Решение по дело №222/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 78
Дата: 23 май 2019 г. (в сила от 21 декември 2020 г.)
Съдия: Лилия Маркова Руневска
Дело: 20181800900222
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е   78

 

гр. София, 23.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 222 по описа за 2018 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Р.Й.Н. ***” АД обективно съединени искове за плащане на сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 14.02.2018 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното: На 14.02.2018 г. около 13.30 ч. в гр. П. Н.А.Н. – съпруг на ищцата, управлявайки л. а. „Фиат Пунто“ с рег. № СО3563ВР и движейки се в дясната лента на платното за движение на                            ул. „О.“ в посока към спортната зала, нарушил правилата за движение по пътищата и поради отклонение на вниманието си загубил контрол над управлявания от него автомобил, в резултат на което напуснал вдясно платното за движение и реализирал ПТП, удряйки автомобила в електрически стълб. При ПТП пострадала ищцата като пътник в автомобила – тя пътувала на предна дясна седалка с поставен предпазен колан. Причинените на ищцата телесни увреждания и търпените от нея болки и страдания като интензитет са подробно описани в исковата молба. За ПТП било образувано ДП № 22/2018 г. на РУП – П., прекратено с постановление от 11.07.2018 г. на РП – Ботевград. Тъй като относно управлявания от Н.А.Н. автомобил бил налице действащ към датата на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,  сключен с ответника, се предявяват настоящите искове, след като била заведена извънсъдебна претенция към застрахователя, но по нея ответникът не определил и не изплатил обезщетение.

Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва исковете. Оспорва настъпването на деликт, в резултат на който да е увредена ищцата, съответно причинната връзка между описаните в исковата молба увреждания и описаното ПТП. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата поради това, че е пътувала без поставен предпазен колан. Навежда и възражение за прекомерност на обезщетението за  неимуществени вреди. 

Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от влязло в сила постановление за прекратяване на досъдебно производство, образуваното за процесното ПТП наказателно производство срещу неизвестен извършител е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление от общ характер. 

От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с. з. на 09.05.2019 г., както и от огледа на веществените доказателства – снимки, съдържащи се във фотоалбум на местопроизшествието, огледани в същото о. с. з. с участието на вещото лице – автоексперт, се установява следното: Установява се следният механизъм на ПТП: На 14.02.2018 г. около 13.30 ч. - светлата част на денонощието, нормална видимост, мокро асфалтово покритие в ГР.П., обл. Софийска в дясната част на пътното платно на ул. „Опълченска“ в посока към спортен комплекс „Правец“ със скорост 30 км./ч. се движел лек автомобил „Фиат Пунто“, управляван от Н.А.Н.. До него на предна дясна седалка пътувала съпругата му - ищцата Р.Й.Н..*** било двупосочно, продължително прав, равнинен участък преди и след ПТП, без нарушения на повърхностния слой, с по едва лента за движение във всяка посока, отделени една от друга посредством единична, бяла, непрекъсната линия „М1“. Придвижвайки се по гореописания начин, автомобилът започнал плавно отклонение в дясно по отношение първоначалната си посока на движение в зоната на десния тротоар и се ударил с челната си дясна част в железобетонен стълб от електроснабдителната мрежа на ГР.П., след което леко се завъртял в посока на въртенето на часовниковата стрелка около вертикалната си ос и се установил в мястото, в което е описан в протокола за оглед на местопроизшествие. От техническа гледна точка причината за възникване на ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил, който в зоната на ПТП не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал. Установява се още, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: Счупване на носни кости, мозъчно сътресение, протекло без изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травмата, кръвонасядания, съчетани с травматични отоци в областта на носа, двете очи и коленете. Причинените травми са лекувани  медикаментозно.  Няма данни  ищцата да е подложена на оперативно лечение по повод фрактурата на носните кости. При този вид травми възстановяването протича за срок от около 20-25 дни, като не остават трайни или постоянни последици за здравето и живота на пострадалия. Налице е лицева травма, която е силно болезнена поради богатата инервация на лицето. Силната болезненост е била в първите десетина дни, като постепенно е намаляла до пълното й изчезване. В резултат на мозъчното сътресение е било налице главоболие за един по-продължителен период от време в рамките на около два месеца, като то се е засилвало при излагане на пряка слънчева светлина и нагряване на главата, работа с компютър или продължително гледане на телевизия. Подобни наранявания могат да се получат и са наблюдавани в практиката от удара на въздушната възглавница при нейното отваряне, което е със скорост 80 м./сек. или около 320 км./ч., особено ако пасажерът не е с поставен обезопасителен колан. В конкретния случай автомобилът не е оборудван с въздушни възглавници или ако е имало монтирани такива, то те не са се задействали /видно от фотоалбума от огледа на местопроизшествието/. Към момента на ПТП ищцата е била без поставен предпазен колан /този извод на вещите лица се основава на фактите, че предно панорамно стъкло на автомобила е силно напукано във форма на окръжност, от вътрешната средна напукана част на стъклото се наблюдават косми, капакът на жабката на арматурното табло в купето на автомобила е повреден, спукването на челното панорамно стъкло е в дясната му част, пред предна дясна седалка/. Установява се също така, че при конкретното ПТП  поставянето на обезопасителен колан е можело да предпазен ищцата от получените травми.

