди на М.В.Г., пет средни телесни повреди на С.К.С.,три средни телесна повреди на М.Н.Н.,две средни телесни повреди на Л.В.Р., две средни телесни повреди на И.Г.Т., средна телесна повреда на Ж.Д.П., две средни телесни повреди на М.Д.К., средна телесна повреда на А.Т.А., две средни телесни повреди на М.Д.М. и две средни телесни повреди на Н.В.В. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози, представляваща източник на повишена опасност - обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.България, в качеството му на съсобственик и управител на „Ентуртранс"ООД, гр.Бургас - ЮЛ, извършващо обществен превоз на пътници съгласно Лиценз №00401/20.05.2010г. на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като е нарушил Закона за движение по пътищата, Закона за автомобилните превози, Наредба №33 от 3 ноември 1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и Наредба №2 от 15 март 2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (загл. изм. -ДВ, бр.44 от 2011г.).

Със същият обвинителен акт срещу Н.К.Т. от гр. В., живущ *** ********** са повдигнати обвинения по чл.123, ал.З, предл.1, алт.2 и предл.2 вр.ал.1 от НК - за това че на 15.06.2011г. в района на километър 130+585м. на автомагистрала "Тракия", в Пловдивска област, при условията на независимо съпричиняване с Е.Ч. е причинил смъртта на повече от едно лице - девет лица: М.З.М., И.Т. Ч., П. Д. К., П. И.К., Й.Д.Г., Б. С.Р., И. С. Д., Х. Е., А. С. У., като смъртта на последната е настъпила на 09.08.2011г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози, представляваща източник на повишена опасност - обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.България, в качеството му на ръководител група транспорт във фирма „Ентуртранс"ООД, гр.Бургас - ЮЛ, извършващо обществен превоз на пътници съгласно Лиценз №00401/20.05.2010г. на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като е нарушил Закона за движение по пътищата, Закона за автомобилните превози, Наредба №33 от 3 ноември 1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и Наредба №2 от 15 март 2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (загл. изм. -ДВ, бр.44 от 2011г.)  и престъпление по чл. 134 ал. 3 предл. 2 във вр. с ал. І предл. 2 т.2 от НК за това че на 15.06.2011г. в района на километър 130+585м. на автомагистрала "Тракия", в Пловдивска област, при условията на независимо съпричиняване с Е.Ч. е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице - единадесет лица: две средни телесни повреди на М.Д.С., две средни телесни повреди на М.В.Г., пет средни телесни повреди на С.К.С., три средни телесна повреди на М.Н.Н., две средни телесни повреди на Л.В.Р., две средни телесни повреди на И.Г.Т., средна телесна повреда на Ж.Д.П., две средни телесни повреди на М.Д.К., средна телесна повреда на А.Т.А., две средни телесни повреди на М.Д.М. и две средни телесни повреди на Н.В.В. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози, представляваща източник на повишена опасност - обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.България, в качеството му на ръководител група транспорт във фирма „Ентуртранс"ООД, гр.Бургас - ЮЛ, извършващо обществен превоз на пътници съгласно Лиценз №00401/20.05.2010г. на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като е нарушил Закона за движение по пътищата, Закона за автомобилните превози, Наредба №33 от 3 ноември 1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и Наредба №2 от 15 март 20021. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (загл. изм. -ДВ, бр.44 от 2011г.).

Със същият обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу С.Д.Д. ***, живущ ***, ЕГН **********  по чл.343, ал.4, вр.ал.3, предл.2, буква „б", предл.2, вр.ал.1, вр.чл.342, ал.1 от НК за това, че на 15.06.2011г. в района на километър 130+585м. на автомагистрала "Тракия", в Пловдивска област при управляване на МПС -автобус "Мерцедес", рег.№ ***** е нарушил правилата за движение -чл.20, ал. 1 и ал. ІІ изр. 2 от ЗДП  и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице — девет лица: М.З.М., И.Т. Ч., П. Д. К., П. И.К., Й.Д.Г., Б. С.Р., И. С. Д., Х. Е., А. С. У., като смъртта на последната е настъпила на 09.08.2011г. и телесни повреди на повече от едно лице - единадесет лица:две средни телесни повреди на М.Д.С., две средни телесни повреди на М.В.Г., пет средни телесни повреди на С.К.С.,  три средни телесна повреди на М.Н.Н.,  две средни телесни повреди на Л.В.Р., две средни телесни повреди на И.Г.Т.,  средна телесна повреда на Ж.Д.П.,  две средни телесни повреди на М.Д.К.,  средна телесна повреда на А.Т.А.,  две средни телесни повреди на М.Д.М. и две средни телесни повреди на Н.В.В.,  като деянието представлява особено тежък случай.

В съдебно заседание представителите на държавното обвинение поддържат повдигнатите обвинения така както са предявени и срещу тримата подсъдими, като считат, че на подсъдимите Ч. и Т. следва да им бъдат наложени наказания в размер на максимума предвиден в закона, а именно по 15 години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип., а на подсъдимия Д. да бъде определено наказание съобразно закона при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и той  да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство в размера на наказанието лишаване от свобода.  

По делото бяха представени молби от пострадали и от наследници на пострадали от престъплението, с които молят да бъдат конституирани като граждански ищци и частни обвинители по делото.  Предвид на обстоятелството, че процеса е с фактическа и правна сложност съдът прецени, че гражданските искове така както са предявени могат да станат причина за отлагане на делото и да затруднят наказателния процес поради което гражданските искове не бяха приети за съвместно разглеждане в наказателния процес.

По делото бяха конституирани  като частни обвинители пострадали и наследници на пострадалите, а именно - З.А., А.А., И.К., М. К., А.А., В.М., Р.Г., Т.Г., М.М., С.Д. и С.Д.. Чрез адвокатите си заявяват че са съгласни със становището на представителите на държавното обвинение и молят съда да признае и тримата подсъдими за виновни за извършените престъпления за които са им повдигнати обвинения и да им бъдат наложени наказания така както са предложени от представителите на държавното обвинение.

          Подсъдимия Ч.  не признава  вината си,   като счита че не е извършил престъпленията за които е обвинен, но изказва съжаление за случилото се. Лично и чрез упълномощените от него защитници моли съда за оправдателна присъда.

Подсъдимия Т.  не признава  вината си,   като счита че не е извършил престъпленията за което е обвинен, но изказва съжаление за случилото се. Лично и чрез упълномощения от него защитник моли съда за оправдателна присъда.

Подсъдимия Д.  не признава  вината си,   като счита че не е извършил престъплението за което е обвинен, но изказва съжаление за случилото се. Лично и чрез упълномощения от него защитник моли съда за оправдателна присъда. Като алтернатива се иска преквалификация на деянието по чл. 343 а ал. І б. „г” предл. 1 или 2 от НК, като при налагане на наказанието да бъдат приложени и разпоредбите на чл. 55 от НК.

В съдебно заседание страните изразиха съгласие производството по делото да премине по реда на чл. 371 ал. І от НК без разпит на част от свидетелите и вещите лица  подробно описани в протокола от съдебно заседание от 26. 11 2012 г. л. 538 от делото.

 

 

          СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:

 

С решение на Бургаския окръжен съд по фирмено дело № 3571/11.08.1994 г е регистрирано дружество „Ентуртранс" ООД гр. Бургас. В решението е посочено, че подсъдимия Е.Ч. е съсобственик и управител на дружеството. На „Ентуртранс" ООД гр. Бургас е издаден  Лиценз № 00401/20.05.2010 г.от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията на Република България,  с който му се дава право да извършва превоз на пътници на територията на Република България и лиценза е валиден до 19.05.2015 г.

Подсъдимия Н.К.Т. е бил назначен с трудов договор №**/26.01.2011 г. на длъжност „Ръководител група транспорт" в дружество „Ентуртранс" ООД гр. Бургас. Договорът е бил с изпитателен срок от шест месеца и за пълно работно време от осем часа. Съгласно длъжностната му характеристика подсъдимия Т. е следвало да познава Закона за автомобилните превози, ЗДвП и ППЗДвП, както и Наредба № 32/1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, която да прилага в работата си. Едно от основните му задължения е било да организира и контролира подготовката на автомобилите за годишни технически прегледи, като съблюдава спазването на сроковете, както и да контролира правилната експлоатация на техниката и поддържането й в съответствие с експлоатационните изисквания. Той е носил отговорност за резултата от взетите от него решения при организирането, ръководенето и контролирането на дейността на групата, изпълнението на действията, насочени към осигуряване на надеждна и безаварийна работа на моторните превозни средства, както и отговорност за аварии и злополуки от некачествено извършени механични ремонти.

Дейността на подсъдимия Т. в качеството му на ръководител група транспорт във фирма „Ентуртранс" ООД гр. Бургас - ЮЛ, извършващо обществен превоз на пътници  представлява правно регламентирана дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози, представляваща източник на повишена опасност - обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.

Подсъдимият С.Д.Д. притежава свидетелство за управление на МПС категории „А", „В", „С", „D”, ВЕ", „СЕ", „DЕ". Същият е бил назначен с трудов договор на 07.03.2006 г. в дружество „Ентуртранс" ООД гр. Бургас на длъжност „шофьор на автобус". Трудовият договор бил за неопределен срок и за пълно работно време от осем часа.

Един от маршрутите по които дружество „Ентуртранс" ООД гр. Бургас е извършвало превоз на пътници е включената в републиканската транспортна схема - линия Бургас - София. Ежедневно по тази линия се изпълнявали около четири - пет курса, всеки от по двама водачи на автобус. Дружеството разполагало с два собствени автобуса и други седем, взети под наем от „Бургас Тур - 90" ЕООД с управител свидетеля Б.С., който е племенник на подсъдимия Е.Ч.. Отдаването под наем на автобусите станало с Договор за наем на МПС, подписан на 01.04.2010 г.”Бургас Тур - 90" ЕООД като „наемодател" и „Ентуртранс" ООД като „наемател". С този договор бил отдаден под наем включително и автобус марка „Мерцедес" с рег. № ****. Първоначалната регистрация на този автобус е била извършена на 01.01.1989г.

 На 14.06.2011 г. автобус „Мерцедес" с рег. № **** потеглил за поредния си курс от гр. Бургас за гр. София като около  19,10 часа пристигнал в гр. София.   В 22,30 часа от Централна автогара - гр. София, автобуса потеглил от гр. София обратно към гр. Бургас, управляван от подсъдимия Д.. В автобуса пътували общо 30 пътници, между които били и пострадалите М.З.М., И.Т. Ч., П. Д. К., П. И.К., Й.Д.Г., Б. С.Р., И. С. Д., Х. Е., А. С. У., М.Д.С., М.В.Г., С.К.С., М.Н.Н., Л.В.Р., И.Г.Т., Ж.Д.П., М.Д.К., А.Т.А., М.Д.М. и Н.В.В..

 Движението се извършвало в средната лента на южното платно за движение на автомагистрала „Тракия" в посока от гр. София за гр. Бургас. Времето било сухо и топло, като видимостта била на фарове. Пътната настилка била асфалтова и суха.

Съгласно правилата за движение, разрешената скорост за автобуси на автомагистрала е 100 км/ч. Видно от приложената към делото като веществено доказателство тахо-шайба, преди да настъпи автопроизшествието, автобусът се е движел със скорост от 97 км/ч., а самото произшествие настъпило в 00,27 часа на 15.06.1011 г. в района на км. 130+585 м. на автомагистрала „Тракия". Към момента на произшествието пред, зад и около автобуса е нямало други автомобили.

 При движението по  посочения по-горе прав участък от автомагистралата внезапно се е скъсала опората на напречната щанга на предния мост на автобуса. В резултат на това каросерията на автобуса е започнала много силно да се люлее, но благодарение на шасито автобусът е можел да продължи движението си в права посока. Това обстоятелство обаче е нямало как да се знае от подсъдимия Д., още повече че повредата е възникнала внезапно и Д. е имал изключително малко време да действа адекватно при създалите се обстоятелства. Въпреки това обаче, при възникване на опасност на пътя водача винаги е длъжен да намали скоростта на управляваното от него МПС и да спре съгласно разпоредбите на ЗДвП. В опит да овладее движението на автобуса Д. е реагирал чрез рязко завиване на волана наляво.

 В резултат на това автобусът се отклонил наляво, при което левите колела са се повдигнали. В този момент се е спукала вътрешна задна дясна гума, натоварена вследствие на преразпределението на масите и от обстоятелството, че е била поставена допълнително в неблагоприятен температурен режим, предвид зимната й структура. Предвид опасността от удар в лявата еластична ограда обвиняемият е предприел рязко завиване надясно, след което автобусът се е обърнал на лявата си страна, паднал е върху еластичната ограда и е започнал да се плъзга по пътната настилка на лявата си страна. Така плъзгайки се върху лявата си страна автобусът е достигнал западната бетонна колона на надлеза за с. Калековец и е последвал удар в нея със задната част на тавана на автобуса. Ударът е променил траекторията и автобусът се е плъзнал на югоизток към южната еластична ограда, в близост до която се установил на място.По време на пътно-транспортното произшествие подсъдимия Д. не е правил опити да задейства спирачната система на автобуса.

След установяване на автобуса на пътното платно, в задната му част възникнал пожар, който бързо бил потушен от водачи на моторни превозни средства, спрели непосредствено след местопроизшествието. На място пристигнали екипи на спешна медицинска помощ, които започнали извозването на пострадалите пътници до УМБАЛ „Св. Г." ЕАД гр. Пловдив.

В резултат на пътно-транспортното произшествие е била причинена смъртта на 9 лица, както следва:, като видно от назначените съдебно медицински експертизи

На М.З.М. е било причинено линеарно счупване на черепните кости в областта на дясната орбита, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и контузия на мозъка в дясната челна област, масивен кръвоизлив в плевралната кухина отляво / левостранен хемоторакс /, обширно и дълбоко разкъсване на левият бял дроб, кръвопропиване в паренхима на същия, в хилусите на двата бели дроба и по хода на аортата,счупване на лявата ключица и на всички ребра в лявата гръдна половина, кръвонасядания около всички счупвания, хлътване на фрагменти от счупените ребра към гръдната кухина, кръвоизлив в коремната кухина, множествени разкъсвания на слезката, дълбоки разкъсвания на черния дроб, разкъсвания на двата бъбрека с кръвоизливи около капсулите и в извънперитонеалното пространство, разкъсно-контузни рани и множество охлузвания по лицето, множество дълбоки, успоредни, ивичести охлузвания и разкъсно-контузни рани по гръдния кош отляво и по гърба, разкъсно-контузни рани по лявата мишница и по двете коленни стави, охлузвания по горните и по долни крайници, оскъдно изразена мастна емболия на белите дробове, следи от извършени медицински действия - торакоцентеза на лявата гръдна кухина. Причината за смъртта на М.З.М. е тежка и съчетана черепно-мозъчна и гръдно -коремна травма, с контузия на мозъка, масивен кръвоизлив в плевралната кухина отляво, обширно и дълбоко разкъсване на левия бял дроб, разкъсвания на слезката, на черния дроб и на двата бъбрека с кръвоизливи в коремната кухина, които са довели до острата кръвозагуба и смъртен изход за кратко време след станалото пътно-транспортно произшествие, независимо от оказаната му спешна и висококвалифицирана медицинска помощ. Всички травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети - по механизма на удар, притискане и триене, като добре отговарят да са получени по начин и време така, както е отразено в предварителните сведения. Травматичните увреждания са прижизнени, за което се съди от изразените кръвоизливи и кръвонасядания около тях, а също така и от установената оскъдна мастна емболия на белите дробове. Налице е пряка причинно -следствена връзка между станалото ПТП, причинените травматични увреждания и настъпилата смърт на М.З.М..

На И.Т. Ч. е било причинено разкъсване на мозъка в областта на ствола, счупване на костите на черепната основа, разкъсване на околосърцевата   торбичка,   разкъсване   на   сърцето   с   отделяне   на   двете предсърдия от камерите, отделяне на средостението от гръбначния стълб, кръвонасядане на меките тъкани в областта на средостението, двустранно счупване  на  ребра,  счупване  на  гръдната  кост, данни  за  малокръвие  на паренхимните органи, счупване на дясната раменна кост, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания по кожата на тялото. Причината за смъртта е увреждания на мозъка и сърцето,  несъвместими с живота. Уврежданията са причинени от действието на твърд тъп предмет с голяма сила и е възможно да са получени при инцидента с автобус, за което има данни по досъдебното производство.  Тялото  на  пострадалия   е  било  подложено  на  притискане, влачене и деформация. Травматичните увреждания, които са причинени от ПТП, са в пряка причинно - следствена връзка със смъртта на И. Ч..

На П. Д. К. е било причинено тежка черепно-мозъчна   травма   с   травматично   разделяне   на   главата   с   разкъсване   и размачкване на кожата и черепните кости, липса на мозъка, начупване на костите на черепната основа   и всички лицеви кости, счупване на костите на лявата предмишница с кръвонасядане охлузване и разкъсно-контузни рани по цялата задна повърхност на предмишницата, кръвонасядания и охлузвания по кожата на главата, гръдния кош и дясната предмишница. Смъртта се дължи на тежките увреждания на главата - счупване на всички кости и разрушаване на мозъка, несъвместими с живота. Описаните увреждания  са причинени от действието на твърд тъп предмет с голяма сила и е възможно да са получени при автомобилна травма с изпадане от автомобила и удари в предмети в и вън от него. Установените увреждания са в пряка причинно - следствена връзка със станалото ПТП.

На П. И.  К. е било причинено многофрагментно  счупване  на черепния  покрив  и  основа,  разкъсване  на мозъка, наличие на кръв в лявата плеврална кухина /800 мл-/, разкъсване на перенхима на левия бял дроб, разкъсно контузна рана, кръвонасядания и охлузвания в областта на главата, разкъсно контузна рана и раздробено счупване в областта на лявата раменна става, разкъсно контузна рана в областта на лявото бедро и счупване на лявата бедрена кост, разкъсно контузна рана и счупване на двете кости на лявата подбедрица, разкъсно контузна рана и счупване на двете кости на дясната подбедрица, разкъсно контузна рана в лявата поясно-кръстцова област, обширни охлузвания по кожата на гърба и дясната поясна област. Смъртта се дължи на тежки, несъвместими с живота травматични увреждания. Смъртта е в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. Описаните травматични увреждания са причинени по най-общия механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и по начин и време добре отговарят да са възникнали както в автобуса, така и при изпадане от него и съприкосновение с пътното платно.

На Й.Д.Г. е било причинено тежка черепно- мозъчна травма с травматично разделяне на   главата на две с разкъсване и размачкване на кожата и черепните кости, липса на мозъка, начупване на костите   на   черепната  основа   и   всички  лицеви   кости,   масивни   дълбоки охлузвания по кожата на шията, пълно прекъсване на гръбначния стълб между IV и V шийни прешлени, контузия на гръдния кош със счупване на множество ребра   двустранно,  кръвонасядане   на   меките   тъкани   около   местата   на счупванията и в областта на средостението, пълно прекъсване на гръбначния стълб между IV и V гръдни прешлени, разкъсване на слезката, счупване на лявата раменна кост и костите на двете предмишници с разкъсване на мускули, кръвонасядания и дълбоки охлузвания по кожата на главата, шията, гръдния кош и крайниците. Смъртта се дължи на тежките увреждания на главата и левия  горен  крайник,  несъвместими  с  живота.  Описаните  увреждания  са причинени от действието на твърд тъп предмет с голяма сила и е възможно да са получени при автомобилна травма с изпадане от автомобила и удари в предмети в и вън от него. Установените увреждания са в пряка причинно -следствена връзка със станалото ПТП.

На Б. С.Р. са били причинени кръвоизливи под лигавицата на клепачите и очните ябълки на двете очи, кръвоизливи под епикарда на сърцето, кръвоизливи под плеврата на белия дроб, „карминов оток" на белия дроб, течна кръв, остър кръвен застой във вътрешните органи, деформация на гръдната  клетка в предно задна посока, счупване на ребра от ляво на гръдния кош, обширни охлузвания по кожата на лицето, гръдния кош и горните крайници, липса кожа и подкожна тъкан на мястото в областта на охлузванията. Смъртта се дължи на механична асфиксия /задушаване/ в резултат на притискане на гръдния кош, което се доказва от данните от аутопсията и от липсата на друга причина за смъртта. Предвид причината за смъртта, както и начина на развитие на асфиктичния процес умирането е било мъчително и смъртта е настъпила по особено мъчителен начин за пострадалата. Смъртта е в пряка причинно - следствена връзка с претърпените увреждания при ПТП.

На  И.  С. Д.  е било  причинено  масивно изразена мастна емболия в съдовете на белия дроб, счупване на костите на лявата мишница, счупване на костите на дясната подбедрица, счупване на ребра   двустранно,   субарахноидален   кръвоизлив,   пълна   луксация   между ставните повърхности между І-ви шиен  прешлен и черепа, контузия на белия дроб, разкъсно-контузни рани по главата, корема, горни и долни   крайници, кръвонасядания по лицето, горни и долни крайници, охлузване на главата, шията, гръден кош, корем, горни и долни   крайници, постоперативен ръбец (цикатрикс) на корема. Смъртта се дължи на остра дихателна недостатъчност в резултат на мастна емболия на белия дроб от запушване на белодробните съдове с мастни капки. Установените травматични увреждания са причинени по механизма   на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или тангенциалното   действие на такъв и е възможно да се получат след травма вътре в купето на автобуса и последващо изпадане на пострадалата извън него и  контакта  й  с пътната  настилка  при инцидента от дата   15.06.2011г.Описаните травматични увреждания имат прижизнен характер и се намират в пряка причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие.

На Х. Е. е било причинено травматично разкъсване в   началото   на   аортата   с   пробив   към   околосърцевата   торбичка   и   към средостението, изпълване на околосърцевата торбичка с течна кръв - 650 мл. /хемоперикард/, кръвопропиване около разкъсването на аортата и в меките тъкани  на  средостението,  кръвоизлив  в  плевралната  кухина /хемоторакс/, контузия на белите дробове с пълно откъсване на десния бронх и разкъсвания на плеврата и паренхима, контузия на сърцето, счупване на всички ребра в двете гръдни  половини, счупване  на ІІІ-ти гръден  прешлен,  счупване на гръдната кост и на дясната ключица, кръвонасядания около всички счупвания, кръвоизлив в коремната кухина, дълбоки разкъсвания на черния дроб, отделни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, разкъсно-контузна рана   в лявата челна   област,    множество    охлузвания    по   лицето,    множество   дълбоки успоредни, ивичести охлузвания и разкъсно-контузни рани по гръдния кош, по дясното бедро и подбедрица, както и по горните крайници, счупване на двете кости /радиус и улна/ на лявата предмишница, пълно травматично отваряне на дясната   лакътна става с разкъсване на капсулата и мускулатурата, умерено изразени атеросклеротични промени   по вътрешната обвивка на аортата и по венечните съдове на сърцето. Причината за смъртта на Х. Е. е тежка и съчетана гръдно-коремна травма, със счупване на множество кости на гръдния кош, кръвоизлив в плевралната кухина и в околосърцевата торбичка, което е довело до  притискане на сърцето /сърдечна тампонада/ и остра сърдечно-съдове недостатъчност, в резултат от травматичното разкъсване на аортата, с излив на   голямо количество кръв в околосърцевата торбичка. За настъпването на смъртта е допринесла и острата кръвозагуба от вътрешните кръвоизливи в гръдната и в коремната кухина. Всички травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети - по механизма на удар, притискане и триене, като добре отговарят да са получени по начин и време така, както е отразено в предварителните сведения. Всички травматични увреждания са прижизнени, за което съдим от изразените кръвоизливи и кръвонасядания около тях и съществува пряка причинно-следствена връзка между станалото ПТП, причинените травматични увреждания и настъпилата смърт на Х. Е..

 На А. С. У. е било причинено тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупвания на черепа с липсваща челна кост в дясно, счупване на дясна слепоочна кост, счупване на базата на черепа в дясно челно, контузия на мозъка, състояние след епидурален хематом /кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка/ в дясно. Състояние след продължителна кома /от медицинската документация/, счупване на предната стена на максиларния /горночелюстния/ синус. Състояние след хемосинус в дясно. Белодробна ателектаза с аспирация на стомашно съдържимо в дясно. Дълбока порезна рана на лявата китка. Охлузване на ляво рамо. Менингит. Нозокомиална пневмония /от мед. документация/. Полиорганна недостатъчност. Причината за смъртта на А. У. е тежката травма на главата. Още при приемането си в болничното заведение след ПТП на 15.06.2011 г. У. е била в критично състояние, като опасността за живота й никога през периода до смъртта й не е прекъсвала. Независимо от активното специализирано и висококвалифицирано лечение при пострадалата са се развили тежки усложнения - менингит /възпаление на мозъчните обвивки/ и двустранна пневмония с изливи в двете гръдни половини. Тези усложнения са и непосредствената причина за смъртта на У.. Те са настъпили закономерно на фона на тежката травма и са обусловени от нея. Смъртта на А. У., настъпила на 09.08.2011 г. е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от нея при ПТП на 15.06.2011 г. травматични увреждания и настъпилите техни усложнения. Описаните травматични увреждания са причинени от директното и косо действие на твърд тъп предмет /триене/ и е напълно възможно да са получени както се съобщава в предварителните сведения, а именно при травма на возещ се в преобърнал се автобус - в купето и извън него.

Видно от назначените съдебно-медицински експертизи при пътно - транспортното произшествие на 11 лица са причинени средни телесни повреди както следва:

На М.Д.С. е било причинено контузия на тялото и белите дробове, счупване на 5,6,7 леви ребра, счупване на лявата ключица. Плеврален излив. Счупването на 5,6,7 леви ребра е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата. Счупване на лявата ключица е довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник.  Контузията на белите дробове и тялото и плевралният излив са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане със или върху такъв и са причинени при възникналото ПТП.

На   М.   В.   Г.   е  било  причинено счупване на лявата лакътна кост, разкъсно-контузни рани по двете ръце, нарушаване целостта на разгъващото сухожилие на третия пръст. Счупването на лявата лакътна кост и разкъсно-контузната рана в областта на третият пръст на лявата ръка с нарушаване целостта на разгъващото сухожилие на същият пръст е довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник. Разкъсно-контузната рана в областта на третия  пръст на дясната ръка с нарушаване целостта на разгъващото сухожилие на същият пръст е довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет, от удар или притискане със или върху такъв и са причинени при възникналото ПТП.

