Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.06.2019
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
втори състав в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2.
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия
СЛАВЧЕВА гр. дело № 342/2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
С решение № 26/13.03.2019 год. по
гр. дело № 270/2018 год. Пирдопският районен съд е осъдил на основание чл. 144 СК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
И.П.И. да заплаща на А.И.П. месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.04.2018 год., ведно със законната
лихва върху исковата сума
за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане до настъпване на обстоятелства, водещи до необходимостта от нейното изменение или прекратяване,
като е отхвърлил иска до пълния предявен
размер от 300 лв., като
неоснователен. С решението ответникът
е осъден да заплати на ищцата
общо сумата 2 160 лв. издръжка за минало време: за периода от
24.04.2017 год. до 24.04.2018 год., ведно със законната лихва, считано от
24.04.2018 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 3 600 лв.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна
жалба от ответника в осъдителната част с твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и да отхвърли предявения иск. Сочи, че присъдената издръжка е
прекомерно завишена и не съответства на материалните
му възможности.
Ответницата оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното
решение.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищцата твърди в исковата молба,
че е родена в семейството на Д. И. и И.И., като от
момента на раждането й грижи за нея са полагали дядото и бабата по бащина линия
– А. Г. и П. Г.. Поради системното неполагане на грижи от страна на родителите
на ищцата със заповед № 42/07.01.2005 год. на ДСП – община З. ищцата е била
настанена временно по административен ред в семейството на бабата и дядото, а с
решение № 83/18.04.2006 год. на РС-Пирдоп е настанена за постоянно. Твърди, че
в момента е ученичка в 11-ти клас в АТПГ-гр. З., не работи по трудово
правоотношение и няма др. доходи, не притежава имущество, от което да се
издържа. Разчита единствено на баба си и дядо си, които вече са възрастни и
болни и не могат да осигурят необходимите й средства за издръжка. Моли съда да
осъди ответника да й заплаща издръжка в размер на 300 лв. месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба, както
и за период от една година преди датата на подаване на исковата молба.
Видно от представеното по делото
удостоверение за раждане от *** *** ищцата А.П. е родена на *** год. от майка Д.
И. и баща И.И..
С решение от 18.04.2006 год. по
гр.д. № 74/2006 год. на ПРС на основание
чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето ищцата е настанена в семейството
на роднини – А. Г. и П. Г. от гр. З.. Решението е влязло в сила на 03.05.2006
год.
Видно от служебна бележка от
26.02.2018 год. ищцата е записана в АТПГ-гр. З. в 11-ти клас, дневна форма на
обучение за учебната 2017/2018 год.
Съгласно удостоверение изх. 0
91-04-535/01.06.2018 год. на „БДЖ“ АД ответникът заема длъжността „общ
работник“, като през периода 01.05.2017 год. – 30.04.2018 год. е получавал средномесечно възнаграждение в размер на 790 лв. Трудовото
му правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано
от 08.10.2018 год. Видно то приложената справка на НАП И.П.И. на 03.10.2018
год. е сключил трудов договор с Поделение за товарни превози – Слна длъжността „работник строителство, ремонт и поддържане
на ПЖПС съоръжения“.
Според показанията на св. Л.Г.
ищцата винаги е живяла с баба си и дядо си. През учебната 2018/2019 год. е
ученичка в 12-ти клас в техникума в гр. З.. Свидетелката не познава бащата на
ищцата. Последната е изцяло на издръжка на баба си и дядо си, които напоследък
имат здравословни проблеми и са в напреднала възраст. През лятото ищцата провежда
задължителна практика по специалността в техникума, като през лятото на 2018
год. същата била проведена в Община З.. Тези обстоятелства се установяват и от
показанията на св. А. Г. – баба на ищцата. Времето, което ищцата отделя за
обучение, не й позволява да работи и да си осигурява трайни доходи. Майката на
ищцата живее в с. Р., като никога не се е грижила за нея и не й е предоставяла
издръжка.
Според свидетелката Н.А., която
живее на съпружески начала с ответника, последният се грижи за двете деца на
свидетелката от предишен брак. Твърди, че през месец август 2016 год.