От показанията на свидетелите А.С. /дъщеря на ищцата/ и Н. Н./съпруг на ищцата/ се установява следното: От показанията на свидетелката С. /която като близка е запозната с начина, по който на ищцата се е отразило ПТП, поради което съдът кредитира показанията й, а и същите кореспондират с останалите доказателства по делото/ се установява, че когато свидетелката отишла в Окръжна болница при майка си, последната била  със силно главоболие, оток на лицето, повръщане, кръвотечение от носа, световъртеж, а след изписването й от болницата около месец живяла /заедно със съпруга си/ в дома на дъщеря си, тъй като и двамата имали нужда от грижи за възстановяването си и спазване на хигиенно-хранителен режим. Около половин година след ПТП ищцата продължила да се оплаква от главоболие, замайване при ставане, световъртеж, пресъхване на устата поради затруднено дишане през носа, недобър сън и като цяло дискомфорт, освен това вече предпочитала да ползва само обществен транспорт за превоз. От показанията на свидетеля Н. се установява, че към 13,15 ч. на 14.02.2018 г. той управлявал автомобила по улица „В. Л.” в град П. и на ляв завой на улица „О.”, със скорост около 30-40 км./ч., автомобилът поднесъл и се блъснал в стълб вдясно.

Безспорно е по делото, че към датата на ПТП относно управляваното от    Н. Н. МПС е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:

По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди: 

Искът е частично основателен – до размера от  10000 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до пълния му предявен размер от 26000 лв. следва да бъде отхвърлен. Съображенията на съда са следните:

Налице са всички елементи на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищцата са причинени телесни увреждания, които са й причинили болки и страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищцата, е извършено от Н.Н.. Установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и причинените на ищцата телесни увреждания, довели до търпени болки и страдания. Установи се и вината на Н.Н. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача/. Установи се също така, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното от Н. Н. МПС, сключен с ответника и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищцата.

Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 20000 лв. би бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на търпените от ищцата неимуществени вреди, като има предвид следното:

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва на първо място да се имат предвид видът и характерът на получените увреждания - счупване на носни кости, мозъчно сътресение, протекло без изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травмата, кръвонасядания, съчетани с травматични отоци в областта на носа, двете очи и коленете. Следва също да се отчете, че тези увреждания са лекувани само медикаментозно, като от тях не остават трайни или постоянни последици за здравето и живота на пострадалия, но възстановяването протича за срок от около 20-25 дни и в рамките на възстановителния период ищцата е търпяла болки и страдания - налице е лицева травма, която е силно болезнена поради богатата инервация на лицето и силната болезненост е била в първите десетина дни, като постепенно е намаляла до пълното й изчезване, а в резултат на мозъчното сътресение е било налице главоболие за един по-продължителен период от време в рамките на около два месеца. Следва също да се вземе предвид възрастта на пострадалата – 74 г. към датата на ПТП, на която възраст причиняването на телесни увреждания, дори и неживотозастрашаващи, безспорно води до значителен страх и притеснение.

Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че горепосочената сума от 20000 лв. би била подходяща и достатъчна, за да обезщети ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на причинените й телесни увреждания /съответно основателно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.

Основателно е обаче и възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в това, че е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан. Фактът, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан, се установи от заключението на вещите лица, като съдът изцяло възприема изложеното от тях /въз основа на обсъдените факти относно напукването на предното панорамно стъкло на автомобила, съпоставени с мястото, на което е пътувала ищцата, и с причинените й травми, се налага категоричен извод, че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан/. С оглед извода на вещите лица, че при конкретното ПТП поставянето на обезопасителен колан е можело да предпазен ищцата от получените травми, съдът приема, че съпричиняването на ищцата е 50 %, съответно определеният от съда като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален наполовина.

По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди от датата на настъпване на ПТП до окончателно плащане:

С оглед изводите за частична основателност на главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за претърпени неимуществени вреди също е частично основателен – същият следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск. Относно периода на дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя – 14.05.2018 г. /съгл. чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2 КЗ/. Съобразно изложеното за разликата до пълния предявен размер на този иск и за периода от датата на увреждането до датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя акцесорният иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за присъждане на разноски:

 С оглед обстоятелството, че е освободена от държавни такси и разноски за производството по делото, ищцата претендира разноски единствено за възнаграждение на адвокат, като се претендира присъждане на такова по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата пълният размер на възнаграждението съобразно цената на исковете при уважаването им изцяло би бил такъв от 1310 лв. Съответно с оглед уважения размер на исковете следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 503.84 лв. Същото следва да бъде присъдено на адв. Й..  

Ответникът е направил разноски по делото съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за това в размер на 250 лв. за възнаграждение на вещи лица и в размер на 1500 лв. за възнаграждение на адвокат. Съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 153.85 лв. за възнаграждение на вещи лица и в размер на 923.08 лв. за възнаграждение на адвокат /възражението на ищцата за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно – при минимален размер на възнаграждението от 1310 лв. възнаграждение в размер на 1500 лв. не е прекомерно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото/. Върху сумата на възнаграждението следва да се присъди и ДДС съобразно направеното искане и представените доказателства за регистрация на адв. Г. по ЗДДС, съответно общата сума, която следва да се присъди на ответника за направени разноски за възнаграждение на адвокат, е 1107.70 лв.  

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати и държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 400 лв., както и разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 96.15 лв. съразмерно с уважения размер на исковете.

Воден от горното, съдът

 

                                                            Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Б.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори С.П.и К.К., да плати на Р.Й.Н. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 10000 /десет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 14.02.2018 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главницата от датата на предявяване на застрахователната претенция /14.05.2018 г./ до окончателното плащане.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Й.Н. с ЕГН **********, адрес: ***” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори С.П.и К.К., искове за плащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 14.02.2018 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск от датата на настъпване на ПТП до окончателното плащане за разликата над уважения размер на главния иск от 10000 /десет хиляди/ лева до пълния му предявен размер от 26000 /двадесет и шест хиляди/ лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика от датата на предявяване на застрахователната претенция /14.05.2018 г./ до окончателното плащане, както и ИЗЦЯЛО ИСКА за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск от 26000 /двадесет и шест/ хиляди лв. за периода от датата на настъпване на ПТП /14.02.2018 г./ до датата на предявяване на застрахователната претенция /14.05.2018 г./.      

ОСЪЖДА „Б.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори С.П.и К.К., да плати на адв. Г.Й.Й. от САК с личен номер ********** сумата от на 503.84 лв. /петстотин и три лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Р.Й.Н. по делото съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Р.Й.Н. с ЕГН **********, адрес: *** да плати на „Б.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори С.П.и К.К., общата сума от 1261.55 лв. /хиляда двеста шестдесет и един лева и петдесет и пет  стотинки/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице /в размер на 153.85 лв./ и за възнаграждение на адвокат /в размер на 1107.70 лв./ съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „Б.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори С.П.и К.К., да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 400 /четиристотин/  лева върху уважения размер на исковете, както и разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 96.15 лв. /деветдесет и шест лева и петнадесет стотинки/ съразмерно с уважения размер на исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: