Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 14.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в
публично съдебно заседание на двадесет
и втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на
секретаря М.А. след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №175 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за
защита от домашното насилие.
Образувано е по молба
от Ш.М.М. с искане за постановяване на
мерки за защита срещу ответниците Ваиде Ю.М.
и С.Х.М. .Молителят излага, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.***
, състоящ се от трети жилищен етаж и северната част на първия етаж. Сочи, че
през 2011г. ответниците в настоящото производство подали молба до съда за делба
на първия етаж от къщата, който до тогава бил обща собственост по наследство от
баща му. Делото приключило със спогодба , подписана на 25.05.2011г. , според
която той бил собственик на описаната част от първия етаж. Те искали да го
лишат от правото на достъп до първия етаж и тъй като не успяли, започнали да го
тормозят по всякакъв начин. След подписване на спогодбата племенникът му С.Х.М.
натрупал пред прозореца на едната му стая на първия етаж железни и дървени
отпадъци, които го покрили до половината и спряли достъпа на светлина в стаята.
Опитал се да разговаря с него, но той въобще не го слушал, като непрекъснато му
повтарял , че ще води ново дело и ще го принуди да напусне къщата. Твърди, че през зимата живее на първия етаж,
като по никакъв начин не ограничава достъпа до техните стаи. Те разбрали, че
няма да могат да го изгонят и започнали да тропат силно през нощта. Жената на
починалия му брат Ваиде М. изсипвала пепел от печката за дърва от терасата си
върху двата му прозореца. Прозорците били целите в пепел и сажди и през тях
нищо не се виждало. Двете му стаи нямали приток на светлина. Не можел да си
отвори прозорец за проветрение. Писал
жалба до Кмета, който след проверка,
издал разпореждане да се преместят на друго място складираните материали
и да се освободи пространството пред прозореца му, но това не било изпълнено и
до ден днешен. Подал жалба до Прокуратурата, по която била образувана преписка.
Твърди, че над него денонощно се оказва
психическо насилие и тормоз, че няма достъп до светлина в никоя от стаите си и
че не може да отвори никой прозорец за осветление. Излага, че на 4 срещу 5 март
2013г. около 21 часа се изсипала пепел и сажди от печката над прозореца му и
влезли вътре в стаята. Стаята се изпълнила със задушлив дим и той бил принуден
да отиде на третия етаж. Закашлял се, задавил се от саждите. Блъснал един стол
в земята от яд, тъй като от един месец нямал спокойствие нито през деня, нито
вечерта. Тогава те повикали полиция и се оплакали, че тропа отгоре. Полицаите
дошли и разпитали какво се е случило. След като си тръгнали веднага започнало
да се сипе пепел и сажди отгоре. Той пак се обадил в полицията, разказал им
всичко, но те му повярвали и нямало как да докаже какво се е случило. Твърди,
че последният месец положението станало нетърпимо. Моли спрямо ответниците да бъдат наложени
следните мерки за защита : да са задължат да се въздържат от домашно насилие, да
се задължат да посещават специализирани програми.
Ответниците
оспорват молбата. Твърдят , че изложените в същата факти не отговарят на
действителността. Сочат, че не са осъществили акт на домашно насилие, а това е
осъществено от молителя.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното :
Не се спори от страните, а това се
установява и от събраните по делото гласни доказателства, че същите обитават съвместно триетажна къща, находяща се в гр.***,
като молителя обитава третия етаж и половината от първия етаж, а ответниците
втория етаж от тази къща.
От представените Удостоверение за
наследници №17-158/11.03.2013г.,издадено от Община Провадия , Удостоверение за наследници
№17-158/11.03.2013г., издадено от Община Провадия, Удостоверение за раждане ,
издадено на 27.08.2010г., от Община Провадия и
Удостоверение за раждане , издадено на 02.12.2008г., от Община Провадия
се установява, че молителят Ш.М.М. се
намира в родствена връзка с ответниците, като
С.М. е син на починалия му брат Х. М. а В. М. негова съпруга.
Видно от протокол от о.с.з. 25.05.2011г.
по гр.д. 642/2011г. по описа на ПРС С.М.
и Ш.М. са постигнали съдебна спогодба, по силата на която двамата са поделили
жилищна сграда , находяща се в гр.*** , като първият е получил в дял южната
част от първия етаж,а вторият северната.
С жалба от 23.10.2012г. до Община
Провадия Ш. М. е изложил оплаквания срещу С.М., че последният непрекъснато
нарушава владението върху неговата част от имота, натрупал пред прозореца му
железни и дървени отпадъци , които напълно спряли притока на светлина в стаята
му.
В отговор на горната жалба Община
Провадия с писмо изх.№УТ-295/-1/14.11.2012г. е уведомила Ш.М., че след
извършена проверка се е установило, че пред прозореца на северната част на
първия етаж е складиран дървен материал и винкели, собственост на С.М., като в
тази връзка е необходимо същият да премести складираните материали на друго
място и да освободи пространството пред прозореца.
