О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2377/5.9.2018г.
05.09.2018 г. Град Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІV граждански състав
На пети
септември две хиляди и осемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Русева
гр.д.№ 1270 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по искова
молба, ведно с молба-уточнение вх.№ 8581/17.05.2018 г., предявена от «Профи Кредит България» ЕООД против И.П.П., с която се иска да се приеме за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 3 795,62 лева, от която 2 131,69 лв. –
главница, сумата от 804,76 лв. – договорна лихва, сумата от 859,17 лв. –
неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда – 20.10.2017 г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3967/2017
г. по описа на ЯРС. Представят се
писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който искът се оспорва. Не
прави искания, не сочи доказателства.
Съдът, при проверката по реда на
чл. 130 от ГПК, констатира, че искът по чл. 422 от ГПК е недопустим за сумите
от 804,76 лв. –
договорна лихва, и сумата от 859,17 лв. – неизплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, тъй като издадената заповед по чл. 410 от ГПК не
включва такива претенции. В заповедта по чл. 410 от ГПК фигурира единствено
вземане за главница в размер на 3 795,62 лв., както и такова за мораторна
лихва, която ищецът не претендира в производството по чл. 422 от ГПК. В
молбата-уточнение от 17.05.2018 г. ищецът е уточнил, че всъщност сумата от
3 795,62 лв. не включва само главница, а и други пера /акцесорни и
главни/, които обаче не са предмет нито на заповедта, нито на поданеното във
връзка с нея заявление по чл. 410 от ГПК. Недопустимо е предметът на иска по
чл. 422 от ГПК, който се рамкира от заповедното производство и издадената
заповед, да бъде подменян впоследствие. Ето защо, исковата молба в частта, с
която се претендира да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 804,76 лв. – договорна лихва, и сумата от 859,17 лв. – неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, следва да бъде върната
като недопустима и производството по делото в тази част да се прекрати, тъй
като за тези суми липсва издадена заповед.
В останалата част исковата молба е редовна и
предявеният иск е допустим, поради което ЯРС намира, че делото следва да се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Представените от ищеца писмени
доказателства са относими и следва да бъдат допуснати.
С оглед
на горното и на основание чл.130 от ГПК и чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба на «Профи Кредит България» ЕООД против И.П.П. В ЧАСТТА, с
която се иска да се
приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата
от 804,76 лв. – договорна лихва, и сумата от 859,17 лв. – неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
20.10.2017 г. до окончателното изплащане, И
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 10.10.2018 г. от 11.00 часа,
за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДОПУСКА представените
от ищеца писмени доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 3967/2017 г. по описа на ЯРС.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:
Ищецът твърди, че на 09.06.2016
г. между ответника, в качеството му на заемател, солидарният длъжник Пенка
Колева Петрова и ищеца, в качеството на заемодател, бил сключен Договор за потребителски
кредит № ********** при Общи условия, по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя кредит в размер на 2 500 лв., срещу задължението на
заемателя да погаси кредита на вноски, платими на 25-то число на месеца, в
размер от по 154,55 лв. и при условия съгласно погасителен план, за срок от 24
месеца и ГПР в размер на 49,89 % и ГЛП в размер на 41,17 %. Общото задължение
по кредита било в размер на 3 709,20 лв. Ищецът изпълнил задълженията си и
на 10.06.2016 г. превел по банкова сметка ***. Длъжникът платил само 5 пълни
погасителни вноски и една непълна и допуснал забава в плащанията повече от 30
дни, на осн.чл.12.3 от ОУ кредитът бил обявен за предсрочно изискуем с
уведомление, получено от ответника на 08.03.2017 г. До момента длъжникът не бил
заплатил на кредитора сумата от общо 2 131,69 лв. – главница.
Ищецът подал за дължимите суми заявление
по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 3967/2017 г. на ЯРС, по което съдът
издал заповед за изпълнение на ищеца. По заповедното производство ответникът е
уведомен по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което настоящото производство е
образувано по реда на чл. 422 от ГПК вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Правното основание на предявения иск е чл. 422
от ГПК.
Ответникът, чрез назначения особен
представител, оспорва иска, като сочи, че ищецът не е изпълнил преди
сключването на договора задължението си по чл.5, ал.1 от ЗПК да му предостави
предварителна информация, което е поставило ответника в неравноправно положение
и в невъзможност да направеи информиран и спокоен избор. На следващо място се
сочи, че размерът на дължимия остатък от кредита не е този, който се
претендира, а е по-малък. Сочи се, че е нищожно споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги и че неправилно погашенията на ответника са
съотнасяни към погасяването и на задължения по това споразумение, което
необосновано води до завишаване на размера на погасителната вноска по кредита. Не
оспорва валидността на сключения договор за потребителски кредит при посочените
в исковата молба условия, както и факта на настъпване на предсрочна изискуемост
на кредита. Не спори, че по кредита е погасил сумата от 1003,66 лв. като част
от дължимата главница.
С оглед на това, съдът ОБЯВЯВА на страните за безспорни
следните факти: наличието на валидно облигационно правоотношение между
заемателя и заемодателя при посочените в исковата молба условия; обстоятелството,
че заемодателят е изправна страна по договора за потребителски кредит, тъй като
е изпълнил задължението си да предостави заетата сума на заемателя; настъпване
на предсрочната изискуемост на целия дълг, както и погасяване от страна на
ответника на част от главницата в размер на 1003,66 лв.
УКАЗВА
на ищеца, че в негова тежест е да
докаже изпълнението на задължението си по чл.5, ал.1 от ЗПК, както и размера на
дължимия остатък от задължението само за главницата по договора за кредит,
която е предметът на делото.
В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията
си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ДА СЕ
ВРЪЧИ препис от определението на страните, ведно с призовката за с.з., като
на ищеца се връчи и препис от отговора.
Определението в прекратителната му част
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС. В останалата част определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: