Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260059
гр. ВРАЦА, 01.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение , в публично заседание на 24
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Росица Иванова
при участието на секретар Виолета Вълкова
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр.
дело N` 555 по
описа за 2020 год.,за да се произнесе взе предвид:
С.Г.В. *** ,чрез проц. си
представител адв. Ч.А.Н. от САК , е подал въззивна
жалба против решение №260039/07.09.2020 г по гр.д.№ 827/20 г по описа на ВРСъд,
в частта в която иска е отхвърлен за разликата над 5 000лв до сумата от 10 000
лв.
Навеждат се доводи ,че в
обжалваната част решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, с оглед дължимото обезщетение.
Твърди се още ,че неправилно решаващият съдия е определил базовия размер на
дължимото обезщетение за жалбоподателя
по реда на чл. 52 от ЗЗД,постановление №4/68 г на Пленума на ВС и
трайната съдебна практика.Освен това според жалбоподателя събраните по делото
гласни доказателства били доказали
наличие на психична травма у пострадалия от станалото ПТП, освен физически
такива, поради което с определеното
обезщетение от 5 000 лв, не се постигало тяхно репариране изцяло.
Моли се решението на ВРС да се
отмени в отхвърлената част над 5000
и иска бъде уважен до 10 000 лв. С жалбата не се правят нови
доказателствени искания.Претендират се
разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба ЗАД "Асет Иншурънс"АД
гр.София са подали писмен такъв, с който оспорват жалбата като неоснователна.
Твърди се ,че от заключението на мед. експертиза по делото се доказвало,че жалбоподателят- ищец бил напълно възстановен
от получените от ПТП-то травми т.е.
възстановителния период е бил 4 седмици при което определения размер на
обезщетение от 5 000 лв напълно съответствал на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и бил справедлив с оглед чл. 52 от ЗЗД.
Моли се жалбата да бъде отхвърлена с всички законни последици. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Съд. състав приема ,че въззивната жалба е
процесуално допустима , тъй като е подадена в законния срок от страна с право
на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество същата е О С Н О В А Т Е Л Н А.
Пред ВРСъд са предявени обективно кумулативно
съединени искове за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание
чл. 432 вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и акцесорен иск за
заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 497, ал.1 КЗ.
Твърди се ,че ищецът С.Г.В. *** на 28.05.2018 год. е претърпял ПТП като
пътник в автобус марка „Мерцедес Исузу Урбан 50” с рег. № ВР *** СВ, управляван
от В. Г. Т., собственост на „Автобусни превози-98” АД, гр.Враца.
Поддържа, че вследствие на произшествието В. е паднал вътре в салона на
автобуса и е ударил силно гръдния си кош в ляво и лявата си ръка. Посочва, че
след сблъсъка му е оказана първа помощ от спрели след инцидента водачи и
пътници в автобуса, след което със силни болки в лявата страна на гърдите и
болки и рана в областта на лявата китка е откаран от екип на ФСМП в Спешно
отделение на МБАЛ “Христо Ботев”, гр. Враца. Там след проведени прегледи,
рентгенографии и изследвания му е
поставена диагноза: фрактура на 5-та метакарпална кост и счупване на 9-то ребро
- в ляво по средна подмишечна линия. С оглед на фрактурата на лявата ръка му е
извършена гипсова имобилизация, като е отказал оперативно лечение поради лични
съображения. След проведените прегледи, консултации и манипулации е освободен
от болничното заведение с указания за активно наблюдение, хигиенно диетичен
режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на
терапевтична схема.
Изтъква, че фрактурата на 5-та метакарпална кост на
лявата му ръка е довела до временно
разстройство на здравето, причинило силни болки и страдания и довело до
нарушение на двигателните функции на ляв горен крайник с оздравителен период от
около един месец и последици оставащи години напред. Фрактурата на 9-то ребро -
в ляво по средна подмишечна линия е довела до силни болки и страдания,
затруднение на движението на снагата и дишането му с оздравителен период около
месец, като последиците остават за години напред. Поддържа, че особено силни са
били болките в първите дни на домашно лечение, не е бил в състояние да се
обслужва сам и да извършва редица нормални ежедневни дейности; болките в лявата
ръка и гръдния кош били с голям интензитет и нямал и миг покой, не могъл да спи
нормално и изпитвал дискомфорт във всяка една позиция на тялото. Предвид възрастта
му, нанесените травми, както и стреса и психическото въздействие от настъпилото
произшествие, са оказали влияние върху нормалния му начин на живот,
трудоспособността му, ежедневните му битови функции и упражняването на любими
занимания за дълъг период от време. Настъпилото пътно произшествие е оказало
силно въздействие върху психиката му, което е довело до остра стресова реакция,
изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от
инцидента, като към момента той изпитва силен страх да пътува с лек автомобил и
с автобус, което се отразява в нормалното общуване с неговите близки, приятели
и всички други хора.