С
декларация по чл.9,ал.3 ЗЗДН Ш.М. е декларирал, че на 4 срещу 5 март 2013г.
около 21 часа се изсипала пепел и сажди от печка над прозореца му, които влезли
в стаята му. Стаята се изпълнила със задушлив дим и той бил принуден да отиде
на третия етаж. Излага, че това се повтаряло всяка нощ от един месец. Пред
прозореца на стаята му били натрупани железни и дървени отпадъци, които го
скривали до половината и нямало приток на светлина.
В приетата по делото преписка на
№928/2013г. по описа на РУП Провадия се съдържат обяснения на страните по повод
подадена жалба от молителя от
20.02.2013г. до Районна прокуратура –Провадия Ш. М. е изложил оплаквания
срещу С.М. и В. Ю. , че същите упражняват тормоз срещу него и му пречат да
упражнява правото си на собственост, че са натрупали дървен материал и
винкели пред прозореца му , като напълно
са го запушили, както и че през нощта непрекъснато чукат и тропат, изтърсват
пепел от печката с дърва над прозореца му,като пепелта влизала в стаята му. На
молителя и на ответниците са съставени протоколи за предупреждение по реда на
чл.56 ЗМВР от 04.03.2013г. На Ш.М. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение от 05.03.2013г. за неизпълнение на писмено полицейско
предупреждение.Преписката е прекратена поради липса на установено
престъпление.
В психологично изследване
амб.№88/11.03.2013г. издалият го клиничен психолог е констатирал, че детето С. С.Х.
има страхови изживявания, свързани със силен шум, при което се наблюдават
белези на стресогенна реакция с наличие на негативни емоции от
страхово-тревожния регистър.
Свидетелката С. И. излага, че през месец
март 2013г. е закупила от молителя третия етаж от къщата, в която той живее.
Сочи, че преди няколко дни около 23 часа чули шум от втория етаж и не знае от
какво е. Посочва, че на втория етаж живее племенника на Ш..
Свидетелят М. Т. излага, че се познава с
молителя от много години, тъй като били работили заедно. Сочи, че къщата му е
на три етажа и той живее на първия от миналата година. Твърди, че му ходил на
гости в края на месец януари 2013г. да гледат телевизия. ПО едно време се почнало едно тропане по пода,
което идвало от горния етаж, като че ли било от твърд предмет. След това се
чуло по-тихо хлопане и после едно тупане на черга от балкона над прозореца,
който бил по-навътре. По стъклата се
чували дребни частици, след това отново хлопане по пода. Сочи, че в съседната
стая не може да се отваря прозореца, тъй като имало железа пред него, които
почти го закривали. Излага, че не
посещава често къщата, но от Ш. чувал, че постоянно се хлопа. Започнал да му се
оплаква от миналата година.
Свидетелят Т. Ю. излага, че е
непосредствен съсед на страните. Сочи, че е Ш. имал конфликт с него , с баща му
и с майка му. Сочи,
че скоро видял полицейска кола пред тях. Посочва, че рядко посещава къщата им. С.
живеел на втория етаж . В двора имало
дърва, които били до мрежата от тяхната страна и дърва , които били близо до
прозореца. Жената на С. и децата не
живеели постоянно там,а ходели и на село.
Свидетелят Х. А. излага, че е семеен
приятел на С. и често му ходи на гости. В къщата живеел чичо му, който бил на
третия етаж. Не видял признаци някой да живее на първия етаж. Сочи, че С. живее
с майка си, съпругата и децата си на
втория етаж. За прозорците на първия етаж казва, че са замърсени. Когато бил
там чувал от третия етаж ритане. Казва, че семейството на С. не може да вдига
шум, защото има малки деца, които спят в съседната стая. Знае от С., че е водил
едното дете на психиатър, защото се било уплашило от чичо му, имало страх да
влиза в къщата. Твърди, че семейството на С. не е конфликтно и мисли, че даже
той доста премълчава. В събота и неделя жена му и децата ходели на село, но не
системно. Казва, че не знае С. да има черги в дома си, а има килими.
Свидетелят Д.Д. сочи, че е посетил адреса
на страните по повод на жалба , че имало тропане отгоре. Молителят им казал, че
от втория етаж се изтърсва нещо и ги завел на третия етаж. Там заварили
изкъртен крак от фотьойл . Слезли на втория етаж, където им било показано
изкъртване на корнизите от тавана. Съставили протоколи за предупреждение, но
работите продължили. След повторно посещение на адреса хората от втория етаж
казали, че се продължава с блъскането, че детето им тъкмо заспало и се
стресирало и скочило. Извършили
проверка дали изтърсване от печка на втория етаж, но не установили да има сажди
от печка. Имало напукани орнаменти на втория етаж, като по обясненията на
живущите там това било от блъскането на третия етаж. Ш. им казал, че до прозореца
на първия етаж имало някакви железа, но той не бил закрит целия.
Съдът след преценка на събраните
доказателства по делото намира следното от правна страна :
В разпоредбата на чл.2 ЗЗДН е дефинирано
понятието домашно насилие и принципно са очертани групите лица, които могат да
търсят защита по реда на този закон, като чл.3 ЗЗДН изчерпателно конкретизира
лицата, които могат да бъдат пасивно легитимирани да отговарят по молба в производството по чл.4,ал.1 ЗЗДН.
Постановяването на мерки за защита по този
ред предполага съществуването на две
кумулативни предпоставки : че молителят е от категорията лица по чл.2 и чл.3 ЗЗДН и че спрямо него е извършено
насилие по смисъла на същия закон. В тежест на молителя е да установи наличието
на същите.
Установява се, че молителят Ш.М.М. се намира в родствена връзка по сватовство втора степен с ответницата В. М.,
както и че С.М. е негов роднина по съребрена линия от трета
степен, предвид и на което молителят разполага с възможността да се
ползва от защитните мерки по чл.5,ал.1 ЗЗДН съобразно разпоредбата на чл.3, т.6 и т.7 ЗЗДН.
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства се установява, че страните са с влошени взаимоотношения,
като на същите се налага да осъществяват ежедневен контакт предвид
обстоятелството, че обитават съвместно жилище.
Същевременно не са ангажирани категорични доказателства на
посочената от молителя дата 04 срещу 05.03.2013г. ответниците да са извършили
сочените от него действия, които да могат да бъдат квалифицирани като акт на
домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
Разпитаните свидетели на страните не са
присъствали на заявената с молбата за защита дата в дома им, а разказват за
това, че при посещението си в този дом се чува хлопане/блъскане/ , като
съответно свидетелите на молителя сочат, че този шум идва от втория етаж, а свидетелите на ответниците, че този шум идва
от третия етаж. Не се установи прозорците на молителя на първия етаж да са били
покрити със сажди. Свидетелката И. се намира в имота от период след подаването
на молбата за защита и няма преки непосредствени впечателния от
взаимоотношенията на страните, нито от
процесната дата. Свидетелят Т. разказва за гостуването си при молителя
една вечер през месец януари тази година, когато чул тропане от горния етаж и
изтърсване на черга през терасата, но не е възприел от кого са извършени тези
действия. Изнесените данни от свидетеля Ю. не касаят интересуващите процеса
факти, тъй като сочат за наличие на съседски конфликт с молителя и не съдържат
конкретика за процесния случай и за взаимоотношенията между страните въобще.
Единственият посетител в процесната вечер
е полицаят отишъл в дома на страните по
сигнал подаден в РУП Провадия. Същият излага, че не е установил да има
изтърсване на сажди на прозореца на молителя, нито други извършени от
ответниците действия посочени му от Ш.М.. И двете страни се оплакали, че на
етажите им се чува блъскане от горния етаж. В същата вечер е получен повторен
сигнал в РУП Провадия, което наложило
повторно посещение на адреса отново с оплаквания за тропане и от двете страни.
След оглед на прозореца на молителя се установило, че в действителност имало
натрупани железа пред него, но той не бил закрит в цялост.
Гореустановената обстановка не може да
обуслови, че спрямо молителя е извършен акт на домашно насилие. Единственото
което да се доказа, че е било извършено е че пред прозореца на молителя има
натрупани железа в процесната вечер, които обаче предвид подадените жалби от
молителя до Община Провадия РУП –Провадия са складирани в доста по –ранен
период от 04.03.2013г. Очевидно и молителя и ответниците извършват действия, с
които създават обезпокоителна и дразнеща среда едни за други, вида и
интензитета на които действия обаче не представлява такова въздействие върху
личносттта им, което да бъде окачествено като насилие. Поведението и на двете
страни е своевременна провокация към личността на другия, която е укорима и за
в бъдеще същите би следвало да се
въздържат и да избягват подобни действия
с цел прекратяване на кофликтните им взаимоотноешния
На гореизложените съображения съдът
намира подадената молба за неоснователна, с оглед и на което същата следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото тежест на молителя следва да се възложи държавната такса за разглеждане на молбата в
размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН вр.
чл. 16 от ТДДТСГПК.
Воден от горното и съдът :
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
подадената
от Ш.М.М.,ЕГН : ********** *** 47 молба с правно основание чл.5,ал.1 ЗДДН срещу
С.Х.М., ЕГН: ********** *** 47 и В. Ю.М., ЕГН: ********** *** 47 за издаване на
заповед защита за извършен акт на домашно насилие на 04.03.2013г.
срещу 05.03.2013г., като неоснователна.
ОСЪЖДА Ш.М.М.,ЕГН : ********** *** 47 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС, сума в размер на 25/двадесет и пет/ лева, представляваща държавна
такса за разглеждане на молбата, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН вр. чл. 16 от
ТДТССГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му в
препис на всяка от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :