Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
14.02.2020г., гр.Бяла
РАЙОНЕН
СЪД – БЯЛА, I-ви наказателен състав, в публично
съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ДИМИТРОВ
при секретаря Пенка
Цанкова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 12 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
В.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** в качеството си на управител на „ВНН“ ЕООД,
ЕИК ……… със седалище и адрес на управление в с.К., обл.Р., ул.“Б. К.“ № ..,
чрез адв. А.Н. против НП № 904 от 11.12.2019г., издадено от Директора на Регионална
дирекция по горите – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.275, ал.1,
т.2 от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева, за
нарушение на чл.270 от ЗГ във вр. с чл.14, ал.1 от Наредба за контрола и
опазването на горските територии.
Жалбоподателят счита, че
наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила, като същото е неправилно и незаконосъобразно, поради
което се иска неговата отмяна. На следващо място се сочи, че
административнонаказващият орган не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, водещо
до материална незаконосъобразност на издаденото НП и обосноваващо неговата отмяна.
Въззиваемата страна,
чрез процесуалния си представител, застъпва становище за неоснователност на
жалбата и моли същата да не се уважава, като бъде потвърдено така издаденото
наказателно постановление.
РП – Бяла, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.11.2019г. около
11.30ч. в склад по чл.206 от ЗГ, находящ се в с.К., обл.Р., ул.“В.“ № ..,
стопанисван от „ВНН“ ЕООД, с управител В.Н.Н., била извършена проверка от
служители на ИАГ – София и РДГ – София. При проверката служителите констатирали
и отразили в констативен протокол Серия Р014 № 004373, че в обекта се съхранявала
производствена марка № Г1165; водил се електронния дневник съгласно
изискванията на ЗГ; в обекта имало изградено видеонаблюдение и към момента на
проверката превозните билети за постъпила дървесина не били налични, с което
били нарушени разпоредбите на чл.14, ал.1 от НКОГТ от 30.01.2012г. Във връзка с
констатациите отразени в протокола, били дадени предписания на РДГ – Русе да
предприеме всички законови и административни мерки по тях. Протокола бил подписан
лично от жалбоподателя, на когото връчили и екземпляр от същия. По разпореждане
на служители на ИАГ – София, на 25.11.2019г., св. У. – главен специалист
„Горски инспектор“ в РДГ – Русе, съставил на жалбоподателя АУАН, за това че не
съхранява превозните билети за постъпила и експедирана дървесина в обекта по
чл.206 от ЗГ за периода 01.11.2019г. – 05.11.2019г. Отразено е, че акта е
съставен на основание КП № 004373/05.11.2019г. В АУАН, като свидетел присъствал
при съставянето на акта и неговото връчване е записан С. К. С. – служител в РДГ
– Русе. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят депозирал пред АНО
писмени възражения по съставения АУАН. Въз основа на така съставения АУАН е
издадено и обжалваното наказателното постановление, предмет на настоящото производство.
Фактическата обстановка
беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – заверени копия на НП № 904 от
11.12.2019г., превозни билети: Експедиция от 01.11.2019г. до 05.11.2019г. и превозни
билети: Постъпление от 01.11.2019г. до 05.11.2019г.; копие на известие за
доставяне № 9100016629252; заверени копия на констативен протокол Серия Р014 №
004373 от 05.11.2019г.; възражение от В.Н.Н.
с № РДГ 11-4332/27.11.2019г., доклад от И.Г.У. от 25.11.2019г. с вх. №
ЗДГ 11-ОН371/29.11.2019г., Акт № 904 Серия ГООА № 114093 от 25.11.2019г. и
заповед № РД 49-199 от 16.09.2011г. По делото се събраха гласни доказателствени
средства, посредством проведения в съдебно заседание разпит на актосъставителя св.
У..
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН
срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Съдът намира, че актът
за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по
чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган
съгласно чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, каквото се явява и Директора на Регионална
дирекция по горите гр.Русе, оправомощен със Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011г.