Освен това жалбоподателят сочи,
че на основание на чл. 380, ал. 1 от КЗ на 03.04.2019 год. е предявил писмена
застрахователна претенция към ЗАД „Асет Иншурънс” с цел получаване на
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, която е
заведена под вх. № 001- 407/03.04.2019 год. по описа на ЗАД „Асет Иншурънс”, но
ответника с писмо изх. № 002-1376/05.07.2019 год. го е уведомил, че няма
основание да удовлетвори исковата претенция.
Моли съда, да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата 20 000.00 лв., представляваща
обезщетение за причинените му
неимуществени вреди при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху нея от
03.04.2019г. - датата на предявяване на писмената застрахователна претенция,
както и съдебните разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ответникът ЗАД "Асет Иншурънс", гр.София,
в отговора на исковата молба по чл.131
от ГПК и в писмена молба от 01.09.2020г. заявява, че не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирано в полица № BG/33/117001672262, по
която се покрива отговорността на водача на лек автомобил марка „Исузу“, модел
„Урбан“, peг. № ВР***СВ - В. Г. Т., настъпването на процесното ПТП, както и
вината на В. Г. Т. за настъпване на същото с оглед постановеното по НАХД № 458
по описа за 2019 г. на PC-Враца, решение № 200/28.05.2019 г.,но
- оспорва предявените искове по основание и по размер, като твърди, че
описаните в исковата молба увреждания на здравето на ищеца не са вследствие на
процесното ПТП. Поддържа, че в постановеното по НАХД № 458/2019 г. на PC-Враца
решение, е посочено, че на ищеца С.Г.В. са причинени леки телесни повреди по
смисъла на чл. 130 от НК, които вреди са несъставомерни, т.е. на ищеца е
причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота. Посочва, че
след настъпване на процесното ПТП на ищеца е било предложено хоспитализиране и
оперативно лечение на лявата ръка, които той е отказал и по този начин сам е
въздействал неблагоприятно върху лечението си и продължителността на
оздравителния процес, в която връзка прави изрично възражение за съпричиняване.
Предвид горното счита, че претендирания от ищеца размер на обезщетение е
необоснован, силно завишен и не съответства на реално претърпените от него вреди.
- оспорва също и акцесорния иск за лихва като
неоснователен поради неоснователност и недоказаност на главния иск.
-оспорва и началния момент, от който се
претендира присъждането на законна лихва - 03.04.2019 г. - датата на
предявената пред застрахователя претенция.
Твърди, че с писмо изх. № 002-880 от
24.04.2019г. е изискал документи, които са били необходими за установяване на
основанието и размера на претенцията на ищеца и които не са били представени в
производството по доброволно уреждане на претенцията, поради което с писмо изх.
№ 002-1376 от 05.07.2019 г. е уведомил процесуалния представител на ищеца
(който е предявил и доброволната претенция за изплащане на обезщетение), че не
са налице основания за изплащане на обезщетение. Счита, че в случая е налице
хипотезата на чл. 497, т. 2 във вр. с чл. 496, ал. 1 от КЗ, т.е.
застрахователят не е изпаднал в забава, тъй като не са му представени
поисканите по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ документи. С оглед горното, твърди,
че началният момент на обезщетението за забава следва да е датата на предявяване на исковата молба, с която е представено
решение № 200/28.05.2019 г. по НАХД № 458/2019 г. на РС-Враца, евентуално.
Алтернативно сочи началния момент на забавата
да е датата на изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, който е три
месеца от датата на подаване на доброволната претенция.
-оспорва
също и размера на адвокатския хонорар, в случай че е договорен размер,
надвишаващ минималните такива, определени с Наредба № 1/2004 г. на ВАС и моли
присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер 450, 00 лв.
По делото е изслушана и съд.
медицинска експертиза по писмени данни от д-р Федя Тодоров съдебен лекар.Пред въззивната
инстанция не са представяни допълнителни доказателства.