ответникът дал пари на ищцата. Свидетелката виждала ищцата да работи вечер в
заведение през лятото. Ответникът получава инвалидна пенсия от м. януари 2018
год. Същата е в размер на 138,14 лв. месечно, видно от удостоверение на НОИ от
29.11.2018 год.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 144 от СК. Според тази разпоредба родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, когато те не могат да се издържат от доходите
си или от използване на имуществото си, когато учат
редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до
навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст
при обучение във висше учебно заведение. Издръжката се дължи, само ако тя не
съставлява особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва
да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете.
Установи
се от събраните по делото доказателства, че ищцата учи редовно в средно учебно
заведение и не е навършила 20 години. Липсват данни по делото същата да
получава трайни доходи или да може да се издържа от използване на имуществото
си. Съдът обаче намира, че ответникът не е в състояние да заплаща издръжка на
пълнолетната си дъщеря в размер, по-голям от 140 лева. Това е така, тъй като
същият получава брутно месечно възнаграждение и пенсия за инвалидност в размер общо
около 930 лева, което надвишава с около 370 лева размера на минималната работна
заплата за страната, т.е. доходите за собствената му издръжка са около
минималния определен в закона размер. Следователно ответникът не получава
трайни доходи, които да му позволяват без
особени затруднения да отделя средства за издръжка и на пълнолетното си
дете в размер повече от 140 лева месечно. Даването на издръжка от родител на
пълнолетно дете не е безусловно, като условие за пораждане на това задължение е
същото да не съставлява особено затруднение за родителя с оглед доходите му и
необходимите средства за собствената му издръжка. Предвид липсата на
доказателства за получаване на такива доходи от страна на ответника, които да
му позволяват заплащане на издръжка в размер по-голям от 140 лева, съдът
намира, че предявеният иск за разликата до пълния присъден размер от 200 лева е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Според
чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година преди предявяването на иска. През този период ищцата е била непълнолетна
и е била приложима разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, според която
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. От събраните по делото доказателства се установи,
че през този период: 24.04.2017 год. – 24.04.2018 год. ответникът не е заплащал
дължимата издръжка на ищцата. Установи се инцидентно предоставяне на парична
сума през м. август 2016 год., което не съставлява надлежно изпълнение на
задължението на ответника да издържа ищцата. През този период съдът намира, че
определената от районния съд издръжка в размер на 180 лв. месечно /общо 2160
лв. за целия период/ съответства както на нуждата от издръжка, така и на
възможностите на бащата. С оглед това и в тази част решението следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на спора решението следва да бъде отменено в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски за
разликата над 153 лева до пълния присъден размер от 195 лева, както и държавна
такса за разликата над 221 лв. до 374,40 лв. Предвид отхвърлената част от
исковете ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 130 лв.
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №
26/13.03.2019 год. по гр. дело № 270/2018 год. на Пирдопския районен съд в ЧАСТТА, с която е осъдил на основание чл. 144 СК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
И.П.И. да заплаща на А.И.П. месечна издръжка за разликата над 140 лв. до 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.04.2018 год. до
настъпване на обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното
изплащане, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата
направените по делото разноски за разликата над 153 лева до пълния присъден
размер от 195 лева, както и държавна такса за разликата над 221 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.И.П. *** срещу И.П.И.
*** за заплащане на месечна
издръжка за разликата над 140
лева до 200 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.04.2018 год. до настъпване
на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане, с правно основание чл. 144 СК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в ЧАСТТА, с която И.П.И. е осъден
да заплаща на А.И.П. месечна
издръжка до размера от 140 лв.,
считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 24.04.2018 год. за предвидения срок на обучение в «Аграрно-техническа професионална
гимназия» – гр. З., но не по-късно от навършването й на 20-годишна възраст
или до настъпване на др. обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата
на падежа до окончателното изплащане,
с правно основание чл. 144 СК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както
и в ЧАСТТА, с която ответникът
е осъден да заплати на ищцата
общо сумата 2 160 лв., представляваща издръжка за минало време: за периода от 24.04.2017 год. до 24.04.2018 год., ведно със законната
лихва, считано от 24.04.2018 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 143,
ал. 2 от СК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и в частта, с която ответникът
е осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски до размера от 153
лева и държавна такса до размера от 221 лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА А.И.П. *** да заплати на И.П.И. *** сумата 130 лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.