на Министъра на земеделието и храните. Предвид изложеното за съда няма съмнения
относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Съдът счита обаче, че
така издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, като
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на
АУАН. Това следва от обстоятелството, че са нарушени изискванията на чл.40,
ал.3 от ЗАНН за съставянето на акта в присъствието на двама свидетели, в случаите когато липсват свидетели, присъствали
при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие. Установява се от приложения по административнонаказателната
преписка КП № 004373 от 05.11.2019г., че нарушението е било констатирано от
служители на ИАГ – София и РДГ – София, които обаче не са вписани като
свидетели в съставения АУАН. Както се приема в Постановление № 10 от 28.IX.1973
г., Пленум на ВС, т.10. „Актосъставителите допускат нарушения на чл. 40 ЗАНН.
При наличие на очевидци на нарушението или на неговото констатиране в акта се
посочват за свидетели други лица, присъствали само при съставянето му. Това
затруднява дейността на административнонаказващите органи и съдилищата при
разкриване на обективната истина.“. Именно в случаите, в които не могат по едни
или други причини да бъдат посочени в АУАН свидетелите очевидци или тези
присъствали при констатиране на нарушението, законодателят е предвидил
възможността АУАН да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. В конкретния случаи, в АУАН е посочен
само един свидетел, който не е присъствал в момента на проверката и при
констатиране на нарушението, както е отразено в самия АУАН и в какъвто смисъл
са показанията на актосъставителя У.. Предвид изложеното, съдът намира, че АУАН
е следвало да бъде съставен в присъствието на още едно лице, а доколкото това
не е сторено, се достига до извод, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, което налага отмяна на обжалваното НП, без да се произнася съда по
същество относно нарушението. С оглед на това съдът намира, че така изготвения
АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му, АНО пък от
своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е
следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП,
да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при
необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства.
По отношение изложените
доводи от представителя на АНО досежно съставяне на АУАН в хипотезата на чл.40,
ал.4 от ЗАНН, а именно въз основа на официален документ – КП № 004373 от
05.11.2019г., съдът ги намира за неоснователни. Макар формално да покрива признаците
на понятието „официален документ“, така както е дефинирано в чл.93, т.5 от НК,
по смисъла на чл.40, ал.4 от ЗАНН то следва да се тълкува стеснително и във
връзка с предходните разпоредби на с чл.35 и чл.36, ал.2 от ЗАНН. Така
например, официален документ, въз основа на който може да бъде съставен АУАН
или да бъде издадено НП представлява постановление на прокурора за отказ от
образуване или прекратяване на досъдебно производство с приложение на чл.218б
от НК. Настоящият състав счита, че от обхвата на документите, които позволяват
издаването на АУАН в отсъствие на свидетели, следва да се изключат
констативните протоколи издавани от служители на административнонаказващия
орган в хода на административното производство. Да се приеме, че съставянето на
констативен протокол освобождава актосъставителя от задължението да състави
АУАН в присъствието на свидетели би било равносилно на това на практика да се
заобиколи едно от изискванията за форма на АУАН и една от най-съществените
гаранции за правомерността и законосъобразността на неговото съставяне.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че описаното в констативния протокол
нарушение, не отговаря на това, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В КП е отразено, че към
момента на проверката превозните билети за постъпила дървесина не са налични в
обекта, докато в АУАН нарушението е за това, че не съхранява в обекта
превозните билети за постъпила и експедирана дървесина за периода 01.11.2019г.
– 05.11.2019г. Самият актосъставител не е установил нарушението или да е присъствал
при неговото констатиране, а същевременно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя в по-голям обем от обективираното в КП, позовавайки се на
известни за него факти от друга проверка.
По тези съображения
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснати
съществени нарушение на процесуалните правила, поради което следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
На основание чл.63, ал.3
от ЗАНН в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени и разноските за
адвокатско възнаграждение направени от жалбоподателя, които съгласно
представения списък възлизат в размер на 300лв.
Предвид изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 904 от 11.12.2019г., издадено
от Директора на Регионална дирекция по горите – Русе, с което за нарушение на чл.270
от ЗГ във вр. с чл.14, ал.1 от НКОГТ на В.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** на
основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция
по горите – Русе, с адрес гр.Р., бул.“С.“ № .. да заплати на В.Н.Н., ЕГН **********
с адрес *** сумата 300лв. представляващи
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на
обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/