№ 232/26.05.2023 г., гр. Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Добрич, в
открито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА
ВЕЛЧЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от съдия Велчева адм. д. № 55/2023 г.
по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.
186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Тервел, ул. „***“ №35, ет. 3, ап. 7 срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 11-ФК/ 13.01.2023 г., издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“ Варна, с която на дружеството-жалбоподател, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект-пекарна, находяща се в гр. Тервел, ул. „***“
№819Б за срок от 3 дни.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния
закон и в несъответствие с целта на закона.
На 12.01.2023 г. в обекта,
стопанисван от „***“ ЕООД е извършена проверка от инспектори по приходите в ГД
„ФК“ при ЦУ на НАП. При контролна покупка на стойност от 6,40 лв., търговецът
не издал касова бележка.
Поведението на търговеца е обяснено с големия брой клиенти до момента на
проверката, състоянието на силна умора, разсеяност и общо неразположение от
обема работа и обстоятелството, че предният ден е бил изписан от болница по
кардиология в град Варна след тридневно лечение. В този смисъл представя
епикриза.
Излага се, че при проверка на касовата наличност и междинния отчет, няма
данни за предположения за други невъведени продажби. Набляга се, че от момента
на откриване на дружеството до момента на проверката, търговецът не е извършвал
други нарушения на чл. 118 от ЗДДС, както и че няма публични задължения. Релевира
се, че наложената принудителна административна мярка би навредила както към
дружеството и заетите в него, така и на обществения интерес, поради
невъзможност за предоставяне на услугата сред местната общност.
Прави се искане за отмяна на атакуваната заповед за налагане на принудителна
административна мярка.
Ответникът Началник на отдел
"Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП оспорва жалбата като неоснователна. Въвежда, че по повод на процесната
проверка е съставено и наказателно постановление от 13.03.2023 г. на
жалбоподателя, което е заплатено и влязло
в сила а 25.04.2023 г. С постановление за прекратяване изпълнението на принудителна
административна мярка „Запечатване на обект № 701903-F692581/09.05.2023 г. е прекратено изпълнението
на наложената ПАМ – запечатване на обект-пекарна, находящ се в гр. Тервел, ул. ***“
№81-Б, стопанисван от „***“ЕООД и забраната на достъпа до него, считано от
датата на издаване на настоящото постановление.
Инвокира, че атакуваната заповед е подробно мотивирана, издадена е при спазване на процесуалните
правила и от компетентен орган, в предвид Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП.
Съдът, като обсъди становищата на
страните и доказателствата по делото и направи проверка на законосъобразността
на обжалвания административен акт, приема за установени следните обстоятелства
по делото:
Атакуван е акт, с който е наложена принудителна административна мярка - запечатване
на търговски обект-пекарна, находяща се в гр. Тервел, ул. „***“ №819Б и забрана
за достъп до него за срок от 3 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС.
Констатациите от проверката са
обективирани в съставения протокол за извършена проверка № 0063792/12.01.2023 г.
Издадено е наказателно постановление № 695220-F692581/13.03.2023 г. за нарушение на чл.
25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във
вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. За осъщественото неизпълнение на задължение е
наложена имуществена санкция в размер на 700 лв., която лицето е заплатило.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в
същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване.
Оспореният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, а жалбата срещу същия е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчено съобщение на 17.01.2023 г .и подадена по пощата жалба на 20.01.2023 г.
В жалбата и в съдебно заседание не се оспорват доказателственорелевантните
факти и обстоятелства. Няма данни дали търговецът разполага с други търговски
обекти.
Административен съд – Добрич, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с
изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съобразно Решение на СЕС по дело С-97/2021 г. член 273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение
и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено
лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на
търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото
посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата,
позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от
кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта
на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.
Съобразно член 50 от Хартата за основните права в Европейския съюз „Никой
не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за
престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с
окончателно съдебно решение в съответствие със закона“.
Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за
търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен
характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице.
В случая е безспорно, че налагането на имуществена санкция и принудителната
административна мярка са наложени на едно и също дружество, за едно и също
деяние, а именно продажба на стока, която не е регистрирана и отчетена чрез
издаване на фискална касова бележка в отделни и самостоятелни производства.
Съдът като разгледа наложената имуществена санкция и принудителна административна мярка стига до правния извод, че в случая се касае до „санкции, които имат наказателноправен характер“.
За
да стигне до този резултат, съдът взема предвид правната квалификация на
противоправното деяние като административно във вътрешното право, но с
наказателноправен характер, предвид преследваните репресивни и превантивни цели,
високата степен на тежест на санкциите, наложени на оспорващия в контекста на
извършената продажба на стока на стойност 6,40 лв. – имуществена санкция в размер на 700 лв. и
запечатване на търговски обект и забрана да достъпа до него за 3 дни.
С оглед изложеното и соченото Решение на СЕС, съдът приема, че кумулирането
на тези санкции води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50
от Хартата на основните права в Европейския съюз.
Същевременно следва да се отбележи, че в обсъждания казус е нарушен
принципа за пропорционалност, който изисква кумулирането на процедури за
търсене на отговорност и санкции, да не превишава границите на онова, което е
уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, като се има предвид, че
когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до
мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не
трябва да са несъразмерни спрямо поставените.
В това производство сме изправени пред несъответствие между тежестта на
наложената имуществена санкция и принудителна административна мярка, от една
страна и тежестта на разглежданото неизпълнение на задължение по чл. 83 от ЗАНН,
от друга страна.
Следва да се
съобрази и принципа за пропорционалност, съдържащ се в Европейския
кодекс за добри практики на администрацията, съгласно чл. 6 от който
административният орган, когато взема решения, съобразява преди всичко това, че
предприетите мерки са съизмерими с търсената цел, и по-специално избягва ограничаване
на правата на гражданите или налагане на задължения, когато тези ограничения
или задължения не са в разумна връзка с целта на осъществяваното действие. (Решение
№ 3629 от 15.04.2022 г. по адм. д. № 366/2022 г., І отд. на ВАС)
Предвид изложените съображения, при влязло в сила наказателно постановление за същото противоправно деяние,
за което е заплатена имуществена санкция, съдът намира, че оспореният
индивидуален административен акт е незаконосъобразен като противоречащ на
принципа за пропорционалност, поради което жалбата срещу него следва да бъде уважена като основателна.
Воден от горните съображения, Административен съд-Добрич
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11-ФК/
13.01.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, с която
на дружеството – жалбоподател е наложена принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект – пекарна, находяща се в гр. Тервел, ул. „***“
№819Б и забрана достъпа до него за срок от 3 дни.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:……