На С.К.С. е било причинено: множествена травма /политравма/ с травматичен и хеморагичен шок, тежка контузия на главата и на лицевата област, множество разкъсно-контузни рани по цялото лице по черепният покрив и шията с тъканни аблации и конквасация/отслояване и размачкване на тъканите/, голяма разкъсно-контузна рана на черепния покрив с дължина около 15 см. и с липса на скалпа по цялото й протежение с ширина на тъканният дефект около 1,5 см., разкъсно-контузна рана с отслояване и размачкване на двата клепача вляво със засягане и частична ампутация на очния ъгъл,   разкъсно-контузна рана с тъканна аблация /отслояване/ в лявата ябълчно-слепоочна   област   на   лицето,   тъканна   конквасация   с   аблация /размачкване и отслояване/ по гърба и по върха на носа с частична ампутация, разкъсно-контузна отслоена рана с ампутация на дясната трета от горната и долната устна и комисурата /десният устен ъгъл/, разкъсно-контузна отслоена и размачкана рана с тъканна ампутация на брадичката вдясно, пълно счупване на долната челюст близо до срединната линия и отляво на брадата със силно разместване на фрагментите, разкъсно-контузна отслоена рана с ампутация на кожата и повърхностната мускулатура на шията под брадата и вдясно, порезна рана на гръдния кош вляво до нивото на ребрата, конквасация с аблация /размачкване с  отслояване/ и тъканна ампутация на лявото рамо и лява делтоидна област, конквасация /размачкване/ на лявата предмишница. Тези увреждания  са причинени  от действието  на твърди  тъпи  предмети  -  по механизма на удар, притискане и триене, а порезната рана на гръдния кош от предмет с режещ ръб, като всички добре отговарят да са получени при пътно-транспортно произшествие.Непосредствено след произшествието пострадалият С.К.С. е изпаднал в травматичен и хеморагичен шок от тежката травма и острата  кръвозагуба от множеството дълбоки наранявания по главата и по тялото,  което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Пълното и открито счупване на долната челюст на две места, със силно разместени фрагменти представлява счупване на челюст по смисъла на чл. 129 от НК. Установените травматични увреждания в областта на делтоидния мускул и лявата раменна област с размачквания на мускулатурата и мекотъканни ампутации, както и размачкването в областта на лявата предмишница са довели до трайно затрудняване движенията на левият горен крайник за срок по-голям от един месец. Получените множествени травматични увреждания по главата, по лицето, по шията, гръдния кош, по лявата раменна област и по лявата предмишница с големи по размери разкъсно-контузни рани, отслояване и размачкване на кожата и на мускулатурата, както и с травматични ампутации на отделни участъци от лицето и от лявата раменна област, независимо от извършените оперативни интервенции и предстоящи пластично-реконструктивни оперативни процеси, неминуемо ще доведат до значителни анатомични изменения от нормалният вид на лицето и на други части на тялото, поради което на този етап може да се приеме, че е било причинено обезобразяване на лицето и на други части от тялото. Останалите травматични увреждания са му причинили разстройство на здравето, извън случите на чл. 128 и 129 от ИК. Нанесените увреждания са причинени при възникналото ПТП.

На М.Н.Н. е било причинено голяма замърсена разкъсно-контузна рана на кожата на главата с травматичното й отлепване от костите на черепа, дълбоко охлузване на кожата в областта на дясната лопатка. Травматичните увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет при неговото косо действие и е възможно да   са получени от притискане от автобуса с влачене по пътното платно, за което има данни по следственото дело. В резултат на възпалителни изменения в областта на раната в областта на главата и охлузването на гърба са се оформили дефекти на кожата. Тяхното лечение ще бъде извършено с пластика,   но независимо от това ще останат изразени груби ръбци, а в областта на главата с липса на коса, до края на живота на пострадалата. Видим груб ръбец ще остане и на кожата в мястото на вземане на  трансплантанта от дясното бедро. Дефектът на кожата на главата се преценява като обезобразяване на други части на тялото. Дефектът на кожата  на  гърба  в  областта  на  дясната   лопатка   се   преценява   като обезобразяване на други части на тялото. Дефектът на кожата в областта на дясното бедро /мястото на вземане на кожа за трансплантация/ се преценява като обезобразяване на   други части на тялото. Нанесените увреждания са причинени при възникналото ПТП.

На Л.  В.  Р. е било причинено счупване на основните фаланги на ІІІ-ти и на ІV-ти пръст на лявата ръка, с прекъсване на екстензорно сухожилие на ІІІ-ти пръст, разкъсно-контузна рана на дясната коленна става, без счупване на костите образуващи ставата. Счупване на ІІІ-та метатарзална  кост  на  дясното  ходило.  Тези  травматични  увреждания   са причинени от действието на твърди тъпи предмети - по механизма на удар, притискане и триене, като добре отговарят да са получени при станало пътно - транспортно произшествие. Счупването на основните фаланги на ІІІ-ти и ІV-типръст на лявата ръка, с прекъсване на екстензорно сухожилие на ІІ-ти пръст, по отделно и по съвокупност са довели до трайно затрудняване движенията на левият горен крайник за срок от около 1,5-2 месеца, при обичайно протичане на оздравителния процес. Счупването на ІІІ-та метатарзална кост на дясното ходило е довело до трайно затрудняване движенията на десният долен крайник - за срок от около 45 дни, при обичайно протичане на оздравителния процес. Нанесените увреждания са причинени при възникналото ПТП.

На   И.   Г.   Т.   е   било   причинено   счупване   на лакътната и лъчевата кости на двете ръце. Счупването на лакътната и лъчевата кости на лявата ръка е довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник. Счупването на лакътната и лъчевата кости на дясната ръка е довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник.Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет, от удар или притискане със или върху такъв и са причинени от възникналото ПТП. При Счупването на лакътната и лъчевата кости на двете ръце оздравителният процес е с продължителност около 4-5  месеца, при благоприятен ход на същият, без настъпването на усложнения.

На   Ж.   Д.   П.   е   било   причинено счупване на ставния /олекранон/ на лявата лакътна кост, счупване на V-ти пръст на лявата ръка /крайна фаланга/ с размачкване на меките тъкани и прекъсване на екстензорно сухожилие, разкъсно - контузии рани и охлузвания в областта на лицето, по главата и  по  горните  крайници - двустранно, разкъсно-контузна  рана  на  лявата  лакътна  става,   контузия   на  главата и мозъчно  сътресение,  със  степенно    разстройство    на    съзнанието    /от консултацията с неврохирург/. Тези травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети - по механизма на удар, притискане и триене,  и  са   получени   при   станало   пътно-транспортно   произшествие. Счупването  на  ставния  израстък /олекранона/  на лявата лакътна  кост  и счупването на крайната фаланга на V-ти пръст на лявата ръка, с размачкване на меките тъкани и прекъсване на екстензорно сухожилие, по отделно и по съвокупност са довели до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник   за   срок   от   около   2,5-3      месеца,   при   обичайно   протичане   на оздравителния процес.

На М.Д.К. е било причинено счупване на тялото на 12 гръден прешлен, дълбоко охлузване на кожата в областта по задната    повърхност    на    гръдния    кош,    поясната    област    и    кръстеца. Травматичните увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и е възможно да са получени от притискане от автобуса с влачене по пътното платно, за което има данни по следственото дело. Счупването на тялото на 12 гръден прешлен е причинило трайно затрудняване на движението на снагата за около 6-8  месеца при обичайно развитие  на оздравителните  процеси.  От дълбокото  охлузване  на  кожата по задната  повърхност  на  гръдния  кош, поясната област и кръстеца ще остане груб изразен ръбец, който се преценява като обезобразяване на други части на тялото. Нанесените увреждания са причинени при възникналото ПТП.

На А.Т.А. е било причинено: разкъсно-контузна рана в областта на дясната лакетна става, усложнила се с възпалителен процес на дясна мишница и предмишница /флегмон/, което е наложило оперативно лечение, нарушаване на целостта /лезия/ на десния лакетен нерв – проведено оперативно   лечение,   хипотрофия   на   мускулатурата   на   дясната   длан, контрактура на дясната лакетна става. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и са причинени от възникналото ПТП. Било е причинено трайно затрудняване на движението на горния десен крайник за повече от един месец по смисъла на чл. 129 от НК.

На    М.    Д.    М.    са    били    причинени: травматичен шок, разкъсно-контузни рани и дълбоки охлузвания по кожата в областта на дясно коляно, ляво коляно, бедро, подбедрица и гръб на стъпало. Тези травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и  е  възможно да са получени  при травма  вътре  в  автобуса от притискане от части вътре в него, както и от притискане на тялото от автобуса върху пътното платно. Травматичният шок е създал реална опасност за живота на пострадалата и се преценява като разстройство на здравето, временно опасно  за  живота.  Разкъсно-контузните рани  и  дълбоките  охлузвания   по кожата в областта на дясно коляно, ляво коляно, бедро, подбедрица и гръб на стъпало ще останат груби ръбци, което се преценява като обезобразяване на други    части    на   тялото.    Нанесените    увреждания    са    причинени    при възникналото ПТП.

На Н.В.В. е било причинено разкъсно- контузни рани в областта на главата и лявата длан. Множество разкъсно- контузни рани, кръвонасядания и охлузвания по гърба, двете рамена и двата горни крайника, причиняващи наличието на кожен дефект с обща   площ 725 кв.см.   Травматичен    шок. Установените  увреждания  са  причинени    от действието на твърд тъп предмет и е възможно да са получени при станалото ПТП. Травматичният шок причиняващ тежко общо състояние на пострадалия и налагащ прилагане на активни реанимационни мероприятия се преценява като  разстройство   на   здравето,   временно   опасно   за   живота.   Описаните травматични  увреждания   по   гьрба,   раменете   и  двата  горни  крайника, причиняващи кожен дефект на обща площ 725 кв.см. и последващите се образували ръбци от оздравителния процес ще променят естетическия вид и симетрията в горе посочените анатомични области, поради което се преценява, че  са довели  до  обезобразяване  на  други   части   на  тялото.  Нанесените увреждания са причинени при възникналото ПТП.

Видно от назначената по делото петорна авто-техническа експертиза основната техническа причина за възникването на пътнотранспортното произшествие е скъсването на опората на напречната щанга, което е влошило напречната устойчивост на автобуса. Техническа причина за възникване на произшествието се явява и загубата на управление от водача на автобуса, поради рязкото последователно завиване наляво и надясно, което е предизвикало обръщане на автобуса на лявата му страна.

Установено е, видно от петорната автотехническа експертиза, че непосредствено преди произшествието автобусът е бил технически неизправен, което се изразявало в следното: В предната част на шасито (рамата) са заварявани пукнатини по гредите. Поставени са допълнително усилващи елементи, които са заварени към оригиналните елементи. В областта на задното окачване също са направени конструктивни промени, подобни на тези в предната част на автобуса. Заваръчните шевове са неравномерни и некачествени. Задната и предна облицовки на купето са сменени, като за целта са поставени допълнителни планки и конзоли. Фаровете на автобуса са сменени с други, които не съответстват на оригиналните за този модел автобус. Коронните гайки на шарнирните болтове са осигурени против самоотвиване с гвоздеи вместо с шплентове. Липсва защитния кожух (тас) на задния десен спирачен барабан. Липсва оста на долната спирачна челюст в тази спирачка. Отворът за винта, с който се регулира пружината на енергоакумулатора е затворен чрез заваряване на парче метал. По този начин се изключва възможността тази пружина при необходимост да се регулира. Протекторният рисунък на гумите на задните колела е различен. Преди произшествието задната дясна спирачка на автобуса е била неизправна. Тази спирачка е имала спирачна ефективност около 16, вместо 48 процента. Спирачният барабан, челюстите, накладките и задвижващите елементи на задната дясна спирачка са покрити със смес от износено феродо и консистентна смазка, каквато се използва в лагерите. Липсва защитния кожух на барабана. Защитният горен маншон на цилиндъра е разкъсан. Пружината и стеблото от задвижването на спирачката са покрити с корозия. Тези неизправности са съществували продължително време. Липсва оста на долната спирачна челюст на задната дясна спирачка. Отворът на оста е запълнен с описаната го-горе смес. Накладката на тази челюст е износена в мястото прилежащо към оста. Това означава, че тази ос е липсвала преди произшествието. Поради липсващата ос е възникнало триене между накладката и барабана, което е причина за повишаване на температурата в тези елементи и намаляване вискозитета на смазката в лагерите. Липсата на защитния кожух е причина за замърсяване на спирачния механизъм с прах, кал и вода.

Видно от назначената по делото металографска експертиза се установява, че от техническия анализ на разрушаването на конзолата на напречната щанга на предния мост, причините за това разрушаване са следните: корозионни процеси, довели до критично намаляване на дебелината на планките на места и до критично изтъняване и липса на метал на гредите -пукнатини в зоните на заваръчните шевове, свързващи двете планки, както и в зоните на заваръчните шевове, осигуряващи присъединяването на гредите към планките; допълнителни напрежения в конзолата от ръчно изработени заваръчни шевове с висококачествен релеф; циклично натоварване, довело във времето до крехко разрушаване в планките с проявени последователно и съвместно процеси на умора в различни участъци от планките; срязване на планките при динамично натоварване. Преди окончателното разкъсване връзката между щангата и опората на шасито, съдейки по участъка разрушен на срязване, е била с ефективно сечение около 360 кв.мм, което е около 14% от носещото сечение на конзолата. Всичко това е довело до скъсване /срязване/ на планките вследствие на нормалното експлоатационно динамично натоварване на щангата при движението на автобуса. Според автоекспертите именно това разрушаване /скъсване/ на конзолата на напречната щанга на предния мост е основната техническа причина за възникването на пътно - транспортното произшествие.

Видът и естеството на корозията и описаните технически неизправности на автобуса показват, че те са съществували дълго време преди произшествието и преди последния технически преглед, който по документи би следвало да е проведен на 07.03.2011 г. Към делото е приложен протокол за периодичен преглед за техническа изправност на МПС № 1107280, издаден от комисия към „Автопако" ООД гр. Карнобат. Съгласно посочения протокол автобус „Мерцедес" рег. № *** е бил на годишен технически преглед на 07.03.2011 г. от 16,00 часа до 16,45 г. в гр. Карнобат.

Установено е обаче, че на тази дата и в този час автобусът не е могъл физически да се намира в гр. Карнобат, тъй като е извършвал редовен курс по маршрутната линия Бургас -София. Освен това автоекспертите са категорични, че корозията по долната част на купето и по рамата на автобуса са били видими при външен оглед, както са били видими и описаните по-горе технически неизправности по автобуса. Същите е било възможно да се установят по време на периодичния технически преглед на автобуса, тъй като те са съществували към 07.03.2011г. Ето защо в случая може да се направи извода, че се касае за съставяне на неистински официален документ от страна на тримата членове на комисията -протокол за периодичен преглед за техническа изправност на МПС № 1107280 от 07.03.2011г., поради което с Постановление от 12.04.2012 г. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив е отделила съответните материали, касаещи съставянето на неистинския официален документ и е изпратила същите по компетентност на Районна прокуратура гр. Карнобат, с оглед правилата за подсъдност.

Установено е, че подсъдимите Ч. и Т. не са организирали преминаването на периодични шест месечни технически прегледи, както и на предпътни такива, а така също и на предпътни медицински прегледи на водачите на автобуси от фирма „Ентуртранс" ООД гр. Бургас. Не са били извършвани и текущи ремонти, а само такива ремонти, когато повредата е била такава, че автобусът не е бил в състояние изобщо да се движи. Това поведение не е било инцидентно или временно, а постоянно и трайно установена практика в дружество „Ентуртранс" ООД гр. Бургас. Целта е била единствено автобусът да се движи и да се събират приходи от превоза на пътници. Подсъдимите Ч. и Т. са знаели, че осъществяваната от тях транспортна дейност е правно регламентирана и че е източник на повишена опасност. Нормативните актове, които се отнасят към тази дейност са Закон за автомобилните превози, Наредба № 33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, Наредба №2/15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, Наредба № 32/05.08.1999г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Едно от основните и най-важни изисквания, които ЗДВП, ППЗДвП, Закона за автомобилните превози отправят към превозвача, касае техническата изправност на превозните средства и от там тяхното безопасно движение. Закона за автомобилните превози изрично изисква при превозвача да има назначено конкретно лице, в случая това е бил подсъдимия Т., което да отговаря за извършваната транспортна дейност. Към това длъжностно лице са налице специфични изисквания съгласно чл.7 ал.5 от ЗАП, а именно - „изискванията за професионална компетентност по ал.2 т.2 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците притежават познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно са положили писмен изпит по предмети, определени в Наредбата по ал.З и имат най-малко средно образование". Подсъдимия Т. като ръководител група транспорт във фирма „Ентуртранс" ООД гр. Бургас е знаел своите задължения и нормативните изисквания към моторните превозни средства, осъществяващи превоз на пътници. Въпреки това Т. не е изпълнявал своите задължения, допускайки технически неизправно превозно средство - автобус марка „Мерцедес" с рег. № **** да извършва превоз на пътници по линия от националната транспортна схема, а именно Бургас- София.

Въпреки, че за издаване на лиценз е необходимо да бъде назначено конкретно длъжностно лице отговарящо за транспортната дейност, за превозвача - в случая подсъдимия Ч. не отпадат изискванията за поддържане на технически изправни моторни превозни средства, чрез които се осъществява превоз на пътници. За това и едно от изискванията при издаването на лиценз е финансовата стабилност. Тя би позволила на превозвача да извършва дейността със съвременни и технически изправни автомобили, да поддържа автосервиз на нужното техническо ниво и като цяло да е в състояние да обезпечи технически и кадрово нормалното функциониране на транспортната дейност с максимална защита на пътници и персонал.

Общата отговорност за доброто техническо състояние на моторните превозни средства и безопасната им експлоатация е вменена на превозвача – подсъдимия Ч. и на конкретното длъжностно лице отговарящо за транспортната дейност в дружеството на превозвача - подсъдимия Т..

Като превозвач подсъдимия Ч. е бил длъжен да поддържа технически изправни моторните превозни средства, да осигурява преглед за техническата им изправност на всеки шест месеца, да не допуска движението на моторни превозни средства с техническа неизправност и да организира предпътни медицински прегледи на водачите и техническото състояние на автомобилите. Както е посочено в заключението на петорната авто-техническа експертиза, техническа причина за възникване на пътно-транспортното произшествие се явява и загубата на управление от водача на автобуса, поради рязкото последователно завиване наляво и надясно, което е предизвикало обръщане на автобуса на лявата му страна. Когато е възникнала опасността за движение, автобусът се е движил по автомагистрала „Тракия" със скорост от 97 км/ч. По ширина на платното е бил в десния край на дясната лента за движение. Пред и зад автобуса в близост не е имало други превозни средства. Предните и задната лява спирачки на автобуса са функционирали нормално. Задната дясна спирачка е имала спирачна ефективност около 16 вместо 48 процента. Технически правилно е при възникване на опасност водачите да предприемат намаляване на скоростта или спиране, адекватно боравейки с органите за управление - волан, спирачен педал. При аварийно спиране, независимо от неизправната спирачна уредба, водачът е имал техническата възможност да запази управлението на автобуса и да спре безопасно за около 127 м - отклонението на автобуса даже без намеса от водача с волана е в границите на платното за движение с достатъчен запас. Водачът е имал техническа възможност чрез задействане на спирачната система на автобуса да намали скоростта до пълно спиране.

Видно от изготвената по делото пожаро-техническа експертиза се установява, че след обръщането на автобуса е възникнал пожар, като огнището му е от дясната страна на предната долна част на двигателя. Причината за неговото възникване е обливането на двигателя с моторно масло при преобръщането на автобуса. При този пожар са нанесени незначителни щети и то най-вече изразяващи се в частична повреда на боята от вътрешната и външната страна на десния страничен капак на автобуса.

По делото е била извършена и криминалистическа експертиза -почеркова и за изследване на печати, като предмет на тази експертиза са били намерените при огледа на автобуса два броя непопълнени относно маршрута пътни листове, но с поставени печати и подписи върху тях. Видно от заключението на тази експертиза се установява липса на идентичност между всички положени върху пътните листове печати и сравнителния материал. Не е установена идентичност и между положените върху пътните листове подписи за „шофьор", „лекар", „механик" и „разрешил излизането" и сравнителния материал иззет от подсъдимите Д. и Т., както и от свидетелите А. и М., чиито подписи би следвало да фигурират върху двата пътни листа.

Пътния лист, касаещ инкриминираната дата не е бил намерен при направените огледи на автобуса и местопроизшествието.

          Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанията на подсъдимия, свидетелските показания, писмените доказателства по делото и назначените експертизи.

В обясненията си пред съда подсъдимият Ч. твърди, че започнал дейността на фирма „Ентуртранс” като транспортна фирма, която се занимава само с автобусни превози, като фирмата е разполагала през 2011г. с около 13-14 автобуса, като не помни точната им бройка. Също така обяснява, че след като се е заел с автобусни превози не е разбирал нищо от тази дейност, поради което и си е назначил добри специалисти – адвокат, счетоводител, специалист, който да се занимава с техническата дейност. Също така твърди, че другият подсъдим – Н.Т. е работил във фирмата като специалист – техник, отговорен за транспортната дейност. По отношение на свидетеля А.А. – е назначил същия като механик, тъй като бил чул, че е работил в Хасково и е добър в тази област. По отношение на подсъдимия Т., според подсъдимия Ч., задълженията му са били да осъществява връзка с шофьорите, застраховката на автобусите, техническите прегледи. Също така при възникване на проблеми по пътя на движение на автобусите, шофьорите е следвало да държат връзка с подсъдимия Т., който е определял маршрутите на автобусите, как да се редуват, също така е следвало да отговаря за поддръжката на тези автобуси, да следи за неизправностите по тях и едва ако се налага нещо, да се обръща към него, като дава пример, че той осигурявал парите за поправка на автобусите.

Подсъдимият Ч. през цялото време при разпита си пред съда твърдеше, че не разбира нищо от транспортна дейност, поради което е наел според него най-добрите специалисти, както и че не разбира добре български, поради което и му е било трудно да контактува и с шофьорите на автобусите. За да се вземе някакво решение винаги е водил консултации със счетоводителя, механика, адвоката и с другия подсъдим Н.Т., като решенията са били взимани заедно.

Фирмата осъществявала транспортна дейност с автобуси под наем, като автобусът, с който е станала катастрофата, е бил взет под наем от фирма „Бургас тур 90”, като освен този автобус са били взети може би още 3 – 4 автобуса, като фирма „Ентуртранс” е разполагала с около 23 автобуса, тъй като е закупила на лизинг нови автобуси, като според Ч. цената на един нов автобус е около 200 000 евро. За катастрофата Ч. научил от шофьора на автобуса, който му е казал, че се е спукала гума на автобуса и той се е преобърнал, а Ч. му отговорил да се обади на адвокатката и на другия подсъдим Т., независимо че при разговора с шофьора е бил уведомен, че има и смъртни случаи. Според Ч., тъй като трудно се разбирал с шофьора, поради незнанието си на български език, той поддържал връзка с адвокатката си и с подсъдимия Т. и че никога механикът не е поддържал връзка с него и не му е казвал, че този автобус следва да бъде нарязан за скрап. Също така в обясненията си твърди, че не е отишъл на място на местопроизшествието и никога не е ходил на места, когато е имало произшествие или техническа неизправност на автобусите, като малко по-долу в обясненията си твърди, че много години фирмата е работила нормално без произшествия и случилото се е било изключително трагично за него, както и за семейството му. По-долу Ч. обяснява, че по принцип знае, че следва да се извършват технически прегледи на всеки шест месеца на автобусите, но тъй като не ги разбирал много тези неща наел компетентен човек – специалист, а именно подсъдимия Т..

Според Ч., ако е бил уведомен за проблеми в автобусите, никога е нямало да допусне повреден автобус да тръгне на път, тъй като този автобус вози пътници, фирмата се грижи за тяхното здраве, а има и конкуренция. Механикът – свидетеля А. поддържал връзка с Т., а Т. - с него. Първоначално Ч. заяви пред съда, че в катастрофата не е пострадал негов служител, като едва след това се поправи, че е починал негов шофьор при катастрофата, като той лично не познава съпругата на починалия, като адвоката познава съпругата, но е направил всичко възможно, като не можа да уточни какво точно, а заяви, че трябва по този въпрос да се говори с адвоката. Също така заяви, че не е подпомогнал финансово семейството на починалия шофьор, тъй като той също бил изпаднал в затруднено финансово положение.

По-нататък в обясненията си Ч. заявява, че как са били издавани пътните листове на автобусите, не трябва да питат него, тъй като не е негова работа, а компетентното лице, а именно подсъдимия Т.. Също така твърди, че тъй като познава от доста време подсъдимия Т., както и че е знаел, че е станал за известно време Началник на ДАИ и че е специалист, му се доверявал изцяло, като дори е имало наети шофьори във фирмата, които той лично не познавал, както и не знаел дали във фирмата е имало назначен лекар за извършване прегледи на шофьорите, тъй като не разбирал от тези неща и точно за това е наел подсъдимия Т., иначе е щял да наеме случаен шофьор. Не е знаел също когато механикът А. отсъства и е бил в Т. кой го е замествал, но А. отсъствал само по два-три дни и тъй като е имало резервни автобуси, никога от гаража не е излизал повреден автобус.

Тъй като Ч. за известно време, което той точно не може да определи какъв е бил периода, е бил под домашен арест и поради тази причина не е ходил в офиса на фирмата.

Подсъдимият Ч., в разпита си, потвърди, че към датата на катастрофата е бил собственик на „Ентуртранс”, но също така и че във фирмата е имало назначен синдик. Поради непознаване на законите в Република България, при подписване на трудовите договори е действал заедно с назначените от него специалисти и компетентни лица. Хората във фирмата са били назначавани чрез препоръки, които са се състояли в това, че назначените от него специалисти му казвали кой човек е подходящ за работа във фирмата и той ги наемал.

По-нататък в обясненията си Ч. заявява, че познава Т. от 20 години, вярвал във всяко негово решение и го наел за да бъде най-добър в работата си. Преди инцидента с процесния автобус, Ч. заяви, че Т. не му е съобщавал за някакви пътно-транспортни инциденти с автобус и ако е знаел, никога не би пуснал автобус, тъй като в гаража винаги имало най-малко по три резервни автобуса. Подсъдимият Т. се е занимавал със закупуването на резервни части, като не всички фактури за тези резервни части са се подписвали от Ч., а той само давал парите. Също така Ч. заяви, че не бил наясно как е била оборудвана работилницата и този въпрос е следвало да бъде зададен на подсъдимия Т.. Тъй като в страната имало финансова криза, фирмата изпаднала в затруднено положение, дължали се пари на шофьори и на механика, и поради тази причина след като са провели събрание със счетоводителя, с механика и с подсъдимия Т., са решили да наемат автобуси, за да може фирмата да изплати задълженията си. При обясненията си Ч. потвърди, че действително длъжността на Т. във фирмата е вярно отразена, а именно Ръководител в отдел „Транспорт” и че подписът под предявената му длъжностна характеристика на подсъдимия Т. е негов, т.е. на Ч., както и че не помни дали към момента на подписване на длъжностната характеристика е имало „група транспорт”.

Според Ч. механикът А. когато е ходил в Т. никой не го е замествал, тъй като механикът е правил всичко необходимо. Механикът А. е говорил български почти колкото подсъдимия Ч., според думите на самия подсъдим.

Защитата на подсъдимия Ч. в своята пледоария също твърди, че техният подзащитен не е виновен за пътно-транспортното произшествие, тъй като за техническото състояние на автобусите са отговаряли както механикът А., така и подсъдимият Т.. Според адвокат Е., свидетелят А. е бил изключително значим човек в тази фирма, тъй като той е бил съпричастен със свои подписи към документацията, която е приложена по досъдебното производство, а от трудовото му възнаграждение в размер на 2000 лева на месец, осигуряването на квартира за целия му престой в Република България, както и да му бъдат поети разноските от Република Т., се установява, че това е важен и ценен специалист, което потвърждава думите на подсъдимия Ч., че се е стремял да търси най-добрите. Също така, според длъжностната характеристика на А., задълженията му са били да организира и извършва технически прегледи и ремонти на автомобилите, собственост на предприятието, да удостоверява с подписа си в пътния лист техническата изправност на МПС, както и да определя технологичния маршрут за поддържане на автомобила. Според адвокат Е., подсъдимият Ч. не е жалел парите си да привлече като такъв най-добрия специалист, както и най-добрия друг специалист – подсъдимия Т. и че това са били задълженията на подсъдимия Ч.. В трудовия договор на подсъдимия Т. е отбелязано, че служителят е запознат с трудовите си задължения, произтичащи от длъжностната характеристика, както и че е получил екземпляр от длъжностната характеристика при подписване на трудовия договор.

Според защитата Ч. е направил абсолютно всичко зависещо от него за да работи фирмата максимално добре, но ако е имало хубави автобуси, ако банките не били ги взели, ако е нямало криза, това произшествие е нямало да се случи. В документ, приложен по делото, като длъжностна характеристика на управителя, е записано, че същият извършва цялостна организация на търговското дружество, без да са посочени детайли във връзка с тази дейност. Също така към момента на пътно транспортното произшествие – 15.06.2011г. тази характеристика на управител не би следвало да действа, защото от 14.02.2011г. с Решение на Бургаския окръжен съд дружеството „Ентуртранс”  е обявено за неплатежоспособно и е открито производство по несъстоятелност, като е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижимите имоти и запор върху всички вземания – движими вещи, включително и моторни превозни средства, като е бил назначен и синдик на търговското дружество, като подсъдимият следвало да предостави на синдика необходимата информация за наличното имущество в банковите сметки, както и наличната счетоводна документация и търговски книги с оглед упражняване на правомощията на синдика. Защитата счита и че са допуснати съществени процесуални нарушения в обвинителния акт, тъй като обвиненията, повдигнати и на подсъдимия Ч. и на подсъдимия Т., са идентични, а те са с различни длъжностни характеристики.

Адвокат С., също защитник на подсъдимия Ч., е съгласен с изложеното от неговия колега адвокат Е., като твърди, че не е съгласен с внушението на прокуратурата, че когато имаш най-добрите специалисти, това значи, че се опитваш да заобиколиш закона, а напротив – целта е сигурността и реда във фирмата. Според адвокат С. не е установена връзката между техническото състояние на автобуса и пътно транспортното произшествие. Според него неправилно вещите лица са казали каква е причината за пътно транспортното произшествие и на практика са обезсмислили по-нататъшните действия. Излага подробни съображения защо не е съгласен със заключението на петорната и допълнителната съдебно автотехническа експертиза.

Според адвокат Д., също защитник на подсъдимия Ч., причините за условията за пътно транспортното произшествие са създадени още години напред с неподдържане на пътното платно на Автомагистрала „Тракия”, като същата е в безобразно състояние по отношение на асфалтовото покритие. Също така, според него причина и условия за пътно транспортно произшествие е и обстоятелството, че се раздават лицензи за осъществяване на автомобилен транспорт на пътници за голям период от време, без да се извършва ефективен контрол как се реализира тази дейност. В своята пледоария адвокат Д. твърди, че обвинението не е било точно формулирано по отношение на неговия подзащитен, тъй като Ч. е бил управител на фирмата, но не е бил превозвач, а е следвало да бъде отбелязано, че фирмата, която извършва превозите, е превозвач по смисъла на закона. Също така твърди, че спрямо Ч. не следва да бъде търсена наказателна отговорност, тъй като от февруари месец 2011г. на фирма „Ентуртранс” е бил назначен временен синдик и цялата дейност на фирмата минава под надзора на синдика. Според защитата на подсъдимия Ч., не може да се вмени във вина обстоятелството, дали процесният автобус е минал технически преглед или не, тъй като на подсъдимия са поискани пари за технически преглед, той ги е дал, след което са му представени документи за техническа изправност на автобуса и с тези свои действия Ч. е изпълнил задълженията си. Според защитата не е изследвано какви са били задълженията на свидетеля А. и каква е неговата връзка към техническото състояние на катастрофиралото превозно средство, тъй като автобусът е минал ремонт при този свидетел само пет дни преди произшествието. Според адвокат Д. следва подробно да бъде изяснено кои лица със своето поведение, евентуално със свои действия или бездействия, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като между поведението на управителя – подсъдимия Ч. и поведението на шофьора на автобуса стоят други две лица, а именно подсъдимият Т. и свидетелят А., като евентуално следва да бъде изяснено и поведението на временния синдик Чанев. Според защитата, неправилно е повдигнато обвинение на подсъдимия Ч. по чл.123 от НК, а ако бъде доказано, че същият със своето бездействие е осъществил състава на престъпление, то същото следва да бъде по чл.343 от НК, тъй като там има предвидено кумулативно наказание, което прави наказателната отговорност по този текст завишена. Също така се твърди, че Ч., за да наруши чл.10 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата, е следвало да бъде уведомен за техническата неизправност на моторното превозно средство и евентуално със своето бездействие да е причинил настъпилия вредоносен резултат, като никъде в обвинителния акт не е записано, че по някакъв начин – устен или писмен, подсъдимият Ч. е бил уведомен за техническото състояние точно на този автобус. Според защитата чл.19, ал.4 от Закона за автомобилните превози е само един бланкетен, пожелателен и декларативен правен текст, който обаче нищо не означава. Липсата на медицински прегледи не е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като не се установява здравословното състояние на подсъдимия Д. да е причинна връзка с този резултат. Липсва субективният елемент – знанието от страна на управителя за недоброто техническо състояние на автобуса.

 Подсъдимият Т. твърди, че на 16.01.2011г. е бил назначен във фирма „Ентуртранс” като отговорник на офиса, както било договорено предварително с подсъдимия Ч., като за тази длъжност за били договорени и задълженията. Едва след катастрофата видял, че той има длъжностна характеристика, в която пише, че е Ръководител – транспорт. Според подсъдимия Т., при назначаването му било договорено, че задълженията му са нещата в офиса да бъдат в ред, да бъде чисто, да се обслужват клиенти, шофьорите да бъдат облечени в униформа, ако има проблеми да налага наказания на провинилите се, ако някой да напусне, веднага да бъде уведомено счетоводството, като основното му задължение обаче било да изготвя наряд, което означава, че в графика на изпълняваната линия да се залага съответния автобус, на този автобус да се назначат шофьори, както и документално нещата да бъдат вкарани в ред и да съхранява пътните листи и тахографските шайби. Подсъдимият Т. твърди, че във фирмата няма назначен човек, който да отговаря за техническото състояние на автобусите, като във фирмата имало само автомонтьор и ремонтите се извършвали или в гаража или сервиза. В гаража имало също така и един от шофьорите, с българско име М., който помагал на шофьорите да извършват ремонти. При разговор с подсъдимия Ч., по отношение на обслужването на автобусите и дали ще бъде взет майстор, Ч. му отговорил, че „Скоро ще дойде К.”, на който оправили визата и така и станало. Става въпрос за свидетеля А..

Подсъдимият Т. разбрал за катастрофата от адвоката на фирмата – К. Т., която около 01.00 часа след полунощ му се обадила по телефона, като му казала, че единият от водачите на автобуса е загинал. През тази нощ подсъдимият Ч. не се е обаждал на подсъдимия Т.. Адвокат Т. му казала, че знае за катастрофата от подсъдимия Ч.. След това Т. се свързал с шофьора на автобуса, който му казал „Нещо изтрещя отзад, автобусът се залюля наляво – надясно и се обърна”. След това Т. тръгнал към офиса, където се срещнал с адвокат Т. и племенника на подсъдимия Ч., но самият Ч. не дошъл, като за следващите няколко дни не отговарял на телефона, когато са го търсили, нито той се обаждал на Т..

Според подсъдимия Т., приложената по делото длъжностна характеристика е подписана от него, но той не я е бил прочел преди да я подпише, като погледнал само първа и последна страница. На първа страница видял длъжността, като той не отговарял на условията за тази длъжност. На последната страница било записано, че е подчинен на Директор – ремонти, за каквато длъжност Т. знаел, че няма във фирмата или не знаел, че има, ако я е имало.

По-надолу в обясненията си подсъдимият Т. обаче твърди, че обстоятелството, че не отговаря на длъжността, разбрал след катастрофата, когато видял длъжностната си характеристика в офиса на втория етаж. Погледнал какво пише в длъжностната си характеристика, тъй като бил предупреден от приятели, че може да има проблеми с това дело. Към момента на подписване на документите за назначаване, Т. не обърнал внимание на длъжностната си характеристика, тъй като считал за договор устната уговорка между него и подсъдимия Ч., по отношение на условията, при които постъпва на работа.

Също така твърди, че не считал, че всичко което пише в длъжностната характеристика, той трябва да извършва и за това не бил я прочел.

Т. сам обяснява, че е заемал ръководни длъжностни като ***** „Отдел”, ***** Регионално звено на Автомобилна администрация Бургас и **** на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация – гр. София. На тези длъжности той работил около 13 години, като през този период е подписвал трудови договори и длъжностни характеристики със служителите  През този период е изисквал от служителите си да спазват длъжностните си характеристики, тъй като за него това е значело договаряне.

След катастрофата, когато прочел длъжностната си характеристика, констатирал, че в нея е записано, че той отговаря за техническата изправност и бил изненадан от това задължение и ако го бил прочел преди това, никога не би го подписал, тъй като не може да го изпълни.

Т. твърди, че не е искал след катастрофата заверено копие на длъжностната си характеристика, а е поискал длъжностна характеристика на автомонтьор.

Т. работил в офиса на фирмата, като водил тетрадка за наряда и срокът за валидност на документите, удостоверяващи преминат технически преглед и гражданска отговорност. Т. знаел, че пътният лист трябва да бъде попълнен и подписан за техническа изправност на автобуса, като на тези пътни листи е виждал печат от лекар. При разговор с Ч. станало ясно, че лекар във фирмата няма назначен. Тахошайбите на автобусите се давали или от него или от една от касиерките.

През юни месец 2011г. във фирмата не са били останали взетите на лизинг нови автобуси, а се работило само с автобусите, взети под наем от фирма „Бургас тур 90”. Техническите прегледи на автобусите се извършвали в пункта в гр. Карнобат, като Т. твърди, че точно за този автобус има минат преглед през пункта в гр. Карнобат. Според Т. автобусите често са имали проблеми, но и редовно са им били извършвани ремонти.

Специално за процесния автобус, подсъдимият има спомен, че преди катастрофата е бил два пъти в сервиз при свидетеля А., който му е обяснил, че е правил нещо по автобуса, в момента може да пътува, но след като А. се върне от Т., този автобус отново следва да влезе в сервиза за ремонт. Подсъдимият Т. потвърждава, че има случай в който автобус на фирмата не е успял да мине технически преглед в гр. София, но не знае дали се касае за същия автобус, но според него явно този автобус е минал след това технически преглед, тъй като е продължил да работи.

Според Т., превозвачът е длъжен съгласно Закона за автомобилните превози да назначи професионално компетентно лице, като за това е посочен определен ред в закона и че това лице е компетентно се издава съответно удостоверение, след успешно положен изпит. Т. не разполага с такова удостоверение и не е бил назначаван на такава длъжност, каквато е изискуема по закон, а такова удостоверение е притежавала съпругата на подсъдимия Ч. – Е. Ч..

Подсъдимият твърди, че не може да определи дали има връзка между Ръководител група „Транспорт” и Ръководител на транспортната дейност. Според него транспортната дейност и техническата поддръжка са два различни лъча на дейността на съответната транспортна дейност.  Едно лице не може да отговаря и за транспортната дейност и за техническата поддръжка, освен ако не отговаря само за един автобус.  Задълженията на професионално компетентното лице е да работи с технически изправни автобуси, но не и да ги поддържа, нито да издава документи.

Според подсъдимия Т., когато механикът каже, че даден автобус може да пътува, този автобус се счита за изправен, а шофьорът има задължение да управлява технически изправни автомобили, както и да минава технически прегледи. Шофьорът също така може да откаже да управлява технически неизправно МПС, като такъв случай е имало във фирмата – автобусът не е бил снабден с тахошайба, шофьорът е отказал да пътува с автобуса, след което е напуснал фирмата. Осигуряването на съответен тахограф за автобуса е задължение на управителя на фирмата.

Във фирмата не са съществували никакви специални документи, които да удостоверяват техническата изправност на автобусите, като единственият знак е удостоверението за технически преглед.

За Т., след като шофьорът управлява автобуса, значи той е здрав, като това важи и за пътниците в него, т.е. след като самите шофьори рискуват живота си, това е достатъчно да се приеме, че автобусът е годен за пътуване.

За преминаването на автобусите през технически преглед, задължението е на шофьорите, според подсъдимия Т., и те са извършвали този преглед.

Подсъдимият Т. твърди, че лично, по стечение на обстоятелствата, два пъти е присъствал на извършване на технически прегледи, като един такъв преглед продължава приблизително половин час. Прегледите се извършват на шест месеца по закон. Подсъдимият твърди, че познава свидетеля С.Д., но че с него по отношение на процесния автобус, не е провеждан разговор.

Контактите между подсъдимите Т. и Ч. били ежедневни до месец март 2011г. След това били по-редки, а след възникване на два конфликта между двамата – почти били прекъснати. Въпреки всички подсъдимият Ч. е бил запознат с всичко, ставащо във фирмата, дори и с детайлите.

Според Т. неговите задължения са били само да изготвя наряда и ако даден автобус, поради техническа причина не може да бъде използван за транспорт, да осигури заместващ автобус за извършване на определения курс. Шофьорите от фирмата по принцип за всяка нередност са се обаждали на Т., дори не и на механика, тъй като проблемите са били много и ако механикът е отговарял на всяко обаждане, то е нямало да може да си върши работата, за която е назначен. Когато шофьорите са звънели за някаква неизправност, Т. лично преценявал за тази неизправност дали да уведоми механика или не. Т. твърди, че никога не е участвал в съгласуване по отношение на поръчване или на закупуване на резервни части за автобусите. Т. също така твърди, че не е бил пряк ръководител на механика и неговия помощник.

Тъй като фирмата е притежавала лиценз за транспортна дейност, не се е наложило на Т. през времето, през което е бил на работа, да подновява лиценза, което по принцип е било негово задължение, като застраховките на автобусите са били задължение на управителя на фирмата.

По-надолу в обясненията си Т. твърди, че подписът под показаната му в съдебно заседание на 24.09.2013г. длъжностна характеристика, находяща се в том ІХ, л. 157-159 от следственото дело, прилича на неговия, но не е сигурен, че той е подписал тази длъжностна характеристика, тъй като не завършва така подписа си и винаги поставя дата под подписа на длъжностната характеристика. След това  обаче Т. потвърди, че има спомен, че е подписал длъжностна характеристика във фирмата.

Според Т. няма случай когато на курс да е тръгнал технически неизправен автобус и никога не е получавал нареждане да пусне такъв автобус на път.

Според защитата на подсъдимия Т., тъй като в диспозитива и в обстоятелствената част на обвинителния акт е записана датата на катастрофата 15.06.2011г., то евентуалното престъпно бездействие на Т. следва да бъде анализирано само и единствено към тази дата. Също така според защитата, в обвинителния акт не е посочено кое точно е онова конкретно поведение на подсъдимия Т., което е било дължимо и от което той се е въздържал.

Адвокат К., защитник на подсъдимия, също застъпва становището, че Т. не е бил **** Група „Транспорт” във фирма „Ентуртранс”, тъй като не отговаря на изричните изисквания на Закона за заемане на тази длъжност. Най-малкото, че не е положил писмен изпит по реда на Наредба № 33.

Според защитата съществуват съмнения, че може да бъде подменена представената по делото длъжностна характеристика, тъй като същата е подписана само и единствено на последната трета страница. Също така няма дата и кога е връчена тази длъжностна характеристика на подсъдимия Т. и че не може – така, както е записано в длъжностната характеристика, ръководителят на транспортната дейност да бъде подчинен на Директор „Ремонти”. В тази връзка защитата се позовава и на свидетелските показания на свидетеля М. С., който твърди „Той беше един диспечер и „ами той май нищо не правеше”.

Адвокат К. акцентира и върху длъжностната характеристика на свидетеля А., който като автомонтьор е записано, че е подчинен на управителя на предприятието, т.е. А. не е бил подчинен на Т..

Защитата твърди, че не е конкретизирано в обвинителния акт, чрез точно посочване на фактите, какво е дължимото поведение на подсъдимия Т. съобразно длъжностната му характеристика. Също така се твърди, че липсват доказателства Т. да е бил уведомявам за фиктивно преминаване на технически прегледи, както и че е имало бездействие от негова страна. Защитата набляга на факта, че при изготвяне на наряда, Т. не е бил уведомен за евентуална техническа неизправност на процесния автобус, както и на обстоятелството, че подсъдимият Ч. заяви, че не е констатирал неизпълнение на задълженията от страна на Т..

Също така не е било изяснено от субективна страна дали се касае за съзнавана или несъзнавана непредпазливост.

Подсъдимият Д., в своите обяснения, твърди, че е управлявал автобуса с 95 – 100 км/ч и от гр. София до момента на катастрофата е нямал никакви проблеми при управлението на автобуса. В един момент по време на движение автобусът започнал много силно да се люлее и той хванал здраво волана, без да завива наляво или надясно, но воланът продължавал да дърпа към лявата страна. Автобусът се ударил в лявата мантинела и се обърнал на лявата си страна. След като излязъл от автобуса, започнал да помага да вадят пострадалите пътници, но когато дошли полицаите, те го отвели в полицейската кола. Подсъдимият Д. твърди, че няма спомен за някакъв гръм, както и за това дали автобусът се е ударил в някоя от частите на моста. Според него колата е станала неуправляема.

След катастрофата Д. се обадил първо на подсъдимия Ч., след което и на подсъдимия Т..

Твърди, че поддържа показанията си, дадени на предварителното производство.

Според защитата на подсъдимия Д. , обвинението не е доказано по несъмнен начин, но въпреки това той има вина, която се изразява обаче единствено във факта, че се е качил да управлява автобуса „гробница”, „ковчег” или „убиец”. Само и единствено заради тежкото семейно положение, подсъдимият Д. се е съгласил да управлява този автобус.

Защитата оспорва механизма на извършване на пътно транспортното произшествие и най-вече акцентира върху поведението на Д., след като автобусът е станал неуправляем, както и на обстоятелството, дали Д. е знаел за техническото състояние на автобуса. Оспорва заключението на експертизата, че именно рязкото завиване на волана от страна на подсъдимия Д. е довело до пътно транспортното произшествие, тъй като не е представено от вещите лица нито едно доказателство, което да им даде основание да твърдят за това обстоятелство.

Също така счита, че в настоящия случай е налице случайно деяние и че подсъдимият Д. няма отношение към изправност или неизправност на управлявания от него автобус, а е получил всички необходими документи за извършване на редовен курс по превоз на пътници. Според защитата, ако бъде приет Д. за виновен, то неговото деяние следва да бъде преквалифицирано по чл.343а от НК, тъй като по делото има събрани доказателства, че подсъдимият Д. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира възраженията на защитата на подсъдимите за неоснователни.

 

По отношение на подсъдимия Ч.:

По делото няма спор, че Ч. е съсобственик и управител на фирма „Ентуртранс”, която се занимава с транспортна дейност – осъществява автобусни превози между различни населени места в Република България, както и от Република България до Република Т. и обратно, и която дейност е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност.

Странно звучи твърдението на подсъдимия Ч., че не знае точният брой на автобусите на фирмата си, които обслужват различни дестинации в страната и чужбина. Най-малкото поради факта, че както той изрично заяви в съдебно заседание, цената на един нов автобус е около 200 000 евро. При положение, че фирмата е разполагала с над 20 автобуса, извършващи превози, т.е. налице е една огромна инвестиция, е най-малкото нелогично собственикът и управителят на фирмата да не знае точния брой на автобусите, собственост на фирмата, както и тези, които са ползвани под наем от други фирми.

Обяснението, че поради незнание на български език, Ч. е назначавал най-добрите специалисти, които да движат нещата във фирмата, съдът също намира за неоснователно. В самите си обяснения Ч. твърди, че трудно се е разбирал с шофьорите на автобусите, поради незнанието на български език, като междувременно заявява, че е поддържал връзка със своята адвокатка и подсъдимия Т., които са български граждани и също не знаят турски език. Съдът не приема твърдението, че подсъдимият Ч. не знае и не разбира български език, тъй като същият близо двадесет години осъществява бизнес дейност в Република България, обстоятелство което не би било възможно ако подсъдимия няма езикова способност да общува  в Република  България с български граждани на български език. Въпреки това обаче, с оглед спазване на разпоредбите на НПК и с оглед ненарушаване правото на защита на подсъдимия Ч., съдебните заседания по настоящото дело се проведоха в присъствието на преводач.

Съществуват противоречия в обясненията на подсъдимия Ч.. От една страна твърди, че години наред фирмата е работила нормално и без произшествия, а от друга страна, че никога не е ходил на места, когато е имало произшествие или техническа неизправност на автобусите. Че е имало и други инциденти с автобусите на „Ентуртранс” се доказва както от показанията на свидетеля С., така и от показанията на свидетеля Г.. Свидетелят С. твърди, че след като е станала катастрофата с ***, през месец април 2011г., със същия автобус, с който е станала катастрофата на 15.06.2011г., лично подсъдимият Ч. е наредил да се изкара целия мост и диференциала на автобуса, като тези части са били занесени на ремонт в Република Т.. Свидетелят Г. е още по-категоричен за катастрофата през месец април 2011г. Тъй като автобусът след катастрофата не е бил в движение, от фирмата е бил изпратен друг автобус, който да прибере пътниците, като в този автобус е бил и управителя на фирмата – подсъдимият Ч., който обаче не слязъл от автобуса, за да се убеди лично за какво точно става въпрос, как са пътниците в катастрофиралия автобус и има ли поражения на автобуса и наранявания по шофьорите. Между другото, такова отношение на незаинтересованост, подсъдимият е проявил и след като е научил от подсъдимия Д. за катастрофата на 15.06.2011г. – предмет на настоящото дело. Според обясненията на подсъдимия, след като Д. му се обадил по телефона, че автобусът е спукал гума и се е преобърнал, и че има смъртни случаи,  подсъдимият Ч. го посъветвал да се обади на адвокатката на фирмата и на другия подсъдим Т., без да предприеме други действия. Незаинтересоваността на подсъдимия Ч. се установява и от отношението му към наследниците на пострадалия И. Ч. – единият от шофьорите, управлявали автобуса по курса Бургас – София – София – Бургас. В своите обяснения подсъдимият заяви, че негов служител не е пострадал в катастрофата и едва след като му бяха зададени уточняващи въпроси, заяви че знае, че е починал негов шофьор, не познава съпругата на пострадалия Ч., но че е направил всичко възможно да помогне на семейството. В какво точно се изразява помощта, подсъдимият не можа да изясни, още повече че дори и финансово не е помогнал, като се оправда с обстоятелството, че той също бил изпаднал в затруднено финансово положение.

Че подсъдимият Ч. е бил напълно наясно по какъв точно начин функционира фирмата, се доказва както от обясненията на подсъдимия Т., така и от показанията на свидетелите С. и Г.. Свидетелят С. твърди, че по собствена инициатива е решил да отвори отпред автобуса, за да поправи неработещите спирачки, за което подсъдимият Ч. му се скарал. Също така, според С., подсъдимият Ч. лично е наредил частите от катастрофиралия автобус през месец април 2011г. да бъдат изпратени за поправка в Република Т.. Предвид тези показания, обясненията на подсъдимия Ч. че не е знаел  какви точно действия по отношение на сигурността на транспорта във фирмата на която той е бил собственик са били извършвани настоящата инстанция намира за недостоверни, а всъщност са само защитна теза, която не кореспондира със събраните по делото доказателства.

Според подсъдимия Ч., негово единствено задължение като управител на фирма „Ентуртранс” е било той да осигурява пари за поправка на автобусите, обстоятелство, което по никакъв начин не може да бъде прието за достоверно от настоящия съдебен състав. Когато си направил толкова голяма инвестиция в чужда държава за извършване на дейност, за която сам твърдиш, че не разбираш нищо от нея, най-малкото което следва да се направи е да се осъществява контрол върху дейността на наетите служители, с оглед просперитета на фирмата, възстановяване на инвестициите и получаване на печалба. Според съда Ч., като управител на фирма „Ентуртранс” е пренебрегнал голяма част от изискванията на законите, гарантиращи безопасен превоз на пътници, като е допуснал по пътищата на Република България и чужбина да се движат негодни моторни превозни средства с цел само и единствено получаване на печалба, без оглед безопасността на пътниците. По делото се събраха много свидетелски показания, които по безспорен и категоричен начин доказват, че Ч. е знаел за лошото техническо състояние на автобусите, но въпреки това не е взел необходимите мерки за безопасното им движение. Според съда, не може да се приеме за нормална практика фирма, която се занимава с автобусни превози, която извършва множество курсове всеки ден, притежава над 20 автобуса за превоз на пътници, техническото състояние на автобусите да се следи само и единствено от един автомонтьор – свидетелят А., който в по-голяма част от времето си се е намирал в Република Т. и от един помощник. Да се вменява като задължение на шофьорите на автобусите сами да извършват поправка на автобусите, да преминават с тях през техническите прегледи и да возят безопасно пътници е най-малкото недопустимо. Управителят на транспортна фирма отговаря, ръководи и контролира цялата дейност на съответното дружество. Обстоятелството, че за различните дейности са назначени, според думите на подсъдимия Ч., най-добрите специалисти, не го освобождава от задължението да следи за изпълнение на задълженията на подчинените си и да взима мерки за отстраняване на допуснати пропуски и нарушения. Още повече, че фирмата се занимава с дейност, която, както бе посочено и по-горе, представлява източник на повишена опасност. Несъобразяването с разпоредбите на закона и допускането – всекидневно по пътищата на България да се движат неизправни автобуси, подлага на всекидневен риск много хора, пътуващи с тези автобуси. В тази връзка, съдът не приема възражението, че поради незнание на български език и некомпетентност по отношение на автобусните превози подсъдимият Ч. не следва да носи отговорност за действията си. Напротив, най-голямата отговорност за безопасността на пътниците, движещи се в автобусите на фирма „Ентуртранс”, носи именно управителят на фирмата – подсъдимият Ч..

Подсъдимият Ч. и неговата защита акцентират на обстоятелството, че към момента на катастрофата  във фирма „Ентуртранс” е бил назначен синдик и Ч. е бил възпрепятстван да изпълнява задълженията си. Това становище не се споделя от настоящия съдебен състав. Назначеният синдик е отговарял само за финансовите дела на дружеството, но не и за осъществяване на техническата безопасност при осъществяване на дейността на фирмата. Това задължение никога не е преставало да бъде такова по отношение на подсъдимия Ч. независимо, че в определен период от време той е бил и под домашен арест.

Според Ч. всички затруднения в дейността на фирмата са дошли от обстоятелството, че в страната имало  финансова криза, поради което и фирмата изпаднала в затруднено положение, дължала пари на шофьорите и на механика, както и че не са били плащани вноските по закупените лизингови автобуси, които по-късно са били взети от банката и това е принудило фирмата да поддържа дейността си със старите автобуси, част от които и взети под наем. Това становище също не се споделя от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства на съда става ясно, че във фирма „Ентуртранс” не са се спазвали законовите изисквания за безопасен превоз на пътници, царяло е пълно безхаберие относно безопасността, а единствената цел на фирмата е била постигане на евентуална печалба. Вярно е, че една фирма в своята дейност следва да се стреми да получи печалба, но това по никакъв начин не може да бъде за сметка на занижени критерии по безопасност, като във фирма „Ентуртранс” може да се каже, че такива критерии изобщо са липсвали. Дори и в съдебно заседание подсъдимите Ч. и Т. направиха всичко възможно да прехвърлят един върху друг вината за настъпилото тежко пътно транспортно произшествие, като обясняваха случилото се с вина или със задължение на всеки друг, но не и на себе си.

Според защитата на подсъдимия Ч., той не е жалел парите си да привлече най-добрите специалисти в областта на автотранспорта, като се има предвид подсъдимия Т. и свидетеля А. и с това се изчерпват задълженията на подсъдимия Ч..

Също така според защитата, причината за пътно транспортното произшествие  е лошото състояние на пътното платно на Автомагистрала „Тракия”. Това становище донякъде се споделя от настоящата инстанция, но по делото следва да се изясни поведението на всеки един от подсъдимите, които със своите действия или бездействия са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Както беше посочено и по-горе, Ч. не е осъществил необходимия контрол върху подчинените си, за да може дейността „превоз на пътници” да се осъществява по един нормален начин. Напротив, както Ч., така и подсъдимият Т. са допуснали да се движат по пътищата неизправни автобуси, независимо от многото сигнали на шофьорите на тези автобуси, те не са предприели необходимите действия за поправката им или за евентуално спирането им от движение, с цел осъществяване безопасността на пътниците.

Не може да бъде споделено от съда и твърдението от защитата на подсъдимия Ч., че за да следва той да носи наказателна отговорност е следвало да бъде уведомен за точната техническа неизправност на моторното превозно средство. Такова изискване в закона няма. Подсъдимият Ч. е бил напълно наясно, че автобусите не са в добро техническо състояние, съществува опасност за живота и здравето на пътниците в автобусите, но въпреки това е разрешавал пътуването на такива автобуси. Нещо повече, дори е забранявал на шофьорите сами да поправят автобусите , защото при една поправка същите автобуси ще закъснеят за осъществяването на предвидения курс.

 

По отношение на подсъдимия Т.:

Според подсъдимия Т. назначението му във фирмата било като „Отговорник офис”, обстоятелство, което не отговаря на събраните по делото доказателства. Видно от длъжностната му характеристика , съшият бил назначен на работа като Ръководител Група „Транспорт” със съответните задължения. По време на цялото съдебно производство подсъдимият Т. твърди, че не е чел длъжностната си характеристика. Тези негови твърдения се приемат от съда единствено като защитна версия, но не и като действително фактическото положение. Т. е подписал длъжностната си характеристика, т.е. той е следвало да бъде запознат със задълженията и отговорностите определени в нея. Същият в съдебно заседание направи опит да убеди съда, че подписът под тази длъжностна характеристика не е негов, но в същност призна, че той действително е подписал тази длъжностна характеристика, но бил прочел само първата и последна страници от нея. Според Т. той не е отговарял на условията за длъжността Ръководител Група „Транспорт”. Въпреки  това  тази длъжностна характеристика е подписана от него, още повече че обстоятелството, че подсъдимият не отговаря на изискванията за заемане на тази длъжност, той разбрал едва след катастрофата, както беше посочено по-горе в мотивите. Съдът не приема възраженията на подсъдимия Т., че същият не обърнал внимание на длъжностната си характеристика, тъй като считал устната уговорка между него и подсъдимия Ч. за достатъчна за започване на работа във фирмата. Преди да започне работа във фирма „Ентуртранс” подсъдимият Т. е заемал отговорно служебно положение. Бил е директор в ДАИ и както сам заяви, когато е назначавал служители в ДАИ, е задължавал същите да подписват както трудовите си договори, така и длъжностните си характеристики. Не е логично да изискваш от хора, които назначаваш на работа да спазват задължения посочени в длъжностните им характеристики, а ти сам, когато това се отнася до теб, да не прочетеш тази длъжностна характеристика и да не знаеш какви са ти задълженията при работа във фирмата. Според съда, подсъдимият Т. прекрасно е знаел длъжността на която е назначен и е изпълнявал, макар и не съвсем точно правата си по тази длъжностна характеристика, но не и задълженията по нея. Това обстоятелство се изяснява и от обясненията на самия Т., който твърди, че след като му се обаждали шофьори за възникнали проблеми с автобусите, той лично е преценявал кои от тях са важни и кои не, за да може от своя страна да вземе решение дали да уведоми за тези проблеми свидетеля А.. Едно от задълженията на подсъдимия Т. е било да осигурява минаването на автобусите през технически преглед - нещо, което той не е правил според изискванията в закона. Напротив, според съда, същият е използвал възможностите си, които е имал, предвид на предишната му месторабота като Директор на ДАИ, за да може да се оформят документи, без да бъдат извършвани технически прегледи на автобусите. Според настоящата инстанция, най-малкото е нелогично да се извършва технически преглед на автобус по време, когато той се движи по предварително определен маршрут и същият следва да спазва определено разписание на движение. Съдът не приема твърдението, че процесният автобус е преминал през технически преглед в гр. Карнобат, извършвайки редовен курс от гр. София за гр. Бургас. Не е и логично техническите прегледи на автобусите да бъдат извършвани в гр. Карнобат, а не в гр. Бургас от фирма с достатъчно големи възможности да осигури такъв преглед в Бургас. Още повече от свидетелските показания се изяснява, че с процесният автобус е направен опит да бъде минат технически преглед в гр. София, като издаване на удостоверение за годност на автобуса е било отказано, поради лошото техническо състояние на същия.  Въпреки това обаче, няколко дни след това, на този автобус е било издадено удостоверение за преминат технически преглед в гр. Карнобат.

От всичко посочено по-горе, според съда е налице абсолютно неизпълнение на служебните задължения от страна на подсъдимия Т., а именно същият не е осигурявал нормално преминаване на автобусите на технически преглед, а документацията за тези обстоятелства е била съставяна по-късно, без да бъде извършен физически преглед на автобусите. По делото са събрани множество доказателства, включително и снимков материал, включително и според назначените експертизи, че долната част на автобуса е била корозирала в изключително голяма степен. Обстоятелство, което не може да остане незабелязано при действително извършване на технически преглед на автобуса.

Всичко това мотивира съда да приеме, че Т. съзнателно не е изпълнявал служебните си задължения в тази им част. А както той, така и подсъдимият Ч. са се водили единствено от принципа автобусите да се движат, за да могат да бъдат получавани приходи към фирмата, без изобщо да се следи за тяхното техническо състояние, а от там и за сигурността на пътниците, движещи си се във всеки един курс, осъществяван от фирма „Ентуртранс”.

Съдът не споделя и възражението на защитата на подсъдимия Т., че тъй като в обвинителния акт е отбелязана датата на катастрофата 15.06.2011г., то неговите действия следва да бъдат анализирани само и единствено към тази дата. Настъпването на пътно – транспортното произшествие е в резултат на голям период от време на неизпълнение на задълженията както на подсъдимия Ч., така и на подсъдимия Т.. Както беше посочено от вещото лице по металографската експертиза, настъпването на пътно – транспортното произшествие е било единствено и само въпрос на време т. е. това е било неизбежно с оглед на лошото му техническо състояние, предизвикано от продължителното неизпълнение на задълженията на Ч. и Т., а именно на контрол върху техническото състояние на автобусите, извършващи обществен превоз на пътници, поради което и не следва действията на подсъдимите да бъдат разглеждани само и единствено към дата 15.06.2011г., а от много по-голям период от време преди това.

Дали подсъдимият Т. е отговарял на изискванията да заема длъжност Ръководител Група „Транспорт” или не е без значение по настоящото дело. Той е приел да изпълнява тази длъжност, подписал е трудов договор и длъжностна характеристика, т.е. поел е съответните задължения за изпълнение на възложените му функции съгласно тази длъжностна характеристика.  Както бе посочено и по-горе, съдът не приема възраженията на подсъдимия Т., че не е чел тази длъжностна характеристика при подписването й, но дори и да се приеме, че това действително е така, това обстоятелство по никакъв начин не го оневинява.

Защитата на подсъдимия Т. се позовава и на свидетелските показания на свидетеля М. С., който твърди, че подсъдимият Т. е бил един диспечер, както и „Ами той май нищо не правеше”. Тези свидетелски показания обаче следва да бъдат приети във вреда на подсъдимия Т., защото ако се даде вяра на тях, а именно, че Т. нищо не е правел във фирмата, това обстоятелство от своя страна води до извода, че същият не е изпълнявал задълженията си по представената по делото, по отношение на подсъдимия, длъжностна характеристика.

Не отговаря на действителността и твърдението на защитата на подсъдимия Т., че същият не е бил уведомен за фиктивното преминаване на технически прегледи. Напротив, по делото безспорно е установено, че Т. е бил уведомен за обстоятелството, че процесният автобус не е успял да премине през технически преглед в гр. София, поради което и се е наложило да бъдат изготвени документи за преминаване на такъв технически преглед от гр. Карнобат.

Всичко изложено по-горе, мотивира съда да приеме, че действително подсъдимият Т. е извършил престъпленията, за които е бил обвинен.

 

По отношение на подсъдимия Д.:

Според съда, подсъдимият Д. също е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен, но по делото се събраха доказателства, че същият е направил всичко зависещо от него след пътно – транспортното произшествие да окаже помощ на пострадалите, което се доказва по безспорен начин от показанията на част от свидетелите – включително и пострадали от пътно – транспортното произшествие - обстоятелство което не се оспорва по делото, поради което и обвинението спрямо него беше преквалифицирано при постановяване на присъдата.