С оглед представените писмени доказателства по
делото съд. състав от фактическа страна
приема следното:
По делото е приложен констативен
протокол за ПТП и пострадали лица на 28.05.2018 г между водач на автобус марка „Мерцедес Исузу
Урбан 50” с рег. № ВР *** СВ, собственост на „Автобусни превози-98” АД,
гр.Враца, който е отнел предимството на
водача на лек автомобил марка „Опел Астра” с peг. № М *** ВМ, с което реализира
ПТП. . В протокола сред пострадалите лица е посочен и ищеца С.Г.В. като пътник
в посоченото МПС с причинени увреждания - фрактура на 1 бр. ребро и пети пръст
на лява ръка.
С ИМ са приложени материали от образувано досъдебно производство № 686/2018
год. по описа на РУ на МВР, гр. Враца, по което в последствие е било образувано НАХД № 458/2019 г. по описа
на РС-Враца, НО, VІІ състав. С влязло в сила решение № 200/ 28.05.2019 г.
обвиняемият В. Г. Т. е бил признат за виновен в това, че на 28.05.2018 г. около
07,10 ч., на кръстовище между път III-101 Криводол - Враца и обходен път на гр.
Враца, е управлявал автобус марка „Исузу“ с peг. № ВР *** СВ, собственост на
"Автобусни превози-98“ АД, гр. Враца, като е нарушил правилата за
движение, а именно чл.46, ал.2 от ППЗДвП и чл.50, ал.1 от ЗДвП, е управлявал
автобуса, като не е спрял на пътен знак В2 „Стоп”, внезапно е навлязъл в
кръстовището пред движещия се по път с предимство лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“ рег. № М *** ВМ, в резултат на което по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на Ц. Б. К., изразяваща се в счупване на ребра
в ляво от второ до пето, с което му е причинено трайно затруднение на
движенията на снагата. За извършеното престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“,
пред.2-ро, вр.чл. 342, ал.1 НК и на основание чл.78а, ал.1 НК В. Г. Т. е
освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер 2000 лева.
По делото фигурира и писмена справка от
информационния център на Гаранционен фонд , че за автобус марка „Исузу Урбан
50” с peг. № ВР *** СВ е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
с период на действие от 21.06.2017 год. до 20.06.2018 год. и номер на
полицата BG/33/117001672262 в ответното дружество ЗАД „Асет Иншурънс”.
Ищецът С.В.
за установяване причинени му неимуществени вреди изразяващи се в болки
страдания от травматични увреждания
следствие катастрофата, е представил пред първоинстанционния съд фиш за спешна
медицинска помощ от 28.05.2018г. и лист за преглед на пациент в СО при
"МБАЛ" АД, гр.Враца . От тях се установява, че С.Г.В. се е оплаквал от болки в
ляво отзад в ребрата на гърба и в областта на лявата гривнена става, имал е
травма и рана на дланта на лява ръка. Ищецът е бил в съзнание след настъпване
на произшествието, не си е удрял главата, имал е спомен за произшествието, не е
имал главоболие, гадене, повръщане и световъртеж. Описани са данни за фрактура на базата на 5та метакардпална
кост, без травматични промени на костите, формиращи гривнената става, фрактура на 9-то ребро в ляво, по средна
аксиларна линия. На пострадалия е извършена гипсова имобилизация, без да са
извършвани оперативни интервенции. Видно от листа за преглед на пациент, на С.Г.В.
е предложено хоспитализиране и оперативно лечение на лявата ръка, които той е
отказал.
С ИМ е депозирано и съдебно медицинско удостоверение №
163/2018г., издадено на 03.07.2018г. от
д-р Р. А. - съдебен лекар, в което е отразено, че при прегледа на пациента С.Г.В.
е установено, че същия е получил счупване на 5-та кост на пестницата на лява
ръка с оток на меки тъкани и счупване на 9-то ребро вляво. Заключението на
съдебния лекар е, че по механизма уврежданията отговарят да бъдат получени от
действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и по начин
в условията на ПТП. На ищеца е причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота с оздравителен период около 4 седмици при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес.
Пред ВРС е назначена , изслушана
и приета съдебно-медицинска експертиза , от която е установено ,че В. се
оплаква от периодични болки в гръдния кош, лявата му длан е без видими промени,
като движенията на пръстите са в пълен обем, а захвата на ръката е с нормална
сила. От приложената медицинска документация вещото лице е установило, че
ищецът е получил счупване на 5-та кост на пестницата на лява ръка с оток на
меки тъкани и счупване на 9-то ребро вляво. Оздравителният период на тези
увреждания е от порядъка на 4 седмици при липса на усложнение и нормален оздравителен
период. Според заключението е налице пряка причинна връзка между уврежданията и
претърпяното ПТП на 28.05.2018г. и че
фрактурите на ребрата обичайно пречат на свободните дихателни експурзии на
гръдния кош, което е съпроводено с болка при дишане, кашляне и физически
усилия. Според експерта хроничната болка в гръдния кош на ищеца има връзка със
счупеното ребро, свързана е с промени в метеорологичните условия, които
повлияват на счупвания, и при промяна на времето винаги ще я има.
ВРС е изслушал и показанията на св. Л. Г. В. - сестра на ищеца,която
е посетила брат си още в "Бърза помощ " Враца след ПТП-то, където го
заварила напълно безпомощен ,уплашен, блед, изпитвал силна болка, трудно дишал
и едвам говорил. Казал на свидетелката, че е претърпял инцидент с градски
транспорт край с.Лиляче, че са му направили снимки на гръдния кош и ръката,. от
които установили счупено ребро и счупена кост на ръката. Свидетелката установи,
че всяка сутрин и вечер е ходила в дома на ищеца и се е грижила за него около
10 дена, в който период той не ставал от леглото. Носила му храна и медикаменти
,докато след известно време той вече можел да става, да ходи и да се обслужва.
След около месец ищецът започнал да излиза от жилището си. Свидетелката установява
също, че към момента брат й се чувства дискомфортно, когато има промяна във
времето, чувства се уплашен, когато пътува с градски транспорт,
поради което тя пътува с него, когато ходят на лозе. Според свидетелката ищецът
малко е стресиран, не е спокоен, страхува се да не му се случи нещо лошо.
При така изложената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
1. Чл. 432, ал. 1 КЗ урежда правната възможност на увреденото лице да
предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за
неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка
"Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност.
Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и
главно доказване в процеса на следните факти:1/ настъпилото ПТП и неговия
механизъм,
2/ противоправното поведение на виновния водач,
3/ претърпените неимуществени вреди и
4/наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП,
5/ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция
се предполага до доказване на противното.
2.Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата
в сила присъда на нак. съд е
задължителна за гражд. със разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние относно това дали то е извършено, дали е противоправно и
дали дееца е виновен. В съгласие с трайно установената съдебна практика решението по чл. 78а от НК се включва в
обсега на чл. 300 от ГПК, т.е.
влязлото в сила решение по чл. 78а от НК е задължително за гражданския съд -
т.15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОГТК на ВКС -
решението по чл. 78а от НК, с което наказателния съд освобождава подсъдимия от
наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по
значение на влязла в сила присъда. В
настоящия случай законосъобразно
решаващият съдия е приел ,че при наличието на влязло в сила съдебно решение №
200/ 28.05.2019 г. по НАХД № 458/2019 г. по описа на РС-Враца, НО, VІІ състав,
постановено по реда на чл. 78а от НК, извършването на твърдяното в исковата
молба деяние , неговата противоправност и вината на водача на МПС В. Г. Т., са
безспорни обстоятелства и не подлежат на доказване в това производство.
Установено е по делото ,че гражданската
отговорност на виновния за произшествието водач е застрахована при ответника и
събитието е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
3.От приложените мед. документи
и приета по делото мед. експертиза се доказва по безспорен начин, че при
процесното ПТП на 28.05.2018 г ищецът В. е получил телесни увреждания, а именно
счупване на 5-та кост на пестницата на лява ръка с оток на меки тъкани и
счупване на 9-то ребро вляво,като е претърпял болки, страдания и неудобства, т.н.
от съдебната практика неимуществени
вреди. Същите са в пряка причинна връзка с произшествието и поведението на
водача на застрахования автомобил, тъй
като се установи, че ищецът е пострадал именно при посоченото ПТП на 28.05.2018
г.Следователно налице е основанието за възникване правото на С.В. да предяви пряк
иск по чл. 432 ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия на чл.
52 от ЗЗД.
4.Законосъобразно с оглед
събраните доказателства, решаващият съдия
не е приел за доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия В..Единствено след ПТП-то
е предложено на пострадалия В. хоспитализиране и оперативно лечение на лявата
ръка,поради счупване на 5-та кост на
пестницата на лява ръка с оток на меки тъкани, но той е отказал. Няма по делото
доказателства за виновни действия и
бездействия на жалбоподателя В., с които да е способствал за вредоносния
резултат и улеснил неговото настъпване.
5.Въз. състав приема ,че с оглед
събраните писмени и гласни доказателства след ПТП-то на 28.05.2018 г, Св.В. е
претърпял болки и страдания поради
счупване на 5-та кост на пестницата на лява ръка с оток на меки тъкани и
счупване на 9-то ребро вляво. Според в.л. счупената кост на пестницата се възстановява за 4 седмици и е възстановена
към момента на прегледа по делото с нормален силов захват. За счупеното 9-то
ребро обаче в.л.д-р А. изрично е уточнил в съдебно заседание по заключението си ,че и към момента В. изпитва
болки в гръдния кош и при смяна на
метеорологичните условия те ще останат
за цял живот.
ВОС с оглед практиката по
такива дела приема ,че за да се реализира по чл. 52 от ЗЗД справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие: броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността
на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, възрастта
на пострадалия, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото.Въпреки ,че не е
извършвана оперативна интервенция на ръката на В., счупената 5 кост на
пестницата на лявата ръка и оток на меки тъкани са довели до пълна имобилизация
на лява ръка за повече от месец,а счупеното 9 ребро в ляво до силни болки и
страдания, каквито жалбоподателят на 72 г. е търпял и ще търпи занапред при
промяна на метеорологичните условия.Освен това около 10 дни В. не е ставал от
легло ,обслужван от сестра си св. Лилия Вангелова.Според ВОС обезщетението, което ще репарира изцяло
претърпените от ищеца морални вреди настъпили следствие ПТП -то на 28.05.2018 г
са в размер на 8 000 лв.
С оглед на това следва да се отмени решението на ВРС в частта ,в която иска е
отхвърлен над 5000 лв до 8 000 лв и се осъди застрахователят да заплати на В. още 3 000 лв обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. В останалата част над 8 000 лв до 20 000 лв решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
6.ВОС изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съдия при определяне началната дата,от която застрахователят
дължи законна лихва върху присъденото обезщетение-по чл. 497 ал.1 т.1 от КЗ.Застрахователят е поискал допълнително от В. решение на ВРС от 28.05.2019 г
относно безспорното виновно и противоправно поведение на водача на автобуса,
чиято отговорност е застрахована в ЗАД "Асет Иншурънс" АД.В случая
ответникът- застраховател е нарушил
чл.496 ал.3 КЗ като е отказал да се произнесе по основателността на претенцията
на пострадалия В. за обезщетение по задължителната "гражд.отговорност
" на автомобилистите. Затова законосъобразно ВРС е определил 24.04.2019 г
датата на изтичане на 15 работни дни, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, за
произнасяне по доброволната претенция до окончателно изплащане на
обезщетението.
При този изход на делото и уважаване жалбата с
присъждане на още 3 000лв обезщетение за жалбоподателя за претърпените от неимуществени вреди от ПТП-то на 28.05.2018 г
, на адв.Ч. Н. се дължат разноски по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 440
лв,определени по чл.7 ал.2 т.3 от Наредба№1 от 09.07.2004 г за мин. адв. възнаграждения.
Тъй като жалбоподателят е
освободен от д.т. то ответникът по жалбата следва да заплати на осн.чл. 78 ал.6
от ГПК сумата от 100 лв д.т. в полза на ВрОСъд.
При гореизложеното съд. състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение №260039 от
07.09.2020 г по гр.д.№827/2020 г по описа на ВРСъд, В ЧАСТТА, в която
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в е отхвърлен
над сумата от 5 000 лв. до 8 000 лв и вместо отменената част
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД "Асет
Иншурънс" ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от Р. С. Б. и М. И. Д., ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, още 3
000 /три хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени му в резултат на ПТП от 28.05.2018 г. на път
ІІІ-101 Враца - Криводол, км 3-500, осъществено между автобус марка „Мерцедес
Исузу Урбан 50” с рег. № ВР *** СВ, управляван от В. Г. Т., собственост на
„Автобусни превози-98” АД, гр.Враца и лек автомобил марка „Опел Астра” с peг. №
М *** ВМ, дължимо по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с период на действие от 21.06.2017 год. до 20.06.2018 год. и
номер на полицата BG/33/117001672262, сключена със ЗАД „Асет Иншурънс”, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2019 г. до окончателното й изплащане,като ПОТВЪРЖДАВА
отхвърляне на иска над 8 000 лв до 20
000 лв като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД "Асет Иншурънс" ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Р. С. Б. и М. И. Д.,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ч.А.Н. с ЛАН *** от САК със съдебен адрес:***, сумата 440/четиристотин и четиредесет/лв,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ и съдействие на С.Г.В. - жалбоподател по въз.гр.д.
№ 555/2020г. на Окръжен съд - Враца.
ОСЪЖДА ЗАД "Асет
Иншурънс" ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от Р. С. Б. и М. И. Д., ДА ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд - гр.
Враца държавна такса в размер на 100 лв.
държавна такса.
На осн.чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК
решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател :
Членове:
1/ 2/