От заключението на петорната авто-техническа експертиза по безспорен начин се установява механизмът на пътно – транспортното произшествие. Подсъдимият Д. е управлявал автобуса с около 95-100 км/ч, т.е. не е нарушил правилата за движение за управление на автобус по автомагистрала. При управлението на автобуса същият не е бил употребил алкохол. След като обаче автобусът е започнал да се „люлее” при скъсване на опората на напречната щанга на предния мост на автобуса, подсъдимият Д. е реагирал като рязко е завил наляво волана на автобуса,  и с оглед избягването на удар между автобуса и мантинелата Д. завил волана надясно,  автобуса се обърнал и започнал да се движи странично по пътя след което автобусът със задната си част се ударил в колоната на надлеза. Вещите лица са категорични относно механизма на пътно – транспортното произшествие и съдът приема тяхното заключение като достоверно, професионално издържано и съответстващо и на останалите събрани по делото доказателства. Подсъдимият Д. е нарушил правилата за движение по пътищата предвид рязкото завиване на волана на автобуса наляво, а следвало е при възникване на опасност на пътното платно да намали скоростта и да спре, нещо което подсъдимият Д. не е направил. Това действие е нормална човешка реакция в екстремни ситуации, което обаче не оневинява подсъдимия Д.. Степента на вина на Д. ще бъде обсъдена по-надолу в мотивите на делото.

Подсъдимият Д. е знаел техническото състояние на автобуса, но въпреки това се е съгласил да извършва превоз на пътници от гр. Бургас до гр. София и обратно, рискувайки по този начин както собствения си живот, така и живота на пътуващите в автобуса.  В настоящия случай не е налице случайно деяние, както се твърди от защитата на Д., тъй като същият е съзнавал, че управлява автобус в лошо техническо състояние и е било единствено въпрос на време такова пътно – транспортно произшествие да се случи.

 

 

          ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА

 

По отношение на подсъдимия Е.Ч.:

С деянието си от обективна и субективна страна  подсъдимият  Е.Ч.            е осъществил състава на престъплението по чл.123, ал.3, предл.1, алт.2 и предл.2 вр.ал.1 от НК - на 15.06.2011г. в района на километър 130+585м. на автомагистрала "Тракия", в Пловдивска област, при условията на независимо съпричиняване с Н.К.Т. е причинил смъртта на повече от едно лице - девет лица: М.З.М., И.Т. Ч., П. Д. К., П. И.К., Й.Д.Г., Б. С.Р., И. С. Д., Х. Е., А. С. У., като смъртта на последната е настъпила на 09.08.2011г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози, представляваща източник на повишена опасност - обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.България, в качеството му на съсобственик и управител на „Ентуртранс"ООД, гр.Бургас - ЮЛ, извършващо обществен превоз на пътници съгласно Лиценз №00401/20.05.2010г. на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като е нарушил Закона за движение по пътищата, Закона за автомобилните превози, Наредба №33 от 3 ноември 1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и Наредба №2 от 15 март 20021. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (загл. изм. -ДВ, бр.44 от 2011г.).

С деянието си от обективна и субективна страна  подсъдимият  Е.Ч.            е осъществил състава на престъпление по чл. 134 ал. 3 предл. 2 във вр. с ал. І предл. 2 т.2 от НК - на 15.06.2011г. в района на километър 130+585м. на автомагистрала "Тракия", в Пловдивска област, при условията на независимо съпричиняване с Н.К.Т. е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице - единадесет лица:две средни телесни повреди на М.Д.С., две средни телесни повреди на М.В.Г., пет средни телесни повреди на С.К.С.,три средни телесна повреди на М.Н.Н.,две средни телесни повреди на Л.В.Р., две средни телесни повреди на И.Г.Т., средна телесна повреда на Ж.Д.П., две средни телесни повреди на М.Д.К., средна телесна повреда на А.Т.А., две средни телесни повреди на М.Д.М. и две средни телесни повреди на Н.В.В. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози, представляваща източник на повишена опасност - обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.България, в качеството му на съсобственик и управител на „Ентуртранс"ООД, гр.Бургас - ЮЛ, извършващо обществен превоз на пътници съгласно Лиценз №00401/20.05.2010г. на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като е нарушил Закона за движение по пътищата, Закона за автомобилните превози, Наредба №33 от 3 ноември 1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и Наредба №2 от 15 март 2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (загл. изм. -ДВ, бр.44 от 2011г.).

 

Деянията са извършени при непредпазливост като форма на вината. Подсъдимият не е  предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

По отношение на подсъдимия Н.Т.:

С деянието си от обективна и субективна страна  подсъдимият  Н.Т. е осъществил състава на престъплението по чл.123, ал.З, предл.1, алт.2 и предл.2 вр.ал.1 от НК - на 15.06.2011г. в района на километър 130+585м. на автомагистрала "Тракия", в Пловдивска област, при условията на независимо съпричиняване с Е.Ч. е причинил смъртта на повече от едно лице - девет лица: М.З.М., И.Т. Ч., П. Д. К., П. И.К., Й.Д.Г., Б. С.Р., И. С. Д., Х. Е., А. С. У., като смъртта на последната е настъпила на 09.08.2011г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози, представляваща източник на повишена опасност - обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.България, в качеството му на ръководител група транспорт във фирма „Ентуртранс"ООД, гр.Бургас - ЮЛ, извършващо обществен превоз на пътници съгласно Лиценз №00401/20.05.2010г. на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като е нарушил Закона за движение по пътищата, Закона за автомобилните превози, Наредба №33 от 3 ноември 1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и Наредба №2 от 15 март 2002. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (загл. изм. -ДВ, бр.44 от 2011г.)

С деянието си от обективна и субективна страна  подсъдимият  Н.Т. е осъществил състава на престъпление по чл. 134 ал. 3 предл. 2 във вр. с ал. І предл. 2 т.2 от НК - на 15.06.2011г. в района на километър 130+585м. на автомагистрала "Тракия", в Пловдивска област, при условията на независимо съпричиняване с Е.Ч. е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице - единадесет лица:-две средни телесни повреди на М.Д.С., -две средни телесни повреди на М.В.Г., -пет средни телесни повреди на С.К.С., -три средни телесна повреди на М.Н.Н.,-две средни телесни повреди на Л.В.Р., две средни телесни повреди на И.Г.Т., средна телесна повреда на Ж.Д.П., две средни телесни повреди на М.Д.К., средна телесна повреда на А.Т.А., две средни телесни повреди на М.Д.М. и две средни телесни повреди на Н.В.В. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност по смисъла на Закона за автомобилните превози, представляваща източник на повишена опасност - обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.България, в качеството му на ръководител група транспорт във фирма „Ентуртранс"ООД, гр.Бургас - ЮЛ, извършващо обществен превоз на пътници съгласно Лиценз №00401/20.05.2010г. на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като е нарушил Закона за движение по пътищата, Закона за автомобилните превози, Наредба №33 от 3 ноември 1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и Наредба №2 от 15 март 20021. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (загл. изм. -ДВ, бр.44 от 2011г.).

Деянията са извършени при непредпазливост като форма на вината. Подсъдимият не е  предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

 

По отношение на подсъдимия С.Д.:

С деянието си от обективна и субективна страна  подсъдимият С.Д.Д. е осъществил състава на престъпление по чл.343а, ал.1, б. „г”, предл.2, вр. б. „б”, вр. чл.343, ал.4 ,вр.ал.З, предл.2, буква „б", предл.2, вр.ал.1 вр.чл.342, ал.1 от НК - че на 15.06.2011г. в района на километър 130+585м. на автомагистрала "Тракия", в Пловдивска област при управляване на МПС -автобус "Мерцедес", рег.№ А 85-34 АН е нарушил правилата за движение -чл.20, ал. 1 и ал. ІІ изр. 2 от ЗДП  и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице — девет лица: М.З.М., И.Т. Ч., П. Д. К., П. И.К., Й.Д.Г., Б. С.Р., И. С. Д., Х. Е., А. С. У., като смъртта на последната е настъпила на 09.08.2011г. и телесни повреди на повече от едно лице - единадесет лица:две средни телесни повреди на М.Д.С., две средни телесни повреди на М.В.Г., пет средни телесни повреди на С.К.С.,  три средни телесна повреди на М.Н.Н.,  две средни телесни повреди на Л.В.Р., две средни телесни повреди на И.Г.Т.,  средна телесна повреда на Ж.Д.П.,  две средни телесни повреди на М.Д.К.,  средна телесна повреда на А.Т.А.,  две средни телесни повреди на М.Д.М. и две средни телесни повреди на Н.В.В.,  като деянието представлява особено тежък случай.

 

Деянието е извършено при непредпазливост като форма на вината. Подсъдимият не е  предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

 

 

          ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА

 

По отношение на подсъдимия Е.Ч.:

При определяне на наказанието по чл.123, ал.3 от НК съдът взе предвид относително ниската степен на обществена опасност  на дееца - същият не е осъждан на територията на Република България, но видно от доказателствата по делото, същият е осъден в Република Р. за тежко умишлено престъпление – протокол от съдебно заседание  от 13.10. 2010 г. по НЧД № 244 / 2009 г. – т. 9 л. 255 и сл.  и независимо, че Бургаският окръжен съд е отказал подсъдимият да бъде предаден на властите на Република Р., това обстоятелство мотивира настоящия съдебен състав да приеме по-висока степен на обществена опасност на дееца, както и неговата незаинтересованост  по отношение на пострадалите, а след това и по отношение на наследниците  на починалия негов служител –пострадалия Ч.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           При определяне на наказанието, съдът взе предвид и относително високата степен на обществена опасност  на деянието,  частичните самопризнания на подсъдимия по фактическата обстановка, семейното му положение – същият е баща на три деца, дългият период на извършване на деянието  и му определи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а именно  ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.59, ал.1, предл. 2 от ЗИНЗС му определи първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наложеното наказание в Затворническо общежитие от открит тип.

При определяне на наказанието по чл.134, ал.3 от НК съдът взе предвид относително ниската степен на обществена опасност  на дееца - същият не е осъждан на територията на Република България, но видно от доказателствата по делото, същият е осъден в Република Румъния за тежко умишлено престъпление и независимо, че Бургаският окръжен съд е отказал подсъдимият да бъде предаден на властите на Република Румъния, това обстоятелство мотивира настоящия съдебен състав да приеме по-висока степен на обществена опасност на дееца, както и неговата незаинтересованост  по отношение на пострадалите.  При определяне на наказанието, съдът взе предвид и относително високата степен на обществена опасност  на деянието,  частичните самопризнания на подсъдимия по фактическата обстановка, семейното му положение – същият е баща на три деца, дългият период на извършване на деянието  и му определи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а именно  ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.59, ал.1, предл. 2 от ЗИНЗС му определи първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наложеното наказание в Затворническо общежитие от открит тип, като на основание чл.23 от НК съдът определени на подсъдимия Ч. общо наказание в размер на по-тежкото от така определените, а именно ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което общо наказание да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим в Затворническо общежитие от открит тип.

По отношение на подсъдимия Н.Т.:

При определяне на наказанието по чл.123, ал.3 от НК съдът взе предвид относително ниската степен на обществена опасност  на дееца - същият не е осъждан, относително високата степен на обществена опасност  на деянието,  частичните самопризнания на подсъдимия по фактическата обстановка, дългият период на извършване на деянието и му определи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а именно  ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.59, ал.1, предл. 2 от ЗИНЗС му определи първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наложеното наказание в Затворническо общежитие от открит тип.

При определяне на наказанието по чл.134, ал.3 от НК съдът взе предвид относително ниската степен на обществена опасност  на дееца - същият не е осъждан, относително високата степен на обществена опасност  на деянието,  частичните самопризнания на подсъдимия по фактическата обстановка, дългият период на извършване на деянието и му определи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а именно  ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.59, ал.1, предл. 2 от ЗИНЗС му определи първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наложеното наказание в Затворническо общежитие от открит тип, като на основание чл.23 от НК съдът определени на подсъдимия Т. общо наказание в размер на по-тежкото от така определените, а именно ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което общо наказание да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим в Затворническо общежитие от открит тип.

По отношение на подсъдимия С.Д.:

При определяне на наказанието по чл.343а, ал.1 от НК съдът взе предвид относително ниската степен на обществена опасност  на дееца - същият не е осъждан, относително високата степен на обществена опасност  на деянието,  частичните самопризнания на подсъдимия по фактическата обстановка, тежкото семейно положение – същият се грижи за три деца, а съпругата му страда от психично заболяване  и му определи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно  ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.59, ал.1, предл. 2 от ЗИНЗС му определи първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наложеното наказание в Затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан под стража.

На основание чл. 343 г,  във вр. с чл. 37, т. 7 от НК съдът лиши подсъдимия   от право да управлява МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ,  като му приспадна времето през което е бил лишен от това право по административен ред.

Веществените доказателства по делото, посочени в обвинителния акт, следва да бъдат унищожени, с изключение на задграничния паспорт и личната карта на Х. Е. да бъдат върнати в посолството на Република Г. в Република България.

          Накрая съдът се произнесе и по разноските, които възложи в тежест на  подсъдимите.

          Мотивиран от горното съдът постанови присъдата.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ………………….